На днешния ден… Състои се Неволянското клане. И още от 28.10

Родени: Цанко Церковски (1869 – 1926) - български политик Цанко Церковски, псевдоним на Цанко Генов Бакалов, е български политик и писател. Той е един от основоположниците на Българския земеделски народен съюз (БЗНС). Цанко Церковски е роден през 1869 в Бяла черква, Търновско. Първоначално учи в родното си село, а след това в гимназията в Търново и в Педагогическото училище в Казанлък. Завършва педагогическо училище в Силистра през 1891, след което е учител в Бей бунар (1892), Полски Тръмбеш (1892–1894), Мусина (1894–1896) и търновското село Батак (1896–1897). След 1897 Цанко Церковски живее в Бяла черква и се занимава със земеделие, журналистическа дейност и с пропагандиране на социализма. През 1898 става член на Българската работническа социалдемократическа партия и сътрудничи на нейното списание „Ново време“. На 20 септември 1899 обнародва в „Селски вестник“ „Възвание към българските земеделци“ и става един от инициаторите за създаването на БЗНС и един от неговите първи водачи. Издава списание „Селска пробуда“ (1903–1905), редактира вестник „Земеделско знаме“ (от 1902) и списание „Земеделска мисъл“. Той е народен представител в XI (1901) и XIV (1908-1911) Обикновено Народно събрание, V Велико Народно събрание (1911), XV (1911-1913), XVII (1914-1919), XVIII (1919-1920), XIX (1920-1923) и XX (1923) Обикновено Народно събрание. През октомври 1918 Цанко Церковски се включва като представител на БЗНС в коалиционното правителство на Александър Малинов, което си поставя за цел да изведе България от Първата световна война. Участва и в правителствата на Теодор Теодоров (1918-1919) и Александър Стамболийски (1919-1923). След Деветоюнския преврат през 1923 е арестуван и изпратен в затвора. Освободен е на 5 януари 1925 и се включва в ръководството на БЗНС, но малко по-късно е отстранен от по-умерените кръгове в съюза. След атентата в „Света Неделя“ през април 1925 отново е арестуван, и е освободен на 21 март 1926 след оправдателна присъда. Цанко Церковски излиза от затвора с разбито здраве и полусляп и умира няколко седмици по-късно. За пръв път Цанко Церковски печата през 1891 стихотворението „Молепсаний“ в сп. „Ден“ (№7-8). Като учител в село Мусина издава (съвместно с Г. Недялков) „Евтина библиотека“, библиотека „Младеж“, „Селски вестник“. Сътрудничи със стихове, разкази, сценични игри, статии, памфлети, реплики, пиеси на списанията „Детска почивка“, „Ден“, „Съвременна младеж“, „Българска сбирка“, „Мисъл“, „Светлина“, „Ново време“, „Звезда“, „Просвета“, „Наш живот“, „Селска пробуда“, на вестниците „Работнишки другар“, „Съвременен преглед“, „Летописи“, „Работнически вестник“, „Общо дело“ и др. Литературната дейност на Цанко Церковски е тясно свързана с обществената и политическата му дейност. Започнал като поет-социалист, Церковски става известен със стихотворението „Молепсаний“, което му спечелва много приятели и врагове. Извор на творческото му вдъхновение е селската действителност. Социалният патос остава основен и за по-късните му творби, но Церковски споделя и интимни настроения. Голяма част от стиховете и поемите му са написани в духа на народната песен. Стихотворения като „Из полето аз се скитам“, „Вино пия хардалия“, „Девойче, девойче“, „Коня яхам — коня аджемия“, „Що ми не дохождаш“, „Изведи ме, мамо“, „Я ми подай, мамо“, „Попей ми, Радке, попей ми“, „Сивляно, Сивляно“ и др. се пеят като народни песни. Цанко Церковски е автор и на разкази, на три романа, от които най-сполучлив е „Из гънките на сърцето“, писан в затвора и издаден посмъртно, на пиесите „Луди млади“ и „Под старото небе“. Белетристиката му е свързана с конфликтите в следосвобожденското българско село. Разказите му са сродни по тематика с разказите на Михалаки Георгиев и Тодор Влайков. Цанко Церковски има и богато творчество за деца — „Детска раздумка“ (1905), „Росни капки“ (1912). Посмъртно излизат и „Златни класове“ (1930), „Полска китка“ (1948), „Кукуригу петленце“ (1956, 1990), „Събуди ме, мамо“ (1970). Автор на текстовете на популярни български детски песни като „Прела баба“ (с композитор Михаил Кочев) и „Зеленчуци който не яде“ (с композитор Михаил Кочев). Други псевдоними: Белочерковски, Ибришим Ефенди, Калина Малина, Саръджизмели Мемедаа, Селяк, Пран Гого, Хайдут Сидер, Цанко Ц., Цанко, Ц. Ц. и др. Димитър Кондов (1880 – 1923) - деец на БКП Сотир Янев (1891 – 1943) - български политик Димитър Ганев (1898 – 1964) - деец на БКП Иван Араклиев (1915 – 1996) - деец на БРП (к) и партизанин Атанас Стойков (1919 – 1988) - български изкуствовед Евтим Евтимов (1933) - български поет Михаил Карушков (1940) - български футболист Кирил Варийски (1954 – 1996) - български актьор Сергей Цочев (1954) - български химик Николай Рачев (1963) - български офицер Светозар Иванов (1977) - български волейболист   Починали: Христо Попов (1858 – 1951) - български политик Димитър Сагаев (1915 – 2003) - български композитор Иларион Доростолски (1913 – 2009) - митрополит