Общо 434 мигранти са получили закрила в България до края на ноември 2019 г., по данни на българското представителство на Агенцията на ООН за бежанците. Това е близо двоен спад в сравнение с 2018 г, когато закрила са получили 730 мигранти. От голямата бежанска вълна през 2014 г. насам се наблюдава тенденция на намаляване както на мигрантите, така и на получилите статут.
От началото на годината досега 171 души са получили статут на бежанци, а 263-ма - хуманитарен статут. По-голямата част от тях са граждани на Сирия (293 души), следвани от Ирак (48 души) и Афганистан (36), макар че от Афганистан идват най-много от нелегалните мигранти.
Няма данни за точния брой на получилите закрила, които след това са избрали да останат в България дългосрочно. Почти всички от получилите статут и останали в страната - 90%, се установяват в София, показват данните на агенцията.
Независимо от съществуващата нормативна база, според която интеграцията се случва на местно ниво след сключване на споразумение между кмет и бежанец, такива случаи са по-скоро изключение.
По т.нар. програма за презаселване например, с която България се съгласява да приема бежанци от Турция (общо 110 души за тази година, като в страната са дошли 61), има сключени споразумения само с два района на Столичната община - Витоша, където са приети пет семейства, и Красно село, където има едно споразумение. Сред най-големите проблеми пред сключването на такива споразумения са, че кметовете на практика нямат отделени средства за целта. Тоест, общината следва да задели от собствения си бюджет пари за настаняване на дадено семейство и за осигуряване на обучение по български език, например.
"Същевременно липсва инициатива на централно ниво и това обезкуражава местната власт", коментира Ива Парцалева, старши асистент по закрилата във ВКБООН. Според действащата наредба за интеграцията например, процесът по интеграция се координира от заместник министър-председател. От 2017 г., когато е приета наредбата, досега обаче не е определен отговорният вицепремиер.
В същата наредба например изобщо не е включено изучаването на български език като условие за интеграция на бежанците, а жилищното настаняване на получилите закрила е споменато като ангажимент на кмета. Тези хора не могат да кандидатстват за общински жилища. Дори да наемат жилище със собствени средства, те най-често не могат официално да се впишат в регистрите на общината заради несъвършенствата в нормативната уредба и произтичащото оттам нежелание на наемодателите да ги регистрират на адреса. Така на практика липсват два от ключовите елемента, за да се интегрира даден човек в обществото.
От българското представителство на Агенцията на ООН за бежанците отчитат положителна тенденция по отношение на достъпа до образование за децата мигранти в училищна възраст. През учебната 2019-2020 г. почти всички деца, настанени в центровете на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), получават образование - 100 от общо 115 деца. За сравнение например през учебната 2016-2017 година от 1356 деца, настанени в центровете на ДАБ, едва 119 са посещавали училище.
Възможностите за образование на пълнолетните обаче са изцяло в ръцете на неправителствения сектор. Макар възрастните мигранти да имат възможност за посещения на вечерно училище или за самостоятелна форма на обучение, те изпитват трудности при признаването на дипломата, така че да докажат степента на завършено образование. Същевременно няма лицензирана институция, която да предлага курсове по български език като чужд на възрастни. А незнанието на езика и ниската степен на образование са основната пречка за намиране на работа.
Източник: "Дневник"
