Родени:
Константин Лекарски (1853 – 1935) - български агроном
Димитър Страшимиров (1868 – 1939) - български историк и писател
Стефан Ненков (1880 – 1967) - български общественик
Петър Шапкарев (1908 – 1997) - български икономист
Иван Тонев (1926 – 1994) - български актьор
Георги Константинов (1943) - български писател
Маргарита Хранова (1951) - българска естрадна певица
Родена на 20 декември 1949 г. в София.
Маргарита Хранова е българска естрадна певица.
Завършила Естрадния отдел при Музикална академия - София.
Започва солова кариера през 1972 г. В репертора си има над 250 песни и много концерти в страната и чужбина. След "Златни хитове" (1997) и "С любов" (1998), през 1999 г. издава албум "Маргарита Хранова и приятели", включващ песни от последните 10 години.
Носителка на няколко награди от "Златният Орфей" и приза на "Златният Орфей" за цялостен принос.
Огняна Душева (1964) - българска състезателка
Кирил Божков (1977) - български футболист
Илиян Мицански (1985) - български футболист
Починали:
Димитър Списаревски (1916 – 1943) - български летец
Димитър Списаревски, наричан от другарите си Спайч, е роден на 19 юли 1916 г. в окупирания по време на Първата световна война от българската армия Добрич. Баща му Cветозар Списаревски и чичо му — дипломатът Коста Списаревски са българи от Кюстенджа. Името на майка му е Елисавета. След Ньойския договор от 1919 г., градът заедно с цяла Добруджа са анексирани от Румъния. Поради нетърпимостта на бащата към румънската окупация, семейството на Списаревски последователно се мести в Лом, Белоградчик и София. В София Димитър Списаревски завършва Втора мъжка гимназия (днес 22-ро училище). От 1933 до 1935 г. е футболист на ПФК Левски (София), за който играе в няколко приятелски срещи.
Димитър Списаревски постъпва във Военното на Н. В. училище, но е буен и непокорен и остро реагира на всяка несправедливост, затова, още преди да завърши първата година, го изключват и е изпратен да служи в Ямбол. За отлично поведение, след няколко месеца е възстановен като юнкер в училището. Когато е обявен конкурс за летци, той е сред първите, кандидатирали се за новата специалност. По-късно с целият випуск е изпратен на обучение в Германия. От април 1938 до юли 1939 той се обучава в авиационната школа в Кауфбойрен. След това усъвършенства своето майсторство по висш пилотаж в авиационното училище в Шлайсхайм и накрая завършва престижната изтребителната школа във Вернойхен през 1939 г. През лятото на 1943 г. с още един български пилот е изпратен край Ламанша, за да наблюдават германските летци и да усвоят модерната тактика на въздушен бой.
Списаревски е бил щедър и великодушен човек, шегаджия и кавалер. Неговото изострено чувство за справедливост, патриотизмът и чисто мъжките реакции му създават много неприятности. Но Спаича, както го наричат, си остава непроменен.
На 20 декември 1943 г. групировка от 15-та въздушна армия на САЩ от 150 американски бомбардировачи "Либърейтър" B-24 Liberator (Бе-24 "Освободител") от 376-та тежка бомбардировъчна групировка (376th Bomb Group – Heavy), охранявани от 50 тежки двумоторни двутели изтребители Lockheed P-38 Lightning (Локхийд Пе-38 "Светкавица") от 82-ра изтребителна група (82th Fighter Group), се насочва за поредната "терористична бомбардировка" на София, както операциите красноречиво се наричат в английските военни планове. Бойният дневник на 3/6 изтребителен орляк, в който лети Списаревски, свидетелства за битката:
"Либърейтърите" идват към София откъм Панчерево в клинов строй по тройки, ешелонирани в тилна колона, краят на която се губи до хоризонта. Българите смело се изправят с едва 36 машини срещу 200 вражески. Формират насрещен боен ред, ешелонирани поятно, по четворки в тилна колона. Летят срещу противниковите самолети на 6000 метра височина. Българският орляк 3/6 имащ по списъчен състав 17 изтребителя Ме-109G-2 вдигайки се от летище Божурище има задачата да завърже бой с противниковите изтребители, а в това време другият орляк — 2/6, имащ по списъчен състав 24 изтребителя Девоатeн D.520, да удари бомбардировачите и да ги принуди да хвърлят бомбите си извън София. Летците предварително добре разбират, че с малочислените си сили нямат шанс да разбият и унищожат вражеската американска въздушна армада, но трябва да спечелят време за мирното население да се укрие в скривалищата и могат да нанесат болезнени загуби на нашественика като свалят няколко негови самолета, основната им тактическа цел е да разстроят противниковата формация и отклонят "Освободителите" от курса, да не ги оставят необезпокоявани да нанесат точен удар по българската столица и да ги принудят да хвърлят бомбите си извън града. Този цел е постигната от българските летци изтребители. При това нападение на американската авиация върху София са разрушени 113 сгради и е прекъснат релсовият път на околовръстната железопътна линия. Убити са 64 души, а други 93 са ранени.
