Родени:
Никола Антонов (1888 – 1979) - български дипломат
Стефан Дичев (1920 – 1996) - български писател
Кина Мутафова (1936) - българска актриса
Цветан Северски (1941) - български писател
Явор Милушев (1948) - български актьор
[caption id="attachment_61207" align="alignleft" width="233"]
снимка bg.wikipedia[/caption]
Венцислав Мартинов (1959) - български комик
Роден на 9 януари 1959 г. в София.
Венцислав Николаев Мартинов е български хуморист-имитатор, режисьор и продуцент, автор на текстове за естрадни песни и телевизионни сценарии.
Завършил Счетоводна отчетност във ВИИ "Карл Маркс" и Института за театър, музика и кинематография "Николай Черкасов" в Санкт Петербург (Русия), специалност "естрадна и телевизионна режисура".
Отбил военната си служба в Ансамбъла на строителни войски при ГУСВ - София като хуморист-имитатор. Като продуцент създава популярната серия от хумористични албуми и телевизионни предавания "Усмивките на Венци", включваща най-популярните български народни хумористи.
Автор на много текстове за естрадни песни, изпълнявани от дует "Ритон", Мими Иванова и Развигор Попов, Богдан Томов, Георги Христов, Нели Рангелова, Васил Петров, Деян и Бойко Неделчеви, група "Трик", Катя Близнакова, Райко Кирилов, Руми Бисерова, Диана Дафова и др.
Тодор Скримов (1990) - български волейболист
Починали:
Иван Манолев (1871 – 1930) - български революционер
Йордан Самарджиев (1875 – 1936) - български революционер
Лозан Стрелков (1912 – 1981) - български писател
[caption id="attachment_61208" align="alignleft" width="225"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
Георги Марковски (1941 – 1999) - български писател
Георги Марковски е български писател. Творчеството му е съсредоточено около проблемите на отношенията личност-време и творец-власт, синтезирайки традиционното и фолклорното с експерименталните техники на постмодернизма.
Георги Борисов Марковски е роден в село Василовци. Завършва начално образование в родното си село и гимназия в Лом (1959). Първата си публикация прави през 1956, а през 1959 приключва работата по първия си останал непубликуван роман. Завършва българска филология и философия в Софийския университет (1967). Работи в окръжния комитет на ДКМС в Михайловград (1967-68), в химико-фармацевтичния завод "Фармахим" в София (1968-69). Редактор (1970-73) във вестник "Студентска трибуна", завеждащ редактор в издателство "Народна младеж" (1973-79), заместник-завеждащ отдел "Култура" във вестник "Работническо дело" (1979-80), завеждащ отдел "Белетристика" в списание "Септември" (1981-86) и заместник-главен, по-късно главен редактор на списание "Отечество" (1986-90). Ръководител на основаната от него Издателска къща "Сребърен лъв" до смъртта си (1991-99). Член на Съюза на българските писатели от 1978, два пъти носител на годишната му награда - за романа "Хитър Петър" за 1978 и за сборника философски фрагменти "Христоматия за двама" за 1996.
Марковски навлиза в българската художествена проза с няколко сборника с новели, разработващи нравствено-етичните проблеми на човека от II половина на ХХ век. Те открояват особенностите на наративната му поетика - доминация на художествената фикция през преход от битово-реалистичния към условно-алегоричния изказ, подчертан стремеж към експеримент с традиционните културни и художествени модели (сюжети, стилове, похвати, идеологеми), разискване на една основна теза чрез прякото авторово присъствие в текста, което организира разнороден художествен материал ("Приказка за щастието", "Повест за Истатко Бирков" и други). По-късно Марковски се насочва към романното повествование. Романите "Хитър Петър" и "Разказвачът и Смъртта" изследват - първият в исторически, вторият в съвременен план, автономността на таланта във взаимоотношенията му с властта. Те провокират традиционния рецептивен хоризонт на читатели и литературни критици, предизвикват остра полемика във връзка с утвърждаването на един нов подход в съвременната българска белетристика: концептуално-философско изграждане на наративния текст посредством пародийното, притчово-алегорично пресемантизиране на културно-историческата традиция. Това са романи на усложнения полифоничен изказ, конструиран чрез използването на различни художествени системи и културни кодове с оглед по-цялостното осветляване на поставената тема. В "Хитър Петър" се преобръща фолклорната и средновековно християнската традиция (цитати, образи, технически конструкции), за да се обогати художественият и социалноисторическият образ на един национален герой, да се потърсят нови измерения на духовните корени на нацията. В "Разказвачът и Смъртта" целенасочено се демаскира митологемата за "елитарното" изкуство. Марковски е автор на сборник с етнографски разкази за деца "Селски календар", на книгата "Достойно ест" - личен прочит на класици от българската литература, на "Триножник" - опит за лична равносметка на автора. Обнародва в периодичния печат интервюта, литературни рецензии, публицистични материали. Романът на Марковски "Хитър Петър" е преведен на немски, руски и унгарски езици. Отделни негови новели са публикувани в Англия, Индия, Мексико, Унгария, Чехия и други страни.
