Кой уби полицай?

        Лясковец   Животът на един полицай, физическото и психическо здраве на трима негови колеги са цената, която бе платена заради престъпното бездействие на един или много чиновници - не офицери, не комисари, не инспектори - бюрократи в системата на МВР. Защото трагедията в Лясковец можеше да не се случи, ако всеки по веригата си бе свършил работата. Работа, за която българските данъкоплатци им плащат заплатите. Работа, на която колегите им разчитат, че гърбът им е защитен. Работа, на която всеки гражданин се надява да съхрани живота, здравето, честта и собствеността му. Но някой не си свърши работата. Някой години наред пренебрегва сигнали за човек с оръжие и психични проблеми. Човек, който отправя конкретни заплахи да употреби това оръжие. Срещу деца. Някой години наред позволи на въпросното лице да съхранява в дома си боен арсенал. Законно. Въпреки че и законът за оръжията и боеприпасите и този за народното здраве дават достатъчно механизми това да не бъде допуснато. Някой просто махна с ръка и си каза „и това ще мине". Някой, който - както казват зад океана - се е заклел да служи и да пази. И накрая - въпреки всички индикации, че е много вероятно да се стигне до въоръжен сблъсък - някой все пак изпрати срещу неуравновесен човек с оръжие в ръцете очевидно неподготвени за конкретната ситуация незащитени полицаи. На щурм. Като живи мишени. На метри от училище. Без да се опита да потърси безкръвен изход от кризата, без да изчака компетентната помощ от психолози. Без да осигури на униформените подходящо прикритие. Без да направи възможното да минимизира или директно да елиминира заплахата. Дори след първите изстрели... Този „някой" си има име. Или имена. На фона на кръвта, пролята на лясковския асфалт „при изпълнение на служебния дълг", името му е едно - подлец. Но за дисциплинарно и може би наказателно производство за престъпно бездействие със сигурност ще трябват три имена. Съвсем неотдавна министър Йовчев каза: „Трябва да намалим броя на нерегистрираните престъпления. При подаден сигнал да няма "това е маловажно, няма смисъл да се занимаваме...". Времето показа, колко е прав. И колко, всъщност, е закъсняла тази негова констатация. Сега политици от парламентарната и гласовитата извънпарламентарна опозиция ще се надпреварват да му искат главата. Но проблемът не е в политическото, нито в професионалното ръководство на „6-ти септември" 29. В екстреното изслушване в парламента Йовчев заяви, че при провеждането на операцията в Лясковец са спазени всички нормативни актове. Но дали нормативните актове гарантират живота на служителите на реда при подобни акции. Дали всички те - които тръгват срещу куршумите - са достатъчно подготвени, за да се справят в такава ситуация? Дали и приетият на първо четене нов ЗМВР ще им дава достатъчно права... Не права, шансове да оцелеят? Българската полиция винаги ще пази соления вкус на кръв от „ювелирните акции", ще помни „Белите брези" и разстрела в „Люлин"... Какво се е променило? Или като добавка се е появила и психоза от синдрома „Чакъра"? Дали онези, от които зависи момчетата с бронежилетки и черни маски да не се изправят пред полудели стрелци си вършат работата? Дали на ниво РПУ проблемите не могат да бъдат решени, преди да се повика „кавалерията"? Дали зад бронираната жилетка на спецполицая има увереност, че ако отговори на изстрела с изстрел няма да попадне на подсъдимата скамейка? Дали момчето с униформа е убедено, че неговите началници от командира до министъра ще застанат зад него, защото е изпълнявало дълга си? Дали всичко това в Лясковец не можеше да приключи благополучно през 2010 или 2012? Дали големият проблем на превенцията не се крие в дребния добродушен полицай, който кротко седи в районното и замита сигналите под килима в очакване на пенсийката и двайсетте заплати при напускане на системата? Или в бюрократа под пагон, който се опитва да „разкрива" само онова, което може да подобри отчетността и мести от единия в другия край на овехтялото бюро преписките, които изискват минимално усилие... И защо водещи психолози от Института по психология на МВР - някои доказани професионалисти в именно подобни казуси - дават интервюта по медиите, а не са на мястото на инцидента? Защото вече са извън системата. А защо? Въпросите са много... Едно е сигурно - полицаят не може и не бива да бъде чиновник. Системата и нормативната база - която според министъра е спазена в този случай - го превръща именно в това. Защото когато влезете в кабинета на разследващ полицай в районно управление първото, което ви прави впечатление след мизерията, са купищата бумаги по мизерните бюра. И онзи, който е облякъл униформата за да пази и служи, се разкъсва между дълга и бюрокрацията. А другите - те просто замитат: психар с пушка - ще мине, заплашва, че ще стреля - ще мине, пише писма - и това... Стреля... Убива... Наш... Колега... А това как ще мине? Системата на МВР определено боледува. Тежко. За съжаление за това плащат със здравето си редовите служители. Със здравето си всеки ден. А днес и с живота си. Ако и този път някой не понесе отговорност нещата ще си останат така. До следващата пролята кръв. При изпълнение... Евгени Колев- НЮЗ.бг
Сподели новината:

Коментари