На днешния ден… Роден е световният шампион Никола Петров. И още от 19.12

Родени: [caption id="attachment_60457" align="alignleft" width="300"] снимка: bb-team[/caption] Никола Петров (1873 – 1925) - български борец Никола Петров е легендарен български състезател по борба. Роден на 19 декември 1873 г. в Горна Оряховица. Твърде млад отива в Румъния, където работи като градинар и започва да се занимава с борба. Среща се с много известни за времето си състезатели по цирковите арени и лесно ги побеждава. През 1895 г. съдбата го среща с прочутия италианец Жорж Расо, чийто цирк е отседнал в Браила. Петров го побеждава. Две седмици по-късно силният българин сразява и французина Дублие, който вижда в младежа от Балканите невероятен талант и му става учител. 25- годишен, на 20 юли 1898 г. печели титлата "Шампион на Америка" в Ню Йорк. През следващата година става Европейски шампион по класическа борба във Виена. През 1900 г. се провежда най-големият шампионат на света по онова време. Събират се най-силните мъже на планетата, за да премерят сили. Отстранявайки съперниците си, до финала достигат невероятният българин и световният шампион по борба Пол Понс. Французинът е висок 216 см и тежи 145 кг, а Никола Петров има ръст 175 см и тежи само 105 кг. Срещу силата на огромния си противник, българинът противопоставя перфектна техника, високо темпо и несломим дух. В осмата част на срещата, Никола Петров залепва гърба на Понс на тепиха и става световен шампион - най-силният човек на XIX век. Носител на копринена лента с горния надпис, значка на почетен легион и награда от 30 хиляди франка. Със своята титла на световен шампион, той прославя България в целия свят. През 1909 г. е избран за почетен член на Горнооряховското гимнастическо дружество "Юнак", на което подарява собствените си гимнастически уреди. Умира на 2 януари 1925 г. Погребан е в родния си град. През 1962 г. получава посмъртно званието "Заслужил майстор на спорта". В негова чест, от 1963 г. в България се провежда ежегоден международен турнир по класическа борба, носещ името на Никола Петров, като на победителите от 1971 г. се връчва и "Златен пояс на Никола Петров". По случай 100 годишнината от рождението му, в Горна Оряховица му е издигнат паметник и е построена Спортна зала, носеща неговото име. През 1998 г. е обявен за Почетен гражданин на Горна Оряховица. Петър Юруков (1882 – 1906) - български революционер Христо Бърдаров (1891 - 1917), български офицер Димитър Ненов (1901 – 1952) - български композитор Николай Драганов (1922 – 1998) - български писател — белетрист Иван Крумов (1934) - български общественик Милчо Левиев (1937) - български музикант Николай Ангелов (1939 – 2008) - български актьор Гълъбин Боевски (1974) - български щангист Ицо Хазарта (1979) - български музикант   Починали: Димитър Попгеоргиев (1840 – 1907) - български революционер [caption id="attachment_60458" align="alignleft" width="140"] снимка: bzns[/caption] Янко Забунов (1868 – 1909) - български политик Янко Станков Забунов е български политик, идеолог и организатор на земеделското движение в България. Янко Забунов е раден на 12 юни 1869 г. в село Момина църква, Бургаско. Завършва първоначалното си образование в Сливен, а след това Садовското земеделско училище през 1886 г. Става селски учител за две години, а след това е общински земеделски надзирател в Сливен. През 1890-1891 г. следва агрономство в Австрия. Става учител във винарската изба в Сливен и неин директор (1894-1895). От 10 януари 1894 г. издава сп. „Орало“ (6 броя). Управител на държавните лозя при Евксиноградския дворец (1895-1897) и директор на Плевенското винарско училище (1897), земеделски надзирател при Окръжния съвет Плевен (1899). Редактор на в. „Земеделска защита“ от 6 септември 1899 г. На 14 декември 1899 г. напуска държавната служба и се отдава изцяло на земеделското движение. На Учредителния конгрес на Българския земеделски съюз в Плевен е избран за председател на Централния Управителен Комитет (1899-1902). На II конгрес в София (3-5 декември 1900) подкрепян от неговото крило, е против политизирането на съюза. Участва в изборите за XI- во Обикновено народно събрание през 1901 г. и печели 22 мандата. Депутат в XI ОНС (1901) и XII ОНС (1902). На III конгрес на Българския земеделски съюз в София (12-14 октомври 1901) организацията се преименува в Български земеделски народен съюз. Обявен за политико-икономическа организация. На IV конгрес на БЗНС в Шумен (5-8 октомври 1902) за нов председател на БЗНС е избран Димитър Драгиев. Янко Забунов се оттегля от активна политическа дейност и се връща на поста директор на Плевенското винарско училище. На 1 януари 1909 г. училището е затворено и е уволнен без право на пенсия и става държавен агроном в Плевен. Янко Забунов поддържа в началото на дейността си професионално-просветния характер на БЗНС, но приема наложилото се решение за неговия политически и партиен характер. Остава в историята на земеделското движение в България като създател и ръководител на организацията. Оказва влияние на по-младите земеделски политици Александър Стамболийски (ученик на Забунов в Плевен) и Александър Димитров. По идея на Забунов Трифон Зарезан е установен като празник на лозарите. В родното му село Момина църква в знак на признателност има негов паметник. Камен Писков (1909 – 1972) - български шахматист   Събития: 2001 г. — 39 Народно събрание приема декларация, с която препоръчва на министерския съвет да унищожи окончателно ракетния комплекс Р-400. Р-400 Ока (название на НАТО: SS-23 Spider) е съветска тактическа балистична ракета, създадена в края на Студената война. Била е на въоръжение за кратко, тъй като обсегът и? не е бил съобразен с Договора за съкращаване на ракетите със среден обсег между САЩ и СССР. Бивши оператори на ракетата са Русия, България, ГДР и Чехословакия. Стандартният модел на ракетата има обсег от 480 км и носи една ядрена бойна глава АА-60. Също така използва и конвенциални бойни глави. Българските ракети са били базирани в село Телиш в близост до град Плевен. 2003 г. — 39 Народно събрание приема декларация за създаването на американски бази в България.   Източници: bg.wikipedia; events.