[caption id="attachment_62332" align="alignleft" width="269"]
снимка: novinar[/caption]
Лъжесвидетел, заблудил съда с показанията си, препъна делото за убийството на месарския бос Димитър Стаматов-Мастара, което вече 10 г. се точи в съда. Окръжният прокурор на Бургас поиска Върховният касационен съд (ВКС) да възобнови процеса срещу един от тримата подсъдими за смъртта му. Причината: ключов свидетел бил осъден, че е излъгал на разпит по делото в съда, съобщава Труд.
Колбасарският бос Мастара бе застрелян с пушка на 21 ноември 2002 г. в Бургас. Според прокуратурата поръчител на покушението бил бившият сикаджийски шеф на Бургас Пламен Дишков-Кела, физическият извършител бил Бойко Стоянов, а негов помагач - Тодор Неделчев.
Признанието: "През пролетта на 2000 г. в хотел "Приморец" се срещнах с Пламен Дишков-Кела. Той ми предложи да убия Мастара. Думите му бяха: Ще свършиш ли тая работа?"
Това е първото самопризнание на безработния бургазлия Бойко Стоянов, който е осъден на 20 години затвор за разстрела на Мастара. То е направено по време на разпит пред следовател, продължил от 16 до 21,50 ч на 4 декември 2002 г. Четири месеца по-късно Стоянов се отрича от него, най-вече в частта, която се отнася за Кела.
Заради това срещу него в момента се води дело за лъжесвидетелстване.
"На 21 ноември 2002 г. в деня на убийството на Мастара се качих на покрива на бл. 33 в кв. "Братя Миладинови" - признава Бойко Стоянов. - Легнах с пушката върху картон, защото бе студено и мокро. Докъм 13,30 ч лежах и гледах през процепа дали Стаматов ще се появи. Колата му беше там. По едно време взех да се разколебавам. Изпитвах страх. И преди това съм обещавал на Кела, че ще свърша работата, но съм се разколебавал...
Когато взе да наближава 15,30 ч, у мен се загнезди друг страх - че ако не убия Стаматов, ставам заплаха за поръчителя и има опасност да убият мен, да направят нещо на сина ми и на майка ми.
По едно време Стаматов се появи с охраната си, пресякоха булеварда и влязоха в кафе "Младост". Стояха там 30 минути и се върнаха... Машинално взех пушката... Той застана в един момент с гръб към мен. Това ме предразположи инстинктивно да стрелям. Бързо се прицелих, като кръстчето във визьора беше два пръста под линията на плешките му. През цялото време се надявах да не го убия, а само да го раня. По този начин хем аз щях да свърша работата, хем той да остане жив.
Стрелях един път. Шумът беше много, много силен и не можах да видя дали съм уцелил. Пуснах пушката, опитах се да се изправя, но първо не успях, тъй като бях схванат от страх. Тръгнах към капандурата. Там, върху комините, бях оставил торбичка с къри и червен пипер. Поръсих обилно пушката със сместта (известен прийом срещу следови кучета - б.а.). Свалих си куртката, сложих я в сака, поръсих и него с пипер и тъй като се погнусих, хвърлих го в шахтата...
Съжалявах много, разкайвах се и слизах по стълбите. Стигнах вкъщи, съблякох се чисто гол и се преоблякох. Всичко това направих, тъй като бях инструктиран от Кела да изхвърля всичко. Изхвърлих шомпола и пълнителя навътре в морето. До един контейнер до дискотека "Ескейп" изхвърлих торбите с обувките и дрехите.
С Неделчев (съучастник в убийството - б.а.) се видяхме след 17 ч на следващия ден в кафето на хотел "Приморец". Дойде и Дишков. Без да се гледаме, ми каза: "За парите - както сме се разбрали, но аз тръгвам за Варшава и сега нямам. Ако искаш, изчакай един човек да ми донесе пари." Не изчаках, след малко си тръгнах.
В понеделник се срещнахме пак с Тодор. Докато пътувахме в неговата кола, той бръкна в джоба на якето си. Аз се стреснах и се дръпнах. Опасявах се, че може да ме убият. Тодор извади една пачка банкноти от по 100 долара, увити с ластик - бяха общо 10 000, и ми ги подаде...
Повече пари от Тодор не съм получавал, макар уговорката ми с Кела да беше за 100 000 лв. Първоначално ми беше казал 50 000 лв., но после като видя, че се забавям с изпълнението на поръчката, качи на 100 000... Думите му бяха: "Хубаво де, сега имам пари, 100 000 ще стигнат ли?"
