Родени:
Михаил Сарафов (1854 – 1924) - български политик
Стилиян Ковачев (1860 – 1939) - български офицер
Фердинанд I (1861 – 1948) - цар на България
Роден на 26 февруари 1861 г. във Виена.
Фердинанд Сакс Кобург Гота е немски принц. Княз (1887-1908) и цар (1908-1918) на България.
Син на княз Август (австрийски генерал) и на княгиня Клементина (дъщеря на френския крал Луи-Филип).
Българската депутация, която търси княз за овакантения български престол след абдикацията на княз Александър Батенберг (1886), се свързва с Фердинанд във Виена, който по това време е подпоручик в австро- унгарската армия. На 25 юни 1887 г. III-то Велико народно събрание одобрява кандидатурата му. През август 1887 г. той пристига в България и полага клетва за вярност. Изборът му не е признат от Русия, но някои западни държави фактически го подкрепят на българския трон. Под натиска на Стефан Стамболов, през 1893 г. IV-то ВНС прави промени в конституцията. Става възможно престолонаследникът да не изповядва източноправославна вяра, което прави възможен брака на Фердинанд с княгиня Мария-Луиза Бурбон-Пармска. По време на управлението на Стамболов (1887-1894) съществува скрито съперничество между двамата за упражняване на политическата власт. Князът има важни позиции в армията и в някои политически среди и под натиска на общественото мнение и променената международна обстановка правителството на Стамболов пада. През 1896 г., след като престолонаследникът Борис ІІІ приема източноправославно вероизповедание и негов кръстник става руският император, отношенията с Русия се възстановяват.
От края на 90-те години на XIX в. Фердинанд се стреми към т. нар. личен режим. До 1912 г. той подържа добри отношения с Руско-френския съюз: през 1902 г. сключва българо-руска тайна военна конвенция; през 1908-1910 г. води преговори за създаване на българо-руски съюз, а Франция заема доминираща позиция сред кредиторите на България.
По това време Фердинанд търси и доброжелателството на Великобритания, Австро- Унгария, Италия и Германия.
На 22 септември 1908 г., с указ на Фердинанд, е провъзгласена независимостта на България и монархът получава титлата цар.
Под егидата на Русия е сключен Балканският съюз и започва Балканската война (1912-1913).
В резултат на неразумната политика на царя, избухва Междусъюзническата война (1913), която завършва с поражение за България. През 1913-1915 г. под негово влияние българската външна политика се ориентира към австро- германския блок. Сключен е съюз между България и Централните сили (1915). Първата световна война завършва с поражение за България. Фердинанд има лична вина за двете национални катастрофи.
Поради непопулярността му в България и по настояване на съюзниците от Съглашението, той абдикира на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си цар Борис III.
Умира на 10 септември 1948 г. в Кобург - Гeрмания.
Димо Печеников (1936 – 2005) - български футболист
Иван Радев (1943) - български историк
Марко Тодоров (1944) - български учен
Иля Велчев (1947) - български писател
Васил Долапчиев (1953) - общественик
Искра Йосифова (1954 – 2005) - българска актриса
Силва Зурлева (1958) - българска журналистка
Петър Хубчев (1964) - български футболист
Благо Александров (1966) - български футболист
Славчо Богоев (1966) - български политик
Николай Желязков (1970) - български волейболист
Красимир Бислимов (1971) - български футболист
Борис Солтарийски (1982) - български певец
Починали:
Теодосий Икономов (1836 – 1871) - български възрожденец
[caption id="attachment_64837" align="alignleft" width="224"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
Георги Вълкович (1833 – 1892) - български лекар
Георги Вълкович Чалъков е български лекар, политик и дипломат. През 60-те години той е сред водещите хирурзи в Цариград. След Освобождението става един от водачите на Консервативната партия, а при управлението на Стефан Стамболов е дипломатически представител на България в Османската империя, където е убит от политически противници.
Георги Вълкович е роден през 1833 в Одрин. Баща му е от богатия и влиятелен копривщенски род Чалъкови. Вълкович първоначално учи в Пловдив, а през 1857 завършва Военномедицинското училище в Цариград. След завършването си работи като хирург и преподава във Военномедицинското училище. През 1860-1863 специализира хирургия в Париж, а през 1865 за кратко е главен лекар в Централната болница в Дамаск. През 1870-1871 е директор на цариградската болница „Хайдар паша“. През 1872 Вълкович вече има чин полковник в османската армия. От 1875 е дописен, а от 1884 - действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. По време на Сръбско-турската война през 1876 ръководи военната болница, разположена в Ниш и София. След започването на Руско-турската война през 1877 е интерниран в Дамаск, а след нейния край напуска армията и се връща в България.
