Мария Ангелова: Тровим Черноморието ни с три тона пластмаса ежедневно

Мария (вляво) заедно с Илияна Стоилова, която прекоси цялото Черноморие със сърф

За всяко нещо можем да намерим еко алтернатива, нужно е само да се замислим

Мария Ангелова е представител на Akasha Surf School в Приморско. Сърф училището е известно с предлагането на многообразие от водни спортове – уиндсърф, кайтсърф, сърф, скимборд и практикуването на SUP сърф. Един набиращ популярност спорт върху дъска, за който ще прочетете по-долу. Заедно с основателите на сърф училището и многократни шампиони Илияна Стоилова и Йоан Колев, стоят зад каузата на WIND2WIN „Черно море, свободно от пластмаса“. Вчера, заедно с Декатлон България и съмишленици почистиха велоалеята между Бургас и Сарафово, както и зоната около Бункера край Солниците. Еко любителите приключиха деня с 41 чувала отпадъци. Мария сподели пред e-Burgas впечатленията си по темата, която тресе не само нашето Черноморие, но и Световния океан.

Мария, разкажи повече за „Черно море, свободно от пластмаса“, която този път се пренесе на бургаския бряг?

Инициативата WIND2WIN с кауза „Черно море, свободно от пластмаса“, започна с предизвикателството, което Илияна Стоилова и Йоан Колев осъществиха миналата година, преминавайки с уиндсърф от Дуранкулак до Резово – общо 300 км за три дни. Идеята бе постижението им да достигне до повече медии и хора, за да се обърне внимание точно на замърсяването на Черно море, тъй като в момента изследванията, които трябва да се правят от българска страна са изключително малко – едва една трета от тези, от които сме задължени като страна членка на ЕС. По време на уиндсърф прехода на Илияна и Йоан, е имало и лодка с морски биолози, които са снели параметри на морската вода и са направили мониторинг на плаващите морски отпадъци по цялото крайбрежие.

Тази година започнахме и излъчването на филма „Море на вятъра“, който показва не само предизвикателството да се изминат 300 км по вода, но и какви са последиците от замърсяването на нашето море и как можем да намалим пластмасовия си отпечатък. Успоредно с прожекциите на филма организираме и почиствания на плажовете, както в началото на летния сезон, така и в края, защото и преди и след това остават страшно много боклуци. Тази година първото ни почистване започна от плаж Ропотамо, където събрахме 1 тон отпадъци. А това е плаж, който е малко посещаем.

Приятели на морето нагледно показаха как трябва да го пазим

Вчерашната инициатива в Бургас, бе съвместна с Decathlon Bulgaria, които мотивират хората да спортуват повече, но съответно и да се замислят за замърсяването. Велоалеята между Бургас и Сарафово масово се използва от бургазлии и хората си изхвърлят боклука буквално на пътя. Тук самият плаж не е под концесия, съответно няма и кошове за боклук и всичко се изхвърля на плажа. Ние решихме да почистим точно това място, което няма концесионер и е свободно за всички без да се заплаща. Всъщност се оказва, че местата, които можем да използваме най-свободно са и най-замърсени.

Ще имате ли още инициативи до края на годината?

На 14 септември ще почистваме и плаж по българското Черноморие с подкрепата на "Кауфланд България", а вечерта ще излъчим и филма „Море на вятъра“ в Wake UP Варна от 21:00.

През септември сме планирали поставянето на инсталации за събирането на фасове. Това е един от най-разпространените отпадъци по плажовете в световен мащаб.

Догодина ни очаква да осъществим и още едно предизвикателство, обаче този път да се включват множество уинд и кайтсърфисти от различна възраст. Преди няколко месеца проведохме детски сърф лагер и заедно с децата направихме почистване на плажа . Изработихме си заедно кошчета – раници, за разделно събиране от кашони и така успяхме да разпалим интереса им по темата със замърсяването на Черно море. Ако децата се замислят, то това ще предизвика и интерес у родителите им. Важно е да ги накараме освен да пазят природата. да спортуват и да се движат, защото България е на челни позиции по затлъстяване сред децата, което също е голям проблем.

