Родени:
Тодор Попов (1921 – 2000), български композитор
Давид Попов (1927 – 2011) - български футболист
Адела Пеева (1947) - българска режисьорка
[caption id="attachment_61947" align="alignleft" width="300"]
снимка: novsport[/caption]
Наим Сюлейманоглу (1967) - турски тежкоатлет, роден в България
Наим Сюлейманоглу е българо- турски щангист. Той печели три олимпийски титли, става седем пъти световен шампион и подобрява 46 пъти световни рекорди във вдигането на тежести.
Наим Сюлейманов е роден на 23 януари 1967 година в семейство на български турци в село Птичар, Момчилградско. Започва да тренира вдигане на тежести от ранна възраст, като през 1983 година за пръв път подобрява световен рекорд. На следващата година няма възможност да вземе участие в Олимпиадата в Лос Анджелис, тъй като тя е бойкотирана от България и други съюзници на Съветския съюз. По време на т.нар. Възродителен процес името му е променено на Наум Шаламанов.
По време на Световната купа в Мелбърн през 1986 година Шаламанов успява да емигрира в Турция. Той получава турско гражданство и променя името си на Наим Сюлейманоглу. Българското правителство не се опитва да попречи на участието му в Олимпиадата в Сеул през 1988 година и получава парична компенсация от 1 250 000 долара.
Наим Сюлейманоглу печели златни медали на Олимпийските игри през 1988, 1992 и 1996 година. На Олимпиадата в Сидни през 2000 година прави три неуспешни опита да подобри олимпийския рекорд, след което прекратява състезателната си кариера. Също така е два пъти световен и три пъти европейски шампион за България.
Йордан Ефтимов (1971) - български поет и литературовед
Даниел Христов (1975) - български футболист
Светлан Кондев (1976) - български футболист
Починали:
Йордан Цицонков (1903 – 1926) - български революционер
Добри Христов (1875 – 1941) - български композитор
Михаил Маджаров (1854 – 1944) - български дипломат
[caption id="attachment_61948" align="alignleft" width="224"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
Васил Коларов (1877 – 1950) - министър-председател на България
Васил Петров Коларов е български политик, ръководител на Българската комунистическа партия и Коминтерна.
Той е държавен глава на България от 15 септември 1946 г. до 9 декември 1947 г., министър-председател на България с 65-то (1949-1950) и 66-то (1950) правителство, председател на XXVI обикновено народно събрание (1945-1946) и на VI велико народно събрание (1946-1947).
Васил Коларов е роден в Шумен. Завършва гимназия във Варна и от 1895 до 1897 г. е учител в Никопол, където се включва в Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП). Следва право в Екс ан Прованс, Франция и завършва в Женева (1900). След завръщането си в България е адвокат в Шумен, а от 1904 - в Пловдив. След разцепването на БРСДП остава в ръководената от Димитър Благоев Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти) и от 1913 до 1923 г. е народен представител от тази партия. Коларов участва в Балканските войни като запасен офицер.
През 1919 г. е избран за секретар на ЦК на БКП на мястото на заболелия Георги Кирков. Ръководи българската делегация на II и III конгрес на Коминтерна през 1921 и 1922 г. През 1922 г. става негов генерален секретар и действа като такъв до 1924 г., вземайки участие в конгресите на компартии от Германия, Италия, Франция, Норвегия, Чехословакия, Монголия и други.
След Деветоюнския преврат в България през 1923 г. призовава БКП към въоръжена борба срещу режима на Александър Цанков, но не среща подкрепа. Пристига нелегално в България в началото на август с.г. и заедно с Георги Димитров налага решението за вдигане на Септемврийското въстание. След неговия неуспех заминава за Югославия, а оттам - за Австрия, където организира временно задгранично представителство на БКП. В края на 1923 г. се връща в Москва. След смъртта на Димитър Благоев през 1924 г. Васил Коларов застава начело на Задграничното бюро на ЦК на Българската комунистическа партия (тесни социалисти). След Лайпцигския процес (1933) той е изместен от този пост от придобилия международна популярност Георги Димитров. През следващите години Васил Коларов заема различни научни и политически постове в Съветския съюз и Коминтерна.
