Родени:
Сава Муткуров (1852 – 1891) - първият български генерал
Сава Атанасов Муткуров е български и руски офицер, генерал-майор от пехотата. Политик - регент на Княжество България (1886-1887) и военен министър (1887-1891) в правителството на Стефан Стамболов. Той е първият български офицер, получил орден "За храброст" I ст., и първият български офицер, повишен в генералско звание.
Сава Муткуров е роден на 4/16 декември 1852 г. в Търново. Известно време учи във Военно-медицинското училище в Цариград.
През 1872 г. завършва Юнкерското Пехотно училище в Одеса. През следващите години служи в Руската армия. Участва, заедно с други български доброволци, в Сръбско-турската война (1876). По време на Руско-турската война (1877-1878) е командир на рота в 54-ти мински пехотен полк.
След Освобождението на България Муткуров е на служба в милицията на Източна Румелия - първоначално в I-ва пловдивска дружина, а след това - в Главния щаб.
Участва активно в осъществяването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. В периода от 6 до 8 септември 1885 г. е член на временното правителство, образувано след Съединението в Пловдив. Заедно с Димитър Ризов се явяват при княз Александър I Батенберг в Шумен със задачата да го уведомят за подготвеното дело и да получат съгласието му.
По време на Сръбско-българската война командва десния фланг и центъра при настъплението към Пирот (14-15 ноември). Началник е на войските, които се сражават на Царибродската позиция на 13 ноември. След войната е началник на Пловдивския гарнизон и командир на 5-та пехотна бригада.
След проруския преврат през 1886 г., целящ детронирането на княз Александър I Батенберг, Сава Муткуров, заедно със Стефан Стамболов, е сред основните организатори на контрапреврата. Стамболов го назначава за главнокомандващ на лоялните към княза военни части. Войници от Пловдивския гарнизон са прехвърлени в София и арестуват някои от заговорниците, а останалите бягат в чужбина.
След абдикацията на княз Александър Батенберг на 7 септември 1886 г. Сава Муткуров е избран за регент в Регентския съвет на Княжество България заедно със Стефан Стамболов и Петко Каравелов. Остава на поста до 14 август 1887 г., когато регентството е разпуснато поради избора на новия български княз Фердинанд I.
На 1 септември Муткуров е назначен за военен министър в новообразувания кабинет на Стефан Стамболов. На 16 февруари 1891 г. е освободен от поста и е повишен в генерал-майор.
Ген. Сава Муткуров умира в Неапол на 15 март
* 1891 г.Погребан е в църквата „Свети Спас“ в София.
Никола Данчов (1878 – 1956) - български лексикограф
Елисавета Консулова-Вазова (1881 – 1965) - българска художничка
Стефан Гевгалов (1882 – 1956) - български просветен деец
Николай Петрини (1889 – 1925) - деец на БЗНС
Любен Станев (1924 – 2009) - български писател
Георги Костов (1940 – 1995) - български писател
Любен Станев (1945) - български писател-белетрист, кинодраматург
Васил Камбуров (1975) - български футболист
Десислава Бакърджиева (1978) - българска актриса
Любомир Виденов (1979) - български футболист
Починали:
Димитър Горов (1840 – 1881) - български революционер
Костандо Живков (? – 1904) - български революционер
Атанас Лютвиев (1885 – 1912) - български революционер
Димитър Вачов (1855 – 1922) - български политик
Адалберт Антонов (1909 – 1942) - български комунистически деец и партизанин
Димитър Бабев (1880 – 1945) - български поет и литературен критик
Петя Дубарова (1962 – 1979) - българска поетеса
Петя Стойкова Дубарова е българска поетеса. През краткия си живот Петя Дубарова създава оригинални поетични творби, импресии, приказки и разкази, които се открояват в литературния живот на 70-те години на миналия век със самородната си изразна лекота, с дързостта и свежестта на художественото виждане. Поетесата естетизира природните стихии и човешки ценности – морето, лятото, дъжда, младостта, любовта, поезията, възвръщайки архетипния им смисъл и първичната им красота. Стиховете и? разкриват духовния облик на едно поколение, нежелаещо да се примири с унифицирането, лицемерието и лъжата. Несъгласието си с пошлостта и порока Дубарова изразява не само с лириката си, но и чрез отказа да бъде съучастничка в заблудите и фалша на едно деградиращо общество.
