Инж. Васил Панделиев, кмет на Община Сунгурларе: От първи септември, до приключване на гроздобера, ще охраняваме безплатно лозовите масиви

Снимка Татяна БАЙКУШЕВА

Гроздовата реколта се очертава да бъде много добра

Интервю на Татяна БАЙКУШЕВА

Инж. Панделиев, какво е финансовото състояние на Община Сунгурларе в момента?

-Стана пословично и вече е публична тайна, че ние заварихме Община Сунгурларе в много тежко финансово състояние. С две думи – в предшестващи мандати е имало неблагоразумно и безпощадно харчене на средства. Взимани са нецелесъобразни управленски решения. Които пък довеждат до това, ние сега да нямаме собствени приходи. Правени са едни дългосрочни договори, средствата са вземания авансово на сто процента. Имаме три годишни договори, имаме пет годишни. Някои от тях са за добив на дървесина от нашите гори-общинска собственост. Други са за язовири, за срок от десет години.

Средства са взимани авансово, в деня на сключване на договора. Нормалното и законното е да се вземат вноските за съответната година или за горите, в годината, в която се извършва дърводобива. Редно е да се получи сума до 30 на сто авансово, а останалата част на етапи, докато се добие дървесината от съответния контрагент. Има услуги, които пък не са плащани. Някои от тях са още за 2009 година. А ги плащаме сега. Ако го има този случай някъде другаде в България, в някоя от 265-те общини, аз ще се учудя дважди. Но мисля, че такъв случай няма да има.

-Как разрешавате проблемите в тази насока?

-Въпреки дефицита и слабите собствени приходи, какво можем да направим ние за бюджета- правим икономии. За да си вършим местните дейности. Кандидатствахме и ни е приета оздравителната програма. Резултатът от нея е отпускането на безлихвен заем. Няма да ни дадат сумата, която искахме. Ще ни дадат е една сума, конкретно за изплащане на стари задължения по фактури за външни услуги. Т.е. ще облекчим притесненията от нашите кредитори в известна степен.

-От къде по-конкретно идва дефицитът?    

- Ще Ви дам един пример. Той е показателен. През 2009 година в село Велислав е спечелен проект за изграждане на канализация. Селото има-няма сто човека. Проектът беше за пет милиона и нещо без ДДС. Работело се е по въпроса с фирмата изпълнител.

После проектът е спрян и е уведомена фирмата изпълнител. Но учудващо е, че след датата на спирането на проекта, примерно септември месец 2009 година, има документи, че фирмата е извършила строителна дейност, подземна например, правела е нещо. И от страна на Общината, моят предшественик е подписал и актовете за извършена дейност и протокол, че работата е приета. Но кой да плати? От предприятието, което е към Министерство на околната среда спират финансирането. И някой трябва да плати. Това е Общината. Тя сключва договор с фирмата изпълнител. Но няма плащане, а става дума за над 600 хиляди лева.

Следват съдебни дела. И сега с лихвите, сумата, която е нужно да се заплати във връзка с този проект е общо 920 хиляди. Ето това е една трета от задълженията, които ние заварихме.

-Когато се кандидатирахте за кмет знаехте ли какво е финансовото състояние на Община Сунгурларе?

-Не. Никой не знаеше.

-Ако знаехте каква е ситуацията, щяхте ли да се захванете с тази работа?

- Щях. Но щяхме да спечелим по-лесно. Щяхме да знаем какво ни очаква. И нямаше да има такава люта борба и разправии до последния момент.  

-Как се отразява сега наличието на тези дългове върху живота на населението в Община Сунгурларе?

- Ние не можем качествено да изпълним няколко основни дейности.

 Но не можем да пренембрегнем като слабо изпълнение работата на детските градини, на социалните домове в Сляванци и Лозерво, на центъра за възрастни хора в Сунгурларе.

