Родени:
Данаил Николаев (1852 – 1942) - български офицер
Йордан Лазаров (1883 - ?) - български революционер
Васил Спасов (1919 – 1996) - български футболист
Димитър Бочев (1926 – 1987) - български актьор
Владимир Янчев (1930 – 1992) - български режисьор
Панайот Панайотов (1930) - български футболист
Иван Зафиров (1947) - български футболист
Светослав Овчаров (1957) - български кинорежисьор
[caption id="attachment_60791" align="alignleft" width="300"]
снимка: topsport[/caption]
Ивайло Гаврилов (1970) - български волейболист
Роден на 30 декември 1970 г. в София.
Ивайло Брунков Гаврилов е бивш български волейболист.
Започва състезателната си кариера в "Славия". Състезавал се е за отборите на Катания, Форли, Парма, Рома, Равена, Мачерата, Милано, Таранто и Падуа (Италия); "Олимпиакос" и ПОАК (Гърция); Бенфика - Лисабон (Португалия).
Национален състезател на България от 1989 до 2001г.
Волейболист на годината 1997, 1998, 1999.
Плажен волейболист на годината от 2000 до 2004 (заедно с Владислав Тодоров), с който формират първата професионална двойка по плажен волейбол в България.
Водещ на предаването "Теглене на тиражите на Спорт Тото и Втори Тото Шанс" по БНТ. Коментира волейбол и плажен волейбол за "Евроспорт". Пише за сп. "Топ Волей".
Починали:
Стефан Любомски (1848 – 1902) - български военен деец
Иван Ангов (1882 – 1937) - български революционер
[caption id="attachment_60792" align="alignleft" width="294"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
Йордан Стубел (1897 – 1952) - български писател
Йордан Стубел, псевдоним на Йордан Иванов Бакалов, е известен най-вече с произведенията си за деца, в които съчетава безобидния хумор с иронията. Той е автор и на патетичния цикъл „Шуми Марица“, който се превръща в символ на българската скръб след разгрома на Септемврийското въстание от 1923 г.
Йордан Иванов Бакалов е роден на 19 февруари 1897 г. в София.Заедно с Елисавета Багряна е един от малкото поети от това време, чието детство минава в столицата. Стубел издава първите си стихове като ученик. След завършването на гимназия младият поет влиза в Софийския университет, специалност „Право“. Но се реализира не в правото, а в литературата.
След края на войните той започва да сътрудничи на периодичния печат. Пише във в. „Български воин“ и списанията „Сила“, „Листопад“, „Ек“, „Златорог“ и др. В сп. „Златорог“ публикува значителен дял от творбите си - над седемнадесет поетични цикъла. От 1917 г. до 1923 г. пише за възобновения след кратко време в. „Българин“. В публикациите си там той демонстрира своето особено и находчиво чувство за хумор. От 1930 г. Йордан Стубел, Георги Константинов и Никола Фурнаджиев стават редактори на елитния литературен седмичник „Съвременник“.
През 20-те години на ХХ век поезията на Стубел е символистична. За разлика от повечето му стихове от този период цикълът „Шуми Марица“ е реалистичен, той е написан по повод кървавото потушаване на Септемврийското въстание. Пак през 20-те години личи и друга тенденция в творчеството на Стубел - изграждането на творбата върху фолклорно-приказни мотиви. Някои от най-известните негови стихове в този стил са „Приказка“, „Майка“, „Песен“.
През 1925 г. на бял свят се появява неговата първа стихосбирка - „Съдба“. Част от стиховете в нея са посветени на любовта между автора и прочутата поетеса Дора Габе. Наред с интимното звучене на стихосбирката в нея присъстват и фолклорна образност, и тенденция към „опредметяване“, която авторът развива във втората си стихосбирка - „Сиротински песни“. В нея той помества циклите „Сиротински песни“, „Шуми Марица“, „Дим“, „Златната река“ и „Нощен път“. Някои от тях вече е публикувал в „Съдба“. С тази втора стихосбирка Йордан Стубел приключва своята кариера като "поет за възрастни" и насочва вниманието си изцяло към децата. Още с първите си опити в сферата на детската литература той приема псевдонима Стубел. В тях третира темата за труда „Готовани“, „Работна мушица“, бедността „Баба и дядо“, образованието „Който учи, ще сполучи“ и други.
