На днешния ден… Вранчанското земетресение взема 121 жертви в Свищов. И още от 04.03

Родени: Тодор Александров (1881 – 1924) - български революционер († 1924 г. — убит) Дамян Велчев (1883 – 1954) - български политик († 1954 г.) Иван Леков (1904 – 1978) - български езиковед и славист († 1978 г.) Ангел Балевски (1910 – 1997) - български учен († 1997 г.) Георги Георгиев (1917 – 1987) - български археолог († 1987 г.) Сава Хашъмов (1940 – 2012) - български актьор († 2012 г.) Рафи Рафиев (1956) - български футболист Емел Етем Тошкова (1958) - български политик [caption id="attachment_65505" align="alignleft" width="300"] снимка: infopleven[/caption] Пламен Гетов (1959) - български футболист Роден на 4 март 1959 г. в Сунгурларе. Пламен Цветанов Гетов е бивш футболист, национал. Играл е като нападател за "Спартак" (Варна), "Белослав", "Спартак" (Плевен), ЦСКА, "Етър" (Велико Търново), "Левски" (София), "Шумен", "Черно море"; португалските "Портимоненсе" и "Чавес". Шампион на България през 1993 с "Левски". Обявен за най-добър и най-техничен играч през сезон 1992/1993 г. В "А" група има 286 мача и 165 гола (108 за "Спартак" (Плевен), 26 за "Левски", 20 за "Шумен", 8 за ЦСКА, 2 за "Етър" и 1 за "Спартак" (Варна)). Голмайстор на първенството през 1985 г. (26 гола за "Спартак" (Плевен) и през 1993 г. (26 гола за "Левски"). В евротурнирите има 8 мача и 2 гола (2 мача за "Етър" в КЕШ, 4 мача и 1 гол за ЦСКА (когато "армейците" достигнаха до полуфинал) и 2 мача и 1 гол за "Левски" в КНК и 2 мача за "Шумен" в турнира за купата на УЕФА). За националния отбор има 26 мача и 4 гола. Участник на СП'1986 в Мексико, където играе 4 мача и отбелязва гол, с който открива резултата на мача с Южна Корея, завършил наравно 1:1. Васил Симов (1959) - български футболист Дилян Хубанов (1959) - български художник и педагог Теодосий Спасов (1961) - български музикант Киркор Киркоров (1968) - български боксьор Ясен Атанасов (1971) - български писател Михаил Михайлов (1973) - български футболист Любомир Божанков (1978) - български футболист Зоран Балдовалиев (1983) - български футболист   Починали: [caption id="attachment_65506" align="alignleft" width="150"] снимка: znam[/caption] Александър Людсканов (1854 – 1922) - български политик Александър Кочов Людсканов е български политик. Един от водачите на Прогресивнолибералната партия, той е на няколко пъти министър в правителствата с нейно участие (1901-1903, 1911-1913). Александър Людсканов е роден на 15 март (3 март стар стил) 1854 в Търново. Завършва Робърт колеж в Цариград (1870-1875), а година по-късно постъпва в Новорусийския университет в Одеса. Прекъсва следването си след началото на Руско-турската война, по време на която сътрудничи на руските войски като преводач в щаба на генерал Скобелев. През 1879-1880 работи в дипломатическото представителство в Цариград и в Министерството на външните работи и изповеданията. След въвеждането на Режима на пълномощията, на който се противопоставя, заминава за Париж, където през 1884 завършва право. След завръщането си в България работи като адвокат и журналист. След преврата от 1886 като краен русофил е арестуван за кратко, след което живее в Цариград, Виена и Санкт Петербург. Людсканов се връща в България през 1894, след падането на правителството на Стефан Стамболов, и се включва в работата на Прогресивнолибералната партия, като дълги години е неин подпредседател. През декември 1895 година е делегат от Търновското македонско дружество на Втория конгрес на Македонската организация, а в 1898 година е делегат от пещерското дружество на Петия конгрес. През 1901 става министър на търговията и земеделието в коалиционното правителство на Петко Каравелов, след това е министър на търговията и земеделието, изпълняващ длъжността министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията и министър на вътрешните работи в трите кабинета на Стоян Данев през 1902-1903. Отново е министър на вътрешните работи в правителството на Иван Евстратиев Гешов по време на Балканската война. В самостоятелното прогресистко правителство през лятото на 1913 е министър на земеделието и държавните имоти. През 1911 Александър Людсканов основава организацията Английска лига. През 1921 става член на английско-българския арбитражен съд в Лондон, където умира на 4 март 1922. Рачо Хаджиев (1859 – 1925) - български военен деец, полковник Цветан Генев (1898 – 1945) - български футболист и треньор Христо Тошев (1873 – 1950) - български революционер и духовник Константин Константинов (1903 – 1955) - български музиколог Смиле Войданов (1872 – 1958) - български революционер и емигрантски деец Цветана Романска (1914 – 1969) - български фолклорист и етнолог Стефан Илчев (1898 – 1983) - български езиковед Михаил Люцканов (1909 – 1989) - български оперен певец   Събития: 870 г. — На Осмия вселенски събор в Константинопол е призната автокефалност на Българската православна църква. 1770 г. — При най-големия пожар в Пловдив са изпепелени над 500 къщи и много обществени сгради. 1901 г. — Съставено е двадесет и второто правителство на България, начело с Петко Каравелов. 1942 г. — Никола Вапцаров заловен заради участие в нелегалната комунистическа партия. 1943 г. — Холокост: Започва депортиране на български евреи от Беломорието. [caption id="attachment_65507" align="alignleft" width="300"] снимка: zemetresenie.comeze[/caption] 1977 г. — В Свищов по време на най-унищожителното в Югоизточна Европа земетресение — Вранчанското (с магнитуд 7,4 по Скалата на Рихтер, над 1 600 жертви), са разрушени 2 сгради и загиват 121 души. Вранчанското земетресение (наричано също в България и Свищовско земетресение) е в 21:20 ч. местно време на 4 март 1977 г. Земетресението е с магнитуд 7,4 по скалата на Рихтер, а епицентърът му е в Източните Карпати, Окръг Вранча, Румъния, в тъй наречената земетръсна зона Вранча. Хипоцентърът се намира на дълбочина 94 km. Жертвите са над 1600 души, повечето от тях в Букурещ. Земният трус е усетен в цяла България и нанася щети, най-вече в селищата край р. Дунав. Най-силно е засегнат гр. Свищов, където са разрушени промишлени и жилищни сгради и има жертви. Разрушена е и административна сграда до гарата. Засегната е църквата „Света Троица“, която е напълно възстановена едва през 2004 г. Паметни плочи в памет на загиналите над 100 човека са издигнати на площад „Велешана“, където се е намирало сринатото общежитие на химическия комбинат „Свилоза“, както и в близост до училището „Алеко Константинов“, където е бил разрушен жилищен блок. Дълго време след труса химическият комбинат „Свилоза“ не успява да се справи с щетите и да възстанови предишните си производствени мощности и обем на производството. След земетресението в България са набирани доброволци от цялата страна! — студенти, младежи, специалисти, които наред със силите на тогавашната „Гражданска отбрана“ и военни се включват в издирването на оцелели и жертви, както и в разчистването на останките.   Източници: bg.wikipedia; evets.