В световен мащаб замърсяването на моретата и океаните е доста тревожна тенденция, как е положението по нашето Черноморие?

Всеки ден три тона пластмаса се изливат в Черно море само от наша страна. Основното замърсяване в морето, всъщност идва от река Дунав и едно от най-замърсените места е именно Дуранкулак и нос Калиакра. От Румъния също се влива много пластмаса в реката и всичко това води до тревожния факт, че три тона пластмаса всеки Божи ден, отиват в морето.

Какво можем да направим, за да намалим пластмасата за еднократна употреба?

Има една много хубава анкета на National Geographic, в която всеки един човек може да провери за себе си колко пластмаса би спестил на година, ако се откаже от определени неща. Ако откажеш, например, сламките или пластмасовите шишета, само от тях ти лично ще спестиш 2-3 тона пластмаса годишно. Малко хора знаят, че сламките, всъщност, са нерециклируеми, използват се веднъж и край. Европа е вторият производител на пластмаса в света, от която 50%  не може да бъде използвана повече от един път. Затова призоваваме, ако можем да не използваме сламки или пък да си купуваме метални или бамбукови. Алтернатива е и просто да си купим едни големи спагети от магазина и да ги ползваме като сламки. Има пластмасови шишета, но за многократна употреба. Шишетата с минерална вода имат срок на годност не заради водата вътре, а заради пластмасата. Хората не се замислят, че всичко това, което правят достига до тяхната храна, техните деца и живот. Много голяма част от микропластмасата попада във водата, оттам в растенията и животните, които пък отиват в храната ни.

Мокрите кърпички, които хората толкова масово използват, са изцяло от нерециклируеми материали, които не се разграждат. Виждам обаче, че все повече магазини предлагат мрежички или хартиени торбички за плодове или зеленчуци. Защо трябва едни банани, например, да ги слагаме в найлонови торбички, като можем и свободно да си ги носим?!

Искам да подчертая още нещо, което е доста плашещо. Покрай кампаниите за дарителство с пластмасови капачки, наблюдаваме масово купуване на пластмасови шишета само заради капачката, която отиваш да пуснеш в определен контейнер за събиране. В безкористното си желание да дарим средства за дадена кауза реално създаваме тенденция сред обществото, която стимулира използването на пластмаса за еднократна употреба. Взимайки бутилка за еднократна употреба с напитка даваме около 1,50 лв., махаме капачката и я даряваме в съответния контейнер. Капачката се изкупува за около 0.02 ст.( 40 ст. на килограм) и парите отиват за благородна кауза. Освен, че сме дарили много малка част от стойността на бутилката сме създали и излишен отпадък, които можем да спестим използвайки бутилка за многократна употреба. А ако искаме да дарим за дадената кауза, не можем ли просто да отделим част или цялата сума за закупуването й, вместо да я купуваме? Просто не се замисляме заради едното нещо какво се случва с другото. За съжаление по този начин това се превръща и в един лош навик за децата, а е много трудно после той да бъде променен.

Разкажи повече за SUP-вете, какво точно представляват?

Stand Up Paddle Board е надуваема или твърда дъска, с която може да се сърфира по вълните или да се гребе на различни разстояния в морета, реки или язовири по равна вода. SUP е древна форма на познатия хавайски сърф и е подходящ за всеки човек, на всякаква възраст. SUP- а набира все по-голяма популярност, тъй като е достъпен за всеки, не зависимо от уменията му. Все повече големи търговски вериги предлагат варианти на такива дъски. Това е спорт, който развива добър баланс и координацията на цялото тяло. SUP сърфа, освен популярно средство за забаление може да бъде и силно атлетичен спорт, където се използват твърди дъски с определени параметри за дадения вид състезание. Decathlon Bulgaria  се стремят да развиват  водния спорт в България на масово ниво, като във магазините може да откриете любителските варианти на SUP бордове.

Сподели новината:

Коментари