Хумористичните стихотворения на Йордан Стубел условно могат да бъдат разделени в две категории. Първата се характеризира с леки хумористични нюанси и смешни образи. Сред образците в тази група са „Опак свят“, „Срещу новата година“ и др. Към втората спадат сатиричните му стихове, такива са поемите „Господин Свинчок“ и „Гост от Бомбай“. В своите стихосбирки „Пътека до небето“ и „Бяла Коледа“ поетът застъпва религиозната тематика, описва тайнството на християнските обичаи.
В края на 30-те и през 40-те години Стубел издава народно-религиозни песни, народни приказки и стихове за деца. През 1943 г. излиза стихосбирката му за деца „Игличина полянка“. По същото време работи и в литературно - художествения отдел на Радио София.
Заради поетичните си позиции в сп. „Златорог“ е обявен от марксистите във формализъм. След 9 септември 1944 г. е осъден от Народния съд. В затвора, където пребивава една година, се разболява от туберкулоза. След глоба от 1000 лв. е освободен, но до края на живота му през 1952 не са публикувани никакви негови творби.
Големите политически промени, които настъпват в България след края на Втората световна война,повлияват и върху облика на детската литература. Значителна част от нея се идеологизира, променят се сюжетите, търсят се нови внушения. Стубел също създава стихове, които се различават от предишните и носят нови идеали. Но успоредно с това творчеството му остава в лоното на универсалните ценности - обич, патриотизъм, образование, трудолюбие.
Големият детски поет умира в София на 30 декември 1952 г.
Димитър Съсълов (1893 – 1973) - български историк
Васил Холиолчев (1908 – 1974) - български кинооператор
Венка Асенова (1930 – 1986) - българска шахматистка
Иван Янчев (1921 – 1995) - български актьор
Домна Ганева (1935 – 2012) - българска актриса
Събития:
1877 г. — Избухва Трънското въстание с ръководител капитан Симо Соколов.
1943 г. — Втората световна война: При петата бомбардировка на София от британско-американската авиация загиват 75 души, а над 90 са ранени.
1951 г. — С постановление на Министерски съвет в България се регламентира опазването на паметниците на културата и музейното дело.
1956 г. — Приключва официалното преброяване на населението в България, според публикуваните на 17 януари 1957 г. резултати общият брой на населението е 7 629 254.
1963 г. — Открит е Нефтохимическият комбинат край Бургас.
Начало на изграждането на Нефтохимическия комбинат в Бургас е поставено с Разпореждане № 1340 на Министерския съвет от 17 август 1959 г. В т. 1 на Разпореждането се казва: „Одобрява площадката край с. Камено, Бургаско за строителство на нефтопреработвателния завод с мощност 1 000 000 тона нефт и производство на 10 000 т полиетилен“. Първата копка е направена на 5 ноември 1960 г. Отчитайки потребностите на страната от горива, Министерският съвет с Постановление № 251 от 14 ноември 1960 г. утвърждава идейния проект за 2 инсталации по 1 млн. т. нефт/год., Каталитичен реформинг за 300 хил. т бензин и Хидроочистка за 300 хил. т дизелово гориво. Главен проектант на завода е „Гипронефтезавод“, Москва с директор Николай Ив. Сорокин. Началник на строежа е Никола Иванов, първи директор на завода - Гошо Джамбов, главен инженер - Владимир Медаров, директор на дирекцията за инвеститорски контрол - Константин Диамандиев, ръководител на групата съветски специалисти - Виктор В. Фьодоров.
На 21 юни 1963 г. е произведен първият кислород в азотно-кислородния цех, на 4 август в нефтопристанище „Дружба“ пристига танкерът „Антон Иванов“ с капитан Видьо Видев с 12 308 т съветски нефт, на 2 септември 1963 в 17 ч. и 30 мин. смяната с началник Николай Котов и старши оператор Георги Алексиев произвежда първия бензин на инсталацията за атмосферна дестилация № 1 /АД-1/ с началник Тодор Чаиров. На 28 ноември е въведена в експлоатация и инсталация АД-2 с началник Сава Караенев. Началник на производството е Жельо Калинов. С правителствено решение на 14 септември 1963 Нефтопреработвателният завод край Бургас е преименуван на Нефтохимически комбинет.
На 30 декември 1963 официално е открит Нефтохимическият комбинат от първия секретар на ЦК на БКП Тодор Живков.
