Родени:
Никола Парапанов (1874 – 1937) - български военен деец
Христо Герчев (1883 – 1966) - български общественик
Адалберт Антонов (1909 – 1942) - български партизанин
Станко Тодоров (1920 – 1996) - министър-председател на България
Катя Зехирева (1926 – 2009) - българска актриса
Катя Димитрова Зехирева е българска актриса. Родена на 10 декември 1926 г. в Бургас.
Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност актьорско майсторство в класа професор Стефан Сърчаджиев.
Кариерата и? започва в Русенския драматичен театър. След това работи в театрите „Трудов фронт“, „Народна сцена“, „Сълза и смях“ в София. От 1965 г. е преподавател по сценична реч, а от 1981 г. е професор. В периода 1973–1976 г. е директор на Драматичен театър Габрово и в Театър 199 в София от 1976 до 1991 .
Изиграва най-различни роли в театъра като: Луиза в „Коварство и любов“ на Шилер, Гертруда в „Хамлет“ на Шекспир, Татяна във „Врагове“ на Горки, Антигона в „Антигона“ на Л. Стоянов, инженер Нунева в „Златното покритие“ на Др. Асенов, Сара Бернар в моноспектакъла „Сара Бернар“.
Омъжена е за хореографа Федя Лобанов. Носител е на орден Стара планина от 2004 г.
Асен Хаджиолов (1930 – 1996) - български политик
Петър Гюзелев (1945) - български рок музикант, китарист в рок група Щурците
Иван Младенов (1948) - български режисьор
Ивайло Христов (1955) - български актьор
Максим Бехар (1955) - български журналист
Веселин Михайлов (1958) - български футболист
Гриша Ганчев (1962) - български бизнесмен
Славчо Бинев (1965) - български бизнесмен
Стефан А. Щерев (1974) - български артист
Методи Вълчев (1976) - български актьор
Починали:
Никола Петров (1881 – 1916) - български художник
Тодор Чипев (1867 – 1944) - български издател
Камен Зидаров (1902 – 1987) - български поет
Цветан (Чочо) Владовски (1956 – 2006) - български музикант
Цветан Христов Владовски (1956 — 2006), по-известен като Чочо Владовски, е рок певец, фронт вокал, композитор, аранжор и музикант от група Тангра.
Чочо Владовски (Цветан Христов Владовски) е роден в София на 20 март 1956 г. в музикалното семейство на Христо Владовски — солист флейтист на Софийската филхармония. От малък започва да се занимава с музика, първоначално с цигулка, впоследствие с флейта, с която се записва в Музикалната гимназия в София. Голямо влияние върху музикалното си развитие получава от по-големия си брат — Трошан Владовски, китарист на Сребърните гривни, една от първите рок групи в България.
В Музикалната гимназия, повлиян от музиката на Джетро Тул, Лед Цепелин и Дийп Пърпъл, заедно със съученика си Иван Лечев правят първата си „читалищна група“ през 1970— 1971 в читалище „Пробуда“. През лятната ваканция заедно с друга легенда на българската рок музика Нако "Циганина" свирят на морето в къмпинга Аркутино.
Изключен от училище заради „неблагонадежност“ към комунистическата система на обучение, той започва творческия си път през 1972 г. със състава на „Сребърните гривни“. Попадайки в среда на музиканти като Иван (Ванко) Пеев и Александър Петрунов (Сашо Гривната), Чочо за кратко време се приспособява като бек вокал, флейтист и перкусии (конги). По това време се правят главно кавъри на известни парчета на Ийгълс, Дуби Брадърс, Фрии, Дийп Пърпъл, в който той се изявява и като фронт вокал. През 1974 г. започва работа и прави няколко музикални турнета с Митко Щерев и Шест плюс едно. През този период работи с още известни имена в българския рок — Илия Караянев (Личо Стоунса), Ванко „Филибето“ и др. За кратко време твори и с група Диана Експрес.
През периода 1975 — 1978 г. работи с Емил Димитров в оркестъра на Синьо белите. Освен многобройните гастроли у нас, Чочо пътува на турнета във Франция, СССР, Чехословакия, Турция. Има участия на Златния Орфей, новогодишни и абитуриентски балове. През този период натрупва огромен опит от многобройните концертни прояви и замисля вече самостоятелни изяви.
