Родени:
Павел Калянджи (1838 – 1890) - български педагог
Никола Сукнаров (1849 – 1894) - български политик
Иван Пашов (1881 – 1955) - български революционер
Йованче Попантов (1882 – 1906) - български революционер
Йордан Анастасов (1893 – 1976) - български политик
Ганчо Ганчев (1925 – 1990) - български актьор
Еньо Вълчев (1936) - български борец
[caption id="attachment_60932" align="alignleft" width="300"]
снимка fotysss.blogspot[/caption]
Христо Шопов (1964) - български актьор
Роден на 4 януари 1964 г. в София. Син на актьора Наум Шопов.
Христо Наумов Шопов е български актьор.
Завършил ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов".
Дебютът му в киното е в "Дишай, човече!". Снимал се е във филмите "Вчера", "Маргарит и Маргарита, "Трафик", "Славата на България", "Следвай ме", "Любовното лято на един льохман", "Реквизит".
Участва в американски филми, правени в Източна Европа ("Mindstorm", "Octopus", "Interceptor Force 2", "Ловец на извънземни", "Сивата зона").
Изпълнява ключовата роля на Пилат Понтийски в касовата американска продукция "Страстите Христови" на Мел Гибсън.
Росен Кирилов (1973) - български футболист
Починали:
Онуфрий Габровски (? – 1818) - български монах
[caption id="attachment_60933" align="alignleft" width="198"]
снимка bg.wikipedia[/caption]
Неофит Рилски (1793 – 1881) - български учител
Неофит Рилски е български монах, учител и художник. Една от водещите фигури в българското просветно движение през първата половина на 19 век, той е определян от известния българист Константин Иречек като „патриарх на българските учители и книжовници“.
Обикновено се приема, че Неофит Рилски е роден през 1793 година в Банско, но според други сведения това става през 1790 година в Гулийна баня, Разложко. Светското му име е Никола Поппетров Бенин. Баща му, поп Петър Бенин, е от рода Бениновци и първият учител в Банско, а майка му Екатерина е от род на заможни разложки търговци на памук. Никола получава началното си образование в килийното училище на баща си.
Още от малък Никола Бенин завързва особено тясно приятелство с едно от момчетата в Банско, Димитър Молеров, чийто баща е зографа Тома Вишанов Молера, създател на Банската живописна школа. Налага се обаче, Димитър да замине за Рилския манастир, и там да се учи за иконописец. Никола не може да се раздели с приятеля си и, против волята на баща си, бяга от вкъщи и заедно с Димитър отива в манастира. Въпреки това, скоро иконописването омръзва на Никола и той става послушник при проигумена Йеротей, който го покалугерява през 1811 година и му дава монашеското име Неофит. След като приема монашеството, Неофит е изпратен да продължи образованието си в Мелник, където се учи при един погърчен влах от 1822 до 1826 година и става добър елинист, а след това - и във Велес.
През 1827 година Неофит започва да преподава в Самоков, където известно време е секретар на епископ Игнатий. След Одринския мир от 1829 година епископът е убит и Неофит се връща в Рилския манастир. Там той работи като учител до 1833 година, когато част от манастира изгаря. Тогава той е пратен при патриарха, заедно с няколко други братя, за да издейства разрешение за възстановяването на църквата, както и за събиране на помощи за това. Мисията се увенчава с успех, ако се съди по султанският ферман от 10 ноември 1833 година.
Още същата година Неофит става духовник при метоха в Казанлък. Там среща търновския митрополит, който по искане на Васил Априлов го изпраща в Букурещ, за да изучи алилодидактическата метода в тамошното гръцко училище. Той му възлага и трудната задача да съчини учебници за проектираното от Априлов взаимно училище в Габрово. През 1834 година Неофит се връща в България и на 2 януари 1835 година първото габровско взаимно училище отваря своите врати.
