Напоследък станаха много модерни снимките от плажа. Де що българин се озове на морето и зърне багер или нещо различно от пясъка, бърза да снима и сигнализира медиите за унищожаване на природата. Което е похвално, но закъсняло. След като всичко след 100-метровата неприкосновена зона тихо и кротко бе застроено през последните 15 години, прирозащитниците се сетиха, че ножът е опрял до кокъла. И изведнъж станаха много и активни след като проспаха превръщането на Слънчев бряг в град, застрояването на Буджака и Райския залив край Созопол, Брега на крокодила край Царево и още куп девствени кътчета по морето. Сегашната гражданска активност не може да компенсира чутовният сън на еколозите, които в годините на прехода бяха неми свидетели на бетонирането по морето.
Спомня ли си някой далечната 1994 г. Тогава изненадващо дойде предложение от "Кока кола" да купи целия Слънчев бряг. Офертата на американците бе посрещната с присмех от тогавашните управници в мутренска България. Отговорните фактори в държавата даже се възмущаваха, че едва ли не "Кока кола" иска да превърне гордостта на българския туризъм в Лас Вегас, зер от място за почивка ще стане гнездо на греха. Е, 20 години по-късно и без "Кока кола" то се превърна в такова, а за зеленината на Лас Вегас, издигнат насред пустинята, можем само да мечтаем. А на еколозите не им остана много поле за действие и затова започнаха да се вторачват вече във всяка човешка стъпка на пясъка сякаш е следа от Армстронг на Луната.
Не, че плажът не е важен, но туризмът в България не е само слънце и море. Тях ги има в пъти повече от нашето крайбрежие в други държави. Туризмът е и зона А и Б, които обаче се превърнаха в градски зони и вече не приличат на курорт. А можеше да си останат такива, ако имахме еколози на място навремето, когато трябваше да бият тревога. Сега битката им за опазване на Черноморието прилича на смешен плач - бранят пясъка и дюните, които са слънцето и въздуха на "строителите на съвременна България". Без него техните хотели нагъсто ще останат празни, ако ще навън да е лято цяла година. Защото в България обикновеният морски пясък вече се превръща в екзотика и опазването му трябва да е кауза на богатите. Иначе бизнесът им извън него няма да върви. Бедните и без това не могат да си позволят да се пекат на плажа.
Велко Тасев
Опазването на плажа трябва да е вече битка на богатите
Напоследък станаха много модерни снимките от плажа. Де що българин се озове на морето и зърне багер или нещо различно от пясъка, бърза да снима и сигнализира медиите за унищожаване на природата. Което е похвално, но закъсняло. След като всичко след 100-метровата неприкосновена зона тихо и кротко бе застроено през последните 15 години, прирозащитниците се сетиха, че ножът е опрял до кокъла. И изведнъж станаха много и активни след като проспаха превръщането на Слънчев бряг в град, застрояването на Буджака и Райския залив край Созопол, Брега на крокодила край Царево и още куп девствени кътчета по морето. Сегашната гражданска активност не може да компенсира чутовният сън на еколозите, които в годините на прехода бяха неми свидетели на бетонирането по морето.
Спомня ли си някой далечната 1994 г. Тогава изненадващо дойде предложение от "Кока кола" да купи целия Слънчев бряг. Офертата на американците бе посрещната с присмех от тогавашните управници в мутренска България. Отговорните фактори в държавата даже се възмущаваха, че едва ли не "Кока кола" иска да превърне гордостта на българския туризъм в Лас Вегас, зер от място за почивка ще стане гнездо на греха. Е, 20 години по-късно и без "Кока кола" то се превърна в такова, а за зеленината на Лас Вегас, издигнат насред пустинята, можем само да мечтаем. А на еколозите не им остана много поле за действие и затова започнаха да се вторачват вече във всяка човешка стъпка на пясъка сякаш е следа от Армстронг на Луната.
Не, че плажът не е важен, но туризмът в България не е само слънце и море. Тях ги има в пъти повече от нашето крайбрежие в други държави. Туризмът е и зона А и Б, които обаче се превърнаха в градски зони и вече не приличат на курорт. А можеше да си останат такива, ако имахме еколози на място навремето, когато трябваше да бият тревога. Сега битката им за опазване на Черноморието прилича на смешен плач - бранят пясъка и дюните, които са слънцето и въздуха на "строителите на съвременна България". Без него техните хотели нагъсто ще останат празни, ако ще навън да е лято цяла година. Защото в България обикновеният морски пясък вече се превръща в екзотика и опазването му трябва да е кауза на богатите. Иначе бизнесът им извън него няма да върви. Бедните и без това не могат да си позволят да се пекат на плажа.
Велко Тасев
