Иманярските чудеса на България

Иманярските чудеса на България - E-Burgas.com

Ние, българите, сме шампионите на Европа по иманярство – в страната действа добре въоръжена и организирана армия от иманяри и няма воля тази истерия да бъде овладяна вече 30 години след промените.

В това е убеден доц. Людмил Вагалински, директор на Националния археологически институт с музей към БАН и заедно с екипите си – чест потърпевш от техните набези, съсипващи културно-историческото ни наследство. Това е сериозен бизнес с богати покровители, в който се въртят големи пари, но ученият е поразен не толкова от неговите „дилъри“, колкото от привидно нормалните и стабилни професионално хора, които методично ровят пластовете, обсебени от преследването на някаква легенда.

При проучването на старинен параклис край Сарафово, Бургаско, преди няколко години археолозите са атакувани от заможен и на пръв поглед напълно разумен господин, който упорито ги убеждава, че знае къде е потъналият континент Атлантида с неговите бронзови, медни и златни лъвове. А именно, че са едва ли не в неговия двор и близката околност. Човекът бил изчел всичко за Атлантида, пресял легендите и изчислил мястото. Манията му го държи сезони наред и „разкопките“ в имота му напредват... Друг българин, успешен предприемач в САЩ, се върнал тук и засипал с писма премиера, министрите и шефа на НАИМ, че има сведения къде в Тетевенския Балкан е скрито имането на Вълчан войвода, за когото битуват най-жилавите златотърсачески митове. „Ние се мъчим да бъдем адекватни, да не обиждаме хората, още повече че понякога, знае ли човек, зад такива неправдоподобни истории може да има и зрънце истина и не бива да бъдат зачерквани веднага“, обяснява доц. Вагалински. Затова той все пак изпраща няколко археолози, подсигурени със спелеолози (пещерняци), да проверят на място как стоят нещата. Оказва се, естествено, че няма никакви следи от имането. Нито на Людмил Вагалински, нито на някой от колегите му се е случвало да тръгне по подобна нишка и да направи реално откритие, а не минава и месец, без да им позвънят с такива „сигнали“. Въпросните разкази доказват не друго, а единствено необходимостта да се вярва в чудо...

Традиционните иманярски легенди са винаги свързани с някакво злато – дали ще е съкровището на Лизимах в пещерите около Калиакра (пълководец на Александър Македонски, наследил част от неговото богатство и станал цар на Тракия), или на Иван Шишман, заровено някъде си преди битките с турците – няма значение. Има и други любопитни хипотези, част от по-съвременната митология – явявали са се „свидетели“, запознати с това къде в Софийско немците са скрили златото на БНБ взето от тях при отстъплението им от България по време на Втората световна война. Според твърденията им, ако археолозите се вслушат в тях и „разровят“, страната ни ще изплати външния си дълг. Всички ентусиасти носят за доказателство разни документи, надраскани карти, но...всуе.

Иманярите почти винаги са крачка пред археолозите, защото се занимават само с това. Прекопали са надгробните могили, проверили са крепостите... „Минават като диво прасе през картофена нива, за да намерят нещо ценно, което да продадат. Някои обаче четат книги, знаят много, ориентирани са, но в крайна сметка го правят за своето лично обогатяване“, коментира доц. Вагалински. Има ли ситуации, в които иманярите могат и да съдействат на изследователите? По принцип те дълбаят скалите с кирка като каторжници, но напоследък някои са се научили да правят доста прилични изкопи с вертикални стени, почти като археолози, и това помага на истинските археолози да разчетат пластовете, без самите те да са копали, обяснява специалистът. Но вредата, която нанасят, е несметно по-голяма: те рушат и напълно унищожават историческата ни памет, а тя е „субстанция“, която по никакъв начин не може да се поправи и възстанови.

Източник: Агенция Монитор

Коментари

Още от последните новини