Неофит преподава известно време в Габрово, като същевременно прави първия успешен превод на Новия Завет на новобългарски език. Тъй като не се разбира добре с учителите и учениците, той напуска и става учител в Копривщица. През 1836 година създава първия български глобус.
През този период Неофит Рилски издава множество учебници и учебни пособия, намерили широко приложение в просветната дейност в страната: „Взаимоучителни таблици“ (1835), „Буквар, извлечен от взаимоучителните таблици“ (1835), „Свещенний краткий катехизис“ (1835), „Краткое и ясное изложение... на гръцкия език“ (1835), „Болгарска граматика“ (1835), „Краснописание“ (1837).
След две години учителстване в Копривщица Неофит се прибира в манастира, и продължава книжовната си дейност. След като получава покана да преподава славянски езици в богословското училище на Халки, той преподава там от 1848 до 1852 година, след което се връща в Рилския манастир, поради върлуващата в училището холера. През 1851 г. излиза неговата „Аритметика“, а година по-късно - „Христоматия славянского язика“. От 1852 година до края на живота си се посвещава на книжовна дейност в Рилската обител.
През 1858 година идва предложение от търновци до Неофит да стане ректор на проектираната от тях семинария, но след като преценява силите си, той отказва. От 1860 до 1864 година служи като игумен на Рилския манастир. През 1875 година е издаден неговият „Словар на българския език, изтълкуван от църковно-славянски и гръцки език“, а през 1879 година - „Описание болгарскаго священнаго монастира Рилскаго“.
Неофит Рилски умира на 4 януари 1881 година в Рилския манастир.
Иван Николов (1870 – 1903) - български революционер
Димче Сарванов (1879 – 1908) - български революционер
Григор Начович (1845 – 1920) - български политик
Димитър Папрадишки (1859 – 1954) - български иконописец
Калина Малина (1898 – 1979) - българска писателка
Детко Петров (1936 – 1990) - български писател
Михаил Михайлов (1921 – 1996) - български актьор
Стефан Гечев (1912 – 2000) - български поет
Събития:
[caption id="attachment_60934" align="alignleft" width="300"]
снимка: veliko-tarnovo[/caption]
1878 г. — София е освободена от Турско иго.
След падането на Плевен през декември 1877 година, Йосиф Гурко командва тежкия зимен преход към София през Стара планина. Той превзема София, като разгромява армията на Осман Нури паша. Думите на Генерал Гурко са: „Вероятно нямаше да преминем Балкана, ако не бяха тези мълчаливи и силни българи, донесли ни хляб и топла храна. Накараха ни да махнем конете, за да запрегнат своите волове към оръдията и така тръгнаха първи да прокарват партина през преспите и чудовищния студ“.
Йосиф Гурко е роден на 28 юли 1828 г. в село Бурнейко /Русия /. Той се отличава със службата си по време на Руско-турската война (1877-1878). Командва Предния отряд на руската армия на Балканите, който в първите дни на войната установява контрол над проходите в средната част на Стара планина във взаимодействие с Габровския отряд /командир генерал-майор Валериан Дерожински /. Превзема Стара Загора, предизвиквайки паника в Цариград. След прехвърлянето на османски подкрепления – корпуса на Сюлейман паша, Йосиф Гурко отстъпва през Шипченския проход в Стара планина. През октомври 1877 г. е назначен за командващ кавалерията. Превзема Телиш и Велико Търново и участва активно в прекъсването на снабдителните линии на обсадения Плевен. Командва превземането на Горни Дъбник и Враца, а в средата на ноември и на стратегически важния град Орхание (днес Ботевград).
След падането на Плевен през декември Йосиф Гурко командва тежкия зимен преход към София през Стара планина. Той превзема София, нанася последно поражение на Сюлейман паша в битката при Пловдив и превзема Одрин, с което на практика е сложен край на войната.
1924 г. — 21. обикновено народно събрание приема Закон за защита на държавата, премахнат 20 години по-късно.