При разговорите ни аз много пъти съм го питал защо иска да убие Мастара. Отговорът му бе: "Абе, аз нямам нищо срещу него, но той защо толкова ме мрази?" Споменавал ми е за смъртта на Димо Черпана и Добрин Кафето."
Димо и Добрин са убити, а Пламен Дишков е ранен от взрив, заложен през януари 2001 г. пред "Фенси клуб латино" в Бургас.
След като изслушва самопризнанията на Стоянов и разглежда други доказателства по делото за убийството на Мастара, Окръжният съд в Бургас отрежда на Стоянов и Дишков по 20 години затвор, на Неделчев - 16 години.
Обвиненията: Ден след разстрела Кела замина за Полша и бе осъден задочно у нас. Девет години по-късно бе задържан в Португалия и върнат в родината. През 2013 г. обаче ВКС възобнови делото срещу него и го прати за преразглеждане в Окръжния съд в Бургас. Там магистратите го върнаха на прокуратурата за нарушения. Сега процесът срещу Кела ще се гледа отново на първа инстанция, но още заседание не е насрочено.
Оказва се обаче, че и произнесените от ВКС през 2007 г. наказания за Стоянов и Неделчев може да не са окончателни.
Неделчев е осъден въз основа на показанията на свидетеля Атанас Гърчев, който си признал впоследствие, че е излъгал пред съда. Пред окръжните съдии през 2004 г. той заявил, че Неделчев се уличил пред него в убийството. Казал му, че оръжието, с което е извършен разстрелът, и оптическият мерник са скрити в откраднат "Голф". Дал му 1000 лв. и му казал къде е колата. Заради признанията, че е излъгал, прокуратурата го обвини в лъжесвидетелстване. А през март м.г. Гърчев се призна за виновен и е осъден на 3 месеца условно от Районния съд в Бургас. Именно заради тази присъда окръжният прокурор е поискал делото за смъртта на Мастара срещу Неделчев да се възобнови и да се гледа отново. ВКС ще се произнесе до месец.
Тепърва предстои да се види и какво ще се случи с третия подсъдим Бойко Стоянов. Резултатът ще е ясен, когато Районният съд реши дали е излъгал в самопризнанията си.
снимка: novinar[/caption]
Лъжесвидетел, заблудил съда с показанията си, препъна делото за убийството на месарския бос Димитър Стаматов-Мастара, което вече 10 г. се точи в съда. Окръжният прокурор на Бургас поиска Върховният касационен съд (ВКС) да възобнови процеса срещу един от тримата подсъдими за смъртта му. Причината: ключов свидетел бил осъден, че е излъгал на разпит по делото в съда, съобщава Труд.
Колбасарският бос Мастара бе застрелян с пушка на 21 ноември 2002 г. в Бургас. Според прокуратурата поръчител на покушението бил бившият сикаджийски шеф на Бургас Пламен Дишков-Кела, физическият извършител бил Бойко Стоянов, а негов помагач - Тодор Неделчев.
Признанието: "През пролетта на 2000 г. в хотел "Приморец" се срещнах с Пламен Дишков-Кела. Той ми предложи да убия Мастара. Думите му бяха: Ще свършиш ли тая работа?"
Това е първото самопризнание на безработния бургазлия Бойко Стоянов, който е осъден на 20 години затвор за разстрела на Мастара. То е направено по време на разпит пред следовател, продължил от 16 до 21,50 ч на 4 декември 2002 г. Четири месеца по-късно Стоянов се отрича от него, най-вече в частта, която се отнася за Кела.
Заради това срещу него в момента се води дело за лъжесвидетелстване.
"На 21 ноември 2002 г. в деня на убийството на Мастара се качих на покрива на бл. 33 в кв. "Братя Миладинови" - признава Бойко Стоянов. - Легнах с пушката върху картон, защото бе студено и мокро. Докъм 13,30 ч лежах и гледах през процепа дали Стаматов ще се появи. Колата му беше там. По едно време взех да се разколебавам. Изпитвах страх. И преди това съм обещавал на Кела, че ще свърша работата, но съм се разколебавал...
Когато взе да наближава 15,30 ч, у мен се загнезди друг страх - че ако не убия Стаматов, ставам заплаха за поръчителя и има опасност да убият мен, да направят нещо на сина ми и на майка ми.
