На днешния ден… Освобождението на Пловдив. И още от 16.01

На днешния ден… Освобождението на Пловдив. И още от 16.01 - E-Burgas.com
български трибагреникРодени: Димитър Добрев (1904 – 1985) - български писател Биньо Иванов (1939 – 1998) - български поет Валентин Чернев (1947) - български поет Иван Петрушинов (1953) - български актьор Росен Елезов (1953) - български режисьор [caption id="attachment_61585" align="alignleft" width="200"]снимка: bgsever снимка: bgsever[/caption] Иван Черкелов (1957) - български режисьор и сценарист Роден на 16 януари 1957 г. в Ловеч. Син на актьора Георги Черкелов. Иван Георгиев Черкелов е български режисьор и сценарист. Завършил Кинорежисура във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов". Дебютира във филма "Балада". Играе в "Парчета любов" (1988), който в анкетата на в. Култура през 1993 г. фигурира в десетката на най-добрите български филми за всички времена. Следват игралните филми "Търкалящи се камъни" (1995) и "Стъклени топчета" (1999), на които е сценарист и режисьор. Филмите му са излъчвани многократно по БНТ. Участвал е в кинофестивали в Германия, САЩ, Канада, Франция, Индия и България. Христо Марков (1962) - български депутат Деян Неделчев (1964) -български поп певец,композитор и шоумен Алек Попов (1966) - български писател Бойко Пенчев (1968) - български писател, преводач, журналист Снежина Петрова (1970) - българска актриса Андреана Николова (1976) - българска оперна певица   Починали: Влади Симеонов (1912 – 1990) - български диригент Димитър Казаков (1933 – 1992) - български художник [caption id="attachment_61586" align="alignleft" width="180"]снимка: bg.wikipedia снимка: bg.wikipedia[/caption] Георги Костов (1940 – 1995) - български писател Георги Димитров Костов (1940 - 1995) e български писател, преводач, журналист и медиевист. Георги Костов e роден на 4 декември 1940 в гр. Харманли, Хасковска област. Завършва българска филология в Софийския университет “Свети Климент Охридски” (1964), където следва и във Философско-историческия факултет. От 1969 до 1992 работи във редакциите Военна, Международна и “Литература, изкуство и култура” (ЛИК) на БНТ - Българската национална телевизия. Георги Костов написва и издава редица белетристични творби на историческа и съвременна тематика – повестите “Караулка край пътя”/1970/, “Кураж Мария”/1982/, “Керванът”/1986/, сборника с телевизионни разкази “Тринайсети в дузината”/1978/, сборника с новели “Гений простосмъртен”/1987/. Посмъртно бяха издадени “Погребението на хан Аспарух в светлината на археологическите данни”/1998/, романа “Кера Тамара”/1999/ и научнопопулярната книга “Тая мегалитна треска”/2003/. Непубликувани останаха повестта “Голи тела на седмото небе”, втора и трета част на детско-юношеската трилогия, продължение на “Караулка край пътя” – “Морето Черното” и “Край лобната скала”, много разкази, статии, пиеси. Той притежаваше и талант на драматург. Изпод неговото перо излязоха пиесите “Диоген или Богатствата на бедните”, “Жан Жак Русо или Великият гражданин”, “Айнщайн”, “Парижката комуни” и др., поставяни по Българската национална телевизия. Богато и стойностно е и телевизионното творчество на Георги Костов. Търсейки изконните добродетели и корените на българщината, той създаде забележителни поредици – “По следите на старите български ръкописи”, “Родови хроники”, “Знай своя род и език”, “За теб, мили роде...”, останали в Златния фонд на Българската национална телевизия заедно с неговите документални филми за българите в Бесарабия и Таврия, за Сребърния орел и Златното стреме на хан Аспарух, за златното съкровище на хан Курат, Археологическо лято и много други. Години наред Георги Костов вървя по стъпките на предците ни в Южна Русия, Украйна и Молдова. Години наред той се рови из архивохранилищата в Санкт Петербург, Москва, Киев, за да издирва и популяризира древната българска култура. През тези творчески странствания той попада на поемата “Шан-кизи дастани”/”Сказание за дъщерята на хана”/ - епоса на прабългарите от 882 г. Последните две години от живота си