Родени:
[caption id="attachment_63077" align="alignleft" width="104"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
Илия Блъсков (1830 – 1913) - български писател
Роден на 9 февруари 1830 г. в Клисура.
Илия Рашков Блъсков е български писател.
Със своите повести "Изгубена Станка" (1865) и "Злочеста Кръстинка" (1870) той става един от основоположниците на българската повествователна проза, наред с Васил Друмев и Любен Каравелов.
Събира и публикува народни умотворения, издава около 30 календара с актуални обществени проблеми, адаптира народни приказки и сръбски белетристични произведения. През 1865 г. издава от името на баща си повестта "Изгубена Станка", в чието написване участва активно като редактор Добри Войников. Тя става първото произведение в българската литература с предимно селска тематика. През 1870 г. издава повестта "Злочеста Кръстинка", съдържаща критика на гръцкото духовенство, в контекста на актуалната по това време борба за самостоятелна българска църква. По-късните му произведения - "Пиян баща, убиецът на децата си" и "Двама братя" имат скромни художествени качества и ограничен отзвук.
Починал на 13 август 1913 г.
Николай Николаев (1887 – 1961) - български политик
Кирил Драмалиев (1892 – 1961) - български просветен и държавен деец
Ради Мазников (1912 – 1944) - български футболист
Минчо Празников (1938) - български синоптик
Антоний Генов (1950 – 2006) - български актьор
Димитър Дочев (1975) - български шахматист
Димитър Рангелов (1983) - български футболист
Починали:
Димитър Ангелов (ok. 1830 – 1897) - български духовник
Петко Горбанов (1846 – 1909) - български общественик
[caption id="attachment_63078" align="alignleft" width="200"]
снимка: literaturensviat[/caption]
Екатерина Ненчева (1855 – 1920) - първата българска поетеса
Екатерина Димитрова Ненчева (1 май 1885 - 9 февруари 1920) е българска поетеса.
Екатерина Ненчева е родена в семейството на медицински фелдшер, участник в Априлското въстание (1876) и Руско-турската освободителна война (1877–1878), в освободителното движение в Македония, умрял при неизяснени обстоятелства в полицейския участък в Никопол през 1902 г. Съпругата му и трите им деца остават без средства. На годишнина от смъртта на бащата се самоубива 15-годишният брат на Екатерина. Тези трагични събития слагат тежък отпечатък върху душевността на бъдещата поетеса.
Приживе бащата е местен от град на град и заедно с него семейството живее в Севлиево, Тутракан, Балчик, Плевен, Ловеч, Луковит, с. Батошево, Русе, Никопол. Екатерина Ненчева завършва IV клас на Американския девически колеж в Ловеч и гимназия в София, записва се студентка по славянска филология.
През 1909 г. се омъжва за публициста-общественик Иван Харизанов и заедно с двете им деца Милчо и Иванка следва съпруга си в градовете, където той е съдия и прокурор — Бяла, Търговище, Кюстендил, Нова Загора, Хасково, Пловдив, Враца.
Учителства в Кюстендил, Нова Загора, Пазарджик, Търговище, Хасково, Рила. Във Враца се разболява и семейството се връща в Пловдив, където след година, изпълнена със страдания, Ненчева умира от туберкулоза.
Пише стихове от 14-годишна възраст. Увлича се от поезията на М. Ю. Лермонтов, Хайнрих Хайне и особено от Джордж Байрон. Като студентка публикува в списанията „Летописи“, „Демократически преглед“, „Общо дело“ и главно в сп. „Мисъл“ (с псевдоним Велерина).
През 1909 г. издава първата си и единствена стихосбирка „Снежинки“. По време на тежкото си заболяване печата в списанията „Съвременна мисъл“ и „Листопад“. Някои от писаните тогава стихотворения са издадени посмъртно.
Творчеството на Екатерина Ненчева е първата в българската литературна история поетична манифестация на интимния вътрешен свят на жената. Основни мотиви в поезията и? са любовта и смъртта. Повечето от стихотворенията са пропити с тъжни настроения, израз на трагичната съдба и изострената чувствителност на авторката.
Псевдоними: Велерина, Велерина Харизанова.
Кирил Пърличев (1875 – 1944) - революционер
Кирил Делирадев (? – 1957) - български публицист
Атанас Илиев (1893 – 1985) - психолог и философ
Събития:
1895 г. — Провежда се първо заседание на Правописна комисия за българския език под председателството на Константин Величков.
1903 г. — Народното събрание отпуска допълнителна помощ за бежанците и пострадалите от Илинденско-Преображенското въстание в размер на 300 хил. лв (след като на 22 ноември са отпуснати 500 000 лв).
1923 г. — В България е съставен нов кабитен с министър-председател Александър Стамболийски.
1949 г. — България става член на УНИЦЕФ.
1951 г. — Създава се Централен архивен фонд към Българската армия.
1990 г. — Излиза първи брой на вестник Демокрация — първият демократичен ежедневник след комунистическия режим.
1996 г. — Тодор Живков е оправдан от Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния съд по обвинението за незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО.
1998 г. — Екатерина Дафовска става първата българска олимпийска шампионка в зимна олимпиада.
