Христо Монов: Някой в Несебър не си е свършил работата за трите деца

Христо Монов: Някой в Несебър не си е свършил работата за трите деца - E-Burgas.com
[caption id="attachment_26602" align="alignleft" width="281" caption="Христо Монов"][/caption] Трите деца, живеещи в пълна мизерия насред гората и използвани от родителите си за просия в Слънчев бряг, е трябвало да привлекат вниманието на институциите още с появата си из алеите на курорта. Но така ли е станало? Имам усещането, че някой не си е свършил както трябва работата. Всеки може да подаде сигнал за дете в риск - гражданин, институция, кмет, за да се задейства процедура по закрила. Има ясни правила, по които работят отделите за закрила на детето (ОДЗ) - разкрива се случай, изготвя се социален доклад, задейства се координационният механизъм, който включва взаимодействие на много равнища, включително с местната власт и МВР. То също е орган по закрила на детето. Направено ли е нещо напоследък този механизъм да се доусъвършенства? Ако окаяната съдба на тези три деца ясно е личала по външния им вид, както коментираха някои, ако наистина от седмици се е знаело, че те просят из курорта и никоя институция не се е задействала, значи някой е проявил престъпно нехайство. Той трябва да понесе отговорността за него и дано това има превантивен ефект. Знае се, че през лятото към курортите се стичат просяци, немалко от които деца. Освен това само в Слънчев бряг почиващите са към 250 000 души, от които поне 1/3 деца. Подготвена ли е системата за закрила на детето да опазва правата им, като ги брани от насилие и злоупотреби, при положение че в ОДЗ в Несебър вероятно не работят повече от двама-трима души? Защо през лятото в големите курорти не се командироват социални работници или не се наемат хора от неправителствените организации, които имат капацитет и експертиза да работят по закрилата на децата? Чудно ми е и защо до момента не е огласено становището по този наистина драстичен случай на председателя на Държавната агенция за закрила на детето. Той има такива правомощия, че по закона за закрила на детето досега можеше да е глобил държавни чиновници дори на много високи постове, ако беше установил, че не са изпълнили функциите си по закрила на децата от гората. Направено ли е нещо по друг драстичен случай, за който знаят в ОДЗ в курортен морски град - че на територията на общината има цял град от бидон вили, където са родени и живеят сигурно стотици деца. Също без документи, защото са били подготвяни за продажба в Гърция или друг вид трафик и които също не са обхванати от системата за закрила и социално подпомагане. За най-малкото от децата, живеещи в гората, се разбра, че е родено в коптора там и няма нито акт за раждане, нито ЕГН. Това значи, че то не съществува за държавата, не може да получава социални помощи и да бъде хванато от системата за закрила, защото го няма в правния мир. Но това е едната страна на въпроса. Има и друга. Когато човек се роди на такова място, вероятността да стане аутсайдер е 100 пъти по-голяма, отколкото ако се беше родил в нормално семейство. Когато по рождение си се оказал зад борда, шансът ти да се качиш обратно на него е почти нулев. Средата произвежда маргинали, а те от своя страна също раждат маргинали - неграмотни, без визия за живота на модерния човек, разчитащи само на помощта на държавата. Това е лошо не само за личната им съдба, но и за съдбата на държавата, защото, като стават все повече, неимоверно се влошава личностното качество на нацията. А България няма друг потенциал за развитието си освен хората. Трите деца от гората са рожби на културен модел, при който детето не е ценност, а средство за производство. Родени са не защото са желани и чакани, за да бъдат обичани и обгрижвани, а защото така се е случило. Или още по-лошо - точно за да бъдат пращани да просят. Те едва ли си дават сметка какво им се случва. От една страна, защото в средата си не са имали възможност да надскочат едно много примитивно ниво на личностно развитие, при което жизнените цели опират до това да се нахраниш. И евентуално да избегнеш боя заради това, че си изпросил твърде малко пари. Времевият им хоризонт е сведен до точката "тук и сега", те едва ли са в състояние да си представят живота в бъдеще. Който ги кара да просят, за тях е е добър човек, защото им дава да ядат. И евентуално ги защитава от други експлоататори. Когато този човек е майката и/или бащата, детето приема, че такъв е моделът на родителя и така ще се държи и със своите деца. Затова, за да имат някакъв шанс тези деца, те трябва да бъдат извадени от тази среда. Може да бъдат настанени в някой от различните видове кризисни центрове, където с тях ще трябва да се работи дълго. Защото става дума за необходимост от пренастройване на личността и изграждане на нова ценностна система. Като се започне от най-елементарното - да възприемаш себе си като ценност, да разбереш, че си значим, че имаш права, че никой не може да те бие и че поне в тази крехка възраст не е нужно да си заработваш храната с просия. Колкото и да плюем институциите за деца, в момента те са реалната алтернатива на такова безрадостно и безперспективно детство. Гарантират не само оцеляването. Децата от домовете ходят на училище, получават здравни грижи, имат перспективата да бъдат осиновени или поне да попаднат в приемно семейство. Никой не може да отрече, че това е по-добро, отколкото да живеят в коптор от кашони в гората и постоянно да са застрашени, че може да станат жертва на сексуално насилие, дрога и дори на убийство. Правото на децата на живот, сигурност, образование трябва да е гарантирано. По това се познава дали една държава функционира. А на тези, които ще кажат, че и за това трябват средства, ще отговоря - с парите за 1 километър магистрала само в рамките на година можем да решим проблема на всички безпризорни деца в България. ХРИСТО МОНОВ, психолог, преподавател в СУ, повече от 25 г. се занимава със семейно и кризисно консултиране, бивш зам.-председател на Държавната агенция за закрила на детето
Коментари

Още от последните новини