Нито държавни, нито общински пари са харчени за почистване на дерета и язовири в Камено през 2017 - E-BURGAS - в час с новините - E-BURGAS - Новинарски портал, отразяващ събитията от обществено-политическия живот на Бургас и региона.

Нито държавни, нито общински пари са харчени за почистване на дерета и язовири в Камено през 2017

„Басейнова дирекция”, която стопанисва коритото на река Русокастренска, не полагала грижи за почистването му

Нито държавни, нито общински средства са били похарчени за почистването на дерета и язовири на територията на община Камено миналата година, където на 25 октомври природата се стовари тежко и промени няколко човешки съдби. Това признава лично кметът на Камено Жельо Вардунски в отговор на запитване на е-Бургас в края на миналата година.  

Общината многократно е отправяла апел до „Междуведомствената комисия за подпомагане и възстановяване” към Министерски съвет за финансиране на въпросните дейности, но не получила и 1 стотинка нито миналата, нито по-миналата година, като през 2017 не е изразходвала нарочни средства от общинския бюджет, неясно защо.

„През 2016 община Камено със собствени сили и средства чрез общинска служба БКС е извършила почиствания на речни корита и дерета в рамките на възможностите и правомощията си. Площите извън урбанизираните територии на населените места са държавна собственост и са разпореждане на областния управител”, твърди Вардунски, като добавя че поради тази причина общината не носи отговорност за поддръжката и почистването им.

За миналата година, когато се случи най-лошото, общината не е заделяла пари, дори не можела да определи каква е точната стойност на вложения труд и материали за извършеното от служителите на БКС.  Знае се единствено, че в помощ на общинската  служба са впрягани затворници от общежитието във Ветрен и именно двата екипа изчистили стените на осем язовира и три дерета и са помагали за възстановяване на последствията от наводненията на 25 октомври.

Според Плана на защита при бедствия, утвърден през 2017 от кмета на общината и съгласуван с областния управител Вълчо Чолаков, на територията на общината са посочени три язовира (от общо 27) като потенциално опасни – „До селото”, „Овощна градина” и „Кокичина могила 2”, които са с общ обем близо 175 хиляди куб.м. и почистванията на стените им са основна превантивна мярка срещу бедствия. Въпросният язовир „Трояново”, за който се появиха слухове и публикации, че именно неговото изпускане довело до бедствието, е собственост на бургаския клон на „Напоителни системи” ЕАД и според плана, е съоръжение от III клас, чиято вода може да бъде изпусната за 22 до 28 денонощия.

Нищо не можело да спре такава стихия

Според бившия кмет Стефан Бонев каквито и мерки да са били вземани, каквито и средства да са се харчили при толкова голям дъжд това са реалните последици. Бонев, лично, не помнел по-големи дъждове в цялото си 32-годишно управление на общината. Проблемът в случая бил политизиран след слуховете за язовира, по-известен като „Чотората”, тъй като не бил отчетен факта водата му отива в река Русокастренска, а оттам в Мандра, а не към селата. Така били подведени и министри.

„Истината е една. От 1983 досега много наводнения са ми минали през главата в тази община, но такъв дъжд като на 25 октомври не съм виждал. Тези водосборове, каквито има в Трояново, Равнец, Полски извор никаква беля не направиха, голямата беля я направи големият дъжд – 270 л/кв.м. Каквото и да бяха направили от общината, при такъв дъжд нищо не може да помогне. Истината е, че и тези къщи, които бяха заляни, най-вече в Полски извор и вилната зона в Черни връх, са построени на много лошо място още навремето – в близост до деретата, точно на пътя на водата. Те са на метри от реката и когато има такъв дъжд става беля”, коментира стихиите малко след това бившият кмет, но справка показва, че през последните години от неговото кметуване годишно от бюджета са гласувани между 21 050 лв. и 32 250 лв. без ДДС за същата превантивна дейност.

Големият проблем  там бил друг - коритото на река Русокастренска, която е отговорност на „Басейнова дирекция”, не било почиствано никога.

Най-тежките бедствия,

ставали в общината през последните двайсетина години са през 1999 година, когато за два часа се изсипал дъжд от 200 л/кв.м. Спасението тогава било, че валяло за едва два часа. Местните ще запомнят случая с това, че язовирните стени се скъсали и напълнили Равнец с шарани.

Другият най-тежък случай бил 2014, когато по чудо също се размина без жертви, когато автомобилът на двама пенсионери, заедно с тях, бе завлечен от водата, заляла пътя в Полски извор. „Беше страшна гледка – махаше жената от колата с една бяла кърпа, а ние не можехме да им помогнем”, разказва Бонев. Тогава и от Гражданска защита му отказали помощ, тъй като били ангажирани в Бургас, сякаш службата е градска, а не областна.

През 2014 също имаше проблеми във вилната зона на Черни върх, но тогава по стечение на обстоятелствата язовирната стена се скъсала постепенно и водата не нанесла такива поражения като през октомври миналата година. Това бил и един от най-трудните моменти на Бонев като кмет, когато възрастен мъж отказал да напусне къщата си, когато кметовете на Камено и Черни връх лично отшили да го спасяват.

Сподели новината:

Коментари