Котлоагрегат 1 /КА1/ в ТЕЦ заработва на 21 февруари 1964, КА2 — на 19 април, а Турбогрупа-1 /ТГ1/ — на 30 май. Инсталацията за каталитичен реформинг /КР-1/ е пусната на 16 юни 1964, инсталацията за хидроочистка — в края на ноември 1964 г. През октомври 1964 г. започва производството и бутилирането на втечнен газ от КР-1.
Това е първият етап на изграждането на НХК, Бургас.
През октомври 1999 г. 58% от акциите на "Нефтохим" АД са продадени на руската Нефтена компания "Лукойл". След този момент Комбинатът е известен под името „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД.
„Лукойл Нефтохим Бургас“ АД е търговско дружество със седалище в Бургас, България.
Основната му дейност е експлоатацията на нефтопреработващия комбинат край града, който е сред водещите производители на течни горива, нефтохимикали и полимери в Централна и Югоизточна Европа.
С оборот от 6 875 млн. лв. през 2008 година, Лукойл Нефтохим Бургас е най-голямата компания в България по този показател и заема 32-ро място в Централна Европа.
След приватизацията на Нефтохим през 1999 година са направени значителни инвестиции в модернизирането на производството. От 23 май 2000 година комбинатът произвежда сам цялата електроенергия, която използва. От 2002 година се произвеждат само безоловни бензини и дизелово гориво с намалено съдържание на сяра, което е осъществено преди предвидения от правителството срок (2004 година). От началото на 2009 година произвежданите течни горива са приведени в съответсвие с европейския стандарт Евро-5.
Нефтохим е приватизиран на 12 октомври 1999 г., когато руската група Лукойл купува 58% от акциите на предприятието срещу 101 млн. щатски долара. В началото на 2000 година Агенцията за чуждестранни инвестиции обявява тази продажба за „Сделка на 1999 година“. През 2005 година Лукойл изкупува дяловете на миноритарни акционери и към април контролира 93% от дружеството чрез дъщерната си компания Лукойл Юръп Холдингс.
Лицензите за управление на данъчни складове „Нефтохим Бургас” и Нефтен терминал „Росенец” на лицензирания складодържател „Лукойл Нефтохим Бургас” АД бяха прекратени. Складовете не могат да приемат и да изваждат продукция, тъй като не отговарят на изискванията на Закона за акцизите заради проблеми с измервателните уреди.
Още през юли имаше предупреждения, че рафинерията може да остане без лиценз, докато не изпълни изискванията на закона, което би означавало временно да спре да произвежда и да търгува с горива.
1967 г. — В България е въведена петдневна работна седмица.
1992 г. — НС избира за министър-председател на България професор Любен Беров от мандата на ДПС.
2002 г. — Изключен е Втори реактор на АЕЦ Козлодуй.
2005 г. — Открита е отсечката Шумен - Каспичан от автомагистрала Хемус.
Източници: bg.wikipedia; events.
снимка: topsport[/caption]
Ивайло Гаврилов (1970) - български волейболист
Роден на 30 декември 1970 г. в София.
Ивайло Брунков Гаврилов е бивш български волейболист.
Започва състезателната си кариера в "Славия". Състезавал се е за отборите на Катания, Форли, Парма, Рома, Равена, Мачерата, Милано, Таранто и Падуа (Италия); "Олимпиакос" и ПОАК (Гърция); Бенфика - Лисабон (Португалия).
Национален състезател на България от 1989 до 2001г.
Волейболист на годината 1997, 1998, 1999.
Плажен волейболист на годината от 2000 до 2004 (заедно с Владислав Тодоров), с който формират първата професионална двойка по плажен волейбол в България.
Водещ на предаването "Теглене на тиражите на Спорт Тото и Втори Тото Шанс" по БНТ. Коментира волейбол и плажен волейбол за "Евроспорт". Пише за сп. "Топ Волей".
Починали:
Стефан Любомски (1848 – 1902) - български военен деец
Иван Ангов (1882 – 1937) - български революционер
[caption id="attachment_60792" align="alignleft" width="294"]
1963 г. — Открит е Нефтохимическият комбинат край Бургас.
