Родени:
Евтим Дабев (1864 – 1946) - български политик
Стефан Нойков (1876 – 1925) - български военен деец
Никола Грънчаров (1879 – 1939) - български учител
Никола Атанасов (1886 – 1969) - български композитор
Владимир Мусаков (1887 – 1916) - български писател
Димитър Силяновски (1892 – 1971) - български юрист
Павел Панов (1895 – 1945) - български военен деец
[caption id="attachment_57820" align="alignleft" width="300"]
снимка: svejo[/caption]
Борис Ангелушев (1902 – 1966) - български художник
Борис Димитров Ангелушев е български художник и основоположник на книгооформлението в България. Известен е с множеството сатирични рисунки и карикатури на антифашистка, политическа и обществена тематика, както и с двете монументални живописни платна „Аспаруховата конница минава Дунава“ и „Обесването на Васил Левски“, включвани в читанки и учебници. Изкуствоведите му отреждат голяма роля най-вече за приноса му към илюстрацията и изкуството на книгата, за което две години след смъртта му, през 1968 година, Съюзът на българските художници учредява годишна награда на името на Ангелушев (възстановена след прекъсване през 2006 година).
Роден е в 1902 година в Пловдив в семейството на македонски българи от Плевня, Драмско. Брат е на лекаря Живко Ангелушев. След предварително положени изпити в София, през 1923 г. получава стипендия и заминава да учи в Германия, където по-големият му брат Живко вече следва медицина. Завършва приложна графика в берлинската Академия на изкуствата през 1928 г. Още като студент сътрудничи на левия германски печат с карикатури, подписани с псевдонима Бруно Фук. През 1926 г. илюстрира немския превод на поемата „Септември“ от Гео Милев.
Автор на многобройни карикатури, осмиващи висши нацистки функционери, през 1933 г. е принуден да избяга от Германия. Емигрира в Чехословакия, после в Швейцария. През 1935 г. се завръща в България заедно със съпругата си Герда Глоке.
В края на 1930-те години създава серия от рисунки на характерни народни типове, изпълнени с черна креда — „Въглищар“, „Старият овчар“, „Караул“ и др. Проявява интерес към историческата тема, която разработва в едни от малкото си живописни композиции — „Аспаруховата конница минава Дунава“ (1939) и „Обесването на Васил Левски“ (1942). През 1940 г. оформя корицата на първото издание на „Моторни песни“ от Никола Вапцаров.
През 1940-те години на миналия век са издадени многобройни пощенски марки, създадени от Борис Ангелушев както на принципа на гравюрата, така и с мека четка и нюансиран полутон. Сред тези марки са „Връщането на Южна Добруджа на България“ от 1940 г. с номинал 1 и 2 лева, „Обединена България“ от 1941 г. с номинал 2 лева, марката „Заем на свободата“ от 1945 г. с номинал 50 лева, марките „Партизани“ от 1946 г. с номинали 5 и 50 лева и др. За тяхното графично оформление създава и експериментира с нови шрифтове, които по-късно използва в областта на книжния дизайн и илюстрацията.
По време на бомбардировките на София е евакуиран със съпругата си в с. Железница. След 9 септември 1944 г. е извикан с обява по Радио София да се яви в печатната база в Горубляне, където създава първите пропагандни плакати на новата власт, след което заминава на фронта като военен художник.
През октомври 1945 г. създава корицата на първия брой на списание „Жената днес“.
След 1950 година илюстрира „Снаха“ от Георги Караславов, „Приказки“ от Ханс Кристиан Андерсен, „Септември“ от Гео Милев, „Домашно огнище“ от Елин Пелин, „Чичо Томовата колиба“ от Хариет Бичър Стоу, „Бай Ганьо“ от Алеко Константинов, „Немили-недраги“ от Иван Вазов, „Съдбата на човека“ от Михаил Шолохов.
В началото на 1960-те години се насочва към илюстриране на научнопопулярна и научнофантастична литература. Автор е на графичния дизайн на първите броеве на списание „Космос“ през 1962 г.
