Хотелиери превръщат жените си в обслужващ персонал

Лишават ги от лична свобода и развитие

Катя Пенева е докторант по психология на човешките отношения в БАН и психотерапевт. От 2011 година се занимава с научни изследвания в областта на семейните отношения. Разработките й печелят национални награди в престижни студентски конкурси. Има публикации в сферата на фамилните конфликти на двойки в криза. Голяма част от изследванията й са свързани с изучаване на партньорските отношения и тяхното развитие в  живота на съвременното семейство.

 Интервю на Татяна БАЙКУШЕВА

-Госпожо Пенева, за какво най-често търсят хората съдействие при Вас?

-На лекар и на психотерапевт се ходи винаги, когато те заболи. За съжаление, хората ме търсят, когато болката е нетърпима и не виждат светлина в задръстения от проблеми тунел на живота си. Когато даден проблем е достигнал до „улица без изход” и „няма видим хоризонт” тогава спешно се търси помощ и точно в този „край” клиентът няма сили да намери своето начало. 
При мен лично идват хора, които са претърпели загуба на партньор при смърт или при семейна раздяла. И се питат: „А сега накъде?” „С кого и как“ са най-честите въпроси, които се задават.
Разводът или раздялата е вторият по сила житейски стрес след смъртта и за съжаление хората не са подготвени да го приемат като част от неизбежните кризи на съвместния си път. 
„Докато смъртта ни раздели” е една позабравена фраза от обета, даван от младоженците на олтара, но по-скоро докато разводът почука на вратата и съвместното съжителство е вече непоносимо, а раздялата се превръща в необходимост.
И двата проблема са твърде различни и тъй като при загуба на партньор при внезапна смърт, хората преживяват трагедия от физическата загуба на любим и невъзможността да си върнат, „уникалните” преживявания с точно този обичан партньор живота им губи смисъл и липсва цел. Много често загубата при смърт отнема надеждите на хората за общо бъдеще с някой друг партньор, с когото биха могли да имат и по-добър съвместен живот. Много често и емоционалната и икономическата зависимост, размиването на личните граници и обединяването на партньорите в едно общо цяло кара хората в такива критични моменти на загуба чрез смърт да страдат непоносимо дълго. Траурът се увеличава във времето и те стават жертва на собствената си скръб по безвъзвратната загуба. 
За разлика от загубата на партньор при смърт, разводът или раздялата е нещо, което е предвидимо, предсказуемо и преодолимо, но само когато нещата не са стигнали до вратите на хищни адвокати. За съжаление, в България хората предпочитат скъпите адвокатски услуги пред помощта и подкрепата на специалиста-психотерапевт. Няма нищо по-лесно от това, когато човек чувства, че отношенията с партньора му носят наслада и удоволствие, а нерешените проблеми се наслагват като планина от камъни, които във всеки един момент на семеен конфликт могат да се сринат върху главите на двамата партньори да потърси професионална подкрепа. Не е необходимо в една връзка партньорите да се самоунищожават за да се чувстват победители. Бракът или съвместното съжителство не е война!

-Мъжете или жените са по-ревниви?

-И мъжете, и жените са хора. За ревността няма пол и възраст. Децата също ревнуват своите родители, копнеят за повече внимание и любов. На практика всички ние изпитваме чувство на завист и желание към другия, когато сме решили, че той или тя ни принадлежи.
Основният проблем на хората, изпитващи болезнена ревност, е отношението им към партньора им като към икономически, социален и сексуален обект.
Темата за ревността е свързана с изневярата и най-вече със страха ни от загуба на другия като ресурс. „Не мога да живея без другия, защото ако той ме напусне, аз не мога да си осигуря същия финансов стандарт”, казват често жените. И: „Ако тя ми изневери и се разведе с мен, аз ще трябва да деля семейните си имоти със съпругата ми, която не си е мръднала пръста за придобиването им”.
За съжаление, в нашата българска традиция темата за ревността единствено се свързва със страх от загуба на средства и имоти. И като че ли страхът от самотата и липсата на приятел остава на заден план. Другият партньор не се третира като свободно човешко същество с личен живот и право на собствен избор.