Начало на изграждането на Нефтохимическия комбинат в Бургас е поставено с Разпореждане № 1340 на Министерския съвет от 17 август 1959 г. В т. 1 на Разпореждането се казва: „Одобрява площадката край с. Камено, Бургаско за строителство на нефтопреработвателния завод с мощност 1 000 000 тона нефт и производство на 10 000 т полиетилен“. Първата копка е направена на 5 ноември 1960 г. Отчитайки потребностите на страната от горива, Министерският съвет с Постановление № 251 от 14 ноември 1960 г. утвърждава идейния проект за 2 инсталации по 1 млн. т. нефт/год., Каталитичен реформинг за 300 хил. т бензин и Хидроочистка за 300 хил. т дизелово гориво. Главен проектант на завода е „Гипронефтезавод“, Москва с директор Николай Ив. Сорокин. Началник на строежа е Никола Иванов, първи директор на завода - Гошо Джамбов, главен инженер - Владимир Медаров, директор на дирекцията за инвеститорски контрол - Константин Диамандиев, ръководител на групата съветски специалисти - Виктор В. Фьодоров.
На 21 юни 1963 г. е произведен първият кислород в азотно-кислородния цех, на 4 август в нефтопристанище „Дружба“ пристига танкерът „Антон Иванов“ с капитан Видьо Видев с 12 308 т съветски нефт, на 2 септември 1963 в 17 ч. и 30 мин. смяната с началник Николай Котов и старши оператор Георги Алексиев произвежда първия бензин на инсталацията за атмосферна дестилация № 1 /АД-1/ с началник Тодор Чаиров. На 28 ноември е въведена в експлоатация и инсталация АД-2 с началник Сава Караенев. Началник на производството е Жельо Калинов. С правителствено решение на 14 септември 1963 Нефтопреработвателният завод край Бургас е преименуван на Нефтохимически комбинет.
На 30 декември 1963 официално е открит Нефтохимическият комбинат от първия секретар на ЦК на БКП Тодор Живков.
Котлоагрегат 1 /КА1/ в ТЕЦ заработва на 21 февруари 1964, КА2 — на 19 април, а Турбогрупа-1 /ТГ1/ — на 30 май. Инсталацията за каталитичен реформинг /КР-1/ е пусната на 16 юни 1964, инсталацията за хидроочистка — в края на ноември 1964 г. През октомври 1964 г. започва производството и бутилирането на втечнен газ от КР-1.
Това е първият етап на изграждането на НХК, Бургас.
През октомври 1999 г. 58% от акциите на "Нефтохим" АД са продадени на руската Нефтена компания "Лукойл". След този момент Комбинатът е известен под името „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД.
„Лукойл Нефтохим Бургас“ АД е търговско дружество със седалище в Бургас, България.
Основната му дейност е експлоатацията на нефтопреработващия комбинат край града, който е сред водещите производители на течни горива, нефтохимикали и полимери в Централна и Югоизточна Европа.
С оборот от 6 875 млн. лв. през 2008 година, Лукойл Нефтохим Бургас е най-голямата компания в България по този показател и заема 32-ро място в Централна Европа.
След приватизацията на Нефтохим през 1999 година са направени значителни инвестиции в модернизирането на производството. От 23 май 2000 година комбинатът произвежда сам цялата електроенергия, която използва. От 2002 година се произвеждат само безоловни бензини и дизелово гориво с намалено съдържание на сяра, което е осъществено преди предвидения от правителството срок (2004 година). От началото на 2009 година произвежданите течни горива са приведени в съответсвие с европейския стандарт Евро-5.
Нефтохим е приватизиран на 12 октомври 1999 г., когато руската група Лукойл купува 58% от акциите на предприятието срещу 101 млн. щатски долара. В началото на 2000 година Агенцията за чуждестранни инвестиции обявява тази продажба за „Сделка на 1999 година“. През 2005 година Лукойл изкупува дяловете на миноритарни акционери и към април контролира 93% от дружеството чрез дъщерната си компания Лукойл Юръп Холдингс.
Лицензите за управление на данъчни складове „Нефтохим Бургас” и Нефтен терминал „Росенец” на лицензирания складодържател „Лукойл Нефтохим Бургас” АД бяха прекратени. Складовете не могат да приемат и да изваждат продукция, тъй като не отговарят на изискванията на Закона за акцизите заради проблеми с измервателните уреди.
Още през юли имаше предупреждения, че рафинерията може да остане без лиценз, докато не изпълни изискванията на закона, което би означавало временно да спре да произвежда и да търгува с горива.
1967 г. — В България е въведена петдневна работна седмица.
1992 г. — НС избира за министър-председател на България професор Любен Беров от мандата на ДПС.
2002 г. — Изключен е Втори реактор на АЕЦ Козлодуй.
2005 г. — Открита е отсечката Шумен - Каспичан от автомагистрала Хемус.
Източници: bg.wikipedia; events. 