В България Георги Вълкович става един от водачите на Консервативната партия. Той е избиран за народен представител в Учредителното събрание (1879), I Велико Народно събрание (1879) и III Обикновено Народно събрание (1882-1883). През 1879 е директор на земеделието, търговията и обществените сгради, а през 1881 - директор на пощите и телеграфите на Източна Румелия. По време на Режима на пълномощията е министър на външните работи и изповеданията (1881-1883) и председател на Държавния съвет (1883).
По време на Сръбско-българската война през 1885 Георги Вълкович е управител на военните болници. През 1886 става директор на Александровска болница в София. През 1887 е назначен за дипломатически представител на България в Цариград и остава на този пост до смъртта си. Той е един от инициаторите на провежданата от правителството на Стефан Стамболов политика за активни дипломатически действия, насочени към подобряване на положението на българите в Османската империя.
На 24 февруари (12 февруари стар стил) 1892 година Георги Вълкович е намушкан с нож на улицата в Цариград при атентат, организиран от Наум Тюфекчиев, и умира два дни по-късно, на 26 февруари 1892 година. Той е погребан в Пловдив.
Иван Сокачев (1887 – 1949) - български писател
Стоян Романски (1882 – 1959) - български филолог
Христо Огнянов (1911 – 1997) - български поет
Йоанна Савойска (1907 – 2000) - българска царица
Иван Маринов (1928 – 2003) - български композитор
Събития:
1899 г. — Константин Иречек публикува статия, в която описва партизанщината в българския политически живот.
[caption id="attachment_64838" align="alignleft" width="300"]
снимка: monitor[/caption]
1907 г. – Застрелян е министър-председателят Димитър Петков
На тази дата през 1907 година, министър-председателят Димитър Петков е застрелян в София.
Убиецът Александър Петров (работил като счетоводител в клона на Земеделската банка във Видин) е заловен и прави пълни самопризнания.
Димитър Петков е български политик и държавник. Баща на земеделските политици Никола Петков и Петко Петков. Лидер на Народнолибералната партия. Оглавява 27-мото правителство на България (1906-1907).
Кмет на София (1887-1893). Народен представител в IV-то, V-то, VI-то, VII-мо, X-то, XI-то и XIII-то ОНС и в IV-то ВНС. Председател на IV-то ВНС, на VI-то и VII-мо НС.
Източници: bg.wikipedia; events.
Фердинанд I (1861 – 1948) - цар на България
Роден на 26 февруари 1861 г. във Виена.
Фердинанд Сакс Кобург Гота е немски принц. Княз (1887-1908) и цар (1908-1918) на България.
Син на княз Август (австрийски генерал) и на княгиня Клементина (дъщеря на френския крал Луи-Филип).
Българската депутация, която търси княз за овакантения български престол след абдикацията на княз Александър Батенберг (1886), се свързва с Фердинанд във Виена, който по това време е подпоручик в австро- унгарската армия. На 25 юни 1887 г. III-то Велико народно събрание одобрява кандидатурата му. През август 1887 г. той пристига в България и полага клетва за вярност. Изборът му не е признат от Русия, но някои западни държави фактически го подкрепят на българския трон. Под натиска на Стефан Стамболов, през 1893 г. IV-то ВНС прави промени в конституцията. Става възможно престолонаследникът да не изповядва източноправославна вяра, което прави възможен брака на Фердинанд с княгиня Мария-Луиза Бурбон-Пармска. По време на управлението на Стамболов (1887-1894) съществува скрито съперничество между двамата за упражняване на политическата власт. Князът има важни позиции в армията и в някои политически среди и под натиска на общественото мнение и променената международна обстановка правителството на Стамболов пада. През 1896 г., след като престолонаследникът Борис ІІІ приема източноправославно вероизповедание и негов кръстник става руският император, отношенията с Русия се възстановяват.
От края на 90-те години на XIX в. Фердинанд се стреми към т. нар. личен режим. До 1912 г. той подържа добри отношения с Руско-френския съюз: през 1902 г. сключва българо-руска тайна военна конвенция; през 1908-1910 г. води преговори за създаване на българо-руски съюз, а Франция заема доминираща позиция сред кредиторите на България.
По това време Фердинанд търси и доброжелателството на Великобритания, Австро- Унгария, Италия и Германия.
На 22 септември 1908 г., с указ на Фердинанд, е провъзгласена независимостта на България и монархът получава титлата цар.
Под егидата на Русия е сключен Балканският съюз и започва Балканската война (1912-1913).
