На днешния ден… Родена е Тони Димитрова. И още от 10.01 (видео)

На днешния ден… Родена е Тони Димитрова. И още от 10.01 (видео) - E-Burgas.com

български-трибагреник1

Родени: Атанас Дачев (1883 – 1973) - български революционер Методи Шаторов (1897 – 1944) - български партизанин Димитър Мутафчиев (1902 – 1990) - български футболист Иван Венедиков (1916 – 1997) - български археолог Стоян Орманджиев (1920 – 2006) - български футболист и треньор Любомир Николов (1950) - български писател Георги Глушков (1960) - български баскетболист Георги Георгиев (1963) - български футболист tonidimitrovaТони Димитрова (1963) - българска певица Тони Димитрова е артистичният псевдоним на българската певица Антоанета Димитрова Петкова. Антоанета Димитрова Петкова е родена на 10 януари 1963 г. в гр. Бургас, но едва през 1977 година заживява там. Преди това израства в с. Звездец (родното място на баща и?), след това в Сливен. Баща и? е военен, майка и? — учителка; има и брат с 4 години по-възрастен от нея. Завършва гимназия в гр. Бургас и след това изкарва курсове по машинопис и стенография в Стара Загора. Благодарение на курсовете започва да работи като машинописка в общинската администрация на града. След няколко години работа като машинописка, се отказва от тази работа и започва да се занимава сериозно с музика. След като изоставя работата си като машинописка през 1990 г., Тони започва да пее в заведения в Бургас. През 1995 година се явява на конкурс, организиран от Ева и Гого от популярната през 70-те години на ХХ в. група „Тоника“. В журито на конкурса е Стефан Диомов, който търси хора за попълнение на тогавашната група „Горещ пясък“. Още на следващия ден и? правят пробни записи в студио „Горещ пясък“ и през януари 1996 година е назначена за солистка на оркестъра. С това започва кариерата и? на професионална певица. През лятото на 1996 година участва в конкурса “Бургас и морето“, където и? е присъдена 3-а награда за песента „Ах, морето“. Тя влиза в първия и? самостоятелен албум „Ах, морето“ (1997). През 1999 година издава албума „Как си Тони?“, а през 2001 година следва нов албум — „Съмва се“. От него с най-голям успех се ползват дуетът с Орлин Горанов „Още те обичам“, „Малка водка с портокалов сок“, „Бургас и момчето“. Още на следващата (2002) година успява да издаде нов албум „Тони Димитрова — дуети“, който включва дуети с Веселин Маринов, Орлин Горанов, Гого Найденов, Пламен Ставрев, Васил Найденов. Сред най- успешните й дуети е песента "За кой ли път" с Борис Годжунов. През 2004 година излиза албумът „Made in Burgas“ с хитовете „По пътя“, „Бавната река“, „Нито ден е, нито вечер“. През 2007 година Тони Димитрова издава албумът „Обещания“ с хитовете „Обещания“,„Тръгвай, щом решил си“, „Песента на щурците“, „Сахара блус“, „Say you would“ и “Шепа пепел, две сълзи“. През есента на 2010 година Тони Димитрова участва в "Великолепната Шесторрка 2" - реалити шоу известно с благородната си кауза - да подсигури приемни семейства на много изоставени по домовете деца. Тя участва в дует с известния български артист Славчо Пеев. Йордан Митев (1965) - български футболист Тервел Пулев (1983) - български боксьор Иван Ангелов (1992) - български футболист Починали: [caption id="attachment_57761" align="alignleft" width="291"]снимка: bg.wikipedia снимка: bg.wikipedia[/caption] Димитър Общи (ок. 1835 – 1873) - български революционер Димитър Николов — Общи (наричан още Димитър Дяковчанина, Димитър Македонски, Димитър Николич, Димитър Косовеца и др.) е български революционер и интернационалист от Косово. Самият той се определя по следния начин: "Мене ме викат Димитър Общий Македонски, българин от Дяково, Македония.” Родом от град Дяково, днес в Косово. През 1862 г. се записва доброволец в Първата българска легия в Белград. През 1865 г. той се явява в четата на Стоян войвода, шурей на Панайот Хитов. Сетне отива доброволец при италианския революционер Джузепе Гарибалди и остава в неговата армия през 1866 г., за което е награден с грамота. Когато Гарибалди разпуска доброволците си, Общи отива на остров Крит и през 1866-1867 г. взима участие във въстанието и там получава гръцки паспорт. След Критското въстание той моли Панайот Хитов да му помогне със средства, за да организира своя чета, но Хитов му отказва. Общи, който не обича да се подчинява, все пак хваща Балкана, но скоро го залавят. От въжето го отървава гръцкият му паспорт. След това влиза в четата на Тодор войвода, но се скарва с него и се отделя с още двама четници. Скоро единият избягва, а при сражение с турците другият е тежко ранен. По негово желание Общи го убива. През 1870 г. той тръгва с друга малка чета, но и тя скоро се разпада. След като Васил Левски създава ВРО, Каравелов основава БРЦК в Букурещ, откъдето изпращат Димитър Общи за помощник на Левски. През 1871 г. той се прехвърля на юг от р. Дунав и се включва в изграждането на ВРО. Подтикван от амбицията си обаче Общи не спазва строго организационната дисциплина, както се изисква