Петя Дубарова е родена на 25 април 1962 година в Бургас в семейството на прогимназиална учителка Мария Дубарова и Стайко Дубаров. Майката на поетесата има голяма роля в изграждането на личността и вижданията и?, като в същото време я напътства в света на изкуството.
Започва да пише стихове още в най-ранна детска възраст, като първите и публикации са във вестниците „Септемврийче” и „Народна младеж”, в списанията „Родна реч” и „Младеж”. Нейни духовни наставници са поетите Христо Фотев и Григор Ленков.
Учи в английската езикова гимназия в Бургас, което е нейна мечта – Петя споделя, че обожава английския език. Многократно изнася литературни четения на свои творби пред съучениците си. Независимо от ранната слава, която я определя като „най-младата сред големите творци на България”, Дубарова остава лоялна и добра приятелка, прилежна ученичка и палаво момиче. Тя е изключително общителна и лъчезарна и има много приятели, с които често излиза. Любимите и места в родния Бургас са плажът, лунапаркът и морската градина, където свири на китара, пее и се забавлява заедно с връстниците си.
През 1978 година участва във филма на режисьора Георги Дюлгеров „Трампа”.По време на снимките в град Самоков, една вечер, докато се забавлява в дискотека в курорта Боровец, Петя среща Пер, швед, в когото се влюбва. Той остава първата и? и единствена любов. В дневника си го описва като „далечния, светлия, чаровния, нежния”. Водят активна кореспонденция известно време, след което той просто престава да и? пише. Преживява го много тежко.
Година преди да сложи край на живота си, Петя е обзета от тежки мисли, свързани с отчаяние и разочарование от човечеството
На 3 декември 1979 г., ненавършила 18 години, Петя се самоубива в дома си в Бургас със сънотворни хапчета, оставяйки бележка със следния текст: Измамена Младост Прошка Сън Спомен Зад стените на голямата къща ТАЙНA.
След изненадващата и? и загадъчна смърт плъзват различни слухове за причините за самоубийството. И до днес съществува версия, според която поетесата се е самоубила заради нескопосано комсомолско обвинение за саботаж. Обвинението е по повод повредена пръскачка на автоматизирана линия по време на средношколска бригада във фабрика. С трагичния си избор девойката споделя съдбата на редица наши известни поети – Пеньо Пенев, Димитър Бояджиев, Пейо Яворов, Андрей Германов, Веселин Андреев, Росен Босев и Христо Бенковски.
Поезията на Петя е белязана от желанието и? за един по-добър, по-искрен, по-всеотдаен свят, за едно неограничено, дори безгранично раздаване на доброта, щастие и усмивки. Детското и наивността и? се случват в чудесен унисон със зрелостта. Начинът, по който тя възприема реалността, я отличава така силно от всички наши поети, защото от нейните стихове искрят, дори светят с великолепен пламък чистотата и истината.
Единствената и? стихосбирка „Аз и морето“ е издадена посмъртно през 1980 година, а няколко години по-късно от печат излиза и книгата „Най-синьото вълшебство
“, в която е събрано цялото и? творчество, писма и личният и? дневник.
С решение на Министерски съвет и със съгласието на родителите къщата, в която е живяла поетесата (ул. Гладстон 68), е освободена и новоизградена като дом-музей „Петя Дубарова“. Музеят е открит на 7 август 1995 г.