В резултат на неразумната политика на царя, избухва Междусъюзническата война (1913), която завършва с поражение за България. През 1913-1915 г. под негово влияние българската външна политика се ориентира към австро- германския блок. Сключен е съюз между България и Централните сили (1915). Първата световна война завършва с поражение за България. Фердинанд има лична вина за двете национални катастрофи.
Поради непопулярността му в България и по настояване на съюзниците от Съглашението, той абдикира на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си цар Борис III.
Умира на 10 септември 1948 г. в Кобург - Гeрмания.
Димо Печеников (1936 – 2005) - български футболист
Иван Радев (1943) - български историк
Марко Тодоров (1944) - български учен
Иля Велчев (1947) - български писател
Васил Долапчиев (1953) - общественик
Искра Йосифова (1954 – 2005) - българска актриса
Силва Зурлева (1958) - българска журналистка
Петър Хубчев (1964) - български футболист
Благо Александров (1966) - български футболист
Славчо Богоев (1966) - български политик
Николай Желязков (1970) - български волейболист
Красимир Бислимов (1971) - български футболист
Борис Солтарийски (1982) - български певец
Починали:
Теодосий Икономов (1836 – 1871) - български възрожденец
[caption id="attachment_64837" align="alignleft" width="224"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
Георги Вълкович (1833 – 1892) - български лекар
Георги Вълкович Чалъков е български лекар, политик и дипломат. През 60-те години той е сред водещите хирурзи в Цариград. След Освобождението става един от водачите на Консервативната партия, а при управлението на Стефан Стамболов е дипломатически представител на България в Османската империя, където е убит от политически противници.
Георги Вълкович е роден през 1833 в Одрин. Баща му е от богатия и влиятелен копривщенски род Чалъкови. Вълкович първоначално учи в Пловдив, а през 1857 завършва Военномедицинското училище в Цариград. След завършването си работи като хирург и преподава във Военномедицинското училище. През 1860-1863 специализира хирургия в Париж, а през 1865 за кратко е главен лекар в Централната болница в Дамаск. През 1870-1871 е директор на цариградската болница „Хайдар паша“. През 1872 Вълкович вече има чин полковник в османската армия. От 1875 е дописен, а от 1884 - действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. По време на Сръбско-турската война през 1876 ръководи военната болница, разположена в Ниш и София. След започването на Руско-турската война през 1877 е интерниран в Дамаск, а след нейния край напуска армията и се връща в България.
В България Георги Вълкович става един от водачите на Консервативната партия. Той е избиран за народен представител в Учредителното събрание (1879), I Велико Народно събрание (1879) и III Обикновено Народно събрание (1882-1883). През 1879 е директор на земеделието, търговията и обществените сгради, а през 1881 - директор на пощите и телеграфите на Източна Румелия. По време на Режима на пълномощията е министър на външните работи и изповеданията (1881-1883) и председател на Държавния съвет (1883).
По време на Сръбско-българската война през 1885 Георги Вълкович е управител на военните болници. През 1886 става директор на Александровска болница в София. През 1887 е назначен за дипломатически представител на България в Цариград и остава на този пост до смъртта си. Той е един от инициаторите на провежданата от правителството на Стефан Стамболов политика за активни дипломатически действия, насочени към подобряване на положението на българите в Османската империя.
На 24 февруари (12 февруари стар стил) 1892 година Георги Вълкович е намушкан с нож на улицата в Цариград при атентат, организиран от Наум Тюфекчиев, и умира два дни по-късно, на 26 февруари 1892 година. Той е погребан в Пловдив.
Иван Сокачев (1887 – 1949) - български писател
Стоян Романски (1882 – 1959) - български филолог
Христо Огнянов (1911 – 1997) - български поет
Йоанна Савойска (1907 – 2000) - българска царица
Иван Маринов (1928 – 2003) - български композитор
Събития:
1899 г. — Константин Иречек публикува статия, в която описва партизанщината в българския политически живот.
[caption id="attachment_64838" align="alignleft" width="300"]
снимка: monitor[/caption]
1907 г. – Застрелян е министър-председателят Димитър Петков
На тази дата през 1907 година, министър-председателят Димитър Петков е застрелян в София.
Убиецът Александър Петров (работил като счетоводител в клона на Земеделската банка във Видин) е заловен и прави пълни самопризнания.
Димитър Петков е български политик и държавник. Баща на земеделските политици Никола Петков и Петко Петков. Лидер на Народнолибералната партия. Оглавява 27-мото правителство на България (1906-1907).
Кмет на София (1887-1893). Народен представител в IV-то, V-то, VI-то, VII-мо, X-то, XI-то и XIII-то ОНС и в IV-то ВНС. Председател на IV-то ВНС, на VI-то и VII-мо НС.
Източници: bg.wikipedia; events. 
