Родени:
Светослав Обретенов (1909 – 1955) - български композитор и диригент
Георги Ангелов (1915 – 1998) - български политик
[caption id="attachment_59310" align="alignleft" width="199"]
снимка: zari-bg[/caption]
Георги Струмски (1932 – 2013) - български писател
Георги Струмски е автор на стихове за деца и възрастни, художествена публицистика, поеми, разкази и повести. Два пъти е вписан в Почетния списък „Ханс Кристиян Андерсен“ на Международния съвет за детската книга - през 1979 г. за книгата „Имаше един вълшебник“ и през 1986 г. за книгата „Портрети на момичета и момчета“. Пише книги за Ангел Каралийчев („Имаше един вълшебник“) и за Владимир Димитров-Майстора („Художникът и слънцето“, „Книга за Майстора“).
Георги Асенов Йорданов (Георги Струмски) е роден на 25 ноември 1932 г. в с. Слокощица, Кюстендилско. Като дете в родното си село често вижда художника Владимир Димитров-Майстора да рисува. Струмски завършва гимназия в Кюстендил, а след това и българска филология в Софийския университет. От 1955 до 1960 г. учителства в Пирдоп, Кюстендил и София. През 1958 г. излиза първата му стихосбирка - „Две поеми“.
В началото на 60-те години на ХХ век постъпва на работа като редактор в Радио София, а четири години по-късно става главен редактор на в. „Пулс“. На тази длъжност остава две години. Тогава публикува детските книги „Пионерската държава“ и „Слънце, дай ръка!“. От 1966 г. е завеждащ отдел „Детско-юношеска литература“ в издателство „Български писател“. В края на десетилетието издава стихосбирката „Огънят, на който съм се грял“.
През 1970-те години Струмски написва произведенията си за деца „Наско Защото“(1970 г.), „Големият и малкият“(1972 г.) и „Художникът и слънцето“(1973 г.). Георги Струмски е носител на наградата „П. Р. Славейков“ за детската си книга „Бяло, зелено, червено“, отпечатана през 1972 г. По същото време поетът напуска издателство „Български писател“ и става заместник-главен редактор на сп. „Обзор“. От 1976 г. е главен редактор на сп. „Славейче“. Тогава излиза от печат и стихосбирката му „Докато живея, докато обичам“ (1975 г.).
През 1980-те години публикува още две стихосбирки - „Син на Костадина“(1980 г.) и „Рилска тетрадка“ (1984 г.), а също и прочутата си книга „Портрети на момичета и момчета“. През 1993 г. издава поетическите сборници „Дете с ябълка“ и „След картините на Майстора“. Пет години по-късно излизат неговите „Гатанки, броилки, въртележки“. Книгата му „Гъливер и Лилипутия, или Кръстев пише мемоари“ е отпечатана през 2000 година.
Удостоен е със званието "почетен гражданин на Кюстендил" през 2003 г.
Николай Кънчев (1936 – 2007) - български поет и преводач
Стоян Стоев (1941 – 2000) - български актьор
Тодор Балкански (1944) - професор, езиковед, писател, родолюбец
Димитър Мутафов (1973) - български футболист
Иван Иванов (1981) - български певец
Починали:
Иван Асиянчин (1834 – 1910) - български духовник
[caption id="attachment_59309" align="alignleft" width="300"]
Ген. Иван Сарафов (в средата)снимка: bg.wikipedia[/caption] Иван Сарафов (1856 – 1935) - български военен деец Иван Константинов Сарафов е опълченец-поборник, офицер от Българската армия (генерал-майор) и в Руската армия (генерал-лейтенант), участник в Сръбско-българската война (1885), Балканската война и Първата световна война. В периода 1909-1913 година Сарафов е командир на VII-ма пехотна тунджанска дивизия и III-та пехотна балканска дивизия. Роден е на 23 март 1856 г. в Търново. Брат е на политика Михаил Сарафов и лекаря доктор Георги Сарафов. Завършва Търновското класно училище и гимназия в Загреб. През 1876 г. постъпва като доброволец в Руската армия. Участва в Руско-турската война (1877-1878) като опълченец в X-та дружина на Българското опълчение. Военно звание унтер-офицер. Командир на взвод. През 1879 г. завършва Юнкерското пехотно училище в Одеса. На 12 април 1879 г. е произведен във