Руслан Райчев (1919 – 2006) - български диригент
Събития:
[caption id="attachment_61209" align="alignleft" width="300"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
1878 г. — Руско-турска война (1877–1878): Руските войски удържат победа в битката при Шипка-Шейново.
Шейновска битка е заключителното усилие на Южния руски отряд за разгрома на Централната османска армия в Руско-турската война (1877-1878).
В края на м. декември 1877 г. Южният отряд на Руската армия с командир генерал-лейтенант Фьодор Радецки, преминава Стара планина при трудни зимни условия. Пристъпва към изпълнение на основната задача поставена от плана за действие след преминаването на планината - разгром на Централната османска армия, с командващ Вейсел паша (26 768 войника и 83 оръдия). Южният отряд е разделен на три колони - лява, с командир генерал-лейтенант Николай Святополк - Мирски (18 800 войника и 24 оръдия); централна, с командир генерал-лейтенант Фьодор Радецки (11 500 войника и 50 оръдия); дясна, с командир генерал-лейтенант Михаил Скобелев (15 840 войника и 14 оръдия). В състава на колоните са включени и дружините на Българското опълчение. Предвижда се действие от движение срещу противниковите сили на южния склон на Шипченския проход и в укрепения Шейновски лагер, изграден недалеч от с. Шейново. Битката се развива в два боя на 8 и 9 януари 1878 г.
Шейновският лагер е изграден от Централната османска армия. Опорен пункт на основните сили заели проходите на Централна Стара планина. Разположен е срещу южния изход на Шипченския проход. Формата му е на кръг с радиус 1,5 км с център с. Шейново. Най-силно е укрепена източната част с дължина на отбранителната линия 2 км, с. Шипка - с. Секеречево (дн. Хаджидимитрово). Отбраната е от две свързани линии. Първата е с основа от пет могили с разположени две батареи и стрелкови ложименти. Втората е съставена от пет редута, разположени за кръстосан огън срещу равна и открита местност. Могилата Косматка, зад втората линия е командна. Тук са установени резервите на Вейсел паша. Другите участъци на лагера са отбранявани от 9 редута. В хода на битката землените профили са укрепени допълнително и усилени с дългобойна артилерия. В лагера са разположени 11,5 табура и 29 оръдия.
Силите на лявата руска колона са съсредоточени в с. (дн. гр. Мъглиж). Взето е решение да се атакува Шейновския укрепен лагер. Главните сили са насочени към източната страна на лагера. Около 12:30 часа атакуващите превземат първата отбранителна линия на противника. Опитът да се превземе втората отбранителна линия е неуспешен. Отразяват последващата турска конраатака. Командващият преценява, че частите са изтощени и взема решение да се нощува на заетата позиция. Тя е укрепена през нощта и направена недостъпна за вражеските сили. Изпратено е донесение до генерал-лейтенант Фьодор Радецки с настояване за енергични действия на централната и дясната колона.
