На днешния ден… Родена е актрисата Аня Пенчева. И още от 12.09

Родени:            Лъчезар Станчев (1908 - 1992) - български поет Милка Туйкова (1927 - 2008) -българска актриса Александър Карасимеонов (1930 - 1991) - български сценарист Стоян Гъдев (1931 - 1999) - български актьор Михаил Протич (1934) - български ендокринолог Вълчо Камарашев (1937) - български актьор Иво Хаджимишев (1950) - български художник-фотограф Аня Пенчева (1957) - българска актриса Аня Ангелова Пенчева е българска филмова и театрална актриса. Завършва актьорско майсторство при професор Сашо Стоянов във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1980 г. През 2002 г. получава и наградата „Аскеер“ за поддържаща актриса за ролята в „Похапване с приятели“. В киното започва да се снима още като дете. Дебютира във филма „Цар Иван Шишман“ на 12-годишна възраст в ролята на царица Мария. Първата и? по-сериозна роля е на Розмари в „Тайфуни с нежни имена“. Има 2 брака — първият е със Сашо Диков (от него има дъщеря Петя), а вторият — с Ивайло Караньотов (от него има син Ангел). През 2008 г. участва в българското шоу „Dancing Stars“, а на 16 март 2009 г. влиза във ВИП къщата на „Биг Брадър (Big Brother)“ като участник в третия сезон на „Vip Brother“. Филмография: „Цар Иван Шишман“ (1969)„Наковалня или чук „Последната дума“ (1973)„Слънчев удар“ (1977) „Тайфуни с нежни имена“ (1979)„От нищо нещо“ (1979)„Почти любовна история“ (1980)„Нощните бдения на поп Вечерко“ (1980)„681 – Величието на хана (Хан Аспарух)“ (1981)„Леталото“ (1981)„Адаптация“ (1981)„Есенно слънце“ (1982)„Предупреждението (1982)„Черно и бяло“ (1983)„Златният век“ (1984)„По следите на капитан Грант(1985) „Денят не си личи по заранта“ (1985)„Пътят на музикантите“ (1985)„Страстна неделя“ (1986)„Небе за всички“ (1987)„Време на насилие“ (1988)„Голямата игра (1988)„Понеделник сутрин“ (1988)„Брачни шеги“ (1989)„Кръговрат“ (1993)„Жребият“ (1993) „Испанска муха“ (1998)„Акули 3 – Мегалодон(САЩ, Израел) (2002)„Хотел България“ (2004)„Време за жени“ (2006) Петър Лесов (1960) - български боксьор и треньор по бокс Рени Врангова (1965) - българска актриса Ренета Камберова (1990) - българска спортистка   Починали: Юли-Цезар Розентал (1872 - 1903) - български поет и революционер Елеонора фон Ройс-Кьостриц (1860 - 1917) - царица на българите Елеонора Каролина Гаспарина Луиза, принцеса фон Ройс цу Кьостриц (на немски: Eleonore von Reu?-K?stritz) е принцеса на Ройс (по старому Райс или Райска), а по-късно и българска царица, втората съпруга на цар Фердинанд . Тя е дъщеря на принц Хайнрих IV фон Ройс цу Кьостриц (1821–1894) и принцеса Луиза фон Ройс цу Грайц (1822–1875). Елеонора участва в редица кампании на руската армия като милосърдна сестра от Червения кръст, за което получава награда. След смъртта на първата си съпруга Мария-Луиза Бурбон-Пармска през 1899 г., Фердинанд I се обръща към великата княгиня Мария Павловна, която е на посещение в България през 1907 г. за откриването на паметника на Цар Освободител, с молба да му предложи нова съпруга, която да не очаква много внимание и да се занимава с благотворителност. Великата Княгиня предлага своята първа братовчедка — вдовицата Елеонора Ройс-Кьостриц. Елеонора е в близки роднински връзки с руското императорско семейство и е преценена като добра партия за българския монарх. Бракът между двамата е сключен на 28 февруари 1908 г. в гр. Кобург, Германия. След церемонията Елеонора получава титлата „княгиня на българите“, а няколко месеца по-късно, след обявяването на независимостта на България от Османската империя на 22 септември 1908 г., титлата и? е променена на „царица на българите“. Многократно след това царица Елеонора заявява, че е била обречена на България, тъй като още първият и? съпруг, принц Кьостриц, е бил един от претендентите за българския престол след овакантяването му от княз Батенберг. Бракът между Елеонора и Фердинад е напълно формален и лишен от каквито и да е чувства от страна на Фердинанд към новата му съпруга. Показателно е настояването на самия Фердинанд