[caption id="attachment_63079" align="alignleft" width="300"]
снимка: e-vestnik[/caption]
1999 г. — В Либия са арестувани 23- ма българи
На 9 февруари 1999 година, в Бенгази (Либия), са арестувани 23-ма наши сънародници. По-късно 17 от тях са освободени. Останалите шестима българи - медицинските сестри Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка, Снежана Димитрова и д-р Здравко Георгиев са обвинени в умишлено заразяване със СПИН на 393 либийски деца в детската болница в Бенгази и в заговор срещу Джамахирията. По тези обвинения либийското законодателство предвижда смъртна присъда. Срещу българските медици са повдигнати и други обвинения - прелюбодеяние, валутна търговия, производство, разпространение и употреба на алкохол. Обвиненията срещу българите официално са повдигнати на 7 февруари 2000 г. Според обвинителния акт Кристияна Вълчева и Нася Ненова са направили самопризнания. На делото от 2 юни 2001 г., когато процесът започва по същество, Кристияна Вълчева и Нася Ненова се отказват от направените самопризнания, като обясняват, че те са изтръгнати с насилие.
В Наказателния съд в Бенгази, на заседание от 8 юли 2003 г. е приет граждански иск на роднините на заразените деца. В него се настоява за кръвнина в размер на 15 милиона либийски динара (1 долар се разменя за 1,4 динара) за всяко дете. Твърди се, че броят на тези деца е 418, а не 393, както е в обвинителния акт по делото.
След многократно отлагане на делото и връщането му за доразследване, на заседанието си от 6 май 2004 г., Либийският Наказателен съд постановява смъртна присъда чрез разстрел на петте български медицински сестри и палестинския лекар Ашраф, а д-р Здравко Георгиев е осъден на 4 години затвор за валутни престъпления (д-р Георгиев е освободен, тъй като от времето на арестуването му са изтекли повече от 5 години). Общият размер на обезщетенията, присъдени на семействата на заразените със СПИН деца от съда в Бенгази, е 20.550 млн. либийски динара (около 25 милиона лева). Това обезщетение трябва да бъде изплатено от 5-те български медицински сестри и палестинския лекар.
На 5 юли 2004 г. адвокатите на 5-те български медицински сестри внасят във Върховния съд в Триполи мотивите за обжалването на смъртните им присъди. На 25 декември 2005 г. Върховният касационен съд на Либия отменя смъртните присъди на българките и палестинския лекар и връща делото за преразглеждане от Наказателния съд в Бенгази. На 21 януари 2006 г. в Триполи официално е създаден Международен фонд за подпомагане на семействата на заразените със СПИН либийски деца. В създаването на фонда участват представители на ЕС, САЩ, асоциации от България и Либия. На 21 януари 2006 г. е предявено искане либийските деца, заразени с вируса на СПИН, да бъдат лекувани със средствата, събрани от фонд, приносители към който са България и ЕС. На 19 декември 2006 г. Наказателният съд в Бенгази осъди за втори път на смърт Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка, Снежана Димитрова и Ашраф ал-Хаджудж. Съдът ги призна за виновни в убийството на повече от едно лице, заради заразяването на 393 деца със СПИН.
2001 г. — Конституционният съд обявява решението си, че в президентските избори може да се кандидатира само български гражданин, който е живял в България поне 183 дни на година през последните 5 години.
Източници: bg.wikipedia; events.
снимка: literaturensviat[/caption]
Екатерина Ненчева (1855 – 1920) - първата българска поетеса
Екатерина Димитрова Ненчева (1 май 1885 - 9 февруари 1920) е българска поетеса.
Екатерина Ненчева е родена в семейството на медицински фелдшер, участник в Априлското въстание (1876) и Руско-турската освободителна война (1877–1878), в освободителното движение в Македония, умрял при неизяснени обстоятелства в полицейския участък в Никопол през 1902 г. Съпругата му и трите им деца остават без средства. На годишнина от смъртта на бащата се самоубива 15-годишният брат на Екатерина. Тези трагични събития слагат тежък отпечатък върху душевността на бъдещата поетеса.
Приживе бащата е местен от град на град и заедно с него семейството живее в Севлиево, Тутракан, Балчик, Плевен, Ловеч, Луковит, с. Батошево, Русе, Никопол. Екатерина Ненчева завършва IV клас на Американския девически колеж в Ловеч и гимназия в София, записва се студентка по славянска филология.
През 1909 г. се омъжва за публициста-общественик Иван Харизанов и заедно с двете им деца Милчо и Иванка следва съпруга си в градовете, където той е съдия и прокурор — Бяла, Търговище, Кюстендил, Нова Загора, Хасково, Пловдив, Враца.
Учителства в Кюстендил, Нова Загора, Пазарджик, Търговище, Хасково, Рила. Във Враца се разболява и семейството се връща в Пловдив, където след година, изпълнена със страдания, Ненчева умира от туберкулоза.
Пише стихове от 14-годишна възраст. Увлича се от поезията на М. Ю. Лермонтов, Хайнрих Хайне и особено от Джордж Байрон. Като студентка публикува в списанията „Летописи“, „Демократически преглед“, „Общо дело“ и главно в сп. „Мисъл“ (с псевдоним Велерина).
