Родени:
[caption id="attachment_58088" align="alignleft" width="156"] снимка: edinzavet[/caption]
Георги Пашев (1901 – 1996) - български авиатор
Георги Йорданов Пашев е български летец, родоначалник на въздушната фотография в България.
Роден е на 31 октомври 1901 г. в село Ново село, дн. град Априлци. Потомък на големия новоселски род „Пашовци“, населяващ и днес едноименна махала в Априлци. Завършва Военното училище през 1925 г. и Авиационно училище през 1928 г. Специализира в навигаторен курс през 1934 г.
Служи във ВВС като командир на ято в Ямбол и Стара Загора и командир на орляк в Граф Игнатиево. Началник е на въздушна школа в Телиш, школа за усъвършенстване и сляпо летене и изтребителна школа в Долна Митрополия и стрелкова школа в Балчик.
Сотир Майноловски (1930 – 2007) - български актьор
Йоан Левиев (1934 – 1994) - български художник
Йордан Николов (1967) - български футболист
Починали:
Йосиф Ковачев (1839 – 1898) - български учен и държавник
Димитър Думбалаков (1872 – 1915) - български военен и революционер
Благой Иванов (1898 – 1951) - български генерал и политик
Никола Стоицев (1880 – 1952) - български учител
Георги Богданов (1910 – 1974) - български художник
Георги Парцалев (1925 – 1989) - български актьор
Георги Иванов Парцалев е роден на 16.06.1925 г. в Левски. Починал на 31.10.1989 г. в София. Смъртта на Георги Парцалев продължава да е обвита в мистерия. Големият комик издъхна седмица преди "нежната революция" в Правителствена болница. Из страната веднага плъзват слухове, че побоят в градинката пред "Кристал" се оказал фатален. От семейството му обаче твърдят, че е склопил очи от рак на черния дроб. През годините се пуснаха и други две "диагнози" - скоротечна левкемия и тумор на дебелото черво, но истината за кончината на актьора така и не излезе на бял свят.
Завършва гимназията в Плевен, а след това учи медицина в Софийския университет.
През 1956 г. започва работа в Сатиричния театър, а през 1958 идва първата му роля в киното - в "Любимец 13". Свързван с пътуващите в края на 50-те и през 60-те така наречени "естрадно-сатирични" концерти, постепенно се превръща в живата легенда на на българската комедия с незабравимото си участие в "Привързаният балон" (1967), "Кит", "Петимата от Моби Дик" (1970), "С деца на море" (1972), "Сиромашко лято" (1973), "Баща ми бояджията" (1974), "Два диоптъра далекогледство" (1976), "13-тата годеница на принца"(1987). Голямата му професионална мечта - да се превъплъти в образа на Дон Кихот, така и не се сбъдва.
Събития:
[caption id="attachment_58090" align="alignleft" width="207"] снимка: bg.wikipedia[/caption]
1869 г. — Основан е Български революционен централен комитет.
Българският революционен централен комитет (БРЦК) е организация на българското националнореволюционно движение, създадена в Букурещ с цел да пропагандира революционните идеи и да окаже съдействие за политическа и идейна подготовка на българската национална революция. Българският революционен централен комитет е приемник на идеите на Георги Раковски, който е поставил началото на организираното българско националнореволюционно движение. Българският революционен централен комитет е създаден през 1869 г. (по стар стил) или през 1870 г. (по нов стил) от Васил Левски. На общо събрание в Букурещ през 1872 г., за председател на Българският революционен централен комитет е избран Любен Каравелов. Идеята за изграждане на единен ръководен център възниква след разпускането на Втората българска легия на Георги Раковски през май и разгрома на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през юли 1862 г. Тогава част от дейците на бившия Таен централен български комитет (ТЦБК), заедно с привържениците на революционните идеи на Георги Раковски полагат основите на група "Млада България" и с подкрепата на групировката, през 1868-1869 г. Васил Левски предприема първите две обиколки из българските земи и изграждането на революционни комитети в тях. Програмата на Българския революционен централен комитет е публикувана първо в руското емигрантско списание "Народное дело" (август 1870 г.), а в последствие и във вестник "Свобода" (октомври 1870 г.).
Програмата на БРЦК е публикувана най-напред в руското емигрантско сп. "Народное дело" (август 1870 г.), а след това и на страниците на в. "Свобода" (октомври същата година). В най-разгърнат вид тя е изложена в брошурата "Български глас", издадена също през 1870 г., като прокламира следните идеи:
- Като крайна цел на българското националнореволюционно движение в нея се посочва извоюване на политическо освобождение на българския народ.
- При осъществяването на тази задача се разчита единствено на неговите собствени сили. Отхвърля се по най-категоричен начин намесата на външни фактори.
- Осъдена е остро политиката на съглашателство на българските чорбаджии с османските власти.
- БРЦК ратува за демократично управление на освободената българска държава.
- Идеята на Любен Каравелов за установяване на добросъседски отношения с всички балкански народи, особено със сръбския и румънския, и за създаване на "южнославянска или дунавска федерация" от българи, сърби и румънци, като всеки от тях запази вътрешното си самоуправление и националния си суверенитет. За модел на тази федерация открито се посочва швейцарският опит.
- Първият е със седалище в Букурещ и има за задача да развива революционна пропаганда и да обедини силите на българската емиграция. За негов ръководител е определен Любен Каравелов.
- Вторият, наречен още Български революционен централен комитет (БРЦК) в Българско или Привременно правителство, се възглавява от Васил Левски. Той насочва дейността си в българските земи, където Левски разгръща неуморна дейност за изграждане основите на вътрешната организация.