Коледен разказ за доброто по нашите земи.
Когато дойде Коледа, отвсякъде ни залива информация за какви ли не благотворителни инициативи. Медиите гърмят кой колко дал, кой на кого помогнал. Като че ли няма друго време в годината, когато можем да помогнем и да подадем ръка на нуждаещите се. Не ме разбирайте погрешно...Лошо няма в нито една благотворителна инициатива и набиране на средства за болни, пострадали, за нуждаещи се. Но много често сред този шум и суета, остават незабелязани хора, които наистина вършат благородни дела. Хора, които носят християнските добродетели в сърцата си и наистина вършат благородни дела.
За такъв човек ще Ви разкажа сега. Той вярва в максимата, че благотворителността е интимен акт и всеки трябва да го върши тихо, без много приказки и медиен интерес. Трудно ми беше да го навия да разкаже за своите добри дела. Всъщност, той е убеден, че това, което прави е нещо нормално. Нещо, което би трябвало да направи всеки добър християнин. Той е изключително скромен. Иска да се говори не за него, а а кръстовете....Точно така, той слага кръстове, ръчно изработени, на красиви места по морето. За да отбележи християнската територия, за да му се радват местните и туристите. За да остави диря след себе си. И тъй като не обича да се шуми около него, дори не пожела да сложим негова снимка. Според него това е излишна суета, а кръстовете са визитната му картичка.
Казва се Данаил Балабанов, от Царево. През 2012-та изведнъж му хрумва идеята в местността Гаргите край родния му град, да сложи кръст-християнски. Искал да се вижда от далече. Запретнал се и с още няколко свои приятели-ентусиасти , всичко изработили ръчно. Кръстът станал висок 5 метра и го сложили. Сега освен че е атракция, Данаил вярва, че този кръст закриля Царево, пази го от зли беди.
Кръстът е направен и сложен съвсем безвъзмездно, подарен на община Царево от Данаил. Сега той приготвя още един кръст. Замислил го е да го сложи край Варвара, на скалите. И пак -така , без да иска нещо в замяна.
Данаил вярва, че когато прави добро, доброто се връща към него обратно. Той е управител на малък комплекс и отскоро е пленен от идеята да развива селски туризъм.
Иначе казва за себе си, че е най-обикновен човек. Но за хората, на които е дарил кръста, той си остава необикновения благодетел с добрите християнски дела.
Когато дойде Коледа, отвсякъде ни залива информация за какви ли не благотворителни инициативи. Медиите гърмят кой колко дал, кой на кого помогнал. Като че ли няма друго време в годината, когато можем да помогнем и да подадем ръка на нуждаещите се. Не ме разбирайте погрешно...Лошо няма в нито една благотворителна инициатива и набиране на средства за болни, пострадали, за нуждаещи се. Но много често сред този шум и суета, остават незабелязани хора, които наистина вършат благородни дела. Хора, които носят християнските добродетели в сърцата си и наистина вършат благородни дела.
За такъв човек ще Ви разкажа сега. Той вярва в максимата, че благотворителността е интимен акт и всеки трябва да го върши тихо, без много приказки и медиен интерес. Трудно ми беше да го навия да разкаже за своите добри дела. Всъщност, той е убеден, че това, което прави е нещо нормално. Нещо, което би трябвало да направи всеки добър християнин. Той е изключително скромен. Иска да се говори не за него, а а кръстовете....Точно така, той слага кръстове, ръчно изработени, на красиви места по морето. За да отбележи християнската територия, за да му се радват местните и туристите. За да остави диря след себе си. И тъй като не обича да се шуми около него, дори не пожела да сложим негова снимка. Според него това е излишна суета, а кръстовете са визитната му картичка.
Казва се Данаил Балабанов, от Царево. През 2012-та изведнъж му хрумва идеята в местността Гаргите край родния му град, да сложи кръст-християнски. Искал да се вижда от далече. Запретнал се и с още няколко свои приятели-ентусиасти , всичко изработили ръчно. Кръстът станал висок 5 метра и го сложили. Сега освен че е атракция, Данаил вярва, че този кръст закриля Царево, пази го от зли беди.
Кръстът е направен и сложен съвсем безвъзмездно, подарен на община Царево от Данаил. Сега той приготвя още един кръст. Замислил го е да го сложи край Варвара, на скалите. И пак -така , без да иска нещо в замяна.
Данаил вярва, че когато прави добро, доброто се връща към него обратно. Той е управител на малък комплекс и отскоро е пленен от идеята да развива селски туризъм.
Иначе казва за себе си, че е най-обикновен човек. Но за хората, на които е дарил кръста, той си остава необикновения благодетел с добрите християнски дела. 