По-трудно изпълняваме своите ангажименти по сметопочистването. Не можем да закупим съдове за смет. А аз питам, защо не са закупувани съдове 15 години. Знае се, че те траят около десет години, толкова им е живота. Освен това, предупредиха ни, че според европейските директиви е нужно да се премине напълно на към сметосъбиране във всички населени места. Недопустимо е да има нерегламентирани сметища. Дори и крачка не е направена в тази насока през годините.

На мен лично ми тежи, че по отношение на тази услуга не можем да си вършим работата качествено във всички населени места. Нямаме възможност да купим и техника. Защото тази, която имаме не е достатъчна.

Има отчисления към РИОСВ, които да се използват от общините, а не са отчислявани. Вместо 270 хиляди на година, отчислявани са 27 хиляди. И не можем да си ги вземем тези пари.

-Какво е състоянието на общинските пътища?

-Общинските пътища в общи линии е добро. Благодарение на осъществяване на проекти, реализирани разбира се и от предишни управляващи, включително и по времето на по-предишния кмет г-н Стратев. Основните пътища, които се използват най-активно - към село Манолич, към селата Лозарево, Костен, Климаш, са изпълнени с проекти. Сега ние кандидатстваме по един проект за пътя Прилеп-Ведрово-Завет-Съединение, който е в много лошо състояние. За сега се очертава да не го спечелим. Но за догодина ще го заложим в капиталовите разходи. Единствено там ни е надеждата-от строителната програма, която се реализира с целеви средства от Държавата.

-Какви други неотложни разходи се налага да се направят?

- Тази година сме заложили обекти, които сме обсъдили с общинските съветници. Кой каквото каже че е важно, се отбелязва и се подреждат приоритетите – на този обект ще оправим пода, на другия покрива. Навсякъде например, където има сгради на кметства, те не са ремонтирани поне от 20 години. А това са сгради-общинска собственост. Ние сме длъжни да им правим застраховка. За да сме сигурни, че който работи там, е подсигурен. Поставили сме си за цел до края на мандата да отремонтираме поне тези, които са най-зле.

Трябва да споменем и за снегопочистването. Първата зима, след като станах кмет беше сравнително лека, но миналата зима – 2016-2017, тук беше някакъв ад. Имаме 147 километра селски пътища. За да се справим не ни стигнаха целевите средства от 108 хиляди лева. Наложи да похарчим 100 хиляди лева собствени средства. И сега се усеща как не можем да насмогнем финансово. И да можем спокойно да посрещнем разходите по ремонт на детски градини например и да извършим нужното както трябва. А и да поемем разходите по подготовката на  Новата учебна година.

-Предвид финансовите затрудненията, училищата в Община Сунгурларе готови ли са за старта на Новата учебна година?

- За абсолютна готовност още не може да се говори. Но всички директори са на линия. Подготвени изцяло са детските градини, защото те започват да работят първи. За училищата сме изпратили препоръчителни писма за това кой како да прави. Относно почистване, подготовка на дворните пространства, отремонтиране на огради, подготовка на класните стаи, профилактика на отоплението, зареждане с дърва, където е нужно. Създадена е нужната организация.

-Какво показва статистиката за изминалия период от годината, развива ли се туризъм в Сунгурларско?

-Да, опитваме са да развиваме туризъм. Аз не зная какво точно е правено преди мен, защото няма документи за това. Но при нас има много интересни за туристите обекти. Един от тях дори попадна в стоте обекта, които ЮНЕСКО номинира. Това е „Чифликовата нива”- скалните образувания край село Пчелин. Бяхме информирани, че можем да посочим и други обекти, които са интересни и ние сме ги набелязали. Това са местността „Корияата” край село Везенково, находищата на урумово лале край село Терзейско и на черни боровинки край село Садово, „Побитият камък” край село Бероново, карстовият извор „Скаленското езеро”, вододелната чешма край село Подвис и много други обекти.