военно звание подпоручик от Руската армия. На 30 август 1882 г. е повишен в звание поручик, а на 30 август 1885 г. - в капитан. Служи в милицията на Източна Румелия (VI-та старозагорска дружина, I-ва пловдивска дружина) и във войската на Княжество България: XVII-та търновска дружина, V-та тетевенска дружина, II-ра варненска дружина. През Сръбско-българската война (1885) е командир на 8-ми пехотен приморски полк, с който се сражава при Драгоман, Цариброд и Пирот. Участва в преврата срещу княз Александър I Батенберг на 9 август 1886 г., след което емигрира в Русия. През 1898 г. завършва Генералщабната академия в Санкт-Петербург. От 16 март 1900 до 19 септември 1902 г. е командир на 10-ти пехотен родопски полк. На 30 декември 1903 г. с указ № 83 е създадена VIII-ма пехотна тунджанска дивизия и полковник Сарафов е назначен за неин командир. На тази длъжност остава до 1908 г. По време на Балканската война е командир на III-та пехотна балканска дивизия. Военно звание генерал-майор. Дивизията се бие храбро при Лозенград и Чаталджа. Излиза в запаса на Българската армия през 1913 г. Със започването на войната постъпва в Руската армия. Участва в бойните действия като командир на 103-та пехотна дивизия (от 1 юли 1915), 101-ва пехотна дивизия и 32-ри армейски корпус. На 3 юли 1915 г. е повишен в звание генерал-лейтенант от Руската армия. Излиза в запаса през 1917 г. Димитър Маджаров (1856 – 1935) - български революционер Александър Мутафов (1879 – 1957) - български художник Христо Вакарелски (1896 – 1979) - български фолклорист Иван Хаджирачев (1927 – 1981) - български актьор Събития: [caption id="attachment_59308" align="alignleft" width="300"]
снимка: vesti[/caption]
1982 г. — Служителят на БГА "Балкан" в Рим - Сергей Антонов е арестуван от италианските власти по обвинение за участие в подготовката на Атентата срещу Йоан Павел II на 13 май 1981 г.
Сергей Иванов Антонов е българин, арестуван и съден за съучастие в атентата срещу папа Йоан Павел II през 1981 г. (т.нар. „Българска следа“). Прекарва в ареста над четири години и в крайна сметка е оправдан от италианския съд поради липса на доказателства.
Покушението е извършено от турския гражданин Мехмед Али Агджа на 13 май 1981 г. на площад „Св. Петър“ във Ватикана. По това време Сергей Антонов е служител в бюрото на Българска гражданска авиация (БГА) "Балкан" в Рим. Той е задържан на 25 ноември 1982 г. от италианската полиция по обвинение в съучастие на атентатора Агджа, който посочва като свои съучастници още двама българи — Желю Василев и Тодор Айвазов, които са служители на посолството на България в Италия, но към този момент се намират в София.
Антонов не се ползва с дипломатически имунитет, тъй като е държавен служител, но не и дипломат.
Следствието, към което той е привлечен, продължава 2 години и 6 месеца. Процесът започва през май 1985 г. и завършва през март 1986 година. На него Сергей Антонов отрича да е познавал Агджа и да е участвал в предполагаемия заговор. Освободен е поради липса на доказателства.
Завръща се в България на 1 април 1986 г. Здравето му обаче е съсипано – според изявления на някои български специалисти (?) от онова време, той не само е бил подложен на психически тормоз при многото разпити и в затвора, но са му били давани и психотропни вещества. Известно време продължава да работи на куриерска длъжност в авиокомпания „Балкан“, след което е пенсиониран по болест. На 27 март 2002 г. 39 Народно събрание отпуска на Сергей Антонов пенсия за особени заслуги в размер на 160 лева месечно.
На 1 август 2007 г. Антонов е намерен мъртъв в дома му на ул. „Сердика“ в София от дъщеря му Ани. По тялото не е имало следи от насилие, смъртта била настъпила няколко дни по-рано.
2007 г. — Тържествено са уволнени последните войници от наборна служба в българската армия, която става на 100 % професионална.
По материали от bg.wikipedia. 