През нощта на 8 срещу 9 януари Вейсел паша прегрупира своите сили. Шейновският лагер е укрепен с 4 табура свалени от Шипченския проход. В 6:30 часа започва атака срещу лявата руска колона като последователно пренася удара от десния към левия руски фланг. Особено ожесточен е боят при гората край с. Секерчево (дн. Хаджидимитрово). Турците са отбити и са заети негови редути от втората му отбранителна линия. Обхванати са двата му фланга от източната страна на Шейновския лагер. Предприета е атака и на с. (дн.гр. Шипка). След забелязано масово отстъпление на турски части, лявата колона в 10:00 часа преминава в настъпление срещу западната страна на лагера. Овладени са първите траншеи и е отбита последвалата конраатака. 63-и Углицки Пехотен полк, IX-а Стрелкова бригада и V-а Опълченска дружина атакуват и превземат централния Шейновски редут №2. Успешна е и атаката на Шейновски редут №1 от III-и Стрелкови батальон на 63-и Углицки Пехотен полк. Батальонът е вдигнат в атака от полковник Панюхин и барабанчика на полка. Към 14:00 часа части на лявата и дясната колона се съединяват южно от превзетото с. Шипка. Вражеските сили в Шейновския лагер са разкъсани, като е провален опитът на Вейсел паша да възстанови връзката между турските части. Принуден е да съсредоточи останалите му сили около командния си пункт при местността
Косматка и да поиска капитулация.
Към 12:00 часа в атака срещу турските сили на Шипченския проход преминава и централната колона. Главният удар нанася 55-и Подолски Пехотен полк. Обходно движение осъществяват Брянският Пехотен полк и Житомирският Пехотен полк. С цената на 1 507 убити и ранени, централната колона сковава силите на турската групировка и не допуска тя да окаже помощ на Шейновския лагер.
Изправен пред неименуемо поражение, към 15:00 часа Вейсел паша изпраща парламентьор при генерал-лейтенат Михаил Скобелев с предложение за капитулация. Предложението е прието с условие да се предадат и частите при Шипченския проход. Шейновската битка завършва с пленяването на цялата Централна османска армия (3 паши, 765 офицера и 22 000 войника). Броят на убитите и ранените е 4000 души. Турция се лишава от най-боеспособната си армия към началото на 1878 г. Окончателно е разкъсана отбранителната турска линия по Стара планина. Открит е пътят за настъпление в Тракия и към Цариград. Общи руски загуби - 5 107 убити и ранени.
1892 г. — Приета промяна в организационната структура на българската армия — от полкова към дивизионна.
1901 г. — Генерал Рачо Петров застава начело на служебен безпартиен кабинет.
1944 г. — Втората световна война: Англо-американската авиация бомбардира София.
1978 г. — Състои се премиерата на български игрален драматичен филм "Адиос, мучачос".
Източници: bg.wikipedia; events.
снимка bg.wikipedia[/caption]
Венцислав Мартинов (1959) - български комик
Роден на 9 януари 1959 г. в София.
Венцислав Николаев Мартинов е български хуморист-имитатор, режисьор и продуцент, автор на текстове за естрадни песни и телевизионни сценарии.
Завършил Счетоводна отчетност във ВИИ "Карл Маркс" и Института за театър, музика и кинематография "Николай Черкасов" в Санкт Петербург (Русия), специалност "естрадна и телевизионна режисура".
Отбил военната си служба в Ансамбъла на строителни войски при ГУСВ - София като хуморист-имитатор. Като продуцент създава популярната серия от хумористични албуми и телевизионни предавания "Усмивките на Венци", включваща най-популярните български народни хумористи.
Автор на много текстове за естрадни песни, изпълнявани от дует "Ритон", Мими Иванова и Развигор Попов, Богдан Томов, Георги Христов, Нели Рангелова, Васил Петров, Деян и Бойко Неделчеви, група "Трик", Катя Близнакова, Райко Кирилов, Руми Бисерова, Диана Дафова и др.
Тодор Скримов (1990) - български волейболист
Починали:
Иван Манолев (1871 – 1930) - български революционер
Йордан Самарджиев (1875 – 1936) - български революционер
Лозан Стрелков (1912 – 1981) - български писател
[caption id="attachment_61208" align="alignleft" width="225"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
Георги Марковски (1941 – 1999) - български писател
Георги Марковски е български писател. Творчеството му е съсредоточено около проблемите на отношенията личност-време и творец-власт, синтезирайки традиционното и фолклорното с експерименталните техники на постмодернизма.