-Случвало ли се е да се сблъскате с нерешим казус?


-Според мен няма такъв. В живота на всеки човек има трудности. Ако не намираме решения в нужното време, те се превръщат в проблеми. Има хора, които не желаят да решат проблемите си, дори и когато им се окаже подкрепа. Просто им харесва да си имат проблем, който да им дава смисъл в живота. И това се превръща в начин на съжителстване. „Нерешимият казус” се превръща в тема за разговор и обединяване на партньорите с цел преодоляване на появилата се трудност. Точно такива хора предпочитат да осмислят живота си през страданието, което изпитват, но все пак това е въпрос на личен избор.


-Каква е Вашата прогноза, докъде ще се стигне с „интернет любовта”?


-Хората винаги са търсили „безпроблемната любов”. Така бих нарекла „виртуалната любов”. Тя не изисква специални грижи и не създава проблеми, не отнема от личното време и не иска специално обвързване. Това е класическата абстрактна любов, в която вие сте от едната страна на чата, а вашият любим уж е тук, а го няма и вие сте толкова щастлив и свободен. В нашето съвремие почти всяка втора връзка се поддържа в мрежата и в това няма нищо лошо. Обикновено това е и един много безопасен начин на опознаване на партньора от дистанцията на пространството, преди да сме стигнали до решението да създадем едни по-дълбоки лични отношения с човека, когото усещаме по потракването на клавишите, че ни харесва.
„Интернет любовта” е и един съвременен начин за „безопасна изневяра” и създаване на комуникационен безконфликтен комфорт на семейни двойки с дългогодишен брак. Просто единият си стои и си чати с някого, другият прави същото и навсякъде в дома цари хармония и любов. А какво по-хубаво от „интернет любовта”, която носи спокойствие и мир в семейните отношения?!

-Имали ли сте куриозни случаи в практиката?

-Всеки случай е уникален и професионалната ми етика не позволява такива да бъдат разкрити. Има много специфични за града ни, бих казала, уникални и в същото време еднотипни по рода си проблеми на семейни двойки с дългогодишен семеен стаж.
Районът между Несебър, Поморие, Бургас и Созопол та чак до най-южната точка на Бургаското Черноморие се отличава с особен тип семейни конфликти.
Хората в този регион са с много висок материален статус и доста консервативни и патриархални модели на отношения. Жената е с второстепенна роля и винаги след своя водач и вожд – съпругът! Унижавана, мачкана, всекидневно обиждана, тя не смее да се радели със съпруга владетел, за да не загуби материалните си придобивки. За съжаление, срещам все повече хора, които имат семеен хотелиерски бизнес и работата на съпругите им там е сезонна. Тези жени са обслужващ персонал без право на лични доходи и без право на лична свобода и развитие. Не само това. Тези жени търсят професионалната ми подкрепа, но в същото време нямат физически сили и личен материален капитал, който да им помогне при влизане в дългата процедура на развод и имуществена делба.

-Какво заздравява връзките в едно семейство?

- В Бургас и областта трупането на недвижима собственост по особен начин укрепва семейните отношения. Ново жилище, нова кола, екскурзия до екзотичен остров плюс съпруга без образование и социален статус е истинска застраховка развод за мъжете. А за жените препоръчвам манипулации през децата. ”Нека само да си помисли, че ще се разведе и няма да си види децата докато не станат за женене”. Това, разбира се, е пъкленият сценарий на двойки, достигнали до прага на взаимното си търпение. 
Другото е творчество, което аз наричам любов. Никак не е лесно. Прави се всеки ден, сутрин, обед и вечер с много нежност и желание за споделена близост. В тази рецепта за любов забравяме за материалните придобивки и си набавяме позитивни емоционални преживявания, които са в основата на семейното ни съжителстване.