изследователят посвещата на превода й на български език. Поемата “Сказание за дъщерята на хана” от Микаил Бащу Ибн Шамс Тебир бе публикувана в отделна книга през 1997 г. Георги Костов през последните си дни ясно съзнаваше своята обреченост. Затова, отправяйки завещанието си към всички, на които е скъпо българското минало, в книгата си “Погребението на хан Аспарух в светлината на археологическите данни” написа за себе си: Сега...... когато изтлявам от неземен огън, мислено се връщам към онези луди години....... . Чувствах се безсмъртен!” “Впрочем интересно живях; сега ми остава простичко да умра.” Георги Кордов (1934 – 2006) - български певец   Събития: [caption id="attachment_61587" align="alignleft" width="300"]снимка: bg.wikipedia снимка: bg.wikipedia[/caption] 1878 г. - Освобождението на Пловдив Битката при Пловдив по време на Руско-турската война (1877-1878) е опит на османското командване да забави руското настъпление към Одрин, след превземането на София и поражението при Шейново. В началото на м. януари Западния руски отряд, 71 000 войника и 318 оръдия (командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко) излиза от София и настъпва в направлението София-Пазарджик-Пловдив-Одрин. Разделен е на 5 колони. Командири са : генерал-майор Николай Веляминов, генерал-майор Павел Шувалов, генерал-лейтенант Николай Криденер, генерал-майор Юрий Шилдер-Шулднер и генерал-майор Комаровски. Авангарда е с командир генерал-майор Виктор Дандевил, а на кавалерията генерал-майор Владимир Клот. Задачата е да пресече пътя за отстъпление на османските остатъчни сили в Тракия, обединени в нова групировка с командар Сюлейман паша и евентуално да бъдат унищожени. На 2/14 януари руските сили излизат от заетия гр. Пазарджик. Според разузнавателни сведения доставени от българи, групировката на Сюлейман паша отстъпва по две направления : Пазарджик -Пещера и Пазарджик-Пловдив. През нощта на 3/15 януари колоната на генерал-майор Шувалов преминава р. Марица през брод до с. Айрене (дн. Оризари), а едновремено кавалерийската част на генерал-майор Даниил Краснов по левия бряг на р. Марица доближава Пловдив. Османската отбрана на Кадиевската позиция е пробита. Сюлейман паша решава да отстъпи към Родопите, а за прикритие оставя 40 табура в района с. Дермендере (дн. Първенец) - с. Караагач (дн. Брестник). В Пловдив по заповед на Сюлейман паша в полето между ж.п. гарата и кв. Остромила са избити 80 българи-затворници, участвали в националосвободителните борби. Частта на генерал-майор Краснов успява да премине р. Марица по моста до Кемера за с. Катуница. Колоните на генерал-майор Шувалов и генерал-майор Веляминов настигат османския ариегард при с. Цалапица и с. Първенец. II-и Драгунски ескадрон (63 драгунир, командир капитан Александър Бураго) от Лейбгвардейския Драгунски полк успява да се вмъкне в Пловдив. Малък разезд научава от тукашните българи в кв. Кършиака, че в града има повече от 1 000 низами и черкезка конница. Сержант Пономарьов успява да залови в района на ж.п гарата пленник и с действието си предизвиква уплаха, прераснала в паника и изоставяне на позициите. Капитан Бураго незабавно атакува и увлича руските сили. Превземат кв. Мараша, хълма Бунарджика и пощата. Капитан Бураго изпраща донесение за заемането на Пловдив. Сутринта на 16 януари в града влиза генерал-лейтенат Йосиф Гурко с целия си щаб и обявява освобождението на Пловдив. Отслужен е молебен. Главните руски сили незабавно се отправят за атака на прикриващите османски сили в района. Групата на Сюлейман паша е отклонена от направлението Пловдив-Одрин и насочена към Родопите, където се разпада като организирана военна сила. 1881 г. — Българската поща сключва договор с Австрийското параходно дружество за превоз на пощенски пратки по Дунав. 1908 г. — Съставено е правителство на Демократическата партия с премиер Александър Малинов. 1915 г. — Открита българската легация във Вашингтон от първия пълномощен министър на България в САЩ Стефан Панаретов.   Източници: bg.wikipedia; events.
Коментари

Още от последните новини