По едно време Стаматов се появи с охраната си, пресякоха булеварда и влязоха в кафе "Младост". Стояха там 30 минути и се върнаха... Машинално взех пушката... Той застана в един момент с гръб към мен. Това ме предразположи инстинктивно да стрелям. Бързо се прицелих, като кръстчето във визьора беше два пръста под линията на плешките му. През цялото време се надявах да не го убия, а само да го раня. По този начин хем аз щях да свърша работата, хем той да остане жив.
Стрелях един път. Шумът беше много, много силен и не можах да видя дали съм уцелил. Пуснах пушката, опитах се да се изправя, но първо не успях, тъй като бях схванат от страх. Тръгнах към капандурата. Там, върху комините, бях оставил торбичка с къри и червен пипер. Поръсих обилно пушката със сместта (известен прийом срещу следови кучета - б.а.). Свалих си куртката, сложих я в сака, поръсих и него с пипер и тъй като се погнусих, хвърлих го в шахтата...
Съжалявах много, разкайвах се и слизах по стълбите. Стигнах вкъщи, съблякох се чисто гол и се преоблякох. Всичко това направих, тъй като бях инструктиран от Кела да изхвърля всичко. Изхвърлих шомпола и пълнителя навътре в морето. До един контейнер до дискотека "Ескейп" изхвърлих торбите с обувките и дрехите.
С Неделчев (съучастник в убийството - б.а.) се видяхме след 17 ч на следващия ден в кафето на хотел "Приморец". Дойде и Дишков. Без да се гледаме, ми каза: "За парите - както сме се разбрали, но аз тръгвам за Варшава и сега нямам. Ако искаш, изчакай един човек да ми донесе пари." Не изчаках, след малко си тръгнах.
В понеделник се срещнахме пак с Тодор. Докато пътувахме в неговата кола, той бръкна в джоба на якето си. Аз се стреснах и се дръпнах. Опасявах се, че може да ме убият. Тодор извади една пачка банкноти от по 100 долара, увити с ластик - бяха общо 10 000, и ми ги подаде...
Повече пари от Тодор не съм получавал, макар уговорката ми с Кела да беше за 100 000 лв. Първоначално ми беше казал 50 000 лв., но после като видя, че се забавям с изпълнението на поръчката, качи на 100 000... Думите му бяха: "Хубаво де, сега имам пари, 100 000 ще стигнат ли?"
При разговорите ни аз много пъти съм го питал защо иска да убие Мастара. Отговорът му бе: "Абе, аз нямам нищо срещу него, но той защо толкова ме мрази?" Споменавал ми е за смъртта на Димо Черпана и Добрин Кафето."
Димо и Добрин са убити, а Пламен Дишков е ранен от взрив, заложен през януари 2001 г. пред "Фенси клуб латино" в Бургас.
След като изслушва самопризнанията на Стоянов и разглежда други доказателства по делото за убийството на Мастара, Окръжният съд в Бургас отрежда на Стоянов и Дишков по 20 години затвор, на Неделчев - 16 години.
Обвиненията: Ден след разстрела Кела замина за Полша и бе осъден задочно у нас. Девет години по-късно бе задържан в Португалия и върнат в родината. През 2013 г. обаче ВКС възобнови делото срещу него и го прати за преразглеждане в Окръжния съд в Бургас. Там магистратите го върнаха на прокуратурата за нарушения. Сега процесът срещу Кела ще се гледа отново на първа инстанция, но още заседание не е насрочено.
Оказва се обаче, че и произнесените от ВКС през 2007 г. наказания за Стоянов и Неделчев може да не са окончателни.
Неделчев е осъден въз основа на показанията на свидетеля Атанас Гърчев, който си признал впоследствие, че е излъгал пред съда. Пред окръжните съдии през 2004 г. той заявил, че Неделчев се уличил пред него в убийството. Казал му, че оръжието, с което е извършен разстрелът, и оптическият мерник са скрити в откраднат "Голф". Дал му 1000 лв. и му казал къде е колата. Заради признанията, че е излъгал, прокуратурата го обвини в лъжесвидетелстване. А през март м.г. Гърчев се призна за виновен и е осъден на 3 месеца условно от Районния съд в Бургас. Именно заради тази присъда окръжният прокурор е поискал делото за смъртта на Мастара срещу Неделчев да се възобнови и да се гледа отново. ВКС ще се произнесе до месец.
Тепърва предстои да се види и какво ще се случи с третия подсъдим Бойко Стоянов. Резултатът ще е ясен, когато Районният съд реши дали е излъгал в самопризнанията си. 