-Има ли възраст любовта?

- Хората имат физическа възраст, но нямат психологическа. Вие сте на толкова години, на колкото се чувствате. Така както малкото бебе има нужда от любовта на родителите си, така и възрастният човек се нуждае от най-красивото преживяване, наречено любов. Не само че за любовта няма възрасти, но не трябва да има и почивни дни. Всеки ден изпълнен с любов към партньора, ви носи здраве, щастие и личен просперитет. Няма по-универсално лекарство на всички болести от любовта. И учените вече са доказали това.

-Какво е отношението сега на младите хора, според Вас, към така наречените „сериозни връзки”?

-Темата с взаимоотношенията на младите хора е много интересна. Всички ние сме социални същества и не можем да живеем сами. Хората се стремят към създаването на партньорски взаимоотношения не само за да оставят след себе си наследници, но и за да изживеят живота си по един пълноценен и смислен начин.
За съжаление, точно липсата на опит при младите хора и напиращото физическо желание за близост подтиква към бързи запознанства с цел развлечение и почивка от родителската опека. Това е като бягство от ежедневието и по-скоро от строгите норми на семейството, а не желание за създаване на смислена хармонична връзка с по-дълъг срок на годност. Не искам да ме разбирате погрешно. Отминало е времето на бабите, които се вричаха във вярност на първото либе. Днес всеки един от нас желае да има първо образование, професионална кариера и собствен дом и тогава да пристъпи към създаването на „сериозна връзка” защото така, както всичко изброено дотук, и отношенията ни с партньора ни, изискват не по-малко усилия и грижи. Разбираемо е защо младите хора отлагат „сериозната” връзка във времето. Липсва им опит и най-вече време за не по-малко важните неща от съвременния живот.


-А какви са Вашите наблюдения, какво е отношението на младежите и девойките към брака?

-В днешното съвремие сме приели формулировката, че бракът е доброволен съюз, основан на любов. Звучи романтично и има вид на пожълтяла от времето книга. Оженили се бедно и заживели в колибка, и се хранили с рибка. Спомням си тези разкази от баща ми, който ми разказваше как като се оженили с майка ми, нямали материална собственост, имали само любов. Колко красиви са тези истории, стига да можеше хората да се задоволят материалните си желания само с това.
Личният ми опит показва, че ако липсва духовното привличане и страстта между партньорите, много бързо материалните придобивки губят стойността си. Човек се адаптира към тях и те все не му достигат, а усещането за липса на взаимни чувства – любов - се превръща в основен мотив за безпокойство и източник на конфликти.
В този смисъл няма нищо лошо в натрупването на банкови сметки, стига те да не са за сметка на дефицит на емоционални позитивни депозити изразени чрез споделена взаимна любов.


- Често коментирана тема е любовта без секс и сексът без любов. Какво е мнението Ви за тези дискусии?

-Аз не зная защо сме свикнали да отъждествяваме любовта със секса. Едното – любовта - свързваме с непрестанното си желание да сме живи и да създаваме духовни блага, споделяйки ги с хората около нас. Любовта е навсякъде около нас и не намирам причина да я обвързваме със секса.
В определени моменти от нашата физическа и психическа зрелост настъпват моменти, в които всеки индивид желае да има по-близки еротични контакти с човека, когото обича. 
Всяко същество на тази земя се нуждае от любов. Така както малкото дете се нуждае от прегръдката на своите родители, по същия начин и зрелият човек копнее за физическа и емоционална близост. Сексуалният акт е продължение на емоционалната и духовна любов между отговорните партньори. Той е израз на по-голяма свързаност, но отсъствието му по никакъв начин не означава, че липсва любов.
Сексуалният акт е невербален изказ на духовната любов между партньорите и още един начин, но не единственият, да кажеш на партньора си: „Обичам те!”

Сподели новината:

Коментари