Родени:
Стефан Бобчев (1853 – 1940) - български общественик
Лазар Киселинчев (1874 – 1946) - български революционер
Георги Андрейчин (1884 – 1949) - български политик
Димитър Ковачев (1887 – 1974) - български революционер
Петко Атанасов (1889 – 1956) - български актьор
Яко Доросиев (1890 – 1925) - български комунистически деец
Виктория Ангелова – Винарова (1902 – 1947) - българска архитектка
Иван Врачев (1921 – 1994) - български политик
Иван Илиев Иванов (1923 – 2005) - български общественик
Борис Апостолов (1925 – 2009) - български футболист
Хачо Бояджиев (1932 – 2012) - български режисьор
Иван Стоянов (1949) - български футболист
Месроб Енгибаров (1949 – 2007) - български фотограф
[caption id="attachment_61766" align="alignleft" width="300"]
снимка: signal.bg[/caption]
Йордан Караджов (1952) - български рок-певец
Роден на 20 януари 1952 г. в София.
Йордан (Данчо) Караджов е български рок-музикант, фронтмен на група "Сигнал".
Завършил Техникум по художествени занаяти.
Член на група "Кенари" (1969-1971). През 1971 г. се включва в "Златни струни". Първият му запис е на песента "Дилмано Дилберо" по аранжимент на Найден Андреев, осъществен в Радио София през 1972 г.
Лидер на група "Сигнал" от създаването й преди 30 години. Композитор на повечето им песни. Едни от най-известните им хитове са "Да те жадувам", "Мина и Лора", "Сляп ден", култовата "Сбогом". Сред новите песни на групата е "Обещах ти луда нощ". Последният им албум е "Антология".
Има над 32 години сценичен живот, 14 албума и участия в около 5 хиляди концерта.
В началото на 2008 г. Данчо Караджов се включва в благотворителната кампания на bTV "Великолепната шесторка", в помощ на децата от Могилино, където пее в дует с журналистката Марияна Векилска.
Дъщеря му Лора е член на хип-хоп група "Болфейс".
Пламен Панайотов (1958) - български политик
Петя Пендарева (1971) - българска лекоатлетка
Георги Марков (1972) - български футболист
Илиан Стоянов (1977) - български футболист
Починали:
Бойко Чавдаров (1880 – 1908) - български революционер
Димитър Робков (? – 1913) - български революционер
Яков Петкович (1848 – 1914) - български военен лекар
Върбан Килифарски (1879 – 1923) - български революционер
Гаврил Генов (1892 – 1934) - български политик
[caption id="attachment_61767" align="alignleft" width="288"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
Владимир Руменов (1870 – 1939) - български революционер
Владимир Иванов Руменов е български военен лекар, генерал, политик, общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Роден е като Наум (Нуне) Мушевски през 1870 година в град Крушево, тогава в Османската империя. Руменов е 12 син на Иван (Йован) Мушевски и Румена Мушевска, сестра на Стоян и Константин Везенкови, от която и идва фамилното име Руменов.
Учи в Първа мъжка гимназия в София. Завършва духовна семинария в Киев и започва да учи медицина в Москва. В Москва възприема народнически идеи, арестуван е за революционна дейност и заточен в Иркутск. Освободен е в 1896 година и полага изпитите по медицина на Новорусийския университет в Одеса и се връща в България.
Упражнява професията си в Скопие между 1898-1901 година и същевременно е член на Скопския окръжен комитет на ВМОРО. Заподозрян е от турската власт заради революционната си дейност и емигрира в София, където постъпва на служба в Българската армия като военен лекар.
През 1903 година, според журналиста Борис Николов, Владимир Руменов влиза в Задграничното представителство на ВМОРО заедно със Спас Мартинов. На 5 август 1903 година по инициатива на Александър Протогеров в София 14 бежански македонски братства основават Върховна (Обща) емигрантска комисия с председател Александър Протогеров, подпредседател Лазар Лазаров, секретари Евтим Спространов и Георги Разлогов и съветник Владимир Руменов, на мястото на разпуснатия през януари Върховен комитет.
През Илинденско-Преображенското въстание Владимир Руменов завежда пункта на ВМОРО в Гюешево.
След Младотурската революция се завръща в Македония и заедно с Тома Карайовов и Тодор Лазаров е избран за член на Централното бюро на Съюза на българските конституционни клубове на І и ІІ конгрес.