Има и много възможности за винен туризъм. В района на Сунгурларе са направени две нови шата. Увеличават се къщите за гости. В базите за настаняване имаме над сто администрирани легла. Мога да кажа и че има доста чужденци, които са закупили тук имоти и това подобрява микроклимата и начина на живот в селата. Само в село Подвис има над сто къщи, закупени от руски граждани. Около 60 от тях са заселени с руснаци, над петстотин души. В Подвис живеят малко над 300 души български граждани. В Бероново има англичани, а също и във Велислав, в Терзийско. Така че общо взето за хората нашата община е харесвана-хубава е, чиста. И те са доволни от начина си на живот.

Опитваме се по отношение на туризма общината ни да добие повече известност. Но по отношение на средствата наистина ни е трудно. Въпреки това търсим начина за популяризиране на интересните обекти. И ще намерим начин за рекламиране на различния вид туризъм-селски, винен, ловен. Има голям интерес към подборния лов.

-Каква е равносметката до момента по отношение на пожарите?

-Аз от още от края на юни, чрез вестници, чрез нашето радио, чрез сайта ни и по всички други достъпни за нас начини, призовавам съгражданите ни от града и от всички села към бдителност по отношение на опасностите от пожари. По медиите, когато показват Бургаска област на карата в розово с опасност за пожари, нашата община винаги е показвана в червено. И с право. Защо е така? Защото по полупланинските склонове имаме  много мери и пасища, които са изсъхнали след продължилата над четири месеца суша. Имаме и гори, захрастени ниви. И винаги пожарите стават около населените места. В края на юни имаше един пожар на около 1000 декара над Сунгурларе. Там има гора-иглолистна и широколистна. Имаше голяма опасност пожарът да стигне до града за отрицателно време. Благодарни сме на органите на реда, на огнеборците, които реагираха много бързо и овладяха пламъците. Синхронът с тях е много добър и успяваме да се справим с тяхна помощ.

Последваха и пожари край село Скала, където районът е полупланински. Виновниците за тези пожари се издирват. По-късно имаше още един пожар край Сунгурларе, в нивите. Успяхме да го овладеем за часове. Установено е кой е виновен за него. Втори пожар, със сериозни щети  беше потушен отново край село Скала. За него се знае от кого е причинен и ще се търси отговорност. Защото има изгорели къщи.

Пак ще използвам случая да призова хората към бдителност. Нека да бъдат отговорни, трябва да се внимава.

-Каква се очертава да бъде гроздовата реколта в Община Сунгурларе през тази година?

- Гроздовата реколта се очертава да бъде много добра. Всички ще се съгласят с мен, че ако имаше дъжд през юли или през август тя щеше да е отлична. Проведена беше борба с болестите и неприятелите, гроздето ще узрее и очакваме успешен сезон.

Но сега ние искаме да създаден някакъв ред за прибиране на реколтата. Колкото и нормативните документи да се разминават. През миналата година опитахме. Имахме някои пропуски. Ред искаме да създадем, защото тук има много масиви, и стари, и нови, на физически лица и на фирми. Има създадени много нови лозя-на шатата, на „Винекс Славянци” и на „Винпром Карнобат”. Има хиляди декари лозя. Така че ние ще се опитаме да създадем порядък, по който във всяко село да се проведат събрания и хората да решат кога да влязат в масивите за гроздобер. Примерно за ранните сортове бяло грозде, за ранните сортове червено грозде и така нататък. За да знаем как да създадем организация по денонощна охрана. Ние дори не искаме средства за тази охрана. В нея ще се включат сили на полицията, жандармерията и общинската администрацията. Ще охраняваме от първи септември до приключване на гроздобера, без да поискаме такса от нито един стопанин в Община Сунгурларе. За да докажем, че доброволното гласуване на доверие да издадем административни актове за график, ще бъде оправдано. За да са хората доволни и да няма оплакващи се.

Сподели новината:

Коментари