[caption id="attachment_27337" align="alignleft" width="225" caption="Иван Вутов"]
[/caption]
Легендата на родния футбол Иван Вутов няма нужда от представяне. Оставил е трайна следа като футболист и треньор както у нас така и в чужбина. Запомнящо е ръководенето му на „Левски”, „Нефтохимик” и „Берое” в периода на най- голямото им възраждане след перестройката. Същият рискува и налага най- новите тенденции и методики в началото на 90- те години, а мнозина го посочват като учител на друго треньорско светило- Димитър Димитров /Херо / . Иван Вутов е обявен за футболна икона в страни като Камерун, Буркина Фасо, Оман и Тунис. Има един наш град обаче където като футболист на „Черноморец” става „Заслужил майстор на спорта”, а като треньор и консултант на „Нефтохимик” изгражда основите на бъдещото родно явление с тази марка. Бургас заема трайно място в кариерата и сърцето му, а напоследък причината той да е очарован от морския град е детски футболен клуб „Звездичка” който Вутов посочва като рецепта за възраждането на българския футбол и масовия спорт. Така ли е наистина и какво е мнението му за школата която закръгли скоро една годинка, попитахме опитния спец.
-Г-н Вутов, къде се изгубихте през последните 2- 3 години ? Няма ли нужда вече футбола ни от можещи специалисти като Вас ?
Действително съм се изолирал от активния футболен живот. Може да се каже, че в някаква степен съм разочарован от случващото се у нас и за това съм се концентрирал върху менажирането на млади и перспективни играчи. Много от тях се подвизават с успех във водещи наши и чужди клубове. Иначе не се чувставм изчерпан и съм готов да участвам в кръгла маса например за спасението на най – популярния спор, всички виждаме, че нещата не вървят на добре и в този смисъл съм убеден, че съветите ми ще бъдат полезни.
-Специалист с дългогодишен опит като Вас как си я представя рецептата ?
Виждам да я пише бургаската школа за деца „Звездичка”. Този град винаги ми навява сантиментални спомени, а напоследък го споменавам за пример защото в него един клуб на едва една годинка се е нагърбил да развива масов футбол и го прави успешно. Там е истината, неблагодарна е работата безспорно, но само така след време ще имаме силно поколение и най- доброто е, че се работи по утвърдена и харесвана програма на развитие която е съобразена с отделните възрасти. Евала, че някои са се сетилии и са се нагърбили да бъдат полезни на обществото. Ръководителят на школата Петьо Алексиев е бивш мой възпитаник в „Миньор” / Раднево / и познавайки го съм убеден, че той ще успее. Той е мой колега вече, чувам, че е издържал успешно изпит за по- висок треньорски лиценз при проф. Лъчезар Димитров. Почетният президент Анатоли Нанков пък винаги ми е бил неудобен като съперник в близкото минало- той като футболист, а аз като треньор но взаимното уважение извън терена е огромно.
-Защо посочвате „Звездичка” като пример, с какво сте очарован толкова, сам казахте, че школата е едва на една годинка?
Да но за тази една година са се случили запомнящи се неща с цената на огромни усилия разбира се. Отзвука от няколкото турнира за малки и големи е показателен, а за да организираш турнири значи, че разполагаш с материал който можеш да покажеш, а в случая той е обещаващ. Работи се правилно и аз самия имам наблюдения и мога да потвърдя. Екипът е млад и подготвен.
-В този ред на мисли, помага ли се достатъчно според Вас, на детските футболни школи?
Определено държавата е длъжница към тези школи или поне към тези които наистина заслужават внимание. От общините също има какво да се желае, в Бургас е хубаво ,че нещата са по- добре. За жалост работата на не всички школи е така ефективна и малчуганите се превърнаха в изкупителна жертва в резултат на неправилната работа с тях, преследването на комерсиални цели, а има случаи когато децата направо намразват спорта заради фалша. Ето за това посочвам бургаската „Звездичка” като пример. Похвално е, че представители на БФС, спортното и образователното министерства са се убедили в това което казвам. УЕФА също е дала отлична оценка но все ми се струва, че потупването по рамото е хубаво нещо, но трябва да има реално протегната ръка и помощ за преодоляване на изпитанията, каквито и да са те. Повярвайте те са много и го казвам от личен опит. Между другото и бизнеса е длъжник, а само ще напомня, че по- добра реклама чрез спорта няма, така, че призовавам школи като „Звездичка” да бъдат подпомогнати в името на децата и на едно по- силно и боеспособно поколение.
-Труда е голям, приходите малко, а разходите големи. Това ли е една от причините Вие да сте разочарован и да следите процесите отстрани?
Да, но вече е назрял момента нещата да се променят защото няма накъде вече. Все от някъде трябва да се тръгне, стига вече разединение, настанало е време за обединение! Относно „Звездичка”, пожелавам успех за работата на тима в Бургас и останалите градове в близост където също тази марка е навлязла и се радва на авторитет.
