Родени:
Наум Торбов (1880 – 1952) - български архитект
Венцел Райчев (1930 – 2009) - български социолог
Минка Сюлеймезова (1933) - българска актриса
[caption id="attachment_58948" align="alignleft" width="300"]
снимка: zar[/caption]
Астор (1943) - български илюзионист
Астор (артистичен псевдоним на Антраник Шаварш Арабаджиян) е български илюзионист от арменски произход.
Роден на 18 ноември 1943 г. в град Шумен. Той е единственият илюзионист в Европа, който е награден със "Златният Оскар" от Международното братство на маговете през 1981 г. Също така е собственик на магичен театър "Астор", където се намира и къщата на мистер Сенко. Досега в кариерата си е направил над 16 000 представления по целия свят.
Кръстьо Петков (1943) - български политик
Иван Илиев (1955) - български футболист
Красимир Димитров (1967) - български юрист
Починали:
Марин Маринов (1856 – 1885) - български военен деец
Васил Кирков (1870 – 1931) - български актьор
[caption id="attachment_58947" align="alignleft" width="240"]
снимка: pan[/caption]
Иван Фичев (1860 – 1931) - български военен деец
Иван Иванов Фичев е български офицер (генерал лейтенант), началник на Щаба на армията (1910 - 1914), военен министър (1914 - 1915), военен историк и академик.
Иван Фичев е роден на 15 април 1860 г. в Търново. Внук е на възрожденския самобитен архитект Колю Фичето. Първоначално учи в родния си град при известния тогава учител и изтъкнат педагог Георги, след което продължава в подготвителния клас на даскал Петър, след това в класно училище, в което преподаватели са Цани Гинчев, Ангел Границки и др. След това Иван Фичев продължава обучението си в Габрово. Учи и в Робърт колеж в Цариград.
През 1877 г. постъпва в т.н. Второ опълчение (новите 6 дружини на българското опълчение, формирани на освободената българска земя). Благодарение на доброто си обучение бива забелязан от руското командване и прехвърлен от 8-ма опълченска дружина и назначен за преводач на габровския окръжен управител, а след това и на търновския губернатор, след което става секретар на търновския окръжен началник.
През май 1880 г. постъпва като юнкер във Военното училище в София, през 1882 г. завършва, произведен е в чин подпоручик и зачислен в 20
-та пехотна варненска дружина. На 30 август 1885 г. е повишен в чин поручик.
По време на Сръбско-българската война (1885) е командир на 2
-ра рота от 5
-та запасна дружина на 5
-и пехотен дунавски полк. Участва в защитата на Видинската крепост (12-16 ноември).
На 1 януари 1887 г. е произведен в чин капитан. През 1898 завършва Военната академия в Торино, Италия. На 1 януари 1892 г. е произведен в чин майор, на 1 януари 1899 в чин подполковник, на 1 януари 1903 в чин полковник. На 9 януари 1905 г. полковник Иван Фичев е назначен за помощник на началник-щаба на армията. В началото на 1907 г. е командир на 2-ра тракийска пехотна дивизия с щаб в Пловдив, а на 1 януари 1908 е произведен в чин генерал-майор. На 23 март 1910 е назначен за началник на генералния щаб на Българската армия като заема тази длъжност по време на двете Балкански войни. Неговият най-крупен принос като началник-щаб на армията е разработването на новия военно-оперативен план за война с Турция. Съдбоносно е решението на Фичев /внушено му от цар Фердинанд/ да концентрира българските сили на Тракийския оперативен театър, с което се отслабва защитата на българските интереси в Македония.
През Балканската война (1912 - 1913) ръководи военните операция на Тракийския боен театър, белязали победоносното настъпление на българските армии до Чаталджанската укрепена линия, когато изпада в немилост и остава на заден план в ръководството на войната. В знак на протест на 13 май 1913 г. подава оставката си (макар фактически и неприета) от поста началник на Щаба на действуващата армия. Взима участие в конференцията в Букурещ и подписването Букурещкия мирен договор.
След Междусъюзническата война, той продължава да е началник на Щаба на армията. На 14 януари 1914 е повишен в чин генерал-лейтенант и назначен за началник на Трета военноинспекционна област със седалище в Русе. С указ № 5 на Министерския съвет от 14 септември 1914 е назначен за министър на войната, на който пост встъпва на следвашия ден. През февруари 1915 г. в Атентата в Градското казино в София загива дъщеря му Мара Фичева-Багарова. На 17 август 1915 г. генерал Фичев преминава в запаса.
След Първата световна война е пълномощен министър в румънската столица Букурещ.
