На днешния ден… Българските войски побеждават в Люлебургаско-Бунархисарската операция. И още от 02.10

На днешния ден… Българските войски побеждават в Люлебургаско-Бунархисарската операция. И още от 02.10 - E-Burgas.com
български трибагреникРодени: Димитър Петков (1858 – 1907) - министър-председател на България Вичо Диков (1861 – 1928) - български военен деец Пенчо Златев (1883 – 1948) - министър-председател на България [caption id="attachment_58178" align="alignleft" width="199"]снимка: bg.wikipedia снимка: bg.wikipedia[/caption] Асен Разцветников (1897 – 1951) - български писател Бащата на Разцветников е бил учител, но са имали и земеделско стопанство. Майка му е пеела много хубаво народни песни, които е научила от дядото на Асен — Петър, който е бил цигулар. Завършва гимназия във Велико Търново през 1916 г. От 1917 г. работи като телеграфист в телеграфопощенската станция във Велико Търново, а след това на гара Горна Оряховица. Учи славянска филология в Софийския университет (1920 г.), след това посещава лекции по естетика във Виена и Берлин (1921-1922 г.). Завършва право в Софийския университет през 1926 г. Учителства в Механо-техническото училище в Габрово (1926-1929 г.). В периода 1930-1934 г. преподава български език в III мъжка гимназия в София, заедно с това е и библиотекар. През 1934 г. работи като библиотекар в Главна дирекция на пощите. От 1934 г. се отдава на литературна дейност — сътрудничи на сп. "Нов път" и сп. "Златорог. След 9 септември 1944 г. работи в Института за художествени преводи към Министерството на информацията. Софрониий Доростоло-Червенски (1897 – 1995) - български духовник Никола Мавродинов (1904 – 1958) - български учен Емил Коралов (1906 – 1986) - български писател Николай Генчев (1931 – 2000) - български историк Иван Газдов (1945) - български художник Велислава Дърева (1953) - българска журналистка и публицистка Мария Каварджикова (1956) - българска актриса Богомил Бонев (1996) - български поп певец   Починали: Аверкий Попстоянов (1801 – 1881) - български духовник Тодор Йончев (1859 – 1940) - български учител Димитър Мишайков (1883 – 1945) - български юрист Трайко Запрянов (1904 – 1992) - български невролог [caption id="attachment_58177" align="alignleft" width="227"]снимка: senzacia снимка: senzacia[/caption] Гриша Филипов (1919 – 1994) - министър-председател на България Гриша Филипов е роден в семейство на българин емигрант в село (град от 1932 г.) Кадиевка (днес Стаханов), Украинска ССР на 13 юли 1919 г. Живее в Украйна до 1936 г. Завръща се в България и се установява в родното село на баща си Дойренци, Ловешко. Активен член на РМС. Завършва Смесена гимназия „Цар Борис III“ (Ловеч) (1939). Участва в дейността на БРП(к) от 1940 г. Включва се в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. През 1942 г. е осъден на 12 години затвор по ЗЗД. Присъдата излежава в Ловешкия затвор. След 9 септември 1944 г. е ръководител на Отечествения фронт в Ловешко, после е служител в Министерството на индустрията. През 1951 г. завършва икономика в Москва, след което работи в Комитета за наука, изкуство и култура. Преподавател е по политикономия във Висшия машинно-електротехнически институт. От 1958 г. работи в апарата на Централния комитет на БКП, а от 1964 г. - на Министерския съвет. През 1968 г. става първи заместник-председател на Държавния комитет по планиране с ранг на министър. От 1971 г. е член на Държавния съвет. Той е министър-председател на НРБ (1981-1986), след което отново е член на Държавния съвет до края на 1989 г. Гриша Филипов е женен за Величка Филипова. Имат 3 сина - Чавдар, Орлин и Лъчезар, и няколко внуци. Симеон Симеонов (1946 – 2000) - български футболист   Събития: [caption id="attachment_58176" align="alignleft" width="300"]снимка: bg.wikipedia снимка: bg.wikipedia[/caption] 1912 г. — Балканската война: Победа на българските войски в Люлебургаско-Бунархисарската операция. Люлебургаско-Бунархисарската операция от 28 октомври-2 ноември (15-20 октомври стар стил) 1912 година е най-кръвопролитното сражение през Балканската война. В него българските войски под общото командване на генерал-лейтенант Радко Димитриев нанасят тежко поражение на османските сили в Източна Тракия, които са принудени да отстъпят към столицата Цариград. След поражението, нанесено им от Първа (командващ генерал-лейтенант Васил Кутинчев) и Трета българска армия (командващ генерал-лейтенант Радко Димитриев) в Лозенградската операция, османските Първи, Втори, Трети и Четвърти корпус отстъпват на югоизток, където при Сарай са разположени Седемнадесети и Осемнадесети корпус. Османското командване използва двудневната почивка, дадена на българските войски след края на Лозенградската операция, за да прегрупира силите си. Те са разположени на 30-километров фронт по линията Люлебургас-Бунархисар, в двата края на която са стратегически важните пътища Одрин-Константинопол и Лозенград-Константинопол. Шестте налични корпуса са разпределени в Първа и Втора източна армия, които заемат съответно левия и десния фланг. Османската отбранителна линия е достигната от Трета българска армия на 28 октомври. Още същия ден в боевете са въведени и трите и? дивизии - Пета пехотна дунавска дивизия (командващ генерал-майор Павел Христов) на левия фланг при Бунархисар, Четвърта пехотна преславска дивизия (командващ генерал-майор Климент Бояджиев) в центъра при Караагач и Шеста пехотна бдинска дивизия (командващ генерал-майор Православ Тенев) на десния фланг при Люлебургас. До вечерта на първия ден от операцията Шеста дивизия успява да завземе град Люлебургас. На 29 октомври българските войски подновяват опитите си за настъпление, но срещат ожесточена съпротива. През деня до района на бойните действия достигат частите на Първа армия, като Десета пехотна сборна дивизия (командващ генерал-майор Стою Брадистилов) се разполага в най-югозападния край на фронта. Въпреки това османските сили продължават съпротивата и дори предприемат ограничени контраатаки. Особено критично е положението на Четвърта дивизия, където в боя са включени всички резерви. На 30 и 31 октомври с тежки боеве и значителни загуби Пета и Четвърта дивизия успяват да напреднат с около 5 km в своя участък на фронта. Следобяд на втория ден османските войски започват да отстъпват, но българското командване нарежда настъплението да спре по линията Соуджак-Чонгара-Люлебургас. На 1 ноември настъпление започва и Първа армия на десния фланг, а Шеста дивизия осъществява пробив в района на Сатъкьой. През нощта на 2 ноември османските войски предприемат общо отстъпление, което остава незабелязано от българското командване. Българските войски губят контакт с противника, като голяма част от османските сили успяват да отстъпят към укрепените позиции при Чаталджа. В Чаталджанската операция две седмици по-късно те прекратяват българското настъпление.   По материали от bg.wikipedia.
Коментари

Още от последните новини