Георги Борисов Марковски е роден в село Василовци. Завършва начално образование в родното си село и гимназия в Лом (1959). Първата си публикация прави през 1956, а през 1959 приключва работата по първия си останал непубликуван роман. Завършва българска филология и философия в Софийския университет (1967). Работи в окръжния комитет на ДКМС в Михайловград (1967-68), в химико-фармацевтичния завод "Фармахим" в София (1968-69). Редактор (1970-73) във вестник "Студентска трибуна", завеждащ редактор в издателство "Народна младеж" (1973-79), заместник-завеждащ отдел "Култура" във вестник "Работническо дело" (1979-80), завеждащ отдел "Белетристика" в списание "Септември" (1981-86) и заместник-главен, по-късно главен редактор на списание "Отечество" (1986-90). Ръководител на основаната от него Издателска къща "Сребърен лъв" до смъртта си (1991-99). Член на Съюза на българските писатели от 1978, два пъти носител на годишната му награда - за романа "Хитър Петър" за 1978 и за сборника философски фрагменти "Христоматия за двама" за 1996.
Марковски навлиза в българската художествена проза с няколко сборника с новели, разработващи нравствено-етичните проблеми на човека от II половина на ХХ век. Те открояват особенностите на наративната му поетика - доминация на художествената фикция през преход от битово-реалистичния към условно-алегоричния изказ, подчертан стремеж към експеримент с традиционните културни и художествени модели (сюжети, стилове, похвати, идеологеми), разискване на една основна теза чрез прякото авторово присъствие в текста, което организира разнороден художествен материал ("Приказка за щастието", "Повест за Истатко Бирков" и други). По-късно Марковски се насочва към романното повествование. Романите "Хитър Петър" и "Разказвачът и Смъртта" изследват - първият в исторически, вторият в съвременен план, автономността на таланта във взаимоотношенията му с властта. Те провокират традиционния рецептивен хоризонт на читатели и литературни критици, предизвикват остра полемика във връзка с утвърждаването на един нов подход в съвременната българска белетристика: концептуално-философско изграждане на наративния текст посредством пародийното, притчово-алегорично пресемантизиране на културно-историческата традиция. Това са романи на усложнения полифоничен изказ, конструиран чрез използването на различни художествени системи и културни кодове с оглед по-цялостното осветляване на поставената тема. В "Хитър Петър" се преобръща фолклорната и средновековно християнската традиция (цитати, образи, технически конструкции), за да се обогати художественият и социалноисторическият образ на един национален герой, да се потърсят нови измерения на духовните корени на нацията. В "Разказвачът и Смъртта" целенасочено се демаскира митологемата за "елитарното" изкуство. Марковски е автор на сборник с етнографски разкази за деца "Селски календар", на книгата "Достойно ест" - личен прочит на класици от българската литература, на "Триножник" - опит за лична равносметка на автора. Обнародва в периодичния печат интервюта, литературни рецензии, публицистични материали. Романът на Марковски "Хитър Петър" е преведен на немски, руски и унгарски езици. Отделни негови новели са публикувани в Англия, Индия, Мексико, Унгария, Чехия и други страни.
Руслан Райчев (1919 – 2006) - български диригент
Събития:
[caption id="attachment_61209" align="alignleft" width="300"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
1878 г. — Руско-турска война (1877–1878): Руските войски удържат победа в битката при Шипка-Шейново.
Шейновска битка е заключителното усилие на Южния руски отряд за разгрома на Централната османска армия в Руско-турската война (1877-1878).
В края на м. декември 1877 г. Южният отряд на Руската армия с командир генерал-лейтенант Фьодор Радецки, преминава Стара планина при трудни зимни условия. Пристъпва към изпълнение на основната задача поставена от плана за действие след преминаването на планината - разгром на Централната османска армия, с командващ Вейсел паша (26 768 войника и 83 оръдия). Южният отряд е разделен на три колони - лява, с командир генерал-лейтенант Николай Святополк - Мирски (18 800 войника и 24 оръдия); централна, с командир генерал-лейтенант Фьодор Радецки (11 500 войника и 50 оръдия); дясна, с командир генерал-лейтенант Михаил Скобелев (15 840 войника и 14 оръдия). В състава на колоните са включени и дружините на Българското опълчение. Предвижда се действие от движение срещу противниковите сили на южния склон на Шипченския проход и в укрепения Шейновски лагер, изграден недалеч от с. Шейново. Битката се развива в два боя на 8 и 9 януари 1878 г.
