Във времената, в които живеем и действителността, в която се намираме е нормално винаги да искаме да имаме някаква алтернатива. Просто като мисъл. Висяща идея. Ние сме бедни, примирени, потиснати и зависими. Работим за малки суми, плащаме големи сметки, а мечтаните круизи, безгрижен живот и портмоне, пълно с пари си остават голяма мечта.
В такива моменти се появява Националната Лотария, за да спаси деня! Безброй вариации на билети със зодии, цветове, детелинки, зарчета, кубчета и какво ли не още. Приканващи, привлекателни, обещаващи... Даваш 2 лева и срещу 100 000?! Осъзнаваш колко е малък шанса и като всяка друга разновидност на хазарта и тази крие своята опасност.
Шансовете ни изведнъж заблестяват в толкова ярка, обещаваща богатство светлина, че забравяме реалността. Залагаме си на късмета по същия начин, по който бабите от различни точки на страната обясняват по телевизията, че са направили. Всички „случайно минали“ и купили „първия си билет“ който пък се оказал по случайност на случайността- печеливш! Така го представят примамливите реклами по телевизията. И там баби, дядовци, млади жени и наперени мъже хвалят ли хвалят и се прехласват как ще си оправят живота. Завинаги им се променил животът и подканват всички българи да залагат сляпо на късмета си, защото чудеса, видиш ли- ставали.
В България явно все чакаме някакво чудо и нещо свръхестествено да ни доведе до мечтаното щастие. Все искаме да спечелим нещо от някъде. Това въобще не е някакво ново явление за нас, най-малкото винаги е имало ТОТО. И се разказват истории за едно време, как всички са чакали да дойде неделя, да гледат дали ще изтеглят точно техните числа. И до ден днешен хората си помнят числата. Ударили 6-тицата обаче не познавам. Или поне не са в моето обкръжение.
Все по-често българи задават един и същ въпрос на чичко Гугъл и той е: „Какъв е шанса да спечеля от Националната Лотария“. Гугъл обаче не отговаря със статистика или някакво реално математическо изчисление на шансовете за победа. Вместо това изкачат всичките допълнителни подигри и специални магически „втори шансове“, които ти шепнат в съзнанието „Надеждата умира последна“.
И така 2 лева от бюджета на стандартния българин всеки ден отиват в хазартната индустрия. Лекият хазарт си има своята тежест в съзнанието ни. И от билетите, които изтъркваме със стотинка, много скоро преминаваме и на рулетка, ротативка и т.н. И също като наркоманията, хазарта в малки количества и еднократно практикуван може и да не е заплаха. От безобидни залагания обаче много лесно може да се стигне до ипотекиран апартамент. Но пък онези хора от телевизията са толкова убедителни- ето, щом те са повярвали в късмета си и им се е случило, защо да не може и на мен, а?
Искрено пожелавам на всички отчаяни за победа българи в най-скоро време да им се сбъдне мечтата и да се срещнат със Захари Бахаров. Шансът си е шанс. Реално всеки може да спечели. И е напълно нормално точно ние като народ да имаме склонност към хазарта. Структурата му ни е доста позната. Като живеещи в България, ние всеки ден рискуваме и нищо не е сигурно и колкото и да си вярваме, че сме на печалба, винаги губим... 
Във времената, в които живеем и действителността, в която се намираме е нормално винаги да искаме да имаме някаква алтернатива. Просто като мисъл. Висяща идея. Ние сме бедни, примирени, потиснати и зависими. Работим за малки суми, плащаме големи сметки, а мечтаните круизи, безгрижен живот и портмоне, пълно с пари си остават голяма мечта.
В такива моменти се появява Националната Лотария, за да спаси деня! Безброй вариации на билети със зодии, цветове, детелинки, зарчета, кубчета и какво ли не още. Приканващи, привлекателни, обещаващи... Даваш 2 лева и срещу 100 000?! Осъзнаваш колко е малък шанса и като всяка друга разновидност на хазарта и тази крие своята опасност.
Шансовете ни изведнъж заблестяват в толкова ярка, обещаваща богатство светлина, че забравяме реалността. Залагаме си на късмета по същия начин, по който бабите от различни точки на страната обясняват по телевизията, че са направили. Всички „случайно минали“ и купили „първия си билет“ който пък се оказал по случайност на случайността- печеливш! Така го представят примамливите реклами по телевизията. И там баби, дядовци, млади жени и наперени мъже хвалят ли хвалят и се прехласват как ще си оправят живота. Завинаги им се променил животът и подканват всички българи да залагат сляпо на късмета си, защото чудеса, видиш ли- ставали.
В България явно все чакаме някакво чудо и нещо свръхестествено да ни доведе до мечтаното щастие. Все искаме да спечелим нещо от някъде. Това въобще не е някакво ново явление за нас, най-малкото винаги е имало ТОТО. И се разказват истории за едно време, как всички са чакали да дойде неделя, да гледат дали ще изтеглят точно техните числа. И до ден днешен хората си помнят числата. Ударили 6-тицата обаче не познавам. Или поне не са в моето обкръжение.
Все по-често българи задават един и същ въпрос на чичко Гугъл и той е: „Какъв е шанса да спечеля от Националната Лотария“. Гугъл обаче не отговаря със статистика или някакво реално математическо изчисление на шансовете за победа. Вместо това изкачат всичките допълнителни подигри и специални магически „втори шансове“, които ти шепнат в съзнанието „Надеждата умира последна“.
И така 2 лева от бюджета на стандартния българин всеки ден отиват в хазартната индустрия. Лекият хазарт си има своята тежест в съзнанието ни. И от билетите, които изтъркваме със стотинка, много скоро преминаваме и на рулетка, ротативка и т.н. И също като наркоманията, хазарта в малки количества и еднократно практикуван може и да не е заплаха. От безобидни залагания обаче много лесно може да се стигне до ипотекиран апартамент. Но пък онези хора от телевизията са толкова убедителни- ето, щом те са повярвали в късмета си и им се е случило, защо да не може и на мен, а?
Искрено пожелавам на всички отчаяни за победа българи в най-скоро време да им се сбъдне мечтата и да се срещнат със Захари Бахаров. Шансът си е шанс. Реално всеки може да спечели. И е напълно нормално точно ние като народ да имаме склонност към хазарта. Структурата му ни е доста позната. Като живеещи в България, ние всеки ден рискуваме и нищо не е сигурно и колкото и да си вярваме, че сме на печалба, винаги губим... 
