Балканските страни били локомотива на европейската минно-геоложка индустрия
Минната индустрия е гръбнака на всяка друга индустрия. Без нея нямаше да живеем в цивилизацията, в която се намираме в момента. Това заяви д-р инж. Николай Христов, вицепрезидент на Дънди Прешъс Метълс на откриването на 15-тия Балкански минно-геоложки конгрес, който започна вчера в Созопол.
„В момента в България има много добивни предприятия на най-високо ниво, работи се с най-новите технологии, които изцяло променят индустрията. Миньор вече не означава човек с черно лице и едва светеща лампа на главата. Сегашните миньори имат високо образование, повечето са инженери, работят с компютри и сложна техника. Всеки от тях е с GPS и местонахождението му се следи постоянно.
В мините положението в момента също е много различно от това, което си го представяте. В рудника в Челопеч се разминават камион и джип, а шофьорите им сигурно имат по-добри условия от тези на АМ „Тракия“., пешугва се инж. Христов.
Той наблегна и на факта, че съвремнната минно-геоложка индустрия работи в симбиоза с околната среда, като през последните години действията за добив на руда са дори по-скоро полезни, отколкото вредни за нея. Оставал обаче проблемът с изчерпването на находищата, тъй като с тях рязко изчезвал и поминакът в региона. „Всяко нещо си има начало и край. Когато открием едно находище, то създава около себе си цели селища или дори малки градове. При изчерпване на ресурсите поминъкът за тези населени места също изчезва. Затова в световен мащаб се работи в посока на това, селищата да продължат да функционират нормално, дори след изчерпване на рудника“ допълни Николай Христов.
Според него балканаските страни и в частност България имат капацитета да бъдат локомотива на европейската минно-геоложка индустрия и това щяло да бъде видяно от всички през следващите дни на конгреса
Минната индустрия е гръбнака на всяка друга индустрия. Без нея нямаше да живеем в цивилизацията, в която се намираме в момента. Това заяви д-р инж. Николай Христов, вицепрезидент на Дънди Прешъс Метълс на откриването на 15-тия Балкански минно-геоложки конгрес, който започна вчера в Созопол.
„В момента в България има много добивни предприятия на най-високо ниво, работи се с най-новите технологии, които изцяло променят индустрията. Миньор вече не означава човек с черно лице и едва светеща лампа на главата. Сегашните миньори имат високо образование, повечето са инженери, работят с компютри и сложна техника. Всеки от тях е с GPS и местонахождението му се следи постоянно.
В мините положението в момента също е много различно от това, което си го представяте. В рудника в Челопеч се разминават камион и джип, а шофьорите им сигурно имат по-добри условия от тези на АМ „Тракия“., пешугва се инж. Христов.
Той наблегна и на факта, че съвремнната минно-геоложка индустрия работи в симбиоза с околната среда, като през последните години действията за добив на руда са дори по-скоро полезни, отколкото вредни за нея. Оставал обаче проблемът с изчерпването на находищата, тъй като с тях рязко изчезвал и поминакът в региона. „Всяко нещо си има начало и край. Когато открием едно находище, то създава около себе си цели селища или дори малки градове. При изчерпване на ресурсите поминъкът за тези населени места също изчезва. Затова в световен мащаб се работи в посока на това, селищата да продължат да функционират нормално, дори след изчерпване на рудника“ допълни Николай Христов.
Според него балканаските страни и в частност България имат капацитета да бъдат локомотива на европейската минно-геоложка индустрия и това щяло да бъде видяно от всички през следващите дни на конгреса 