Творби на Ангелушев са притежание на Националната художествена галерия, множество галерии в страната, Дома на хумора и сатирата в Габрово.
Антон Попов (1915 – 1942) - български журналист
Никола Тодориев (1928 – 2005) - български учен
Здравко Милев (1929 – 1984) - български шахматист
Никола Карадимов (1942) - български дипломат
Николай Въцов (1950) - български лекар
Валентин Станчев (1968) - български футболист
Нона Йотова (1969) - българска актриса и певица
Костадин Герганчев (1971) - български футболист
Александър Киров (1990) - български футболист
Починали:
[caption id="attachment_57821" align="alignleft" width="300"]
снимка: teenproblem[/caption]
Тодор Бурмов (1834 – 1906) - министър-председател на България
Тодор Стоянов Бурмо?в е български общественик и политик от Консервативната, а след 1884 година – от Прогресивнолибералната партия. Той е първият министър-председател на България (1879).
Тодор Бурмов е роден на 14 януари (2 януари стар стил) 1834 година в село Нова махала, Габровско. Според някои източници това е днешният едноименен квартал на град Габрово, а според други — село Драгановци, наричано в миналото и Нова махала.
Първоначално Бурмов учи в Габрово. През 1853 година завършва семинария, а през 1857 година — Духовната академия в Киев, след което става учител в Габрово. През 1860 година заминава за Цариград, където е учител в училището при българската църква „Свети Стефан“. През следващите години участва активно в движението за самостоятелна българска църква, известно време е секретар на българската община в Цариград. Редактор е на списание „Български книжици“ (1860-1862) и вестниците „Съветник“ (1863-1865) и „Време“ (1865-1867), сътрудничи и на други издания, като „Цариградски вестник“ и руския „Московские новости“. От 1867 до 1878 година работи в руското посолство.
По време на Руско-турската война Тодор Бурмов е включен в екипа на княз Владимир Черкаски, ръководител на Временното руско управление в България.
През юни 1878 година е назначен за вицегубернатор на Пловдив, а от 18 май 1879 година е първият българин, губернатор на София.
Известен общественик и един от водачите на формиращата се Консервативната партия в Княжеството, Тодор Бурмов е натоварен от княз Александър I Батенберг да състави първото българско правителство, което оглавява от 17 юли до 6 декември 1879 година, заемайки и поста министър на вътрешните работи, а за кратко и временно управляващ Министерството на народното просвещение.
След установяването на Режима на пълномощията Бурмов е включен в състава на Държавния съвет (1881-1883). През 1883 година в кабинета на генерал Леонид Соболев, както и за няколко дни по време на проруския преврат от 1886 година, той е министър на финансите. През 1884 година преминава към Прогресивнолибералната партия, но след 1886 година се оттегля от политическия живот.
Тодор Бурмов умира на 7 ноември (25 октомври стар стил) 1906 година в София.
Ари Калъчев (1890 – 1958) - български живописец
Димитър Попов (1894 – 1975) - български химик-органик, академик
Цанчо Цанчев (1937 – 1999) - български кинооператор
Събития:
1859 г. — В Цариград княз Никола Богориди поставя основния камък на Желязната църква.
„Свети Стефан“ (на турски: Aya Stefan, Ая Стефан или Bulgar Kilisesi, Булгар Килисеси, Българската църква), известна като Желязната църква, е православна българска църква в Истанбул, Турция, направена от готови железни елементи.
„Свети Стефан“ е единствената православна желязна църква. Представлява трикорабна базилика с кръстообразна форма и красиви орнаменти. Олтарът е обърнат към Златния рог, а над притвора се издига 40-метрова камбанария.
Храмът е създаден в края на 19 век и струва на българската държава над 1 млн. франка, а по това време 1 български лев е бил равен на един франк. В тази епоха, по преброяването от 1885 година, българската колония в Цариград наброява 50 хил. души.
