Нацията - „Среден 2,50“

Нацията - „Среден 2,50“	 - E-Burgas.com

Образованието служи на учащите да се учат как да учат

„Неочаквано“ слаби резултати на изпитите по български език и математика след седми клас тази година, регистрира националното външно оценяване. Двойките са на всеки ред. Заключението е още по-странно: Като цяло бъдещите средношколци се оказали по-уверени в зазубрянето на литературни клишета, отколкото в прилагането на математически формули.

И пак по-лесно било да се сетят за логическата връзка подлог-сказуемо, отколкото за уравненията, с които се пресмятат по-лесните домакински аритметики. Особено предвид факта, че тази година било позволено да се ползва официален пищов с подсказки при решаването на задачите. И пак седемгодишно дъно на резултатите. Явно вече вродено не ни излизат сметките като нация или някой сериозно ни е оперирал подсъзнателно от логическо разсъждение. С 40% двойки от оценените работи няма какво друго да си представи човек. За сметка на това слабите оценки по български език се равнявали само на една трета от шестиците, бие се в гърдите Министерството на образованието. Един вид победа - само 20 процента от завършващите основно образование не са много уверени в упражняването на езика си. Предвид изискванията и вниманието, което отделя държавата през последните години на бъдещите си данъкоплатци, явно няма какво повече да се желае.

Представих си как сме сериозна държава и гледаме на тези резултати като на средна оценка на интелектуалния капацитет на поредния набор българи и как това ще се отрази на бъдещето на България. Това, разбира се, ще означава, че някъде около 2022 г. следващият набор пълнолетни избиратели ще се движи около интелектулния капацитет на „среден 2,50“ и най-вероятно години по-късно с елементарна лекота ще избере магаре на държавна позиция. Сетих за един съвременен поет, който закачливо в рими питаше „помниш ли, когато?“ и ми стана едно такова... Когато във втората половина 90-те бяхме нация за „мн. добър 4,50“. (Не се заблуждавайте, с баласта от онези години по-висока оценка като народ... много трудно). Пак не ни лъжеха толкова лесно и толкова често! После първото десетилетие на ХХІ в., когато паднахме на „нация добър 3,50“, но пък много успешно имахме утвърден комунист за президент и съмнителен „благородник“ от смесен произход с прозвището „цар“ за премиер. Актуално се съмнявам, че дори добросъвестно бихме посмели да си пишем един “среден 3“, но нещата отиват стремглаво натам, съгласете се!?

Стори ми се любопитно, че докато се ругаем едни други има ли вина за това положение и чия е - авторитетно или не, се сблъскваме със странен парадокс: по-малкото процентно съотношение слаби оценки по български език, отколкото по математика. Кой би повярвал, че смятаната за даденост нагласа на българите към точните науки била въпрос на образование!? Последната гордост на родното читалище - поколенията световни, европейски и азиатски златни медалисти по математика, явно се стапят в пропорцията на потенциалния интелектуален капацитет на нацията за сметка на бъдещите „грамотни българи“, които само по себе си отиват в графата „капка в морето“. Но пък ще могат да рецитират по памет стихотворения и преразкази на полуобразованите си сънародници - най-вероятно така ще се градят и новите „лидери“ на нацията: със сказки и предания.

Сигурно живея с грешната представа, че образованието служи на учащите да се учат как да учат - не просто да набива зазубрени формулировки в главите на децата. Явно в тази насока се разминаваме и в дебатите за учебниците по история - логиката във възприемането на информацията е по-важна от голите факти, с които замеряме децата. Интелектуалната връзка между поколенията в България е безвъзвратно прекъсната вече над десетилетие и се осъществява единствено на семейно ниво - на обществено такова, няма основа нито в образованието, нито в обществените дебати, а още по-малко в съвременните масмедии.

Родината ни има нужда от дългосрочен план, от доктрина, която ясно да формулира как възпитаваме съвременните българи, какви хора искаме да бъдат, в какво да вярват и каква нация да градят. Подобна концепция не се прави от дребни реваншисти, евтини кариеристи или други безочливи твари, а от хора с ясно разбиране на нуждите на оцеляване на едно съвременно европейско общество.

Когато не разбираш проблема

„Реализирана е цялостна профилактика на видеонаблюдението в страната, което е абсолютно необходимо за използването му като мярка за сигурност. Направено е обединяване на видеонаблюдение в централно наблюдение в няколко места - регионалните инспекторати и сградата на Министерството на образованието. В деня на двата зрелостни изпита в 3 места ще бъде наблюдавана всяка една изпитна зала - училище, инспекторат...“ Зам.-министър Диян Стаматов за мерките срещу преписвания

Автор: Благовест Бенишев, "Труд"

Коментари

Още от последните новини