[caption id="attachment_77120" align="aligncenter" width="800"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
На тази дата, през 1999 година е взривен мавзолеят на Георги Димитров в София.
Мавзолеят е архитектурен паметник, представляващ монументална гробница. Гробницата е открита на 11 декември 1949 г.
Разрушаването на мавзолея на Георги Димитров започва на 21 август 1999 г., под ръководството на вицепремиера Евгений Бакърджиев.
На 17 юли 1990 г. Министерски съвет взема решение за изваждане на тленните останки от мавзолея и тяхното погребване. Тялото на Димитров е кремирано, а останките му са погребани в Централните софийски гробища.
Георги Димитров Михайлов е виден български политик - ръководител на Българската комунистическа партия (БКП) и генерален секретар на Коминтерна. 32-ят министър-председател на България в 64-то и 65-то правителства (1946-1949). Роден през 1882 г. в с. Ковачевци, Пернишко. През 1902 г. става член на БРСДП. След разцеплението на партията (1903), се ориентира към тесните социалисти около Димитър Благоев и през 1909 г. става член на ЦК на партията. Активист на Общия работнически синдикален съюз, той ръководи Стачката на пернишките миньори (1906), заради което е арестуван. Депутат в XVI-то ОНС - най-младият народен представител в царството.
На парламентарните банки той е без прекъсване 10 години (1913-1923). Като народен представител води активна антивоенна агитация, за което е осъден и лежи 4 месеца в Софийския централен затвор. Участва на партийния конгрес (1919), когато БРСДП (т.с) се преименува на БКП (т.с.) и минава на Коминтерновски позиции. Включва се в дейността на Коминтерна и подкрепя болшевизацията на БКП. През 1923, заедно с Васил Коларов, оглавява инспирираното от Коминтерна Септемврийско въстание. Активист на Комунистическия интернационал (Коминтерна), той стига до поста ръководител на неговото Западноевропейско бюро. През 1933 г., заедно с други комунисти, Димитров е обвинен от национнал -социалистическото правителство на Нацистка Германия в подпалването на Райхстага (извършено от бившия член на холандската компартия Маринус Ван дер Любе), но използвано като претекст от нацистите за жестока разправа с опозиционните партии.
На организирания в Лайпциг процес, Димитров сам води защитата си, в която разобличава фашизма като идеология. Световната общественост организира публични протести срещу скалъпения политически процес. Димитров, Танев и Попов са осъдени на 9 месеца затвор заради това, че пребивават незаконно в Германия с фалшиви паспорти с цел конспирация, но са оправдани по обвиненията в палеж и опит за сваляне на правителството. Българското правителство отказва да ги приеме в България след излежаването на присъдата. Тримата заминават за СССР, където са посрещнати като герои. Получават съветско гражданство и остават там до края на Втората световна война. След Лайпциг, Георги Димитров се превръща в символ за международното комунистическо движение. Заема мястото на Васил Коларов като ръководител на Коминтерна (1935-1943) и на БРП (к). В Москва ръководи Международния отдел на ЦК на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) и е депутат в съветския парламент (1937-1945). Завръща се в България след т.нар. референдум за Република. Оглавява БРП (к), която през 1948 г. се преименува на БКП.
Избран за министър-председател през ноември 1946 г. Като министър -председател на страната започва политика на постепенен преход към комунистически модел на управление и тоталитарна държава. Води курс на тясно сближение с Югославия и провеждане на поетапна македонизация на населението в Благоевградски окръг, с оглед присъединяването на района към новосформираната югославска македонска република. Политиката му е подчинена на идеята за Балканска Федерация с водещ сръбски фактор.
Умира през 1949 г. в санаториума "Барвиха" край Москва. Има сериозни подозрения, че е отровен по лично нареждане на Сталин заради голямата му популярност в средите на международното комунистическо движение и политиката му на сближаване с Югославия.