През на 1979 г. Чочо започва да пее с наскоро формираната рок група „Тангра“, взимайки участие в Младежкия конкурс за забавна песен. Групата печели първо място с песента „Очакване“ и след това заминава на Златни пясъци където свири през летния сезон. В този период освен Чочо в групата работят: Константин Марков („Косьо“) — бас, Борислав Цонев („Боби“) — китара, Борислав Панов („Боти“) — клавири и цигулка, кръстник на „Тангра“, Антон Бубев („Капъша“) — барабани. Репертоарът включва кавъри на „Канзас“, „Status Quo“, „Free“ и други, но вече има и български авторски песни.
Повторно Чочо започва работа с Тангра през 1980 — 1982 г., като изпява най-големите хитове на групата: „Нашия град“, „Богатство“, „Любовта, без която не можем“ по музика на Борис Карадимчев, текстове на Александър Петров и аранжименти на Тангра. Тангра е в състав: Косьо Марков — бас, Борислав Цонев — китара, Емил Герасимов — ударни и Валентин Пападополус („Папи“) — клавири. Следват турнета у нас и в чужбина, СССР, ГДР, като успехът е огромен. През 1983 г. групата има покана за турне в Чехословакия, но МВР — респективно КДС, отказва паспорт на Чочо. Това е тежък удар за цялата група, която впоследствие се разпада.
След 1984 г. Чочо работи за кратко с Развигор Попов и Мими Иванова като соло изпълнител. Впоследствие започва самостоятелна кариера и се ориентира към изпълнения в стил поп. Сътрудничи с композиторите Тончо Русев, Стефан Димитров, Вили Казасян, Асен Драгнев, Кристиян Бояджиев и др. От този период е хитът „Безсъние“ отново по музика на Борис Карадимчев и текст на Александър Петров. През 1989 г. издава самостоятелен албум, озаглавен „Цветан Владовски“. В началото на 1990 г. започва съвместна работа с Лили Иванова откривайки музикално студио, и продуцира нейния албум „Хазарт“ 1993 г. През 1996 година издава втория си албум „Богатство“. В творчески колектив с Александър Кипров и Данаил Драганов („Дени“), печели Голямата награда на фестивала „Златният Орфей“ 1997 година за българска песен, а през следващата 1998 г. — първа награда. През 2002 г. взима участие в авторския проект на Георги Анастасов („Фишека“) „Като свещ в мрака“, като изпълнява и взима участие в три песни от албума. В следващия албум на Георги Анастасов („Фишека“) „Господи, дай ми сили“ през 2003 г. изпълнява „Спи дете“ в дует със Светлана Желязкова („Дзуфи“). Песента е посветена на наскоро родилия му се син Хари.
От началото до края на 90-те години Чочо Владовски изпълнява българските версии на началните песни на много от анимационните сериали на „Дисни“, като „Патешки истории“, „Чип и Дейл: Спасителен отряд“, "Приключенията на Гумените мечета", "Капитан Балу", "Новите приключения на Мечо Пух", "Аладин" и „Чернокрилият паток“.
Цветан (Чочо) Владовски (1956 – 2006) - български музикант
Цветан Христов Владовски (1956 — 2006), по-известен като Чочо Владовски, е рок певец, фронт вокал, композитор, аранжор и музикант от група Тангра.
Чочо Владовски (Цветан Христов Владовски) е роден в София на 20 март 1956 г. в музикалното семейство на Христо Владовски — солист флейтист на Софийската филхармония. От малък започва да се занимава с музика, първоначално с цигулка, впоследствие с флейта, с която се записва в Музикалната гимназия в София. Голямо влияние върху музикалното си развитие получава от по-големия си брат — Трошан Владовски, китарист на Сребърните гривни, една от първите рок групи в България.
В Музикалната гимназия, повлиян от музиката на Джетро Тул, Лед Цепелин и Дийп Пърпъл, заедно със съученика си Иван Лечев правят първата си „читалищна група“ през 1970— 1971 в читалище „Пробуда“. През лятната ваканция заедно с друга легенда на българската рок музика Нако "Циганина" свирят на морето в къмпинга Аркутино.