в устава. Той жадува за самостоятелност и се предлага за революционен апостол в Македония, но Левски му няма доверие и отказва. Все пак по настояването на Ловешкия комитет му се дава свобода на действие в района на Орхание. Но и в този ограничен периметър славолюбивият Димитър Общи крои големи планове. Организира успешния обир на орханийската хазна в прохода Арабаконак на 22 септември 1872 година. Нападението е замислено, за да се финансира националноосвободителното движение. Макар обирът да е успешен, той се превръща в провал, защото хората, които го извършват са лоши конспиратори. Общи е заловен след предателство в село Чериково, където се укривал и след това е съден по делото за същия обир. Подведен от огромното си самомнение, той иска да го отведат в Цариград за да говори със султана, но накрая склонява да даде показания пред специалната правителствена комисия в София. Без да стават ясни истинските му мотиви, навярно воден от надеждата, че ще успее да придаде политически характер на процеса и намеса на европейските сили в българския национален въпрос, Общи разкрива Левски като лидер на революционните комитети по българските земи, издава целия комитет в с. Голям Извор, както и този в Ловеч, вкл. с комитетските дейци Марин Поплуканов и поп Кръстьо, които впоследствие биват обвинявани за залавянето на Левски. Освен това Общи изброява двайсет и две селища с действащи комитети или единични съмишленици и позволява на османските разследващи органи да разучат в подробности методите на работа и съобщителните мрежи на БРЦК на територията и извън империята. Осъден на смърт, Общи е обесен в София на 10 януари 1873 г. Гина Караиванова (1805 – 1878) - майка на Васил Левски Генко Мархолев (1865 – 1937) - български военен деец Андрей Тошев (1867 – 1944) - министър-председател на България Божил Стоянов (1897 – 1944) - български актьор Иван Грозев (1872 – 1957) - български поет Стефан Ненков (1880 – 1967) - български общественик Стойчо Мошанов (1892 – 1975) - български политик Елена Георгиева (1930 – 2007) - българска езиковедка Божидар Спириев (1932 – 2010) - български статистик Събития: 1904 г. — Започва да излиза в. „Българан“ под редакцията на Христо Силянов и Александър Кипров. бомбардировка софия1944 г. — Втората световна война: Извършена е шеста бомбардировка на София от британско-американската авиация. Бомбардировките на този ден ясно сочат, кои англичаните и американците считат за стратегически български градове. Първо към 12 часа от 40 самолета е бомбардиран Скопие, хвърлени са 180 бомби, убити са 12 и ранени са 16 човека. Следва удар върху на София - това е първата комбинирана (дневно-нощна) и е една от най-страшните и кръвопролитни англо-американски бомбардировки над столицата. Дневната е извършена от около 330 американски самолета. Първо градът е нападнат от два американски бомбардировъчни полка Б-24 и Б-17 „Флаинг Фортес” - около 220 бомбардировача и 110 изтребителя „Лайтнинг”. Бомбардировката е извършена към 13:00 часа когато акатуват бомбардировачите, т. нар. „Летящи крепости“, безспорно е потвърдено прякото участие на 143 B-17 Flying Fortress, 37 B-24 Liberator) и 110 изтребителя P-38 Lightning. Срещу тях от Божурище, Враждебна и Марно поле при Карлово излитат общо 73 самолета - 43 български от 6-ти изтребителен полк и 30 немски изтебителя. От софийските летища се вдигат - 2/6 изтребителен орляк с 23 Dewoitine D.520 и 3/6 изтребителен орляк с 16 Me-109G и от Карлово едно крило (ято от четворка изтребители) Dewoitine D.520 от 4/6 изтребителен орляк, водени от кандидат-подофицер Тодор Розев. На бой в защита на София излита и германската ескадрила I./JG 5 „Eismeer“ с 30 изтребителя Me-109G, водени от своя командир кап. Герхард Венгел. От ПВО са изстреляни 1958 снаряда. Във въздушния бой са свалени от българите 6 „летящи крепости” и 5 изтребителя, немците свалят още 3 бомбардировача, защитниците на София дават 7 жертви - загиват подофицерите Симеон Михайлов и Атанас Кръстев, кап. Герхард Венгел и още 4-ма немски летци. В 22 часа същата нощ София е нападната от още около 80 британски самолета и въпреки изстреляните 1310 снаряда от зенитната артилерия противникът успява да нанесене още поражения на града. В резултат на дневното и нощното нападение на София загиват 947 човека и са ранени 710. Тежкко ударени са 3731 сгради - разрушени 93 държавни и 3211 частни сгради и 427 са полуразрушени. Хвърлените бомби над София са общо 1784. Жестоките въздушните удари на 10 януари силно разстройват обществения живот в столицата и започва евакуация. До 16 януари 300 000 жители напускат града. 1996 г. — Народното събрание отхвърля втори вот на недоверие към кабинета на Жан Виденов, предложен от СДС, заради зърнената криза. 1997 г. — Организираното протестно шествие на опозицията срещу управляващата Българска социалистическа партия прераства в щурм на сградата на Народно събрание на България; полицията разгонва със сила демонстрантите.      
Коментари

Още от последните новини