1926 г. — Съставено е четиридесет и третото правителство на България, начело с Андрей Ляпчев.
1990 г. — Учредено е Движението за права и свободи с председател Ахмед Доган.
Източници: bg.wikipedia; events.
снимка fotysss.blogspot[/caption]
Христо Шопов (1964) - български актьор
Роден на 4 януари 1964 г. в София. Син на актьора Наум Шопов.
Христо Наумов Шопов е български актьор.
Завършил ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов".
Дебютът му в киното е в "Дишай, човече!". Снимал се е във филмите "Вчера", "Маргарит и Маргарита, "Трафик", "Славата на България", "Следвай ме", "Любовното лято на един льохман", "Реквизит".
Участва в американски филми, правени в Източна Европа ("Mindstorm", "Octopus", "Interceptor Force 2", "Ловец на извънземни", "Сивата зона").
Изпълнява ключовата роля на Пилат Понтийски в касовата американска продукция "Страстите Христови" на Мел Гибсън.
Росен Кирилов (1973) - български футболист
Починали:
Онуфрий Габровски (? – 1818) - български монах
[caption id="attachment_60933" align="alignleft" width="198"]
снимка bg.wikipedia[/caption]
Неофит Рилски (1793 – 1881) - български учител
Неофит Рилски е български монах, учител и художник. Една от водещите фигури в българското просветно движение през първата половина на 19 век, той е определян от известния българист Константин Иречек като „патриарх на българските учители и книжовници“.
Обикновено се приема, че Неофит Рилски е роден през 1793 година в Банско, но според други сведения това става през 1790 година в Гулийна баня, Разложко. Светското му име е Никола Поппетров Бенин. Баща му, поп Петър Бенин, е от рода Бениновци и първият учител в Банско, а майка му Екатерина е от род на заможни разложки търговци на памук. Никола получава началното си образование в килийното училище на баща си.
Още от малък Никола Бенин завързва особено тясно приятелство с едно от момчетата в Банско, Димитър Молеров, чийто баща е зографа Тома Вишанов Молера, създател на Банската живописна школа. Налага се обаче, Димитър да замине за Рилския манастир, и там да се учи за иконописец. Никола не може да се раздели с приятеля си и, против волята на баща си, бяга от вкъщи и заедно с Димитър отива в манастира. Въпреки това, скоро иконописването омръзва на Никола и той става послушник при проигумена Йеротей, който го покалугерява през 1811 година и му дава монашеското име Неофит. След като приема монашеството, Неофит е изпратен да продължи образованието си в Мелник, където се учи при един погърчен влах от 1822 до 1826 година и става добър елинист, а след това - и във Велес.
През 1827 година Неофит започва да преподава в Самоков, където известно време е секретар на епископ Игнатий. След Одринския мир от 1829 година епископът е убит и Неофит се връща в Рилския манастир. Там той работи като учител до 1833 година, когато част от манастира изгаря. Тогава той е пратен при патриарха, заедно с няколко други братя, за да издейства разрешение за възстановяването на църквата, както и за събиране на помощи за това. Мисията се увенчава с успех, ако се съди по султанският ферман от 10 ноември 1833 година.
Още същата година Неофит става духовник при метоха в Казанлък. Там среща търновския митрополит, който по искане на Васил Априлов го изпраща в Букурещ, за да изучи алилодидактическата метода в тамошното гръцко училище. Той му възлага и трудната задача да съчини учебници за проектираното от Априлов взаимно училище в Габрово. През 1834 година Неофит се връща в България и на 2 януари 1835 година първото габровско взаимно училище отваря своите врати.
Неофит преподава известно време в Габрово, като същевременно прави първия успешен превод на Новия Завет на новобългарски език. Тъй като не се разбира добре с учителите и учениците, той напуска и става учител в Копривщица. През 1836 година създава първия български глобус.