Понастоящем музеят е научен и културно-просветен институт за издирване, изучаване, съхраняване, документиране и популяризиране на литературното наследство и творческата личност на българската поетеса. Къщата-музей е със статут на самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка и предлага на вниманието на посетителите богат експозиционен материал от музейни предмети, комплектовани в няколко фонда: основен, научно-спомагателен, обменен и научен архив. Автентично е пресъздадена и личната стая на Петя Дубарова.
Владимир Полянов (1899 – 1988) - български писател — драматург
Събития:
1904 г. — В София с подкрепата на Иван Шишманов (тогава министър) е открито първото музикално училище в България, което през 1913 г. става държавно, а през 1921 г. е преобразувано на музикална академия.
1908 г. — В София е открит първият киносалон в България, втори в Европа.
1947 г. — 6 Велико народно събрание приема Конституция на Народна република България, известна като Димитровска конституция.
Конституцията на Народна република България от 1947 г., известна още като Димитровска конституция, е приета на 4 декември 1947 г. от 6-то велико народно събрание. Тя е основен закон, уреждащ обществено-политическите и стопански отношения, държавното устройство и основните права и задължения на гражданите на Народна република България за периода 6 декември 1947 - 18 май 1971 г.
Свикването на Велико Народно събрание, което да промени формата на държавно управление и да внесе промени в действащата Конституция на Българското княжество от 1879 г., известна и като Търновската конституция, е стратегическа задача, обявена с Програмата на Отечествения фронт от 1942 г. След 9 септември 1944 г. по външно- и вътрешнополитически причини се приема възстановяване пълноценното действие на Търновската конституция. Запазва се монархическият институт чрез регентски съвет.
След края на Втората световна война 26 Обикновено Народно събрание след решение на НС на ОФ от 22 юни 1946 г. приема Закона за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на народна република и свикване на Велико народно събрание. Референдумът има положителен резултат и на 4 декември 1946 г. е публикуван проект на ОФ за нова конституция. Избрано е 6 Велико народно събрание което да обсъди и приеме новата конституция. Абсолютно мнозинство в 6 Велико народно събрание има БРП (к).
6 велико народно събрание избира пропорционално конституционна комисия от 55 народни представители. Разделена е на 4 подкомисии. Изготвя окончателната редакция на проекта за конституция. На 20 юни 1947 г. е приет на първо четене с 302 гласа „за“ от присъстващите 366 народни представители. След подписването на Парижкия мирен договор на 10 февруари 1947 г. НС на ОФ внася съществени промени в проекта с решение от 26 октомври 1947 г. По време на второто четене се разгаря остра политическа борба в Народното събрание. В нейния ход народни представители от опозицията са отстранени и арестувани. На 30 ноември 1947 г. проектът е приет на второ четене. На 4 декември 1947 г. с 364 гласа „за“ конституцията е приета на трето четене. Влиза в сила с нейното публикуване в Държавен вестник на 6 декември 1947 г.
Конституцията урежда обществено-стопанските отношения за прехода към социализма, правата и задълженията на гражданите и държавното устройство. В НРБ върховен законодателен орган е еднокамарното Народно събрание, което е изборно и работи на сесии. Постоянно действащ висш орган на държавна власт е Президиума на Народното събрание. Министерския съвет е изпълнително-разпоредителната власт. Местното управление е двустепенно в околии и окръзи. Осъществява от се от изборни Народни съвети. Съдебната власт се осъществява от единна съдебна система начело с Върховен съд.
1963 г. — Пленумът на ЦК на БКП изпраща писмо до Хрушчов, в което НРБ обещава сближаване със СССР.
2002 г. — Състои се първият полет на самолет от новата държавна авиокомпания България Ер, създадена след фалита на националния превозвач БГА Балкан.
По материали и снимки от bg.wikipedia.