Източник: events.bg
снимка: bg.wikipedia[/caption]
На тази дата, през 1999 година е взривен мавзолеят на Георги Димитров в София.
Мавзолеят е архитектурен паметник, представляващ монументална гробница. Гробницата е открита на 11 декември 1949 г.
Разрушаването на мавзолея на Георги Димитров започва на 21 август 1999 г., под ръководството на вицепремиера Евгений Бакърджиев.
На 17 юли 1990 г. Министерски съвет взема решение за изваждане на тленните останки от мавзолея и тяхното погребване. Тялото на Димитров е кремирано, а останките му са погребани в Централните софийски гробища.
Георги Димитров Михайлов е виден български политик - ръководител на Българската комунистическа партия (БКП) и генерален секретар на Коминтерна. 32-ят министър-председател на България в 64-то и 65-то правителства (1946-1949). Роден през 1882 г. в с. Ковачевци, Пернишко. През 1902 г. става член на БРСДП. След разцеплението на партията (1903), се ориентира към тесните социалисти около Димитър Благоев и през 1909 г. става член на ЦК на партията. Активист на Общия работнически синдикален съюз, той ръководи Стачката на пернишките миньори (1906), заради което е арестуван. Депутат в XVI-то ОНС - най-младият народен представител в царството.
На парламентарните банки той е без прекъсване 10 години (1913-1923). Като народен представител води активна антивоенна агитация, за което е осъден и лежи 4 месеца в Софийския централен затвор. Участва на партийния конгрес (1919), когато БРСДП (т.с) се преименува на БКП (т.с.) и минава на Коминтерновски позиции. Включва се в дейността на Коминтерна и подкрепя болшевизацията на БКП. През 1923, заедно с Васил Коларов, оглавява инспирираното от Коминтерна Септемврийско въстание. Активист на Комунистическия интернационал (Коминтерна), той стига до поста ръководител на неговото Западноевропейско бюро. През 1933 г., заедно с други комунисти, Димитров е обвинен от национнал -социалистическото правителство на Нацистка Германия в подпалването на Райхстага (извършено от бившия член на холандската компартия Маринус Ван дер Любе), но използвано като претекст от нацистите за жестока разправа с опозиционните партии.
На организирания в Лайпциг процес, Димитров сам води защитата си, в която разобличава фашизма като идеология. Световната общественост организира публични протести срещу скалъпения политически процес. Димитров, Танев и Попов са осъдени на 9 месеца затвор заради това, че пребивават незаконно в Германия с фалшиви паспорти с цел конспирация, но са оправдани по обвиненията в палеж и опит за сваляне на правителството. Българското правителство отказва да ги приеме в България след излежаването на присъдата. Тримата заминават за СССР, където са посрещнати като герои. Получават съветско гражданство и остават там до края на Втората световна война. След Лайпциг, Георги Димитров се превръща в символ за международното комунистическо движение. Заема мястото на Васил Коларов като ръководител на Коминтерна (1935-1943) и на БРП (к). В Москва ръководи Международния отдел на ЦК на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) и е депутат в съветския парламент (1937-1945). Завръща се в България след т.нар. референдум за Република. Оглавява БРП (к), която през 1948 г. се преименува на БКП.
Избран за министър-председател през ноември 1946 г. Като министър -председател на страната започва политика на постепенен преход към комунистически модел на управление и тоталитарна държава. Води курс на тясно сближение с Югославия и провеждане на поетапна македонизация на населението в Благоевградски окръг, с оглед присъединяването на района към новосформираната югославска македонска република. Политиката му е подчинена на идеята за Балканска Федерация с водещ сръбски фактор.
Умира през 1949 г. в санаториума "Барвиха" край Москва. Има сериозни подозрения, че е отровен по лично нареждане на Сталин заради голямата му популярност в средите на международното комунистическо движение и политиката му на сближаване с Югославия.
Източник: events.bg 