Завръща се в България през 1945 г. и година по-късно става председател на Народното събрание. Ръководи българската делегация на Парижката мирна конференция през 1946 г. След премахването на монархията в България е председател на Временното председателство на републиката (15 септември 1946 - 7 ноември 1947) и изпълнява функциите на държавен глава до приемането на конституцията от 1947.
След смъртта на Г. Димитров Коларов оглавява правителството, но самият той умира половин година по-късно в София. Първоначално е погребан до мавзолея на Георги Димитров, като през 1990 г. останките му са преместени в Софийските централни гробища.
Илия Бешков (1901 – 1958) - български художник
Банчо Банчевски (1906 – 1988) - български певец (баритон)
Недко Недев (1920 – 2001) - български футболист
Иван Динков (1932 – 2005) - български писател
Дамян Заберски (1929 – 2006) - български художник
Събития:
[caption id="attachment_61949" align="alignleft" width="200"]
снимка: teacher[/caption]
1904 г. — Приет е Закон за университета, който преобразува Висшето училище в София в Български университет „Братя Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово” (дн. Софийски университет "Св. Климент Охридски").
Софийският университет "Св. Климент Охридски" (известен със съкращението СУ) е най-старото висше учебно заведение в България. Създаден на 1 октомври 1888 г. като висше училище, с решение на Народното събрание.
Централното крило на сградата на СУ е построена с щедрите дарения на братята Евлоги и Христо Георгиеви, чиито скулптури красят фасадата.
Понастоящем в СУ има 15 факултета и 3 департамента, в които се обучават над 14 хиляди студенти.
1928 г. — Професор Михаил Арнаудов издига кандидатурата на драматурга Иван Грозев за Нобелова награда за литература през 1929 г.
1953 г. — Екзекутиран е Йосиф Тончев, католически свещеник, осъден за противонародна дейност от комунистическия режим в България.
Източници: bg.wikipedia; events.
снимка: novsport[/caption]
Наим Сюлейманоглу (1967) - турски тежкоатлет, роден в България
Наим Сюлейманоглу е българо- турски щангист. Той печели три олимпийски титли, става седем пъти световен шампион и подобрява 46 пъти световни рекорди във вдигането на тежести.
Наим Сюлейманов е роден на 23 януари 1967 година в семейство на български турци в село Птичар, Момчилградско. Започва да тренира вдигане на тежести от ранна възраст, като през 1983 година за пръв път подобрява световен рекорд. На следващата година няма възможност да вземе участие в Олимпиадата в Лос Анджелис, тъй като тя е бойкотирана от България и други съюзници на Съветския съюз. По време на т.нар. Възродителен процес името му е променено на Наум Шаламанов.
По време на Световната купа в Мелбърн през 1986 година Шаламанов успява да емигрира в Турция. Той получава турско гражданство и променя името си на Наим Сюлейманоглу. Българското правителство не се опитва да попречи на участието му в Олимпиадата в Сеул през 1988 година и получава парична компенсация от 1 250 000 долара.
Наим Сюлейманоглу печели златни медали на Олимпийските игри през 1988, 1992 и 1996 година. На Олимпиадата в Сидни през 2000 година прави три неуспешни опита да подобри олимпийския рекорд, след което прекратява състезателната си кариера. Също така е два пъти световен и три пъти европейски шампион за България.
Йордан Ефтимов (1971) - български поет и литературовед
Даниел Христов (1975) - български футболист
Светлан Кондев (1976) - български футболист
Починали:
Йордан Цицонков (1903 – 1926) - български революционер
Добри Христов (1875 – 1941) - български композитор
Михаил Маджаров (1854 – 1944) - български дипломат
[caption id="attachment_61948" align="alignleft" width="224"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
Васил Коларов (1877 – 1950) - министър-председател на България
Васил Петров Коларов е български политик, ръководител на Българската комунистическа партия и Коминтерна.