През 1849 година влиятелният османски държавник, българинът княз Стефан Богориди подарява за български черковни нужди голям двор с 3 постройки – една дървена и две каменни, в цариградския квартал „Фенер“ между площадите „Балат“ и „Фенер“, на самия бряг на Златния рог, близо до седалището на Вселенската патриаршия.
На 17 октомври 1849 година е издаден официален султански ферман, позволяващ на българите да имат собствен молитвен дом. Долният етаж на подарената от Богориди дървена къща е превърнат във временен параклис и е тържествено осветен на 9 октомври 1849 година. По-късно параклисът прераства в самостоятелен храм, известен като Дървената църква, и посветен на първомъченик и архидякон Свети Стефан в чест на дарителя Стефан Богориди.
През 1850 година каменните къщи в двора са разрушени и с материала е изградена триетажна постройка с 25 стаи, известна като Метоха, която по-късно става седалище на Българската екзархия, създадена със султански ферман на 27 февруари 1870 година. Екзархията функционира в Истанбул и след Освобождението на България до Балканската война през 1912 година.
На 25 юни 1890 г. със султански ферман се разрешава на Българската екзархия да построи нов храм на мястото на Дървената църква. Основният камък е поставен от екзарх Йосиф I на 27 април 1892 г. Тъй като теренът е нестабилен архитектът Ховсеп Азнавур предлага конструкцията на църквата да бъде от сглобяеми железни плоскости, а не с бетонни основи. Търгът за изработване на елементите на църквата е спечелен от виенската фирма Рудолф Филип Ваагнер, макар тя да не е строила дотогава железни църкви. Но Ваагнер вече има стабилен авторитет в областта на железните изработки - на виенското изложение през 1873 година компанията излага продуктите си в оргомен павилион от стъкло и желязо.
Елементите, тежащи 500 тона, са изработени във Виена между 1893 и 1896 и са откарани до Цариград с кораб по Дунав и Черно море. Скелетът на църквата е от стомана, а страните от ламарина, която е захваната за основите с болтове, гайки, нитове и заварки - общо около 4 милиона. Сглобяването на Желязната църква приключва на 14 юли 1896 г.
В архитектурно отношение отвън църквата съчетава елементи на необарок, неоготика и византийски стил. Интериорът също е изработен във Виена - коринтски колони, ангелчета и флорални мотиви са завинтени или занитени във вътрешността. Стилът на интериора има ар нуво влияние - първият пример за ар нуво в Истанбул. Виенските майстори изработили иконостаса по католически образец и секретарят на екзархията Атанас Шопов с архитекта Азнавур са принудени да отидат до Русия, за да преговарят с руска фирма за избработка на православен иконостас. Иконостасът е направен от московската фирма на Николай Ахапкин, иконите са изписани от руския художник Клавдий Лебедев, а шестте камбани са отлети също в Русия, в Ярославъл във фабриката на Пьотър Оловянишников. Две от шестте камбани звучат и до днес.
Тържественото освещаване на новата църква „Свети Стефан“ е извършено от екзарх Йосиф I на 8 септември 1898 година - празника Рождество Богородично. От старата дървена църква е съхранен само напрестолният камък от олтара, като паметник, който да напомня за историческата и? роля в продължение на половин век.
„Свети Стефан“ е резултат от експериментирането с железни църкви във втората половина на 19 век. Преносимите железни църкви са британско изобретение и са използвани за отдалечените британски колонии като Австралия. Създателят на Айфеловата кула, френският инженер Густав Айфел също изработва железни църкви, които са изпращани във Филипините и Перу. Днес „Свети Стефан“ е една от малкото оцелели железни църкви в света.
В двора на „Свети Стефан“ са погребани българските църковни дейци Иларион Макариополски, Авксентий Велешки, Мелетий Велешки и Паисий Пловдивски.
1878 г. — В Сливен е учредено първото в България дружество на Червения кръст (националната организация е създадена през 1885 г.).