През 1909 г. издава първата си и единствена стихосбирка „Снежинки“. По време на тежкото си заболяване печата в списанията „Съвременна мисъл“ и „Листопад“. Някои от писаните тогава стихотворения са издадени посмъртно.
Творчеството на Екатерина Ненчева е първата в българската литературна история поетична манифестация на интимния вътрешен свят на жената. Основни мотиви в поезията и? са любовта и смъртта. Повечето от стихотворенията са пропити с тъжни настроения, израз на трагичната съдба и изострената чувствителност на авторката.
Псевдоними: Велерина, Велерина Харизанова.
Кирил Пърличев (1875 – 1944) - революционер
Кирил Делирадев (? – 1957) - български публицист
Атанас Илиев (1893 – 1985) - психолог и философ
Събития:
1895 г. — Провежда се първо заседание на Правописна комисия за българския език под председателството на Константин Величков.
1903 г. — Народното събрание отпуска допълнителна помощ за бежанците и пострадалите от Илинденско-Преображенското въстание в размер на 300 хил. лв (след като на 22 ноември са отпуснати 500 000 лв).
1923 г. — В България е съставен нов кабитен с министър-председател Александър Стамболийски.
1949 г. — България става член на УНИЦЕФ.
1951 г. — Създава се Централен архивен фонд към Българската армия.
1990 г. — Излиза първи брой на вестник Демокрация — първият демократичен ежедневник след комунистическия режим.
1996 г. — Тодор Живков е оправдан от Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния съд по обвинението за незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО.
1998 г. — Екатерина Дафовска става първата българска олимпийска шампионка в зимна олимпиада.
[caption id="attachment_63079" align="alignleft" width="300"]
снимка: e-vestnik[/caption]
1999 г. — В Либия са арестувани 23- ма българи
На 9 февруари 1999 година, в Бенгази (Либия), са арестувани 23-ма наши сънародници. По-късно 17 от тях са освободени. Останалите шестима българи - медицинските сестри Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка, Снежана Димитрова и д-р Здравко Георгиев са обвинени в умишлено заразяване със СПИН на 393 либийски деца в детската болница в Бенгази и в заговор срещу Джамахирията. По тези обвинения либийското законодателство предвижда смъртна присъда. Срещу българските медици са повдигнати и други обвинения - прелюбодеяние, валутна търговия, производство, разпространение и употреба на алкохол. Обвиненията срещу българите официално са повдигнати на 7 февруари 2000 г. Според обвинителния акт Кристияна Вълчева и Нася Ненова са направили самопризнания. На делото от 2 юни 2001 г., когато процесът започва по същество, Кристияна Вълчева и Нася Ненова се отказват от направените самопризнания, като обясняват, че те са изтръгнати с насилие.
В Наказателния съд в Бенгази, на заседание от 8 юли 2003 г. е приет граждански иск на роднините на заразените деца. В него се настоява за кръвнина в размер на 15 милиона либийски динара (1 долар се разменя за 1,4 динара) за всяко дете. Твърди се, че броят на тези деца е 418, а не 393, както е в обвинителния акт по делото.
След многократно отлагане на делото и връщането му за доразследване, на заседанието си от 6 май 2004 г., Либийският Наказателен съд постановява смъртна присъда чрез разстрел на петте български медицински сестри и палестинския лекар Ашраф, а д-р Здравко Георгиев е осъден на 4 години затвор за валутни престъпления (д-р Георгиев е освободен, тъй като от времето на арестуването му са изтекли повече от 5 години). Общият размер на обезщетенията, присъдени на семействата на заразените със СПИН деца от съда в Бенгази, е 20.550 млн. либийски динара (около 25 милиона лева). Това обезщетение трябва да бъде изплатено от 5-те български медицински сестри и палестинския лекар.
На 5 юли 2004 г. адвокатите на 5-те български медицински сестри внасят във Върховния съд в Триполи мотивите за обжалването на смъртните им присъди. На 25 декември 2005 г. Върховният касационен съд на Либия отменя смъртните присъди на българките и палестинския лекар и връща делото за преразглеждане от Наказателния съд в Бенгази. На 21 януари 2006 г. в Триполи официално е създаден Международен фонд за подпомагане на семействата на заразените със СПИН либийски деца. В създаването на фонда участват представители на ЕС, САЩ, асоциации от България и Либия. На 21 януари 2006 г. е предявено искане либийските деца, заразени с вируса на СПИН, да бъдат лекувани със средствата, събрани от фонд, приносители към който са България и ЕС. На 19 декември 2006 г. Наказателният съд в Бенгази осъди за втори път на смърт Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка, Снежана Димитрова и Ашраф ал-Хаджудж. Съдът ги призна за виновни в убийството на повече от едно лице, заради заразяването на 393 деца със СПИН.
2001 г. — Конституционният съд обявява решението си, че в президентските избори може да се кандидатира само български гражданин, който е живял в България поне 183 дни на година през последните 5 години.
Източници: bg.wikipedia; events. 