През 1888 г. капитан Иван Фичев обнародва първия си труд, посветен на Сръбско-българската война и участва в комисията по редактиране на армейските устави. От 1893 г., вече майор, е началник на учебното бюро при Военното министерство, преподавател по тактика във Военното училище и редактор на "Военен журнал". С многообразната си теоретична и публицистична дейност той е признат за дописен член на Българското книжовно дружество /1898 г./ и редовен член на БАН /1909 г./. През 1914 г. ген. Фичев открива Военната академия, негова отдавнашна мечта.
Генерал-лейтенант Иван Фичев умира на 18 ноември 1931 г. в София.
Райко Алексиев (1893 – 1944) - български карикатурист
Любен Станев (1924 – 2009) - български писател
Събития:
1879 г. — Открита е Първа Софийска девическа гимназия.
1893 г. — Открита е жп линията София — Перник (34 км).
1912 г. — Балканска война: Поражение на България от Османската империя в Чаталджанската операция.
1923 г. — Провеждат се избори за 21 Обикновено народно събрание на България, които са спечелени от управляващата коалиция на Демократическия сговор.
[caption id="attachment_58946" align="alignleft" width="300"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
1945 г. — На парламентарните избори в България побеждава Отечествения фронт, доминиран от представители на БКП.
Отечественият фронт е политическа коалиция и накрая самостоятелна организация в България.
Създадена е през 1942 г. по времето на Втората световна война по инициатива на БРП (к) от леви антифашистки партии и Политическия кръг "Звено". С времето се усилва доминирането от страна на Българската работническа партия.
В началото на 1942 г. се водят преговори между леви и лявоориентирани политически сили за създаването на политическа коалиция, която да се противопостави на ориентацията на Царство България към Тристранния пакт по време на Втората световна война. В началото на юли 1942 г. те се обединяват около общ програмен документ, оповестен на 17 юли 1942 г. по Нелегалната радиостанция „Христо Ботев“ и наименуван Програма на Отечествения фронт.
Ръководството на ОФ се осъществява от Националния комитет. Създават се нелегални комитети на ОФ в български села и градове. С „Манифест на Националния комитет на Отечествения фронт към българския народ”, от края на август 1944 г., се декларират непосредствените политическите цели на ОФ при очерталата се загуба на войната от силите на Тристранния пакт и възможността за вземане на властта.
На 9 септември 1944 година Отечественият фронт като организатор на Съпротивителното движение извършва Деветосептемврийския преврат в столицата и завземането на властта по места в страната. Издава се Прокламация на правителството на ОФ към българския народ от 9 септември 1944 г. и Програма на правителството на ОФ от 17 септември 1944 г. Печатен орган е легалният в-к „Отечествен фронт“. Правителството, ръководено от Кимон Георгиев („Звено“) на 28 октомври 1944 г. подписва примирие със Съветския съюз, Великобритания, САЩ и се включва във войната срещу Третия райх.
След приемане на Закона за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на народна република и за свикване на Велико народно събрание от 26-то народно събрание (обнародван в „Държавен вестник“, бр. 174/2 август 1946) на 8 септември 1946 г. се провежда референдум. С решение на Шесто Велико Народно събрание на 15 септември 1946 г. страната е обявена за Народна република България. През 1999 г. Конституционният съд на Република България с Определение № 1/19 януари 1999 г. по конституционно дело № 37/1998 г. „не допуска за разглеждане по същество искането на главния прокурор на Република България за установяване на противоконституционност на Закона за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на народна република и за свикване на Велико народно събрание и прекратява конституционно дело № 37/1998 г.“
През следващите десетилетия след 1948 г. Отечественият фронт се трансформира в масова обществено-политическа организация и продължава да съществува като коалиция, доминирана от БКП, в която участва и БЗНС. БРСДП (о), Политическият кръг „Звено“ и останалите политически партии преустановяват дейността си.
Ръководен от Гиньо Ганев, ОФ през 1990 година се преименува на Отечествен съюз. Участва в Кръглата маса (1989) и в изборите за VІІ-то велико народно събрание, като излъчва 2 народни представители. Продължава да функционира като обществено-политическа организация до средата на 1990-те години.
Отечественият съюз впоследствие, и до днес под председателството на Симеон Симеонов, е част от неправителствения сектор в България като самостоятелно гражданско патриотично сдружение с нестопанска цел в обществена полза - носител на коалиционната идея за национално съгласие и разбирателство, просветен патриотизъм и висока социална чувствителност.
1989 г. — Българската опозиция провежда първия си масов митинг на площада пред Храм-паметника Свети Александър Невски.
1996 г. — Президентът на България Желю Желев провежда последователни консултации с парламентарните сили по въвеждане на валутен борд.
2000 г. — За първи път стартират BTV новините.