[/caption]
Легендата на родния футбол Иван Вутов няма нужда от представяне. Оставил е трайна следа като футболист и треньор както у нас така и в чужбина. Запомнящо е ръководенето му на „Левски”, „Нефтохимик” и „Берое” в периода на най- голямото им възраждане след перестройката. Същият рискува и налага най- новите тенденции и методики в началото на 90- те години, а мнозина го посочват като учител на друго треньорско светило- Димитър Димитров /Херо / . Иван Вутов е обявен за футболна икона в страни като Камерун, Буркина Фасо, Оман и Тунис. Има един наш град обаче където като футболист на „Черноморец” става „Заслужил майстор на спорта”, а като треньор и консултант на „Нефтохимик” изгражда основите на бъдещото родно явление с тази марка. Бургас заема трайно място в кариерата и сърцето му, а напоследък причината той да е очарован от морския град е детски футболен клуб „Звездичка” който Вутов посочва като рецепта за възраждането на българския футбол и масовия спорт. Така ли е наистина и какво е мнението му за школата която закръгли скоро една годинка, попитахме опитния спец.
-Г-н Вутов, къде се изгубихте през последните 2- 3 години ? Няма ли нужда вече футбола ни от можещи специалисти като Вас ?
Действително съм се изолирал от активния футболен живот. Може да се каже, че в някаква степен съм разочарован от случващото се у нас и за това съм се концентрирал върху менажирането на млади и перспективни играчи. Много от тях се подвизават с успех във водещи наши и чужди клубове. Иначе не се чувставм изчерпан и съм готов да участвам в кръгла маса например за спасението на най – популярния спор, всички виждаме, че нещата не вървят на добре и в този смисъл съм убеден, че съветите ми ще бъдат полезни.
-Специалист с дългогодишен опит като Вас как си я представя рецептата ?
Виждам да я пише бургаската школа за деца „Звездичка”. Този град винаги ми навява сантиментални спомени, а напоследък го споменавам за пример защото в него един клуб на едва една годинка се е нагърбил да развива масов футбол и го прави успешно. Там е истината, неблагодарна е работата безспорно, но само така след време ще имаме силно поколение и най- доброто е, че се работи по утвърдена и харесвана програма на развитие която е съобразена с отделните възрасти. Евала, че някои са се сетилии и са се нагърбили да бъдат полезни на обществото. Ръководителят на школата Петьо Алексиев е бивш мой възпитаник в „Миньор” / Раднево / и познавайки го съм убеден, че той ще успее. Той е мой колега вече, чувам, че е издържал успешно изпит за по- висок треньорски лиценз при проф. Лъчезар Димитров. Почетният президент Анатоли Нанков пък винаги ми е бил неудобен като съперник в близкото минало- той като футболист, а аз като треньор но взаимното уважение извън терена е огромно.
-Защо посочвате „Звездичка” като пример, с какво сте очарован толкова, сам казахте, че школата е едва на една годинка?
Да но за тази една година са се случили запомнящи се неща с цената на огромни усилия разбира се. Отзвука от няколкото турнира за малки и големи е показателен, а за да организираш турнири значи, че разполагаш с материал който можеш да покажеш, а в случая той е обещаващ. Работи се правилно и аз самия имам наблюдения и мога да потвърдя. Екипът е млад и подготвен.
-В този ред на мисли, помага ли се достатъчно според Вас, на детските футболни школи?
Определено държавата е длъжница към тези школи или поне към тези които наистина заслужават внимание. От общините също има какво да се желае, в Бургас е хубаво ,че нещата са по- добре. За жалост работата на не всички школи е така ефективна и малчуганите се превърнаха в изкупителна жертва в резултат на неправилната работа с тях, преследването на комерсиални цели, а има случаи когато децата направо намразват спорта заради фалша. Ето за това посочвам бургаската „Звездичка” като пример. Похвално е, че представители на БФС, спортното и образователното министерства са се убедили в това което казвам. УЕФА също е дала отлична оценка но все ми се струва, че потупването по рамото е хубаво нещо, но трябва да има реално протегната ръка и помощ за преодоляване на изпитанията, каквито и да са те. Повярвайте те са много и го казвам от личен опит. Между другото и бизнеса е длъжник, а само ще напомня, че по- добра реклама чрез спорта няма, така, че призовавам школи като „Звездичка” да бъдат подпомогнати в името на децата и на едно по- силно и боеспособно поколение.
-Труда е голям, приходите малко, а разходите големи. Това ли е една от причините Вие да сте разочарован и да следите процесите отстрани?
Да, но вече е назрял момента нещата да се променят защото няма накъде вече. Все от някъде трябва да се тръгне, стига вече разединение, настанало е време за обединение! Относно „Звездичка”, пожелавам успех за работата на тима в Бургас и останалите градове в близост където също тази марка е навлязла и се радва на авторитет. 