1930 г. — Състои се венчаването на Борис III с принцеса Джованна Савойска.
1948 г. — България - Инструкция на ЦК на БРП (к) за прочистване на партийните организации от "чужди и кариеристични елементи".
По материали от bg.wikipedia.
снимка: svejo[/caption]
Борис Ангелушев (1902 – 1966) - български художник
Борис Димитров Ангелушев е български художник и основоположник на книгооформлението в България. Известен е с множеството сатирични рисунки и карикатури на антифашистка, политическа и обществена тематика, както и с двете монументални живописни платна „Аспаруховата конница минава Дунава“ и „Обесването на Васил Левски“, включвани в читанки и учебници. Изкуствоведите му отреждат голяма роля най-вече за приноса му към илюстрацията и изкуството на книгата, за което две години след смъртта му, през 1968 година, Съюзът на българските художници учредява годишна награда на името на Ангелушев (възстановена след прекъсване през 2006 година).
Роден е в 1902 година в Пловдив в семейството на македонски българи от Плевня, Драмско. Брат е на лекаря Живко Ангелушев. След предварително положени изпити в София, през 1923 г. получава стипендия и заминава да учи в Германия, където по-големият му брат Живко вече следва медицина. Завършва приложна графика в берлинската Академия на изкуствата през 1928 г. Още като студент сътрудничи на левия германски печат с карикатури, подписани с псевдонима Бруно Фук. През 1926 г. илюстрира немския превод на поемата „Септември“ от Гео Милев.
Автор на многобройни карикатури, осмиващи висши нацистки функционери, през 1933 г. е принуден да избяга от Германия. Емигрира в Чехословакия, после в Швейцария. През 1935 г. се завръща в България заедно със съпругата си Герда Глоке.
В края на 1930-те години създава серия от рисунки на характерни народни типове, изпълнени с черна креда — „Въглищар“, „Старият овчар“, „Караул“ и др. Проявява интерес към историческата тема, която разработва в едни от малкото си живописни композиции — „Аспаруховата конница минава Дунава“ (1939) и „Обесването на Васил Левски“ (1942). През 1940 г. оформя корицата на първото издание на „Моторни песни“ от Никола Вапцаров.
През 1940-те години на миналия век са издадени многобройни пощенски марки, създадени от Борис Ангелушев както на принципа на гравюрата, така и с мека четка и нюансиран полутон. Сред тези марки са „Връщането на Южна Добруджа на България“ от 1940 г. с номинал 1 и 2 лева, „Обединена България“ от 1941 г. с номинал 2 лева, марката „Заем на свободата“ от 1945 г. с номинал 50 лева, марките „Партизани“ от 1946 г. с номинали 5 и 50 лева и др. За тяхното графично оформление създава и експериментира с нови шрифтове, които по-късно използва в областта на книжния дизайн и илюстрацията.
По време на бомбардировките на София е евакуиран със съпругата си в с. Железница. След 9 септември 1944 г. е извикан с обява по Радио София да се яви в печатната база в Горубляне, където създава първите пропагандни плакати на новата власт, след което заминава на фронта като военен художник.
През октомври 1945 г. създава корицата на първия брой на списание „Жената днес“.
След 1950 година илюстрира „Снаха“ от Георги Караславов, „Приказки“ от Ханс Кристиан Андерсен, „Септември“ от Гео Милев, „Домашно огнище“ от Елин Пелин, „Чичо Томовата колиба“ от Хариет Бичър Стоу, „Бай Ганьо“ от Алеко Константинов, „Немили-недраги“ от Иван Вазов, „Съдбата на човека“ от Михаил Шолохов.
В началото на 1960-те години се насочва към илюстриране на научнопопулярна и научнофантастична литература. Автор е на графичния дизайн на първите броеве на списание „Космос“ през 1962 г.
Творби на Ангелушев са притежание на Националната художествена галерия, множество галерии в страната, Дома на хумора и сатирата в Габрово.
