И тази година на Петрова нива кебапчето отново показа, че е по-силно от политиката. Народът яде, пий и се весели и хич не му пука какво ще говорят първите мъже на България послучай честването на 110-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание. Дали ще е Маргарита Попова, Първанов, Миков все тая - словата са едни и същи, само се сменя годишнината. И без това не може, но минава някак си между ушите на хората. Миналата вечер около паметника-костница се събраха най-много 500 души от 4000 в цялата местност. При това половината от публиката на тържествената проверка заря са колтурно-масовици и задължителната партийна агитка на националистическите партии, която си идва под строй със знамена всяко лято на тази дата. Останалите са край скарите с кебапчета и на софрите по поляните. Защото там животът се вихри с пълна сила, необременен от протоколни условности, придаващи благоприличие на българската демокрация. На трибуната речите са толкова безинтересни, че на хората им писна вече дори да освиркват политиците и великодушно ги оставят да говорят каквото си искат. Някои дори си тръгват преди зарята, което е сигурен признак, че мачът е бил безинтересен.
Защо е по-интересно около скарите? Защото там е истинското измерение на живота - между две бири и сочно кебапче да разцъкаш лафче със съседа как вървят доматите, иде ли добра реколта грозде, кой къде ще вари ракията, на кой му умрял коня и все от този род битовизми. Те речите хората си ги знаят - независимо дали е кръгла годишнина или не от трибуната ще се говори за "единение на нацията в трудни моменти", "да следваме примера, който са ни завещали бунтовниците" и т.н. През последните години задължително разглеждаме въстанието и през призмата на обединена Европа...Между другото някой, ако се осмели, обелва пожелателно, че въпросът с обезщетенията на тракийските бежанци трябва да се уреди. И така 20 години...
Допреди 5-6 години често се чуваха призиви за забрана на скарите с кебапчета, защото били простотия и хвърляли сянка върху тържествата. Но политиците усетиха, че без тях и стотина души няма да се съберат край себе си на поляната и компромисно забраниха чалгата, но оставиха негово величество кебапчето победоносно да шества в сърцето на Странджа. Неслучайно всяка година основната тема между редовните посетители на поляната е с колко и защо е поскъпнало, а не кой какво е казал пред паметника.
Автор: Велко Тасев 
Deprecated: strlen(): Passing null to parameter #1 ($string) of type string is deprecated in /home/eburgas/public_html/template/default/post.php on line 318
И тази година на Петрова нива кебапчето отново показа, че е по-силно от политиката. Народът яде, пий и се весели и хич не му пука какво ще говорят първите мъже на България послучай честването на 110-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание. Дали ще е Маргарита Попова, Първанов, Миков все тая - словата са едни и същи, само се сменя годишнината. И без това не може, но минава някак си между ушите на хората. Миналата вечер около паметника-костница се събраха най-много 500 души от 4000 в цялата местност. При това половината от публиката на тържествената проверка заря са колтурно-масовици и задължителната партийна агитка на националистическите партии, която си идва под строй със знамена всяко лято на тази дата. Останалите са край скарите с кебапчета и на софрите по поляните. Защото там животът се вихри с пълна сила, необременен от протоколни условности, придаващи благоприличие на българската демокрация. На трибуната речите са толкова безинтересни, че на хората им писна вече дори да освиркват политиците и великодушно ги оставят да говорят каквото си искат. Някои дори си тръгват преди зарята, което е сигурен признак, че мачът е бил безинтересен.
Защо е по-интересно около скарите? Защото там е истинското измерение на живота - между две бири и сочно кебапче да разцъкаш лафче със съседа как вървят доматите, иде ли добра реколта грозде, кой къде ще вари ракията, на кой му умрял коня и все от този род битовизми. Те речите хората си ги знаят - независимо дали е кръгла годишнина или не от трибуната ще се говори за "единение на нацията в трудни моменти", "да следваме примера, който са ни завещали бунтовниците" и т.н. През последните години задължително разглеждаме въстанието и през призмата на обединена Европа...Между другото някой, ако се осмели, обелва пожелателно, че въпросът с обезщетенията на тракийските бежанци трябва да се уреди. И така 20 години...
Допреди 5-6 години често се чуваха призиви за забрана на скарите с кебапчета, защото били простотия и хвърляли сянка върху тържествата. Но политиците усетиха, че без тях и стотина души няма да се съберат край себе си на поляната и компромисно забраниха чалгата, но оставиха негово величество кебапчето победоносно да шества в сърцето на Странджа. Неслучайно всяка година основната тема между редовните посетители на поляната е с колко и защо е поскъпнало, а не кой какво е казал пред паметника.
Автор: Велко Тасев 
