На днешния ден… Роден е Борис Гаганелов – легендарен футболист на националния отбор и ЦСКА. И още от 07.10

На днешния ден… Роден е Борис Гаганелов – легендарен футболист на националния отбор и ЦСКА. И още от 07.10 - E-Burgas.com
Deprecated: strlen(): Passing null to parameter #1 ($string) of type string is deprecated in /home/eburgas/public_html/template/default/post.php on line 318
Родени: Рачо Стоянов (1883 – 1951) – български писател, драматург и преводач Димитър Дюлгеров (1890 – 1960) – български богослов Александър Цветков (1914 – 1990) – български шахматист Румен Скорчев (1932) – български художник Димитър Танев (1934) – литературовед и литературен критик Борис Гаганелов (1941) – български футболист Борис Атанасов Гаганелов-Макето е бивш български футболист (ляв бек) и треньор, роден на 7 октомври 1941 г. в Петрич. Играл е като защитник за отборите на Беласица (Петрич) (1957-1960) и ЦСКА (1960-1974). Има 350 мача и 2 гола в “А” група за ЦСКА. Седемкратен шампион на България (1961, 1962, 1966, 1969, 1971, 1972, 1973) и шесткратен носител на Купата на Съветската армия (1961, 1965, 1969, 1972, 1973, 1974). Има 51 мача (29 като капитан) за “А” националния отбор (1963-1970), 3 мача с 1 гол за “Б” националния, 1 мач за младежкия и 2 мача за юношеския национален отбор. Участва на СП-1966 в Англия (в 3 мача) и на СП-1970 в Мексико (в 1 мач). За ЦСКА има 37 мача в евротурнирите (31 за КЕШ и 6 за КНК). Полуфиналист за КЕШ през 1967 г. “Заслужил майстор на спорта” от 1965 г. Играта на Б. Гаганелов се е отличавала със самоотверженост, с добро взаимодействие с партньорите и с чувство за колективизъм. След прекратяване на състезателната си дейност е треньор на Шумен, Армеец (София), помощник треньор в ЦСКА (1993-1994) и помощник треньор на националния отбор (1980-1982 г.). Петър Чернев (1943 – 1992) – български естраден певец Симеон Венков (1943) - български музикант Вълю Тотев (1946) – български оперен певец Валентин Василев (1952) – български политик Теди Москов (1960) – български режисьор Йордан Боздански (1964) – български футболист Румен Баросов (1964) – български поет и писател Димитър Иванов (1970) – български футболист Пенчо Чанев (1970) – български политик Део (1975) – български тв водещ Стойо Тетевенски (1995) – български писател Починали: Васил Кономладски (1860 – 1903) – български революционер Димитър Цанцо (1814 – 1904) – български просветен деец Иван Гюрлуков (1884 – 1920) – български революционер Иван Попталев Гюрлуков е български революционер, войвода на Вътрешната македонска революционна организация. Иван Гюрлуков е роден в прилепското село Кривогащани, тогава в Османската империя. Син е на брата на видния войвода на ВМОРО Милан Гюрлуков поп Тале Гюрлуков. Завършва пети клас и влиза във ВМРО и оглавява чета на организацията в Прилепско. Извършва атентати във Витолище, по железопътната линия при село Сълп, както и във Велешко и Прилепско. На 10 септември 1920 година необезпокояван влиза с четата си в град Прилеп. Загива на 7 октомври 1920 година в сражение със сръбска потеря край родното си село. Вълко Гочев (1903 – 1978) – български политик Константин Кацаров (1898 – 1980) – български юрист и геополитик Димитър Каданов (1900 – 1982) – български учен Николай Драганов (1922 – 1998) – български писател – белетрист Събития: 1879 г. — Провеждат се избори за Областно събрание на Източна Румелия Областното събрание е законодателният орган на Източна Румелия, който се създава с Органическия устав. Областното събрание на Източна Румелия е еднокамарен орган, който се състои от три категории депутати: 10 по право (мюфтията, религиозните водачи на петте християнски общности, главния равин, председателят на Върховния съд, председателят на Върховното съдилище за административните разпри и главният контрольор на финансите) 36 по избор, чрез пряко и тайно гласуване, като половината от тях се подновяват на всеки две години. 10 назначавани от главния управител, избирани измежду следните три категории: (1) стоте най-лични земевладелци, търговци и промищленици; (2) чиновниците на Гражданското управление и съдиите; (3) гражданите, които “вършат някое свободно занятие и имат диплома за доктор или адвокат, издадена от някой университет”. Тази категория депутати също се подновява наполовина на всеки две години. Според чл. 86 от Органическия устав Областното събрание “по право се събира в Пловдив на обикновена сесия, всяка година, вторий понеделник на месец октомврий по Юлианский календар”. Обикновената сесия трае най-много два месеца. Освен това главният управител може да свика събранието на извънредна сесия, който да реши конкретен въпрос. Право да разтурва Областното събрание има султанът, по предложение на главния управител, след което в рамките на 40 дни се свикват избори, на които се подновява целият състав на камарата. По материали от bg.wikipedia.
Коментари

Още от последните новини