На днешния ден… 49 години „Мила родино” е национален химн. И още от 08.09

Родени: Велизар Лазаров (1868 - 1941) - български военен деец и спортен функционер Мара Белчева (1868 - 1937) - българска поетеса Родена в семейството на Иваница хаджи Ангелов, внучка на Хаджи Ангел Иванов - Севлиевеца. Завършва средно образование в Търново. Следва във висш девически институт във Виена. Учителствува в Русе и София. След убийството на съпруга и? министър Христо Белчев (1891) следва филология във Виена. Междувременно е поканена за придворна дама. От 1903 е близка с Пенчо Славейков, чийто жизнен път споделя до смъртта му. По време на Междусъюзническата война (1913) е милосърдна сестра и учителка в София. Белчева е поетеса и преводачка с широки културни интереси. Превежда произведения от Фридрих Ницше – „Тъй рече Заратустра“ (1915), Герхарт Хауптман – „Потъналата камбана“ (поставена 1922) и др. Публикува стихове от 1907. Неголямото и? по обем творчество е неповторимо индивидуално в историята на българската „женска“ поезия. Духовно обогатена от общуването си с големия български поет, Белчева създава интимна лирика на нежните чувства и размисъл. Творбите и? са посветени на човешката близост и доверие. Любимият в стиховете и? е човекът, достоен за трайна привързаност, почит и всеотдайна обич. Споменът за него озарява поезията на Мара Белчева със съзнанието, че духовната връзка е неизчерпаема и непреходна. Изповедното начало, характерно за ранните стихове на поетесата, по-късно се свързва с размисъл върху вечните човешки въпроси. Поетесата изповядва християнските добродетели и се уповава на тях, мисълта за Бога става една от доминантите в творбите и?. Висока нравственост, спокойно мечтателно-носталгично любовно чувство, дирене на хармония в съществуването определят облика на творчеството и?. Редакторка на „Избрани съчинения“ на Пенчо Славейков (1923). Домът на Мара Белчева, на улица "Христо Белчев" 12, в София, е един от най-забележителните паметници на архитектурата в стил сецесион в България.   Йордан Тренков (1880 - 1960) - български революционер Георги Георгиев-Гочето (1924) - български актьор Иван Методиев (1955 - 2006) - български футболист и треньор Стоян Бончев (1958) - български футболист Даниел Петров (1971) - български боксьор   Починали: Стефан Бобчев (1853 - 1940) - български общественик, държавник и публицист Панчо Владигеров (1899 - 1978) - български композитор Панчо Хараланов Владигеров (13 март 1899 - 8 септември 1978) композитор, музикант, диригент, педагог и общественик от българско-еврейски произход, роден в Швейцария, но прекарал по-голямата част от живота си в България. Той е изтъкнат музикален педагог — голяма част от младите български композитори са негови възпитаници. За заслугите му към българската музика е удостоен с Димитровска награда и званията Народен артист и Герой на социалистическия труд. Панчо Владигеров е роден в Цюрих, но прекарва ранното си детство в Шумен. Музикалното си образование започва в Частното музикално училище в София, където пиано му преподава чешкият музикант Хенрих Визнер, а композиция и теория на музиката - Добри Христов. По това време Панчо прави първите си композиционни опити. От 1912 г. до 1915 г. изучава композиция и пиано в Държавното висше училище в Берлин (където е ученик на Хайнрих Барт и Паул Юон), след което се обучава в Академията по изкуствата в същия град. В Академията изучава пиано при Леонид Кройцер и композиция при Фридрих Гернсхайм и Георг Шуман. Завършва Академията с отличие през 1922 г., след като в периода 1918-1920 г. отбива военната си служба в България. Още като студент постига и първите му международни успехи — на два пъти печели Менделсоновия конкурс. В началото на творческата си кариера Владигеров работи като музикант и диригент в театъра на Макс Райнхард в Берлин, изнася свои концерти в Германия, Франция, България, в които включва и баладата за глас и пиано „Луд гидия“ по едноименното стихотворение на Пенчо Славейков и написва музика към редица сценични произвдения. В тези години създава Концерт за пиано №1 и Концерт за цигулка (първи в нашата музикална литература), рапсодията "Вардар" (първото българско симфонично произведение, спечелило широка международна известност; в основата му е песента на Добри Христов - „Едничък чуй се вик“) и др. През 1932 г. Панчо Владигеров се завръща в България и заема професорско място в Българската държавна консерватория, където