Петя Дубарова (1962 – 1979) - българска поетеса
Петя Стойкова Дубарова е българска поетеса. През краткия си живот Петя Дубарова създава оригинални поетични творби, импресии, приказки и разкази, които се открояват в литературния живот на 70-те години на миналия век със самородната си изразна лекота, с дързостта и свежестта на художественото виждане. Поетесата естетизира природните стихии и човешки ценности – морето, лятото, дъжда, младостта, любовта, поезията, възвръщайки архетипния им смисъл и първичната им красота. Стиховете и? разкриват духовния облик на едно поколение, нежелаещо да се примири с унифицирането, лицемерието и лъжата. Несъгласието си с пошлостта и порока Дубарова изразява не само с лириката си, но и чрез отказа да бъде съучастничка в заблудите и фалша на едно деградиращо общество.
Петя Дубарова е родена на 25 април 1962 година в Бургас в семейството на прогимназиална учителка Мария Дубарова и Стайко Дубаров. Майката на поетесата има голяма роля в изграждането на личността и вижданията и?, като в същото време я напътства в света на изкуството.
Започва да пише стихове още в най-ранна детска възраст, като първите и публикации са във вестниците „Септемврийче” и „Народна младеж”, в списанията „Родна реч” и „Младеж”. Нейни духовни наставници са поетите Христо Фотев и Григор Ленков.
Учи в английската езикова гимназия в Бургас, което е нейна мечта – Петя споделя, че обожава английския език. Многократно изнася литературни четения на свои творби пред съучениците си. Независимо от ранната слава, която я определя като „най-младата сред големите творци на България”, Дубарова остава лоялна и добра приятелка, прилежна ученичка и палаво момиче. Тя е изключително общителна и лъчезарна и има много приятели, с които често излиза. Любимите и места в родния Бургас са плажът, лунапаркът и морската градина, където свири на китара, пее и се забавлява заедно с връстниците си.
През 1978 година участва във филма на режисьора Георги Дюлгеров „Трампа”.По време на снимките в град Самоков, една вечер, докато се забавлява в дискотека в курорта Боровец, Петя среща Пер, швед, в когото се влюбва. Той остава първата и? и единствена любов. В дневника си го описва като „далечния, светлия, чаровния, нежния”. Водят активна кореспонденция известно време, след което той просто престава да и? пише. Преживява го много тежко.
Година преди да сложи край на живота си, Петя е обзета от тежки мисли, свързани с отчаяние и разочарование от човечеството
На 3 декември 1979 г., ненавършила 18 години, Петя се самоубива в дома си в Бургас със сънотворни хапчета, оставяйки бележка със следния текст: Измамена Младост Прошка Сън Спомен Зад стените на голямата къща ТАЙНA.
След изненадващата и? и загадъчна смърт плъзват различни слухове за причините за самоубийството. И до днес съществува версия, според която поетесата се е самоубила заради нескопосано комсомолско обвинение за саботаж. Обвинението е по повод повредена пръскачка на автоматизирана линия по време на средношколска бригада във фабрика. С трагичния си избор девойката споделя съдбата на редица наши известни поети – Пеньо Пенев, Димитър Бояджиев, Пейо Яворов, Андрей Германов, Веселин Андреев, Росен Босев и Христо Бенковски.
Поезията на Петя е белязана от желанието и? за един по-добър, по-искрен, по-всеотдаен свят, за едно неограничено, дори безгранично раздаване на доброта, щастие и усмивки. Детското и наивността и? се случват в чудесен унисон със зрелостта. Начинът, по който тя възприема реалността, я отличава така силно от всички наши поети, защото от нейните стихове искрят, дори светят с великолепен пламък чистотата и истината.
Единствената и? стихосбирка „Аз и морето“ е издадена посмъртно през 1980 година, а няколко години по-късно от печат излиза и книгата „Най-синьото вълшебство“, в която е събрано цялото и? творчество, писма и личният и? дневник.
С решение на Министерски съвет и със съгласието на родителите къщата, в която е живяла поетесата (ул. Гладстон 68), е освободена и новоизградена като дом-музей „Петя Дубарова“. Музеят е открит на 7 август 1995 г.