на двамата да бъдат осигурени отделни спални по време на гостуването им при краля на Румъния Карол I, което се осъществява през медения месец на младоженците. Състрадателна и грижовна, Елеонора бързо печели любовта на заварените деца на Фердинанд и на целия български народ. Основната дейност на царица Елеонора като съпруга на държавния глава е благотворителността. По нейна инициатива през 1910 г. със заповед на Министерството на просвещението е създаден фонд „Царица Елеонора“, чието предназначение е събиране на средства за построяване на отделни сгради на институтите за глухи и за слепи деца. Царица Елеонора създава Детския санаториум за лечение на костна туберкулоза край Варна. Благодарение на нейната намеса от събаряне е спасена Боянската църква, която през 1912 г. трябвало да бъде разрушена, за да се построи на нейно място по-голям храм. За да спаси уникалната църква, Царицата лично издействала на боянчани парцел за строеж на нова църква, а в средновековния храм започнали реставрационни дейности. По време на войните царица Елеонора организира курсове за милосърдни сестри и самата тя е на фронта като милосърдна сестра. Царицата подарява главното знаме на българското Македоно-одринско опълчение, а заедно с княгиня Клементина Бурбон-Орлеанска царица Елеонора основава Българския Червения кръст. Девизът на царица Елеонора е „Вярност и постоянство“. С Височайша заповед № 327 от 9 август 1912 г. тя е назначена за шеф на 24-ти Черноморски полк, който оттогава носи нейното име. Царица Елеонора се разболява сериозно в последната година на Първата световна война и след продължително боледуване умира на 12 септември 1917 г. в Евксиноград.Съгласно последната си воля царицата е погребана до южната фасада на Боянската църква. След установяването на тоталитарния комунистически режим в България гробът на царица Елеонора е осквернен и ограбен, а надгробният паметник — премахнат, за да се заличи мястото му. След демократичните промени от 1989 г. новата власт връща надгробния паметник на мястото му и възстановява предишния вид на гроба. Любовта на българския народ към заслужилата царица е безкрайна. Според поета Кирил Христов не е имало столичанка, която да не е отишла на опелото на царица Елеонора. До 1944 г. войници, оцелели благодарение на нейните грижи и обучените от нея сестри, всяка година се събирали на поклонение на гроба и?. Царица Елеонора е единствената жена носителка на Военния орден „За храброст“ (IV степен).   Алеко Василев (1891 - 1924) - български революционер Атанас Стефанов (1891 - 1944) - български военен деец Методи Шаторов (1898 - 1944) - български комунистически деец и партизанин Климент Шапкарев (1875 - 1949) - български революционер и учител Фердинанд Козовски (1892 - 1965) - български политик и военен деец Атанас Жеков (1926 - 2006) - български художник   Събития: 1923 г. — Властите извършват обиски в клубове на БКП, разпускат контролираните от нея общински съвети и арестуват около 2500 партийни функционери 1924 г. — Започва тържествения ритуал по освещаване на храм-паметникът "Св. Александър Невски" в София, който продължава до 14 септември 1924 г. — Хората на Ванче Михайлов провеждат терористични акции в района на Горна Джумая 1925 г. — Цар Борис III връчва бойно знаме на Военното училище 1928 г. — Съставено е четиридесет и четвъртото правителство на Царство България, начело с Андрей Ляпчев Четиридесет и четвъртото правителство на България управлява от 12 септември 1928 до 15 май 1930. Министерството в състав: министър-председател - Андрей Ляпчев външни работи и изповедания - Атанас Буров вътрешни работи и народно здраве - Андрей Ляпчев народно просвещение - Никола Найденов финанси - Владимир Моллов правосъдие - Тодор Кулев война - Иван Вълков търговия, промишленост и труда - Цвятко Бобошевски земеделие и държавни имоти - Димитър Христов обществени сгради, пътища и благоустройство - Славейко Василев железници, пощи и телеграфи - Рашко Маджаров 2001 г. — 39 Народно събрание на Република България приема декларация срещу тероризма