на Доростолска епархия на БПЦ Митрополит Иларион, със светското име Димитър Драганов Цонев е български духовник, митрополит на Доростолска епархия на Българска православна църква. Той е по майчина линия роднина на Иларион Макариополски и Стоян Михайловски. Иларион Доростолски е роден на 12 януари 1913 година в град Елена. Основно и прогимназиално образование завършва в родния си град, след което продължава в Софийската духовна семинария (1933) и Богословския факултет на СУ „Свети Климент Охридски“ (1937). Подстриган е в монашество на 4 септември 1938 г. в Дряновския манастир с името Иларион от Великотърновския митрополит Софроний, а в края на същия месец в храма "Св. Архангел Михаил" е ръкоположен в йеродяконски чин от Пловдивския митрополит Кирил (по-късно Патриарх Български). На 4 ноември 1941 г. в църквата "Св.Иван Рилски" в Софийската духовна семинария е ръкоположен за йеромонах от Софийския митрополит Стефан. От януари 1944 г. в продължение на 13 години е протосингел на Великотърновската епархия. На 5 декември 1947 г. след решение на Св. Синод е възведен в архимандритско достойнство от Великотърновския митрополит Софроний. В продължение на една година е бил игумен на Троянския манастир, а от август 1972-1981 е игумен на Бачковската Света обител. На 21 януари 1981 г. в Пловдивския митрополитски храм "Св. Марина" е хиротонисан в епископски сан с титлата "Траянополски". От 1981 до 1990 г. заема последователно длъжностите: председател на църковното настоятелство на патриаршеския катедрален храм "Св. Александър Невски", директор на Църковно — историческия и археологически музей на българската православна църква, игумен на Троянския манастир, викарий на Варненско -преславския митрополит Йосиф, викарий на патриарах Максим и Зав.Богослужебния и Духовен надзор — отдел при Св.Синод. От 1990 г. до началото на 1992 г. е викарий на Великотърновския митрополит Стефан, а от 1992 до 1994 г. е управляващ Великотърновската епархия. От началото на 1994 г. епископ Иларион е патриаршески викарий до избирането му за Доростолски митрополит. На 12 октомври 2003 г. епископ Иларион е избран и провъзгласен за митрополит на Доростолската епархия. Автор на над 40 книги и на повече от 300 стихотворения, статии, спомени, пътеписи, беседи и поучения, част от които са събрани в отделна книга, съставителство на която е Мария Антонова озаглавена „Светлоозарени слова“, издадена през 2005 г. От началото на 2004 г. е избран за член на Съюз на българските писатели. С указ на президента на България Георги Първанов митрополит Иларион е награден с орден "Св. Св. Кирил и Методий" - І степен с огърлие за особено значими заслуги в развитието и издигането ролята на богословското образование и наука в България. След кратко боледуване Доростолският митрополит Иларион умира на 28 октомври (сряда) 2009 година във Варна, във Военно-морската болница. Погребан е на 30 октомври в гробница в двора на силистренския катедрален храм „Светите апостоли Петър и Павел" в присъствието на висши духовници от страната, Румъния и Украйна и стотици миряни от епархията и страната.   Събития: 1898 г. — Основано е Софийско унгарско дружество. [caption id="attachment_57942" align="alignleft" width="300"] Изглед към Неволяни[/caption] 1905 г. — Състои се Неволянското клане. Клането в Неволяни е извършено от гръцки андарти на 28 октомври 1905 година. Горно Неволяни е разделено конфесионално между патриаршисти и екзархисти, като мнозинство са гъркоманите. Вечерта на 28 септември 1905 година в Неволяни се провежда сватбата на българина Георги Янев. Започва обстрел на къщата, в която са събрани сватбарите, а от тях само Васил Типульов е въоръжен. Той отвръща на стрелбата, но е ранен, а андартите запалват къщата и прилежащите й плевни. Бягащите сватбари са причаквани и убивани, сред тях са убитите братя Лазо, Наум и Георги Яневи, Коце Търпин, Наум Тасев Наумчев, Коце Славев, Ване Тилев и синът му Ставре, Васил Типульов, Дельо Тилев и дъщеря му на 18 години. Същата вечер куриер известява за случилото се работещия като драгоманин в българското консулство Наум Христов в Битоля. Наум Христов успява да събере в Неволяни френския, италианския, английския консул, както и българския Живко Добрев. В селото пристига и италианският жандармерийски офицер Кастолди. Чуждите наблюдатели намират маузерови гилзи, което ги кара да смятат, че в нападението са участвали и турски аскери. Консулите провеждат анкета сред местните, след което се връщат в Битоля, но нищо не последва. 1912 г. — Балканската война: Начало на Люлебургаско - Бунархисарската операция. 1923 г. — Създава се Офицерски Спортен Клуб Атлетик-Слава 1923. 1929 г. — Основан е футболен клуб Локомотив в София. 1944 г. — България във Втората световна война: Сключено е примирие между Царство България и Антихитлеристката коалиция. 1992 г. — Министър-председателят на България Филип Димитров не получава вот на доверие от Народното събрание и подава оставката на правителството.   Материали и снимки: bg.wikipedia.