Понастоящем музеят е научен и културно-просветен институт за издирване, изучаване, съхраняване, документиране и популяризиране на литературното наследство и творческата личност на българската поетеса. Къщата-музей е със статут на самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка и предлага на вниманието на посетителите богат експозиционен материал от музейни предмети, комплектовани в няколко фонда: основен, научно-спомагателен, обменен и научен архив. Автентично е пресъздадена и личната стая на Петя Дубарова.
Владимир Полянов (1899 – 1988) - български писател — драматург
Събития:
1904 г. — В София с подкрепата на Иван Шишманов (тогава министър) е открито първото музикално училище в България, което през 1913 г. става държавно, а през 1921 г. е преобразувано на музикална академия.
1908 г. — В София е открит първият киносалон в България, втори в Европа.
1947 г. — 6 Велико народно събрание приема Конституция на Народна република България, известна като Димитровска конституция.
Конституцията на Народна република България от 1947 г., известна още като Димитровска конституция, е приета на 4 декември 1947 г. от 6-то велико народно събрание. Тя е основен закон, уреждащ обществено-политическите и стопански отношения, държавното устройство и основните права и задължения на гражданите на Народна република България за периода 6 декември 1947 - 18 май 1971 г.
Свикването на Велико Народно събрание, което да промени формата на държавно управление и да внесе промени в действащата Конституция на Българското княжество от 1879 г., известна и като Търновската конституция, е стратегическа задача, обявена с Програмата на Отечествения фронт от 1942 г. След 9 септември 1944 г. по външно- и вътрешнополитически причини се приема възстановяване пълноценното действие на Търновската конституция. Запазва се монархическият институт чрез регентски съвет.
След края на Втората световна война 26 Обикновено Народно събрание след решение на НС на ОФ от 22 юни 1946 г. приема Закона за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на народна република и свикване на Велико народно събрание. Референдумът има положителен резултат и на 4 декември 1946 г. е публикуван проект на ОФ за нова конституция. Избрано е 6 Велико народно събрание което да обсъди и приеме новата конституция. Абсолютно мнозинство в 6 Велико народно събрание има БРП (к).
6 велико народно събрание избира пропорционално конституционна комисия от 55 народни представители. Разделена е на 4 подкомисии. Изготвя окончателната редакция на проекта за конституция. На 20 юни 1947 г. е приет на първо четене с 302 гласа „за“ от присъстващите 366 народни представители. След подписването на Парижкия мирен договор на 10 февруари 1947 г. НС на ОФ внася съществени промени в проекта с решение от 26 октомври 1947 г. По време на второто четене се разгаря остра политическа борба в Народното събрание. В нейния ход народни представители от опозицията са отстранени и арестувани. На 30 ноември 1947 г. проектът е приет на второ четене. На 4 декември 1947 г. с 364 гласа „за“ конституцията е приета на трето четене. Влиза в сила с нейното публикуване в Държавен вестник на 6 декември 1947 г.
Конституцията урежда обществено-стопанските отношения за прехода към социализма, правата и задълженията на гражданите и държавното устройство. В НРБ върховен законодателен орган е еднокамарното Народно събрание, което е изборно и работи на сесии. Постоянно действащ висш орган на държавна власт е Президиума на Народното събрание. Министерския съвет е изпълнително-разпоредителната власт. Местното управление е двустепенно в околии и окръзи. Осъществява от се от изборни Народни съвети. Съдебната власт се осъществява от единна съдебна система начело с Върховен съд.
1963 г. — Пленумът на ЦК на БКП изпраща писмо до Хрушчов, в което НРБ обещава сближаване със СССР.
2002 г. — Състои се първият полет на самолет от новата държавна авиокомпания България Ер, създадена след фалита на националния превозвач БГА Балкан.
По материали и снимки от bg.wikipedia. 