2001 г. — Провежда се втори тур на Президентските избори в България, спечелени от Георги Първанов с вицепрезидент Ангел Марин.
По материали от bg.wikipedia.
снимка: zar[/caption]
Астор (1943) - български илюзионист
Астор (артистичен псевдоним на Антраник Шаварш Арабаджиян) е български илюзионист от арменски произход.
Роден на 18 ноември 1943 г. в град Шумен. Той е единственият илюзионист в Европа, който е награден със "Златният Оскар" от Международното братство на маговете през 1981 г. Също така е собственик на магичен театър "Астор", където се намира и къщата на мистер Сенко. Досега в кариерата си е направил над 16 000 представления по целия свят.
Кръстьо Петков (1943) - български политик
Иван Илиев (1955) - български футболист
Красимир Димитров (1967) - български юрист
Починали:
Марин Маринов (1856 – 1885) - български военен деец
Васил Кирков (1870 – 1931) - български актьор
[caption id="attachment_58947" align="alignleft" width="240"]
снимка: pan[/caption]
Иван Фичев (1860 – 1931) - български военен деец
Иван Иванов Фичев е български офицер (генерал лейтенант), началник на Щаба на армията (1910 - 1914), военен министър (1914 - 1915), военен историк и академик.
Иван Фичев е роден на 15 април 1860 г. в Търново. Внук е на възрожденския самобитен архитект Колю Фичето. Първоначално учи в родния си град при известния тогава учител и изтъкнат педагог Георги, след което продължава в подготвителния клас на даскал Петър, след това в класно училище, в което преподаватели са Цани Гинчев, Ангел Границки и др. След това Иван Фичев продължава обучението си в Габрово. Учи и в Робърт колеж в Цариград.
През 1877 г. постъпва в т.н. Второ опълчение (новите 6 дружини на българското опълчение, формирани на освободената българска земя). Благодарение на доброто си обучение бива забелязан от руското командване и прехвърлен от 8-ма опълченска дружина и назначен за преводач на габровския окръжен управител, а след това и на търновския губернатор, след което става секретар на търновския окръжен началник.
През май 1880 г. постъпва като юнкер във Военното училище в София, през 1882 г. завършва, произведен е в чин подпоручик и зачислен в 20-та пехотна варненска дружина. На 30 август 1885 г. е повишен в чин поручик.
По време на Сръбско-българската война (1885) е командир на 2-ра рота от 5-та запасна дружина на 5-и пехотен дунавски полк. Участва в защитата на Видинската крепост (12-16 ноември).
На 1 януари 1887 г. е произведен в чин капитан. През 1898 завършва Военната академия в Торино, Италия. На 1 януари 1892 г. е произведен в чин майор, на 1 януари 1899 в чин подполковник, на 1 януари 1903 в чин полковник. На 9 януари 1905 г. полковник Иван Фичев е назначен за помощник на началник-щаба на армията. В началото на 1907 г. е командир на 2-ра тракийска пехотна дивизия с щаб в Пловдив, а на 1 януари 1908 е произведен в чин генерал-майор. На 23 март 1910 е назначен за началник на генералния щаб на Българската армия като заема тази длъжност по време на двете Балкански войни. Неговият най-крупен принос като началник-щаб на армията е разработването на новия военно-оперативен план за война с Турция. Съдбоносно е решението на Фичев /внушено му от цар Фердинанд/ да концентрира българските сили на Тракийския оперативен театър, с което се отслабва защитата на българските интереси в Македония.
През Балканската война (1912 - 1913) ръководи военните операция на Тракийския боен театър, белязали победоносното настъпление на българските армии до Чаталджанската укрепена линия, когато изпада в немилост и остава на заден план в ръководството на войната. В знак на протест на 13 май 1913 г. подава оставката си (макар фактически и неприета) от поста началник на Щаба на действуващата армия. Взима участие в конференцията в Букурещ и подписването Букурещкия мирен договор.
След Междусъюзническата война, той продължава да е началник на Щаба на армията. На 14 януари 1914 е повишен в чин генерал-лейтенант и назначен за началник на Трета военноинспекционна област със седалище в Русе. С указ № 5 на Министерския съвет от 14 септември 1914 е назначен за министър на войната, на който пост встъпва на следвашия ден. През февруари 1915 г. в Атентата в Градското казино в София загива дъщеря му Мара Фичева-Багарова. На 17 август 1915 г. генерал Фичев преминава в запаса.
След Първата световна война е пълномощен министър в румънската столица Букурещ.