работи в продължение на повече от 40 години. След завръщането си в родината композиторът постига и едни от най-големите си постижения — операта "Цар Калоян" (1936), Симфония №1 (1939), Концерт за пиано и оркестър №3 (1937), "Импровизация и токата" (1942), балета "Легенда за езерото" (1946), „Концертна фантазия за виолончело и оркестър“, „Българска сюита“, увертюрата "Девети септември", „Драматична поема“, „Еврейска импресия“ и „Люлинска импресия“, миниатюрите „Шумен“ и „Акварели“ и още много симфонични, камерни произведения, песни, сценична музика и др. Въпреки че проявява предпочитание към симфоничната музика, Владигеров написва и много вокално-инструментални творби с висока художествена стойност. Брат му е известният български цигулар Любен Владигеров. Синът му Александър Владигеров продължава музикалната традиция — негови са вариациите върху народната песен "Дилмано Дилберо". Внуците му — близнаците Александър и Константин Владигерови, които живеят във Виена, също са известни музиканти.   Иван Кондов (1925 - 2004) - български актьор Христо Вълчанов (1932 - 2007) - български футболист   Събития: 1885 г. — Княз Александър Батенберг издава указ, с който признава Съединението на България 1898 г. — Екзарх Йосиф I заедно с митрополитите на Княжество България освещава българската църква Свети Стефан (Желязната църква) в Цариград 1926 г. — Царство България получава т. нар. Бежански заем в размер 3 326 000 британски лири от английски и американски банки под контрола на Обществото на народите, който е използван за настаняване на бежанците 1928 г. — Финансовият комитет на ОН увеличава разрешената сума за външен заем до 5 000 000 британски лири, заради Чирпанското земетресение 1944 г. — България във Втората световна война: Правителството на Константин Муравиев обявява война на Хитлеристка Германия, въпреки това войски на Трети украински фронт на Червената армия навлизат на територията на Царство България същия ден 1946 г. — В Царство България е проведен референдум за промяна на формата на държавно управление, на който българският народ гласува с 92,7% за смяна на монархията с "народна република" 1964 г. — С указ на Президиума на Народното събрание на Народна република България е утвърден националния химн Мила Родино Мила Родино става национален химн на България през 1964 г. Основа на музиката и текста е песента „Горда Стара планина“, написана от Цветан Радославов през 1885 г. Той я композира по пътя към бойното поле по време на Сръбско-българската война. Текстът е променян многократно, за последен път — през 1990 г. Като основа за българския химн е взета само една част от оригиналния текст и музика на Цветан Радославов. Мотивът „Горда стара планина“, с редица преправяния на оригиналния текст, се превръща в основа на песенни куплети, а „Мила Родино“ — в припев. Останалите части от песента не са включени в химна. Песента неведнъж е била критикувана, както поради произхода на мелодията, така и поради политическите промени в текста. След 10 ноември 1989 г. На VII Велико народно събрание са направени различни предложения за национален химн, включително и Шуми Марица, но окончателно се налага „Мила Родино“. Когато през 1964 г. е свикана комисия, за да приеме „Мила Родино“ за химн, на решението се противопоставя композиторът акад. Петко Стайнов, който твърди, че мелодията е еврейска, като това не дава основание тя да бъде химн на българите. Петко Стайнов е освободен от комисията и „Мила Родино“ става национален химн. Акад. Добри Христов също споменава, че мелодията е заимствана от еврейската музика, като уточнява, че в българската песенна памет има стотици мелодии, които са взаимствани от други народи, и са станали неразделна част от българското музикално наследство. Добри Христов е и автор на първоначалния аранжимент на песента за еднороден хор. Впоследствие текстът е преработен от Димитър Методиев и Георги Джагаров и е направена допълнителна хармонизация от Филип Кутев и Александър Райчев. Като основа за българския химн е взета само една част от оригиналния текст и музика на Цветан Радославов. Мотивът „Горда Стара планина“, с редица преправяния на оригиналния текст, се превръща в основа на песенни куплети, а „Мила Родино“ — в припев. Останалите части от песента не са включени в химна.   1976 г. — Във Варна е открит Аспаруховият мост 1994 г. — 36 Народно събрание на България приема оставката на правителството на Любен Беров