Шейновският лагер е изграден от Централната османска армия. Опорен пункт на основните сили заели проходите на Централна Стара планина. Разположен е срещу южния изход на Шипченския проход. Формата му е на кръг с радиус 1,5 км с център с. Шейново. Най-силно е укрепена източната част с дължина на отбранителната линия 2 км, с. Шипка - с. Секеречево (дн. Хаджидимитрово). Отбраната е от две свързани линии. Първата е с основа от пет могили с разположени две батареи и стрелкови ложименти. Втората е съставена от пет редута, разположени за кръстосан огън срещу равна и открита местност. Могилата Косматка, зад втората линия е командна. Тук са установени резервите на Вейсел паша. Другите участъци на лагера са отбранявани от 9 редута. В хода на битката землените профили са укрепени допълнително и усилени с дългобойна артилерия. В лагера са разположени 11,5 табура и 29 оръдия.
Силите на лявата руска колона са съсредоточени в с. (дн. гр. Мъглиж). Взето е решение да се атакува Шейновския укрепен лагер. Главните сили са насочени към източната страна на лагера. Около 12:30 часа атакуващите превземат първата отбранителна линия на противника. Опитът да се превземе втората отбранителна линия е неуспешен. Отразяват последващата турска конраатака. Командващият преценява, че частите са изтощени и взема решение да се нощува на заетата позиция. Тя е укрепена през нощта и направена недостъпна за вражеските сили. Изпратено е донесение до генерал-лейтенант Фьодор Радецки с настояване за енергични действия на централната и дясната колона.
През нощта на 8 срещу 9 януари Вейсел паша прегрупира своите сили. Шейновският лагер е укрепен с 4 табура свалени от Шипченския проход. В 6:30 часа започва атака срещу лявата руска колона като последователно пренася удара от десния към левия руски фланг. Особено ожесточен е боят при гората край с. Секерчево (дн. Хаджидимитрово). Турците са отбити и са заети негови редути от втората му отбранителна линия. Обхванати са двата му фланга от източната страна на Шейновския лагер. Предприета е атака и на с. (дн.гр. Шипка). След забелязано масово отстъпление на турски части, лявата колона в 10:00 часа преминава в настъпление срещу западната страна на лагера. Овладени са първите траншеи и е отбита последвалата конраатака. 63-и Углицки Пехотен полк, IX-а Стрелкова бригада и V-а Опълченска дружина атакуват и превземат централния Шейновски редут №2. Успешна е и атаката на Шейновски редут №1 от III-и Стрелкови батальон на 63-и Углицки Пехотен полк. Батальонът е вдигнат в атака от полковник Панюхин и барабанчика на полка. Към 14:00 часа части на лявата и дясната колона се съединяват южно от превзетото с. Шипка. Вражеските сили в Шейновския лагер са разкъсани, като е провален опитът на Вейсел паша да възстанови връзката между турските части. Принуден е да съсредоточи останалите му сили около командния си пункт при местността Косматка и да поиска капитулация.
Към 12:00 часа в атака срещу турските сили на Шипченския проход преминава и централната колона. Главният удар нанася 55-и Подолски Пехотен полк. Обходно движение осъществяват Брянският Пехотен полк и Житомирският Пехотен полк. С цената на 1 507 убити и ранени, централната колона сковава силите на турската групировка и не допуска тя да окаже помощ на Шейновския лагер.
Изправен пред неименуемо поражение, към 15:00 часа Вейсел паша изпраща парламентьор при генерал-лейтенат Михаил Скобелев с предложение за капитулация. Предложението е прието с условие да се предадат и частите при Шипченския проход. Шейновската битка завършва с пленяването на цялата Централна османска армия (3 паши, 765 офицера и 22 000 войника). Броят на убитите и ранените е 4000 души. Турция се лишава от най-боеспособната си армия към началото на 1878 г. Окончателно е разкъсана отбранителната турска линия по Стара планина. Открит е пътят за настъпление в Тракия и към Цариград. Общи руски загуби - 5 107 убити и ранени.
1892 г. — Приета промяна в организационната структура на българската армия — от полкова към дивизионна.
1901 г. — Генерал Рачо Петров застава начело на служебен безпартиен кабинет.
1944 г. — Втората световна война: Англо-американската авиация бомбардира София.
1978 г. — Състои се премиерата на български игрален драматичен филм "Адиос, мучачос".
Източници: bg.wikipedia; events. 