По време на войните за национално обединение е военен лекар в българската армия, след които минава в запаса с чин генерал.
През 1920 година учреждава тайна македонска дружба и неин ръководител. Негови заместници са Евтим Спространов и Христо Михайлов. След това участва в дейността на македонските братства в България и се установява трайно в Стара Загора. Участва и в създаването на Медицинския факултет. Председател е на Върховния медицински съвет. Главен лекар на диспансера при Софийското дружество за борба с туберкулозата. Избран е за народен представител в 21 и 22 ОНС от Македонската парламентарна група. Член-учредител е на Македонския научен институт.
Умира в София през 1939 година.
Автор е на „Туберкулозата в България и борбата с нея“ (1922), „Основи на физическото възпитание на младежта“ (1926), „Работническите диспансери“ (1927), „Борба против туберкулозата у децата“ (1937).
Руменов осиновява сина на рано починалия си брат Васил Руменов, който също носи името Васил (1894 - 1974). Още 18-годишен като ученик в ІV клас той участва като доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи във 2 рота на 9 велешка дружина. По-късно участва в Първата и Втората световна война. Васил Руменов е един от първите търговци у нас, който внася земеделски машини от Унгария и Германия. Рисува сполучливи картини.
Теофил Николов (1882 – 1940) - български общественик
Никола Сакаров (1881 – 1943) - български финансист
Дако Цоков (1923 – 1944) - български партизанин
Яни Попов (1878 – 1945) - български революционер
Иван Апостолов (1910 – 1981) - български юрист
Петър Кантарджиев (1893 – 1981) - български архитект
Марко Стойчев (1931 – 2006) - български сценарист
Събития:
1877 г. — Приключва Цариградската конференция без да вземе решение за съдбата на християнското население на Балканите.
[caption id="attachment_61768" align="alignleft" width="300"]
снимка: dnevnik[/caption]
1941 г. — Втората световна война: Правителството на България решава да присъедини страната към Тристранния пакт.
На 20 януари 1941 година, правителството на България решава да присъедини страната към Тристранния пакт (Берлински пакт).
Тристранният пакт (известен още като Берлински пакт) е съюзен договор между Германия, Италия и Япония. Подписан на 27 септември 1940 г. в Берлин от министрите на външните работи на Германия, Италия и Япония.
С Тристранния пакт се осигурява взаимодействието между тези държави при завладяването и преразпределението на света.
България се включва в него на 1 март 1941 г., след решение на правителството от 20 януари с. г., с което се слага край на политиката на неутралитет и страната ни става сателит на Германия.
Тристранният пакт престава да съществува след разгрома на Германия и Япония в края на Втората световна война (1939-1945).
Източници: bg.wikipedia; events.
снимка: signal.bg[/caption]
Йордан Караджов (1952) - български рок-певец
Роден на 20 януари 1952 г. в София.
Йордан (Данчо) Караджов е български рок-музикант, фронтмен на група "Сигнал".
Завършил Техникум по художествени занаяти.
Член на група "Кенари" (1969-1971). През 1971 г. се включва в "Златни струни". Първият му запис е на песента "Дилмано Дилберо" по аранжимент на Найден Андреев, осъществен в Радио София през 1972 г.
Лидер на група "Сигнал" от създаването й преди 30 години. Композитор на повечето им песни. Едни от най-известните им хитове са "Да те жадувам", "Мина и Лора", "Сляп ден", култовата "Сбогом". Сред новите песни на групата е "Обещах ти луда нощ". Последният им албум е "Антология".
Има над 32 години сценичен живот, 14 албума и участия в около 5 хиляди концерта.
В началото на 2008 г. Данчо Караджов се включва в благотворителната кампания на bTV "Великолепната шесторка", в помощ на децата от Могилино, където пее в дует с журналистката Марияна Векилска.
Дъщеря му Лора е член на хип-хоп група "Болфейс".
Пламен Панайотов (1958) - български политик
Петя Пендарева (1971) - българска лекоатлетка
Георги Марков (1972) - български футболист
Илиан Стоянов (1977) - български футболист
Починали:
Бойко Чавдаров (1880 – 1908) - български революционер
Димитър Робков (? – 1913) - български революционер
Яков Петкович (1848 – 1914) - български военен лекар
Върбан Килифарски (1879 – 1923) - български революционер
Гаврил Генов (1892 – 1934) - български политик
[caption id="attachment_61767" align="alignleft" width="288"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
Владимир Руменов (1870 – 1939) - български революционер
Владимир Иванов Руменов е български военен лекар, генерал, политик, общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Роден е като Наум (Нуне) Мушевски през 1870 година в град Крушево, тогава в Османската империя. Руменов е 12 син на Иван (Йован) Мушевски и Румена Мушевска, сестра на Стоян и Константин Везенкови, от която и идва фамилното име Руменов.