Поручик Димитър Списаревски от 3/6 изтребителен орляк е един от пилотите на бойно дежурство на летище Божурище с Месершмит Ме-109G-2, които трябва да пресрещнат нападащите „освободители“ преди да достигнат града. Това е първият му боен полет, за който той се готви отдавна. Самолетът на Списаревски не успява да стартира, затова той излита с резервна машина, след другите. Когато достига бомбардировачите, въздушният бой вече се води. Сам с безумно смела виртуозна маневра, измъквайки се от два американски изтребителя, се насочва към група от 16 "Либърейтъра", отървала се от българските изтребители и взела необезпокоявана курс към София. Той взема на прицел една машина, атакува устремно, без да се интересува от огъня на изтребителното и? прикритие, с непрестанен точен огън прострелва, поврежда тежко и подпалва този бомбардировач, но в ожесточената си битка за по-малко от две минути изразходва всички боеприпаси на бордовата картечница, а самолетът му е сериозно прострелян от бомбардировачите и охраняващите ги британски изтребители. Българинът разбира, че жив няма да излезе от котела, в който се намира. Тогава, без колебание, той насочва изтребителя си и нанася унищожителен таранен удар на водещия формацията тежък американски бомбардировач. Бомбардировачът е разцепен и са разпада във въздуха, спасява се само опашният стрелец, който е изхвърлен заедно с картечниците от ударната вълна. Самолетът на Списаревски пада разбит на височините над село Пасарел, Софийско. Тялото му е открито сред отломките. От другата страна на селото пада поразеният четиримоторен бомбардировач. Следствие лютата съпротива врагът е отблъснат, принуден е да хвърли бомбите си в полето и да се оттегли.
Има различни свидетелства за тарана, но единствен близък очевидец е Лейтенант Джон Маклендън (американски пилот на "Лайтнинг" от изтребителното прикритие, бордов номер 43-2352, 97-а изтребителна ескадрила (97th Fighter Squadron)), който малко след това също е свален и пленен. Той дава може би най-точното описание и оценка на извършения от капитан Списаревски военен подвиг. Спасилият се в боя на 20 декември 1943 г. американски лейтенант разказвайки за стореното от Списаревски, той споделяШаблон:Irrelevant citation: „Шест минути преди да бъда свален станах свидетел на нещо нечувано и страшно … летящия като вихър български изтребител се отдалечи от поразената вече и падаща към замята наша «летяюща крепост» и хвърляйки се с цяла мощност към друга се стовари върху нея, отсече опашката и? и крепостта се разруши като голям дъб ударен от мълния...Наистина страшна смърт дори и за най-смелия пилот!". Лейтенант Едуард Тинкър (пилот на «Лайтнинг» от изтребителното прикритие, бордов номер 43-2413, от 97-а изтребителна ескадрила), участник във въздушния бой на 20 декември 1943 година, заявява: "Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те изчерпват понятието ненадмината ярост в авиацията”, подофицер Робърт Хенири Ренър (24 г, въздушен стрелец, единствения по чудо оцелял от екипажа на протаранения бомбардировач), след тарана на българина ужасен казва: „Настана истински ад. Ударът на вашите летци беше изключително лют.“ В този бой загива и подпоручик Георги Кюмюрджиев.
Димитър Списаревски, защитавайки населението на София, става първата българска жива торпила, за свалянето на един четиримоторен тежък бомбардировач са му признати три въздушни победи и е произведен посмъртно в чин капитан. Погребан е в Централните софийски гробища в Алеята на летците.
