Идвайте си

Идвайте си, докато все още светят две прозорчета в шумака и до късно в есенните нощи двама старци трепетно ви чакат. Идвайте си. В старото огнище пън догаря – сух пън от черница и до него спомени разнищват стар баща и майка ви светица. Идвайте си, докато на двора тегне с грозде старата лозница, жълти тикви светят на стобора и поели топлата десница, целунете майка си, че може тази среща сетна да остане… Не ще има кой софра да сложи, топла питка сладко да покани. Ще заглъхне къщата, а двора ще потъне в бурени и лайка… Тук ще дойдат нови, чужди хора, ще я няма бедната ви майка. Ще мълчат оголени липите, небесата ще се спуснат сиви… Майките ви чакат пред вратите. Идвайте си, докато са живи! Христо Медникаров