Антон Попов (1915 – 1942) - български журналист
Никола Тодориев (1928 – 2005) - български учен
Здравко Милев (1929 – 1984) - български шахматист
Никола Карадимов (1942) - български дипломат
Николай Въцов (1950) - български лекар
Валентин Станчев (1968) - български футболист
Нона Йотова (1969) - българска актриса и певица
Костадин Герганчев (1971) - български футболист
Александър Киров (1990) - български футболист
Починали:
[caption id="attachment_57821" align="alignleft" width="300"]
снимка: teenproblem[/caption]
Тодор Бурмов (1834 – 1906) - министър-председател на България
Тодор Стоянов Бурмо?в е български общественик и политик от Консервативната, а след 1884 година – от Прогресивнолибералната партия. Той е първият министър-председател на България (1879).
Тодор Бурмов е роден на 14 януари (2 януари стар стил) 1834 година в село Нова махала, Габровско. Според някои източници това е днешният едноименен квартал на град Габрово, а според други — село Драгановци, наричано в миналото и Нова махала.
Първоначално Бурмов учи в Габрово. През 1853 година завършва семинария, а през 1857 година — Духовната академия в Киев, след което става учител в Габрово. През 1860 година заминава за Цариград, където е учител в училището при българската църква „Свети Стефан“. През следващите години участва активно в движението за самостоятелна българска църква, известно време е секретар на българската община в Цариград. Редактор е на списание „Български книжици“ (1860-1862) и вестниците „Съветник“ (1863-1865) и „Време“ (1865-1867), сътрудничи и на други издания, като „Цариградски вестник“ и руския „Московские новости“. От 1867 до 1878 година работи в руското посолство.
По време на Руско-турската война Тодор Бурмов е включен в екипа на княз Владимир Черкаски, ръководител на Временното руско управление в България.
През юни 1878 година е назначен за вицегубернатор на Пловдив, а от 18 май 1879 година е първият българин, губернатор на София.
Известен общественик и един от водачите на формиращата се Консервативната партия в Княжеството, Тодор Бурмов е натоварен от княз Александър I Батенберг да състави първото българско правителство, което оглавява от 17 юли до 6 декември 1879 година, заемайки и поста министър на вътрешните работи, а за кратко и временно управляващ Министерството на народното просвещение.
След установяването на Режима на пълномощията Бурмов е включен в състава на Държавния съвет (1881-1883). През 1883 година в кабинета на генерал Леонид Соболев, както и за няколко дни по време на проруския преврат от 1886 година, той е министър на финансите. През 1884 година преминава към Прогресивнолибералната партия, но след 1886 година се оттегля от политическия живот.
Тодор Бурмов умира на 7 ноември (25 октомври стар стил) 1906 година в София.
Ари Калъчев (1890 – 1958) - български живописец
Димитър Попов (1894 – 1975) - български химик-органик, академик
Цанчо Цанчев (1937 – 1999) - български кинооператор
Събития:
1859 г. — В Цариград княз Никола Богориди поставя основния камък на Желязната църква.
„Свети Стефан“ (на турски: Aya Stefan, Ая Стефан или Bulgar Kilisesi, Булгар Килисеси, Българската църква), известна като Желязната църква, е православна българска църква в Истанбул, Турция, направена от готови железни елементи.
„Свети Стефан“ е единствената православна желязна църква. Представлява трикорабна базилика с кръстообразна форма и красиви орнаменти. Олтарът е обърнат към Златния рог, а над притвора се издига 40-метрова камбанария.
Храмът е създаден в края на 19 век и струва на българската държава над 1 млн. франка, а по това време 1 български лев е бил равен на един франк. В тази епоха, по преброяването от 1885 година, българската колония в Цариград наброява 50 хил. души.
През 1849 година влиятелният османски държавник, българинът княз Стефан Богориди подарява за български черковни нужди голям двор с 3 постройки – една дървена и две каменни, в цариградския квартал „Фенер“ между площадите „Балат“ и „Фенер“, на самия бряг на Златния рог, близо до седалището на Вселенската патриаршия.