Подофицер Робърт Хенри Ренър, единственият оцелял от екипажа на сваления с таран бомбардировач, по-късно моли да се види с майката на Списаревски, за да ? предаде своите лични медали и ордени в знак на дълбоко уважение пред подвига и родолюбието на нейния син.
Павел Вежинов (1914 – 1983) - български писател
Руси Христозов (1914 – 1990) - български политик
Иван Илиев Иванов (1923 – 2005) - български общественик
Събития:
1894 г. — 8 Обикновено народно събрание приема Закон за висшето училище, с което се въвеждат принципа на академичната автономия, факултетите като структурни звена и длъжността декан.
1927 г. — Правителството на България пренебрегва някои клаузи на Ньойския мирен договор и започва възстановяването на редовна и боеспособна българска армия.
1943 г. — Втората световна война: Британско-американската авиация извършва четвърта бомбардировка над София, при защитата на която загива българският летец Димитър Списаревски.
1944 г. — В България започват заседанията на така наречения Народен съд.
1944 — Министерският съвет приема Наредба-закон за трудововъзпитателните общежития за политически опасните лица и Наредба-закон за трудововъзпитателните общежития, с което започва създаването на концлагери в Народна република България.
1968 г. — Българската православна църква възстановява (след прекратяване през 1916 г.) поправения Юлиански календар, с което се въвежда празнуването на 25 декември на Рождество Христово, на 1 януари — Васильовден, 6 януари — Богоявление (Йордановден), 25 март — Благовещение и др.
1977 г. — Завършва първото българско околосветско плаване на яхтата Кор Кароли с капитан Георги Георгиев.
Кап. Георги Георгиев е български ветроходец по далечно плаване. Почетен спортист № 1 за 1977 г. Удостоен със званието "Герой на НРБ". Роден на 4 юни 1930 г. в Кърджали. Завършил Техникума по корабостроене и корабоплаване във Варна. Основава първия софийски яхтклуб "Академик" - на Горни Пасарел и яхтклуб "Порт Варна", който след смъртта му носи неговото име. Първото голямо плаване, осъществено от този клуб под командването на Георги Георгиев е през 1974 г. с яхта "Вега". През 1975 г. той прави квалификационно плаване за Трансатлантическото състезание за самотници, известно тогава като ОСТАР (OSTAR), от Варна до Батуми. На 5 юни 1976 г. яхтата "Кор Кароли" е една от 125-те допуснати до старта на ОСТАР-76. Капитана завършва 37-ми от общо 73-ма, завършили в най-тежките хидрометеорологични условия, при които то се е провеждало. За първи път загиват двама души, мнозина са спасени в морето, а потрошените от щормовете яхти са десетки. На 20 декември 1976 г. от Куба "Кор Кароли" стартира в околосветски рейс, който завършва на 20 декември следващата година с рекордно за размерите и възможностите на яхтата проплавано време - под 202 денонощия. Три години по-късно, това постижение е включено в Книгата за рекорди на Гинес.
Умира на 13 май 1980 г. в Одеса, Украйна. На името му е кръстен 25 000-тонен кораб за насипни товари на БМФ.
1990 г. — В България е сформирано е коалиционно правителство на Димитър Попов.
Маргарита Хранова (1951) - българска естрадна певица
Родена на 20 декември 1949 г. в София.
Маргарита Хранова е българска естрадна певица.
Завършила Естрадния отдел при Музикална академия - София.
Започва солова кариера през 1972 г. В репертора си има над 250 песни и много концерти в страната и чужбина. След "Златни хитове" (1997) и "С любов" (1998), през 1999 г. издава албум "Маргарита Хранова и приятели", включващ песни от последните 10 години.
Носителка на няколко награди от "Златният Орфей" и приза на "Златният Орфей" за цялостен принос.
Огняна Душева (1964) - българска състезателка
Кирил Божков (1977) - български футболист
Илиян Мицански (1985) - български футболист
Починали:
Димитър Списаревски (1916 – 1943) - български летец
Димитър Списаревски, наричан от другарите си Спайч, е роден на 19 юли 1916 г. в окупирания по време на Първата световна война от българската армия Добрич. Баща му Cветозар Списаревски и чичо му — дипломатът Коста Списаревски са българи от Кюстенджа. Името на майка му е Елисавета. След Ньойския договор от 1919 г., градът заедно с цяла Добруджа са анексирани от Румъния. Поради нетърпимостта на бащата към румънската окупация, семейството на Списаревски последователно се мести в Лом, Белоградчик и София. В София Димитър Списаревски завършва Втора мъжка гимназия (днес 22-ро училище). От 1933 до 1935 г. е футболист на ПФК Левски (София), за който играе в няколко приятелски срещи.
