[caption id="attachment_88033" align="aligncenter" width="631"]
Общото между тези два текста е, че и двете са дело на бургаски творци, на които не им липсва популярност, не само в града ни, но из цялата страна. [/caption]
Участниците в бургаската рап група Е.С.С.С. (Диан Каличин-Каската, Никола Нанев- Гарджока и Георги Нищелков- El Patrone) с гордост могат да се похвалят със същата слава, с която поетът Христо Фотев се е славил навремето в Бургас.
Да ухажваш момиче с мили думи, цветя и посвещаване на стихове явно е отживелица. Да й „изкараш пико”, държейки се пренебрежително, потъпвайки женското й достойнство, което вероятно самата тя отдавна е загубила е по-вероятният начин да се получат нещата.
Младото поколение е още по-изродено отколкото се предполага. Наркотиците въобще не играят някаква вълнуваща роля в живота на подрастващите. Те са нещо нормално и обикновено, което просто или правиш или не правиш. Същото важи и за секса.
Момичетата сякаш са поласкани, когато ги обиждат и животът им представлява едно състезание „Кой ще стигне по-ниско”.
Привържениците на Е.С.С.С. с гордост заявяват, че не слушат чалга, често я оплюват в текстове си: „Живота ти е пико, танци и салфетки, иху-миху, дебели чички, дебели сметки”.
Но докато едната крайност възпява секса за пари, сакрализира любовния триъгълник и подканва младежите да „пият цяла нощ” (Пий цяла нощ, пий до зори/и заплачи за мен ти.../И без да спреш напивай се/и призори пак да звъниш!), раждайки личности като Атанаска, която изживя 15-те си минути слава... То другата крайност не е с особено по-различна ценностна система, предвид възпяването на наркотици и секс с леки момичета.
Бургас е град родил- Петя Дубарова, Христо Фотев, Константин Ташев, Недялко Йорданов, Стефан Тинтеров, Райна Кабаиванска и още много други големи имена.
А сега градът ни се свързва с хитове, разказващи как „става дума за Славейков, става дума за пари, махалата, в която никой никога не спи”.
За три десетилетия ценностната система,културата и моралът на младежта успяха да се изродят до неузнаваемост. Кога и как точно се случи това и кой е виновен? Родителите? Държавата? Демокрацията?
Не знам, а дори и да знам няма какво да направя, защото очевидно е прекалено късно. Да се опиташ да влееш разум в съвременен млад ум е равносилно на това да храниш вампир с чесън. Невъзможно и пагубно.
Затова да приемем жестоката реалност и просто сами за себе си да се стараем да не сме следващите музи на Е.С.С.С. да напишат текст.
Родители, интересувайте се повече от личния живот на дъщерите си. Дъщери, внимавайте с кого излизате и какви ги вършите. Защото от разсъждения като „Сега ми е времето!” и „Всички го правят!” – следващата „Крива Минди” може да си ти!
Общото между тези два текста е, че и двете са дело на бургаски творци, на които не им липсва популярност, не само в града ни, но из цялата страна. [/caption]
Участниците в бургаската рап група Е.С.С.С. (Диан Каличин-Каската, Никола Нанев- Гарджока и Георги Нищелков- El Patrone) с гордост могат да се похвалят със същата слава, с която поетът Христо Фотев се е славил навремето в Бургас.
Да ухажваш момиче с мили думи, цветя и посвещаване на стихове явно е отживелица. Да й „изкараш пико”, държейки се пренебрежително, потъпвайки женското й достойнство, което вероятно самата тя отдавна е загубила е по-вероятният начин да се получат нещата.
Младото поколение е още по-изродено отколкото се предполага. Наркотиците въобще не играят някаква вълнуваща роля в живота на подрастващите. Те са нещо нормално и обикновено, което просто или правиш или не правиш. Същото важи и за секса.
Момичетата сякаш са поласкани, когато ги обиждат и животът им представлява едно състезание „Кой ще стигне по-ниско”.
Привържениците на Е.С.С.С. с гордост заявяват, че не слушат чалга, често я оплюват в текстове си: „Живота ти е пико, танци и салфетки, иху-миху, дебели чички, дебели сметки”.
Но докато едната крайност възпява секса за пари, сакрализира любовния триъгълник и подканва младежите да „пият цяла нощ” (Пий цяла нощ, пий до зори/и заплачи за мен ти.../И без да спреш напивай се/и призори пак да звъниш!), раждайки личности като Атанаска, която изживя 15-те си минути слава... То другата крайност не е с особено по-различна ценностна система, предвид възпяването на наркотици и секс с леки момичета.
Бургас е град родил- Петя Дубарова, Христо Фотев, Константин Ташев, Недялко Йорданов, Стефан Тинтеров, Райна Кабаиванска и още много други големи имена.
А сега градът ни се свързва с хитове, разказващи как „става дума за Славейков, става дума за пари, махалата, в която никой никога не спи”.
За три десетилетия ценностната система,културата и моралът на младежта успяха да се изродят до неузнаваемост. Кога и как точно се случи това и кой е виновен? Родителите? Държавата? Демокрацията?
Не знам, а дори и да знам няма какво да направя, защото очевидно е прекалено късно. Да се опиташ да влееш разум в съвременен млад ум е равносилно на това да храниш вампир с чесън. Невъзможно и пагубно.
Затова да приемем жестоката реалност и просто сами за себе си да се стараем да не сме следващите музи на Е.С.С.С. да напишат текст.
Родители, интересувайте се повече от личния живот на дъщерите си. Дъщери, внимавайте с кого излизате и какви ги вършите. Защото от разсъждения като „Сега ми е времето!” и „Всички го правят!” – следващата „Крива Минди” може да си ти! 