Изключен от училище заради „неблагонадежност“ към комунистическата система на обучение, той започва творческия си път през 1972 г. със състава на „Сребърните гривни“. Попадайки в среда на музиканти като Иван (Ванко) Пеев и Александър Петрунов (Сашо Гривната), Чочо за кратко време се приспособява като бек вокал, флейтист и перкусии (конги). По това време се правят главно кавъри на известни парчета на Ийгълс, Дуби Брадърс, Фрии, Дийп Пърпъл, в който той се изявява и като фронт вокал. През 1974 г. започва работа и прави няколко музикални турнета с Митко Щерев и Шест плюс едно. През този период работи с още известни имена в българския рок — Илия Караянев (Личо Стоунса), Ванко „Филибето“ и др. За кратко време твори и с група Диана Експрес.
През периода 1975 — 1978 г. работи с Емил Димитров в оркестъра на Синьо белите. Освен многобройните гастроли у нас, Чочо пътува на турнета във Франция, СССР, Чехословакия, Турция. Има участия на Златния Орфей, новогодишни и абитуриентски балове. През този период натрупва огромен опит от многобройните концертни прояви и замисля вече самостоятелни изяви.
През на 1979 г. Чочо започва да пее с наскоро формираната рок група „Тангра“, взимайки участие в Младежкия конкурс за забавна песен. Групата печели първо място с песента „Очакване“ и след това заминава на Златни пясъци където свири през летния сезон. В този период освен Чочо в групата работят: Константин Марков („Косьо“) — бас, Борислав Цонев („Боби“) — китара, Борислав Панов („Боти“) — клавири и цигулка, кръстник на „Тангра“, Антон Бубев („Капъша“) — барабани. Репертоарът включва кавъри на „Канзас“, „Status Quo“, „Free“ и други, но вече има и български авторски песни.
Повторно Чочо започва работа с Тангра през 1980 — 1982 г., като изпява най-големите хитове на групата: „Нашия град“, „Богатство“, „Любовта, без която не можем“ по музика на Борис Карадимчев, текстове на Александър Петров и аранжименти на Тангра. Тангра е в състав: Косьо Марков — бас, Борислав Цонев — китара, Емил Герасимов — ударни и Валентин Пападополус („Папи“) — клавири. Следват турнета у нас и в чужбина, СССР, ГДР, като успехът е огромен. През 1983 г. групата има покана за турне в Чехословакия, но МВР — респективно КДС, отказва паспорт на Чочо. Това е тежък удар за цялата група, която впоследствие се разпада.
След 1984 г. Чочо работи за кратко с Развигор Попов и Мими Иванова като соло изпълнител. Впоследствие започва самостоятелна кариера и се ориентира към изпълнения в стил поп. Сътрудничи с композиторите Тончо Русев, Стефан Димитров, Вили Казасян, Асен Драгнев, Кристиян Бояджиев и др. От този период е хитът „Безсъние“ отново по музика на Борис Карадимчев и текст на Александър Петров. През 1989 г. издава самостоятелен албум, озаглавен „Цветан Владовски“. В началото на 1990 г. започва съвместна работа с Лили Иванова откривайки музикално студио, и продуцира нейния албум „Хазарт“ 1993 г. През 1996 година издава втория си албум „Богатство“. В творчески колектив с Александър Кипров и Данаил Драганов („Дени“), печели Голямата награда на фестивала „Златният Орфей“ 1997 година за българска песен, а през следващата 1998 г. — първа награда. През 2002 г. взима участие в авторския проект на Георги Анастасов („Фишека“) „Като свещ в мрака“, като изпълнява и взима участие в три песни от албума. В следващия албум на Георги Анастасов („Фишека“) „Господи, дай ми сили“ през 2003 г. изпълнява „Спи дете“ в дует със Светлана Желязкова („Дзуфи“). Песента е посветена на наскоро родилия му се син Хари.
От началото до края на 90-те години Чочо Владовски изпълнява българските версии на началните песни на много от анимационните сериали на „Дисни“, като „Патешки истории“, „Чип и Дейл: Спасителен отряд“, "Приключенията на Гумените мечета", "Капитан Балу", "Новите приключения на Мечо Пух", "Аладин" и „Чернокрилият паток“. 
