Преди близо 140 години целият елит на Европа е говорил за българите. Но не с лошо и с недоверие, както често се случва днес, а с възхита и уважение за подвига, който сътворяват нашите деди по време на Априлското въстание. В тази публикация авторите на „Българската история” ви представят как великия Оскар Уайлд по своя уникален начин изразява възмущението си от начина, по който е потушен бунта на българите.
Когато говорим за Априлското въстание, българската историография не пропуска да спомене имената на редица чужденци, застъпили се зад каузата на българите и изразили възмущението си от начина, по който Османската империя потушава бунта за свобода. Става дума за имена като Оскар Уайлд, Виктор Юго, Уилям Гладстон, Макгахан, Джузепе Гарибалди и редица други, които използвайки огромното си влиянието се опитват да вдигнат завесата и изкарат наяве фактите, които трябва да ужасят цяла Европа. На тях българският народ дължи много, тъй като всичките им писания спомагат светът да разбере, че на Балканския полуостров има един народ готов на всичко, за да постигне свободата си и че същия този народ става жертва на един изключително нехуманен начин, по който е потушено въстанието му.
Оскар Уайлд е един от най-големите британски писатели, а освен това и една от най-влиятелните и популярни фигури на своето време. Животът му е изключително интересен и свързан с редица възходи и падения, характеризиращи по един прекрасен начин нравите в Англия в края на XIX век. В тази публикация обаче няма да си говорим за делото и съдбата на големия британски драматург, а за начина, по който той реагира, когато научава за ужасите, на които са подложени българите през 1876 година. Мнението и потреса му намират израз в един кратък сонет, който той посвещава на тази тема и който спомага обществеността на Острова да се заинтригува за случващото се на Балканите. В следващите редове ви предлагаме негов превод.
Сонет
за избиването на християните в България
Исусе, жив ли си или в земята
почиват още костите ти бели?
И твойте възкресение не бе ли
сън само, сън на грешницата свята?
Тук стонове изпълват тишината
и твоите свещеници загиват.
Не чуваш ли как вопли се издигат
над труповете хладни на децата?
О, Сине Божи, слез сред тази злоба!
Връз твоя кръст в нощта беззвездно – черна
е плъзнал полумесецът проклет
Ако наистина си пръснал гроба,
о, Сине, людски, слез със мощ безмерна
преди да те измести Мохамед.
А ето и оригиналният текст на английски:
On the Massacre of the Christians in Bulgaria
Christ, dost Thou live indeed? Or are thy bones
Still straitened in their rock-hewn sepulchre?
And was Thy Rising only dreamed by her
Whose love of Thee for all her sin atones?
For here the air is horrid with men’s groans,
The priests who call upon Thy name are slain,
Dost Thou not hear the bitter wail of pain
From those whose children lie upon the stones?
Come down, O Son of God! incestuous gloom
Curtains the land, and through the starless night
Over Thy Cross a Crescent moon I see!
If Thou in very truth didst burst the tomb
Come down, O Son of Man! and show Thy might
Lest Mahomet be crowned instead of Thee! – Източник „Българската история”