На 17 октомври 1849 година е издаден официален султански ферман, позволяващ на българите да имат собствен молитвен дом. Долният етаж на подарената от Богориди дървена къща е превърнат във временен параклис и е тържествено осветен на 9 октомври 1849 година. По-късно параклисът прераства в самостоятелен храм, известен като Дървената църква, и посветен на първомъченик и архидякон Свети Стефан в чест на дарителя Стефан Богориди.
През 1850 година каменните къщи в двора са разрушени и с материала е изградена триетажна постройка с 25 стаи, известна като Метоха, която по-късно става седалище на Българската екзархия, създадена със султански ферман на 27 февруари 1870 година. Екзархията функционира в Истанбул и след Освобождението на България до Балканската война през 1912 година.
На 25 юни 1890 г. със султански ферман се разрешава на Българската екзархия да построи нов храм на мястото на Дървената църква. Основният камък е поставен от екзарх Йосиф I на 27 април 1892 г. Тъй като теренът е нестабилен архитектът Ховсеп Азнавур предлага конструкцията на църквата да бъде от сглобяеми железни плоскости, а не с бетонни основи. Търгът за изработване на елементите на църквата е спечелен от виенската фирма Рудолф Филип Ваагнер, макар тя да не е строила дотогава железни църкви. Но Ваагнер вече има стабилен авторитет в областта на железните изработки - на виенското изложение през 1873 година компанията излага продуктите си в оргомен павилион от стъкло и желязо.
Елементите, тежащи 500 тона, са изработени във Виена между 1893 и 1896 и са откарани до Цариград с кораб по Дунав и Черно море. Скелетът на църквата е от стомана, а страните от ламарина, която е захваната за основите с болтове, гайки, нитове и заварки - общо около 4 милиона. Сглобяването на Желязната църква приключва на 14 юли 1896 г.
В архитектурно отношение отвън църквата съчетава елементи на необарок, неоготика и византийски стил. Интериорът също е изработен във Виена - коринтски колони, ангелчета и флорални мотиви са завинтени или занитени във вътрешността. Стилът на интериора има ар нуво влияние - първият пример за ар нуво в Истанбул. Виенските майстори изработили иконостаса по католически образец и секретарят на екзархията Атанас Шопов с архитекта Азнавур са принудени да отидат до Русия, за да преговарят с руска фирма за избработка на православен иконостас. Иконостасът е направен от московската фирма на Николай Ахапкин, иконите са изписани от руския художник Клавдий Лебедев, а шестте камбани са отлети също в Русия, в Ярославъл във фабриката на Пьотър Оловянишников. Две от шестте камбани звучат и до днес.
Тържественото освещаване на новата църква „Свети Стефан“ е извършено от екзарх Йосиф I на 8 септември 1898 година - празника Рождество Богородично. От старата дървена църква е съхранен само напрестолният камък от олтара, като паметник, който да напомня за историческата и? роля в продължение на половин век.
„Свети Стефан“ е резултат от експериментирането с железни църкви във втората половина на 19 век. Преносимите железни църкви са британско изобретение и са използвани за отдалечените британски колонии като Австралия. Създателят на Айфеловата кула, френският инженер Густав Айфел също изработва железни църкви, които са изпращани във Филипините и Перу. Днес „Свети Стефан“ е една от малкото оцелели железни църкви в света.
В двора на „Свети Стефан“ са погребани българските църковни дейци Иларион Макариополски, Авксентий Велешки, Мелетий Велешки и Паисий Пловдивски.
1878 г. — В Сливен е учредено първото в България дружество на Червения кръст (националната организация е създадена през 1885 г.).
1930 г. — Състои се венчаването на Борис III с принцеса Джованна Савойска.
1948 г. — България - Инструкция на ЦК на БРП (к) за прочистване на партийните организации от "чужди и кариеристични елементи".
По материали от bg.wikipedia. 