Димитър Списаревски постъпва във Военното на Н. В. училище, но е буен и непокорен и остро реагира на всяка несправедливост, затова, още преди да завърши първата година, го изключват и е изпратен да служи в Ямбол. За отлично поведение, след няколко месеца е възстановен като юнкер в училището. Когато е обявен конкурс за летци, той е сред първите, кандидатирали се за новата специалност. По-късно с целият випуск е изпратен на обучение в Германия. От април 1938 до юли 1939 той се обучава в авиационната школа в Кауфбойрен. След това усъвършенства своето майсторство по висш пилотаж в авиационното училище в Шлайсхайм и накрая завършва престижната изтребителната школа във Вернойхен през 1939 г. През лятото на 1943 г. с още един български пилот е изпратен край Ламанша, за да наблюдават германските летци и да усвоят модерната тактика на въздушен бой.
Списаревски е бил щедър и великодушен човек, шегаджия и кавалер. Неговото изострено чувство за справедливост, патриотизмът и чисто мъжките реакции му създават много неприятности. Но Спаича, както го наричат, си остава непроменен.
На 20 декември 1943 г. групировка от 15-та въздушна армия на САЩ от 150 американски бомбардировачи "Либърейтър" B-24 Liberator (Бе-24 "Освободител") от 376-та тежка бомбардировъчна групировка (376th Bomb Group – Heavy), охранявани от 50 тежки двумоторни двутели изтребители Lockheed P-38 Lightning (Локхийд Пе-38 "Светкавица") от 82-ра изтребителна група (82th Fighter Group), се насочва за поредната "терористична бомбардировка" на София, както операциите красноречиво се наричат в английските военни планове. Бойният дневник на 3/6 изтребителен орляк, в който лети Списаревски, свидетелства за битката:
"Либърейтърите" идват към София откъм Панчерево в клинов строй по тройки, ешелонирани в тилна колона, краят на която се губи до хоризонта. Българите смело се изправят с едва 36 машини срещу 200 вражески. Формират насрещен боен ред, ешелонирани поятно, по четворки в тилна колона. Летят срещу противниковите самолети на 6000 метра височина. Българският орляк 3/6 имащ по списъчен състав 17 изтребителя Ме-109G-2 вдигайки се от летище Божурище има задачата да завърже бой с противниковите изтребители, а в това време другият орляк — 2/6, имащ по списъчен състав 24 изтребителя Девоатeн D.520, да удари бомбардировачите и да ги принуди да хвърлят бомбите си извън София. Летците предварително добре разбират, че с малочислените си сили нямат шанс да разбият и унищожат вражеската американска въздушна армада, но трябва да спечелят време за мирното население да се укрие в скривалищата и могат да нанесат болезнени загуби на нашественика като свалят няколко негови самолета, основната им тактическа цел е да разстроят противниковата формация и отклонят "Освободителите" от курса, да не ги оставят необезпокоявани да нанесат точен удар по българската столица и да ги принудят да хвърлят бомбите си извън града. Този цел е постигната от българските летци изтребители. При това нападение на американската авиация върху София са разрушени 113 сгради и е прекъснат релсовият път на околовръстната железопътна линия. Убити са 64 души, а други 93 са ранени.