Учи в Първа мъжка гимназия в София. Завършва духовна семинария в Киев и започва да учи медицина в Москва. В Москва възприема народнически идеи, арестуван е за революционна дейност и заточен в Иркутск. Освободен е в 1896 година и полага изпитите по медицина на Новорусийския университет в Одеса и се връща в България.
Упражнява професията си в Скопие между 1898-1901 година и същевременно е член на Скопския окръжен комитет на ВМОРО. Заподозрян е от турската власт заради революционната си дейност и емигрира в София, където постъпва на служба в Българската армия като военен лекар.
През 1903 година, според журналиста Борис Николов, Владимир Руменов влиза в Задграничното представителство на ВМОРО заедно със Спас Мартинов. На 5 август 1903 година по инициатива на Александър Протогеров в София 14 бежански македонски братства основават Върховна (Обща) емигрантска комисия с председател Александър Протогеров, подпредседател Лазар Лазаров, секретари Евтим Спространов и Георги Разлогов и съветник Владимир Руменов, на мястото на разпуснатия през януари Върховен комитет.
През Илинденско-Преображенското въстание Владимир Руменов завежда пункта на ВМОРО в Гюешево.
След Младотурската революция се завръща в Македония и заедно с Тома Карайовов и Тодор Лазаров е избран за член на Централното бюро на Съюза на българските конституционни клубове на І и ІІ конгрес.
По време на войните за национално обединение е военен лекар в българската армия, след които минава в запаса с чин генерал.
През 1920 година учреждава тайна македонска дружба и неин ръководител. Негови заместници са Евтим Спространов и Христо Михайлов. След това участва в дейността на македонските братства в България и се установява трайно в Стара Загора. Участва и в създаването на Медицинския факултет. Председател е на Върховния медицински съвет. Главен лекар на диспансера при Софийското дружество за борба с туберкулозата. Избран е за народен представител в 21 и 22 ОНС от Македонската парламентарна група. Член-учредител е на Македонския научен институт.
Умира в София през 1939 година.
Автор е на „Туберкулозата в България и борбата с нея“ (1922), „Основи на физическото възпитание на младежта“ (1926), „Работническите диспансери“ (1927), „Борба против туберкулозата у децата“ (1937).
Руменов осиновява сина на рано починалия си брат Васил Руменов, който също носи името Васил (1894 - 1974). Още 18-годишен като ученик в ІV клас той участва като доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи във 2 рота на 9 велешка дружина. По-късно участва в Първата и Втората световна война. Васил Руменов е един от първите търговци у нас, който внася земеделски машини от Унгария и Германия. Рисува сполучливи картини.
Теофил Николов (1882 – 1940) - български общественик
Никола Сакаров (1881 – 1943) - български финансист
Дако Цоков (1923 – 1944) - български партизанин
Яни Попов (1878 – 1945) - български революционер
Иван Апостолов (1910 – 1981) - български юрист
Петър Кантарджиев (1893 – 1981) - български архитект
Марко Стойчев (1931 – 2006) - български сценарист
Събития:
1877 г. — Приключва Цариградската конференция без да вземе решение за съдбата на християнското население на Балканите.
[caption id="attachment_61768" align="alignleft" width="300"]
снимка: dnevnik[/caption]
1941 г. — Втората световна война: Правителството на България решава да присъедини страната към Тристранния пакт.
На 20 януари 1941 година, правителството на България решава да присъедини страната към Тристранния пакт (Берлински пакт).
Тристранният пакт (известен още като Берлински пакт) е съюзен договор между Германия, Италия и Япония. Подписан на 27 септември 1940 г. в Берлин от министрите на външните работи на Германия, Италия и Япония.
С Тристранния пакт се осигурява взаимодействието между тези държави при завладяването и преразпределението на света.
България се включва в него на 1 март 1941 г., след решение на правителството от 20 януари с. г., с което се слага край на политиката на неутралитет и страната ни става сателит на Германия.
Тристранният пакт престава да съществува след разгрома на Германия и Япония в края на Втората световна война (1939-1945).
Източници: bg.wikipedia; events.
