Кой е добрият политик/ или наръчник на добрия политик/

gucci2 Минаха изборите, политици от ляво, от дясно,  от център , по случайност или не,  влязоха в Народното събрание. Пък и то настоящият парламент заприлича малко на Женския пазар- шарения, на тезгяха всичко, каквото ти сърце поиска. И все пак сред това множество, може ли да се открои добрият политик. Със сигурност истинският политик трябва да е лидер, за да му се доверяват хората, да умее да води, да води след себе си, да води и битки. Тоест трябва да има силен характер, плюс харизма, отдаденост,смелост, инициативност, умение да се вслушва в хората, страст, позитивна нагласа, умение за решаване на проблеми, умение да създават добри взаимоотношения, отговорност, увереност, самодисциплина, умението да служи на хората, умението да се учи и да има собствено виждане по даден въпрос.   Май доста станаха качествата, но това трябва на изявения лидер. И като че ли хората харесват политикът с твърд характер, но да не се забравя, че  трябва да внушава доверие. Той не трябва да се отказва от собствения си опит и убеждения в „името на мира и спокойствието”, това би било пагубно падение в очите на обществото. Политикът трябва да умее да прави добро впечатление. Това е така наречената харизма. Тя не е нещо мистично, както смятат повечето хора, харизмата е способността да привличаме хора към себе си. Типичен пример за харизматичен политик е Уилям Гладстон. През втората половина на деветнадесетото столетие той и Бенджамин Дизраели си оспорвали лидерството в правителството на Великобритания. Това, което ги различавало, било отношението им към хората. Дизраели карал хората да се чувстват добре заради него, а Гладстон ги карал да се чувстват добре заради самите себе си. Отдадеността е следващото задължително качество за добрия държавник. Тя разграничава действащите от фантазиращите. Хората не следват лидери, които не се ангажират. Тя започва от сърцето, проверява се с дела, а не с думи. Отдадеността отваря вратата към постигането. Когато политикът има смелостта да обяви своите планове публично и после ги изпълни, това гарантира неговата отдаденост. С това той същевременно общува със своя електорат. Развиването на отлични способности за общуване е абсолютно важно за един ефективен мандат. Компетентност. Без нея никой политик не би бил достоен за своя пост. Тя не се изразява само с думи. Тя изисква присъствие и ежедневно усъвършенстване. Компетентният държавник изпипва нещата докрай, постига повече от очакваното и вдъхновява останалите. Той има високи лични критерии и дава всичко от себе си. За да може той да заяви своята компетентност, трябва да бъде смел. Уинстън Чърчил е казал: „Смелостта ненапразно е ценена като първата от човешките добродетели...защото тя е тази добродетел, която гарантира всички останали.” Тя се ражда във вътрешната битка. Смелият политик прави нещата правилно, а не само да се хлъзга по повърхността им. Идеалния държавник е прозорлив. Повечето хора вярват на половината от това, което чуват, а той знае точно на коя половина да повярва, достига до корените на въпроса и увеличава възможностите за решаване на проблеми. Умее да анализира миналите си успехи и знае как мислят другите. Той е наясно със ситуацията. Политикът трябва да бъде и щедър. За американския президент Калвин Кулидж щедростта е била приоритет: „Никой никога не е бил почитан за това, което е получил. Почитта идва като награда за това, което човек е дал.”. Всеки, който решава съдбата на цял един народ, трябва да умее да дава и да продължава да търси. Трябва да бъде инициативен – да знае какво иска, да може да се застави да действа , да поема повече рискове и да не се отказва когато прави грешки. Добрият политик умее да се вслушва, неговите уши винаги са отворени за гласовете на хората. Той се среща с хората и умее да чете между редовете, той приема живота какъвто е и действа със страст. Страстта е първата стъпка към постижението. Тя увеличава силата на волята и променя човека, прави невъзможното възможно, кара хората да гледат позитивно на нещата. За политика народът е огледало на нагласата му, била тя позитивна или не. А добра нагласа се поддържа по-лесно, отколкото да се гради наново. Тя превръща проблемите в цели, с които да се справим поетапно и целенасочено. Добрият политик никога не възприема психиката на жертва, той осъзнава, че това кой е и какво е положението му си остава негова отговорност. А всеки голям успех, независимо в коя сфера, изисква поемане на отговорност. Отговорният политик върши работата си докрай, а не само в предизборно време. Той е склонен да направи повече от необходимото и е воден от желанието да постигне най-доброто. Уверен е в себе си и така осигурява увереност и за другите. Но за да бъде велик държавник, идеалният политик трябва първо да се научи да води себе си, трябва да е дисциплиниран. Той развива и следва приоритетите си, отхвърля оправданията и оставя настрани възнагражденията, докато работата не бъде свършена. Всичко изброено дотук дава съвсем ясна представа за идеалния политик. И не на последно място- един добър политик трябва да е с добра визия. Без да прекалява с ултраскъпите костюми, за да не комплексира електората.... Съзнавайки невъзможността такъв човек да съществува, всеки гражданин се надява политикът, който ще се появи на следващите избори да притежава повечето от тези качества. Съвсем ясно е, че идеални хора няма, още по-малко идеални политици. Препоръчваме  този наръчник да бъде прочетен от повече български политици.    
Сподели новината:

Коментари