Поручик Димитър Списаревски от 3/6 изтребителен орляк е един от пилотите на бойно дежурство на летище Божурище с Месершмит Ме-109G-2, които трябва да пресрещнат нападащите „освободители“ преди да достигнат града. Това е първият му боен полет, за който той се готви отдавна. Самолетът на Списаревски не успява да стартира, затова той излита с резервна машина, след другите. Когато достига бомбардировачите, въздушният бой вече се води. Сам с безумно смела виртуозна маневра, измъквайки се от два американски изтребителя, се насочва към група от 16 "Либърейтъра", отървала се от българските изтребители и взела необезпокоявана курс към София. Той взема на прицел една машина, атакува устремно, без да се интересува от огъня на изтребителното и? прикритие, с непрестанен точен огън прострелва, поврежда тежко и подпалва този бомбардировач, но в ожесточената си битка за по-малко от две минути изразходва всички боеприпаси на бордовата картечница, а самолетът му е сериозно прострелян от бомбардировачите и охраняващите ги британски изтребители. Българинът разбира, че жив няма да излезе от котела, в който се намира. Тогава, без колебание, той насочва изтребителя си и нанася унищожителен таранен удар на водещия формацията тежък американски бомбардировач. Бомбардировачът е разцепен и са разпада във въздуха, спасява се само опашният стрелец, който е изхвърлен заедно с картечниците от ударната вълна. Самолетът на Списаревски пада разбит на височините над село Пасарел, Софийско. Тялото му е открито сред отломките. От другата страна на селото пада поразеният четиримоторен бомбардировач. Следствие лютата съпротива врагът е отблъснат, принуден е да хвърли бомбите си в полето и да се оттегли.
Има различни свидетелства за тарана, но единствен близък очевидец е Лейтенант Джон Маклендън (американски пилот на "Лайтнинг" от изтребителното прикритие, бордов номер 43-2352, 97-а изтребителна ескадрила (97th Fighter Squadron)), който малко след това също е свален и пленен. Той дава може би най-точното описание и оценка на извършения от капитан Списаревски военен подвиг. Спасилият се в боя на 20 декември 1943 г. американски лейтенант разказвайки за стореното от Списаревски, той споделяШаблон:Irrelevant citation: „Шест минути преди да бъда свален станах свидетел на нещо нечувано и страшно … летящия като вихър български изтребител се отдалечи от поразената вече и падаща към замята наша «летяюща крепост» и хвърляйки се с цяла мощност към друга се стовари върху нея, отсече опашката и? и крепостта се разруши като голям дъб ударен от мълния...Наистина страшна смърт дори и за най-смелия пилот!". Лейтенант Едуард Тинкър (пилот на «Лайтнинг» от изтребителното прикритие, бордов номер 43-2413, от 97-а изтребителна ескадрила), участник във въздушния бой на 20 декември 1943 година, заявява: "Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те изчерпват понятието ненадмината ярост в авиацията”, подофицер Робърт Хенири Ренър (24 г, въздушен стрелец, единствения по чудо оцелял от екипажа на протаранения бомбардировач), след тарана на българина ужасен казва: „Настана истински ад. Ударът на вашите летци беше изключително лют.“ В този бой загива и подпоручик Георги Кюмюрджиев.
Димитър Списаревски, защитавайки населението на София, става първата българска жива торпила, за свалянето на един четиримоторен тежък бомбардировач са му признати три въздушни победи и е произведен посмъртно в чин капитан. Погребан е в Централните софийски гробища в Алеята на летците.
Подофицер Робърт Хенри Ренър, единственият оцелял от екипажа на сваления с таран бомбардировач, по-късно моли да се види с майката на Списаревски, за да ? предаде своите лични медали и ордени в знак на дълбоко уважение пред подвига и родолюбието на нейния син.
Павел Вежинов (1914 – 1983) - български писател
Руси Христозов (1914 – 1990) - български политик
Иван Илиев Иванов (1923 – 2005) - български общественик
Събития:
1894 г. — 8 Обикновено народно събрание приема Закон за висшето училище, с което се въвеждат принципа на академичната автономия, факултетите като структурни звена и длъжността декан.
1927 г. — Правителството на България пренебрегва някои клаузи на Ньойския мирен договор и започва възстановяването на редовна и боеспособна българска армия.
1943 г. — Втората световна война: Британско-американската авиация извършва четвърта бомбардировка над София, при защитата на която загива българският летец Димитър Списаревски.
1944 г. — В България започват заседанията на така наречения Народен съд.
1944 — Министерският съвет приема Наредба-закон за трудововъзпитателните общежития за политически опасните лица и Наредба-закон за трудововъзпитателните общежития, с което започва създаването на концлагери в Народна република България.
1968 г. — Българската православна църква възстановява (след прекратяване през 1916 г.) поправения Юлиански календар, с което се въвежда празнуването на 25 декември на Рождество Христово, на 1 януари — Васильовден, 6 януари — Богоявление (Йордановден), 25 март — Благовещение и др.
1977 г. — Завършва първото българско околосветско плаване на яхтата Кор Кароли с капитан Георги Георгиев.