Той е държавен глава на България от 15 септември 1946 г. до 9 декември 1947 г., министър-председател на България с 65-то (1949-1950) и 66-то (1950) правителство, председател на XXVI обикновено народно събрание (1945-1946) и на VI велико народно събрание (1946-1947).
Васил Коларов е роден в Шумен. Завършва гимназия във Варна и от 1895 до 1897 г. е учител в Никопол, където се включва в Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП). Следва право в Екс ан Прованс, Франция и завършва в Женева (1900). След завръщането си в България е адвокат в Шумен, а от 1904 - в Пловдив. След разцепването на БРСДП остава в ръководената от Димитър Благоев Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти) и от 1913 до 1923 г. е народен представител от тази партия. Коларов участва в Балканските войни като запасен офицер.
През 1919 г. е избран за секретар на ЦК на БКП на мястото на заболелия Георги Кирков. Ръководи българската делегация на II и III конгрес на Коминтерна през 1921 и 1922 г. През 1922 г. става негов генерален секретар и действа като такъв до 1924 г., вземайки участие в конгресите на компартии от Германия, Италия, Франция, Норвегия, Чехословакия, Монголия и други.
След Деветоюнския преврат в България през 1923 г. призовава БКП към въоръжена борба срещу режима на Александър Цанков, но не среща подкрепа. Пристига нелегално в България в началото на август с.г. и заедно с Георги Димитров налага решението за вдигане на Септемврийското въстание. След неговия неуспех заминава за Югославия, а оттам - за Австрия, където организира временно задгранично представителство на БКП. В края на 1923 г. се връща в Москва. След смъртта на Димитър Благоев през 1924 г. Васил Коларов застава начело на Задграничното бюро на ЦК на Българската комунистическа партия (тесни социалисти). След Лайпцигския процес (1933) той е изместен от този пост от придобилия международна популярност Георги Димитров. През следващите години Васил Коларов заема различни научни и политически постове в Съветския съюз и Коминтерна.
Завръща се в България през 1945 г. и година по-късно става председател на Народното събрание. Ръководи българската делегация на Парижката мирна конференция през 1946 г. След премахването на монархията в България е председател на Временното председателство на републиката (15 септември 1946 - 7 ноември 1947) и изпълнява функциите на държавен глава до приемането на конституцията от 1947.
След смъртта на Г. Димитров Коларов оглавява правителството, но самият той умира половин година по-късно в София. Първоначално е погребан до мавзолея на Георги Димитров, като през 1990 г. останките му са преместени в Софийските централни гробища.
Илия Бешков (1901 – 1958) - български художник
Банчо Банчевски (1906 – 1988) - български певец (баритон)
Недко Недев (1920 – 2001) - български футболист
Иван Динков (1932 – 2005) - български писател
Дамян Заберски (1929 – 2006) - български художник
Събития:
[caption id="attachment_61949" align="alignleft" width="200"]
снимка: teacher[/caption]
1904 г. — Приет е Закон за университета, който преобразува Висшето училище в София в Български университет „Братя Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово” (дн. Софийски университет "Св. Климент Охридски").
Софийският университет "Св. Климент Охридски" (известен със съкращението СУ) е най-старото висше учебно заведение в България. Създаден на 1 октомври 1888 г. като висше училище, с решение на Народното събрание.
Централното крило на сградата на СУ е построена с щедрите дарения на братята Евлоги и Христо Георгиеви, чиито скулптури красят фасадата.
Понастоящем в СУ има 15 факултета и 3 департамента, в които се обучават над 14 хиляди студенти.
1928 г. — Професор Михаил Арнаудов издига кандидатурата на драматурга Иван Грозев за Нобелова награда за литература през 1929 г.
1953 г. — Екзекутиран е Йосиф Тончев, католически свещеник, осъден за противонародна дейност от комунистическия режим в България.
Източници: bg.wikipedia; events. 