През 1888 г. капитан Иван Фичев обнародва първия си труд, посветен на Сръбско-българската война и участва в комисията по редактиране на армейските устави. От 1893 г., вече майор, е началник на учебното бюро при Военното министерство, преподавател по тактика във Военното училище и редактор на "Военен журнал". С многообразната си теоретична и публицистична дейност той е признат за дописен член на Българското книжовно дружество /1898 г./ и редовен член на БАН /1909 г./. През 1914 г. ген. Фичев открива Военната академия, негова отдавнашна мечта.
Генерал-лейтенант Иван Фичев умира на 18 ноември 1931 г. в София.
Райко Алексиев (1893 – 1944) - български карикатурист
Любен Станев (1924 – 2009) - български писател
Събития:
1879 г. — Открита е Първа Софийска девическа гимназия.
1893 г. — Открита е жп линията София — Перник (34 км).
1912 г. — Балканска война: Поражение на България от Османската империя в Чаталджанската операция.
1923 г. — Провеждат се избори за 21 Обикновено народно събрание на България, които са спечелени от управляващата коалиция на Демократическия сговор.
[caption id="attachment_58946" align="alignleft" width="300"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
1945 г. — На парламентарните избори в България побеждава Отечествения фронт, доминиран от представители на БКП.
Отечественият фронт е политическа коалиция и накрая самостоятелна организация в България.
Създадена е през 1942 г. по времето на Втората световна война по инициатива на БРП (к) от леви антифашистки партии и Политическия кръг "Звено". С времето се усилва доминирането от страна на Българската работническа партия.
В началото на 1942 г. се водят преговори между леви и лявоориентирани политически сили за създаването на политическа коалиция, която да се противопостави на ориентацията на Царство България към Тристранния пакт по време на Втората световна война. В началото на юли 1942 г. те се обединяват около общ програмен документ, оповестен на 17 юли 1942 г. по Нелегалната радиостанция „Христо Ботев“ и наименуван Програма на Отечествения фронт.
Ръководството на ОФ се осъществява от Националния комитет. Създават се нелегални комитети на ОФ в български села и градове. С „Манифест на Националния комитет на Отечествения фронт към българския народ”, от края на август 1944 г., се декларират непосредствените политическите цели на ОФ при очерталата се загуба на войната от силите на Тристранния пакт и възможността за вземане на властта.
На 9 септември 1944 година Отечественият фронт като организатор на Съпротивителното движение извършва Деветосептемврийския преврат в столицата и завземането на властта по места в страната. Издава се Прокламация на правителството на ОФ към българския народ от 9 септември 1944 г. и Програма на правителството на ОФ от 17 септември 1944 г. Печатен орган е легалният в-к „Отечествен фронт“. Правителството, ръководено от Кимон Георгиев („Звено“) на 28 октомври 1944 г. подписва примирие със Съветския съюз, Великобритания, САЩ и се включва във войната срещу Третия райх.
След приемане на Закона за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на народна република и за свикване на Велико народно събрание от 26-то народно събрание (обнародван в „Държавен вестник“, бр. 174/2 август 1946) на 8 септември 1946 г. се провежда референдум. С решение на Шесто Велико Народно събрание на 15 септември 1946 г. страната е обявена за Народна република България. През 1999 г. Конституционният съд на Република България с Определение № 1/19 януари 1999 г. по конституционно дело № 37/1998 г. „не допуска за разглеждане по същество искането на главния прокурор на Република България за установяване на противоконституционност на Закона за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на народна република и за свикване на Велико народно събрание и прекратява конституционно дело № 37/1998 г.“
През следващите десетилетия след 1948 г. Отечественият фронт се трансформира в масова обществено-политическа организация и продължава да съществува като коалиция, доминирана от БКП, в която участва и БЗНС. БРСДП (о), Политическият кръг „Звено“ и останалите политически партии преустановяват дейността си.
Ръководен от Гиньо Ганев, ОФ през 1990 година се преименува на Отечествен съюз. Участва в Кръглата маса (1989) и в изборите за VІІ-то велико народно събрание, като излъчва 2 народни представители. Продължава да функционира като обществено-политическа организация до средата на 1990-те години.
Отечественият съюз впоследствие, и до днес под председателството на Симеон Симеонов, е част от неправителствения сектор в България като самостоятелно гражданско патриотично сдружение с нестопанска цел в обществена полза - носител на коалиционната идея за национално съгласие и разбирателство, просветен патриотизъм и висока социална чувствителност.
1989 г. — Българската опозиция провежда първия си масов митинг на площада пред Храм-паметника Свети Александър Невски.
1996 г. — Президентът на България Желю Желев провежда последователни консултации с парламентарните сили по въвеждане на валутен борд.
2000 г. — За първи път стартират BTV новините.
2001 г. — Провежда се втори тур на Президентските избори в България, спечелени от Георги Първанов с вицепрезидент Ангел Марин.
По материали от bg.wikipedia. 
