Легендата за Петльовден идва от село край Бургас

  Петльовден е български народен празник, честван главно в източната част на страната от Одринско и Лозенградско, до Добруджа. Празника е посветен на плодовитостта на момчетата, а на някои места го считат за аналог на Бабинден. Преданията разказват, че Петльовден е свързан със събирането на най-тежкия за нашия народ данък – кръвния, вземането на българските момчета за еничари. Легендата разказва за смела еркечанка /с.Еркеч, днес с.Козичино, Бургаско/, която скрива мъжкото си чедо и отказва да го даде на турците. Те се заканват, че ако не го предаде, то ще бъде заклано. Тогава майката заявява, че сама ще заколи свидното си чедо, но няма да им го даде. През нощта тя извежда и скрива детето си извън селото и заколва в полунощ един петел на прага на къщата си, като опръсква всичко наоколо с кръвта на петела. На сутринта, виждайки кръвта, турците останали стъписани. Така, след постъпката на майката те повече не стъпили в с. Еркеч да събират деца за еничари. От тогава и до днес този празник се отбелязва като ден на мъжката рожба, като празник на мъжкото начало на рода български.