Буквално преди броени дни проф. Николай Овчаров разви тезата, че със своята странност ритуалите срещу вампирясване са интересни за западното общество и трябва да се възползваме от това като му ги показваме. С една дума да ги осребрим като докараме повече туристи в кръчмите и по хотелите ни. Според известния археолог светът луднал напоследък по вампирите и дава за пример японска телевизия, която снимала филм за тях. Японците по принцип са любознателни хора и правят научно-популярни филми за всичко. Друг е въпросът колко са интересни вампирите за европейския турист. По логиката на проф. Овчаров в Созопол тази година трябваше да гъмжи от западни туристи. Туроператори и хотелиери наистина отчитат ръст от 15% в Созопол това лято, но той се дължи предимно на увеличената хотелска база и руските летовници, които се множат навсякъде по морето, и на българите. Според Регионалната туристическа камара нашенци представляват 40-45% от всички туристи в Созопол в пиковите юли и август, докато в Несебър и без вампири съотношението е в полза на западняците дори и при по-евтиния септември. А като изключим епизодичното завръщане на норвежците, които са и малко на брой, и на носталгичните чехи и поляци в Созопол, общо взето при западния турист там ръст няма. Съответно няма и неудържим интерес към скелета в археологическия музей. Но проф. Овчаров е прав - трябва като гърците от всеки камък да правим история, още повече, че и нашата е езическа. Но трябва да се внимава с дозировката. Ако почнат да изскачат много вампири от недрата на земята ни, интересът към тях /доколкото въобще го има, а не е само в главите на историците/неминуемо ще спадне. Както стана с нестинарите - по едно време толкова много се нароиха по курортните кръчми, че чужденците започнаха да възприемат магията на танца върху жарава като сувенирен ритуал. Затова и в село Българи вече няма тълпи от чужденци както едно време. Щеше да има в Бродилово, ако не бяха забранили прословутото бесене на кучета. Затова на България повече от два вампира не й трябват - достатъчни са по един в Созопол и Перперикон, отдалечени на 200 км., за да не си пречат. 
Deprecated: strlen(): Passing null to parameter #1 ($string) of type string is deprecated in /home/eburgas/public_html/template/default/post.php on line 318
Буквално преди броени дни проф. Николай Овчаров разви тезата, че със своята странност ритуалите срещу вампирясване са интересни за западното общество и трябва да се възползваме от това като му ги показваме. С една дума да ги осребрим като докараме повече туристи в кръчмите и по хотелите ни. Според известния археолог светът луднал напоследък по вампирите и дава за пример японска телевизия, която снимала филм за тях. Японците по принцип са любознателни хора и правят научно-популярни филми за всичко. Друг е въпросът колко са интересни вампирите за европейския турист. По логиката на проф. Овчаров в Созопол тази година трябваше да гъмжи от западни туристи. Туроператори и хотелиери наистина отчитат ръст от 15% в Созопол това лято, но той се дължи предимно на увеличената хотелска база и руските летовници, които се множат навсякъде по морето, и на българите. Според Регионалната туристическа камара нашенци представляват 40-45% от всички туристи в Созопол в пиковите юли и август, докато в Несебър и без вампири съотношението е в полза на западняците дори и при по-евтиния септември. А като изключим епизодичното завръщане на норвежците, които са и малко на брой, и на носталгичните чехи и поляци в Созопол, общо взето при западния турист там ръст няма. Съответно няма и неудържим интерес към скелета в археологическия музей. Но проф. Овчаров е прав - трябва като гърците от всеки камък да правим история, още повече, че и нашата е езическа. Но трябва да се внимава с дозировката. Ако почнат да изскачат много вампири от недрата на земята ни, интересът към тях /доколкото въобще го има, а не е само в главите на историците/неминуемо ще спадне. Както стана с нестинарите - по едно време толкова много се нароиха по курортните кръчми, че чужденците започнаха да възприемат магията на танца върху жарава като сувенирен ритуал. Затова и в село Българи вече няма тълпи от чужденци както едно време. Щеше да има в Бродилово, ако не бяха забранили прословутото бесене на кучета. Затова на България повече от два вампира не й трябват - достатъчни са по един в Созопол и Перперикон, отдалечени на 200 км., за да не си пречат. 
