Млади катерачи от Бургас и Айтос откриха неизвестна пещера в Родопите

Легенди се носят за айтоския Пещерен клуб от създаването му преди няколко десетилетия, до към 1986/7 г., когато клубната дейност е вече в пълен застой. Трудностите на 90-те години на практика преустановяват дейността му за дългоСпоред информация за съществувалите пещерни клубове в България, айтоският е един от първите, създаден на 3 октомври 1960 г.

Новото начало на клуба е през м. март 2019 г. Млади катерачи от Бургас и Айтос се събират, за да го възродят, стимулирани от богатата история на местното пещерно дело и огромното им желание да изследват пещерния свят. Впечатлена от ентусиазма на младите, и Зоя Атанасова, участвала в не една експедиция на клуба през 70-те и 80-те година на ХХ век., прегръща идеята, с готовността да покаже опита си на младежите. Председател на Клуба става Лазар Милчев от Бургас. Всички са запалени по идеята не просто да бродят из известните вече пещери, а да откриват нови. Откривателство, което вдига адреналина - това е общото между момчетата и момичетата от клуба, които в приятелски кръг, успешно съчетават катеренето, колоезденето и интереса към пещерите.

От айтоския вестник "Народен приятел" са се срещнали се с един от айтоските членове на новосъздадения Пещерен клуб, Красимир Рачков, за да разкаже какво се случва с младата пещерна общност, четири месеца по-късно.

- Краси, кажи ни как стигнахте до идеята за възраждане на Пещерния клуб, кои са членовете му и имате ли вече организирани пътувания?

- Идеята за възраждането на клуба е стара, просто нямаше кой да се заеме с тази работа. По-голямаа част от пещерняците са бургазлии, с които години преди това катерехме скалите над "Генгер". Пътуваме основно в три посоки - Котленския Балкан, Родопите, Странджа. Бързо се приобщихме към пещерняшката общност, били сме вече и на национлна експедиция.

- Кажи ни повече за тази експедиция, открихте ли нова пещера?

- Експедицията беше в Родопите. Бяхме трима от нашия клуб, заедно с нашия председател Лазар, който е геолог. В групата бяха представители на клубове от Пловдив и София. Имаше предположение, че в района, обект на експедицията, има още неоткрити пещери. След два дни обикаляне, открихме в скалите извор. Разкопахме, но пещера нямаше, и тогава решихме, че над този извор може пък да има нещо. Малко по-нагоре, в основата на един скален венец, открихме процеп. 7 м беше дълбочината на слизане без въже. Попаднахме на една, сравнително малка дупка, от която като хвърлиш камъче, то пада доста дълго време. Разбрахме, че сме открили пещера, но трябва да излезем веднага, защото е опасно да се влиза без екипировка. Можахме да влезем само в първите метри, защото пещерата не ни допусна във вътрешността си. На другия ден, пловдивчани се върнали - оказа се, че това, върху, което аз съм вървял, се е срутило и се е отворил един 40-метров отвес. На практика, ние тримата Спас, Лазар и аз открихме тази пещера. По-късно пловдивчани са влезли, и са категорични, че пещерата е доста перспективна. Има много работа по нея и има още къде да се ходи. Но трябва да се укрепи, за да няма други срутища.

- Дадохте име на новооткритата пещера?

- Пещерата се казва 25-11. Поканени сме от пловдивчани на нова експедиция, може би наесен ще влезем в нея. Целта е проучване, изготвяне на карти и т.н. Още повече - в нашият клуб имаме геолог - Лазар, който се занимава с научна работа. Тази пещера тепърва влиза в картотеката на Федерацията.

- Чувствате ли се откриватели?

- Оооо, да.

- Вече четири месеца обикаляте пещерите. Има ли край Айтос интересни места?

- Почти всеки месец, понякога два-три пъти месечно, организираме по-сериозни пътувания. Чувал съм, че край Айтос има интересни места, но никога не съм  обикалял наоколо. Ходим в Родопите с други клубове, при много сериозна организация. Ние сме организирали експедиции до Котел, разбира се, отново с други клубове. В тази общност, комуникацията между клубовете е от много голямо значение. Пещерните клубове не се стремят да работят самостоятелно, има едно изключително добро взаимодействие и взаимопомощ сред пещерняците.

- Имате ли необходимото оборудване и екипировка?

-Малко ни е трудно, но ще се справим. Има клубна екипировка, има и лична екипировка. Лична има всеки от членовете на клуба, а що се отнася до клубната - за момента ни е все още трудно да я набавим на сто процента. Но имаме идеи да осигурим необходимото, за да не бъде липсата на екипировка причина за осъществяване на плановете ни.

- Какви са другите Ви идеи за клуба?

- Обмисляме да направим една кампания в Айтос за набиране на нови членове. Разчитаме на млади надежди, на хора на 20 и на по-малко години. Основно, аз и Георги Парушев, като айтозлии, ще се заемем с кампанията.

- Къде провеждате тренировките си?

- Тренировъчният ни полигон е стената над Етнографския комплекс "Генгер", която сме катерили десетки, а може би и стотици пъти...

- Как се вписвате в състава на Туристическото дружество?

- Мисля, че добре се вписваме. В края на този месец, с членовете на дружеството ще сме пет дни в Пирин. Включваме се, според времето и възможностите си, във всички туристически инициативи. Клубът вече разполага и със спелио офис в сградата на ТД "Чудни скали", в който сега се устройваме. Той ще бъде място за инвентара. В момента, цялото оборудване е вкъщи.

- По снимките личи, че много често се придвижвате с велосипеди?

- Всъщност колелетата са другото ни хоби. Не се отказваме и от пешеходния туризъм. Динамиката и природата са двете ключови думи, които ни събират в желанието да бъдем откриватели и изследователи.

Сподели новината:

Коментари