През този период Неофит Рилски издава множество учебници и учебни пособия, намерили широко приложение в просветната дейност в страната: „Взаимоучителни таблици“ (1835), „Буквар, извлечен от взаимоучителните таблици“ (1835), „Свещенний краткий катехизис“ (1835), „Краткое и ясное изложение... на гръцкия език“ (1835), „Болгарска граматика“ (1835), „Краснописание“ (1837).
След две години учителстване в Копривщица Неофит се прибира в манастира, и продължава книжовната си дейност. След като получава покана да преподава славянски езици в богословското училище на Халки, той преподава там от 1848 до 1852 година, след което се връща в Рилския манастир, поради върлуващата в училището холера. През 1851 г. излиза неговата „Аритметика“, а година по-късно - „Христоматия славянского язика“. От 1852 година до края на живота си се посвещава на книжовна дейност в Рилската обител.
През 1858 година идва предложение от търновци до Неофит да стане ректор на проектираната от тях семинария, но след като преценява силите си, той отказва. От 1860 до 1864 година служи като игумен на Рилския манастир. През 1875 година е издаден неговият „Словар на българския език, изтълкуван от църковно-славянски и гръцки език“, а през 1879 година - „Описание болгарскаго священнаго монастира Рилскаго“.
Неофит Рилски умира на 4 януари 1881 година в Рилския манастир.
Иван Николов (1870 – 1903) - български революционер
Димче Сарванов (1879 – 1908) - български революционер
Григор Начович (1845 – 1920) - български политик
Димитър Папрадишки (1859 – 1954) - български иконописец
Калина Малина (1898 – 1979) - българска писателка
Детко Петров (1936 – 1990) - български писател
Михаил Михайлов (1921 – 1996) - български актьор
Стефан Гечев (1912 – 2000) - български поет
Събития:
[caption id="attachment_60934" align="alignleft" width="300"]
снимка: veliko-tarnovo[/caption]
1878 г. — София е освободена от Турско иго.
След падането на Плевен през декември 1877 година, Йосиф Гурко командва тежкия зимен преход към София през Стара планина. Той превзема София, като разгромява армията на Осман Нури паша. Думите на Генерал Гурко са: „Вероятно нямаше да преминем Балкана, ако не бяха тези мълчаливи и силни българи, донесли ни хляб и топла храна. Накараха ни да махнем конете, за да запрегнат своите волове към оръдията и така тръгнаха първи да прокарват партина през преспите и чудовищния студ“.
Йосиф Гурко е роден на 28 юли 1828 г. в село Бурнейко /Русия /. Той се отличава със службата си по време на Руско-турската война (1877-1878). Командва Предния отряд на руската армия на Балканите, който в първите дни на войната установява контрол над проходите в средната част на Стара планина във взаимодействие с Габровския отряд /командир генерал-майор Валериан Дерожински /. Превзема Стара Загора, предизвиквайки паника в Цариград. След прехвърлянето на османски подкрепления – корпуса на Сюлейман паша, Йосиф Гурко отстъпва през Шипченския проход в Стара планина. През октомври 1877 г. е назначен за командващ кавалерията. Превзема Телиш и Велико Търново и участва активно в прекъсването на снабдителните линии на обсадения Плевен. Командва превземането на Горни Дъбник и Враца, а в средата на ноември и на стратегически важния град Орхание (днес Ботевград).
След падането на Плевен през декември Йосиф Гурко командва тежкия зимен преход към София през Стара планина. Той превзема София, нанася последно поражение на Сюлейман паша в битката при Пловдив и превзема Одрин, с което на практика е сложен край на войната.
1924 г. — 21. обикновено народно събрание приема Закон за защита на държавата, премахнат 20 години по-късно.
1926 г. — Съставено е четиридесет и третото правителство на България, начело с Андрей Ляпчев.
1990 г. — Учредено е Движението за права и свободи с председател Ахмед Доган.
Източници: bg.wikipedia; events. 
