Апелативен съд – Бургас разгледа делото, образувано по жалби на частните обвинители и на подсъдимия Костадин Стоянов, срещу постановената му от Окръжен съд Бургас на 28.04.2015 г. присъда. С нея той е признат за виновен в това, че на 11 септември 2014 година, около 09.09 часа в с. Крушевец, община Созопол, на главен път І-9, в пияно състояние и след употреба на наркотично вещество - канабис, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Рено Канго” нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 16, ал. 1 и чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата и чл. 63, ал. 2, т. 1 от Правилника за приложение на Закона за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на малко бебе на пешеходна пътека, като случаят е особено тежък. Стоянов е осъден на единадесет години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от открит тип. Той е лишен и от правото си да управлява моторно превозно средство за срок от тринадесет години.
Първата инстанция е постановила Стоянов да заплати на частните обвинители – родителите на починалото дете направените от тях разноски по делото в размер на три хиляди лева.
Със същата присъда подсъдимият е признат за невиновен в нарушението на чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 5, ал. 3, т. 1, чл. 21, ал. 1 и чл. 117 от Закона за движение по пътищата.
Подсъдимият обжалва този съдебен акт с искане да бъде отменена атакуваната присъда и делото да бъде върнато за ново разглеждане от първоинстнационния съд или алтернативно, да бъде изменена, като се приложи Закон за по-леко наказуемо престъпление. Наложеното наказание да бъде намалено, както и да бъде намалена сумата присъдена да заплати като адвокатско възнаграждение на частните обвинители до минималните размери посочени в Наредба №1/2014 год.
Днес в съдебното заседание адвокатът на подсъдимия пледира, че присъдата е постановена при допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на Стоянов. Според него това произтича от вписаното в диспозитива й квалифициращо обстоятелство „пешеходна пътека“, което не съответства на повдигнатото обвинение и липсва в обвинителния акт. Той изтъкна, че в случаят съдът е бил предубеден и е постановил присъда без повдигнато обвинение, което води до отмяна й и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Той смята, че присъдата в осъдителната си част е необоснована на доказателствата по делото и на тази основа същата е постановена в явно несъответствие с материалния закон. На подзащитния му не е осигурен справедлив наказателен процес и той е получил наказание при непълнота на доказателствата по делото, тъй като данните за наличие на алкохол и наркотици в кръвта на подсъдимия при настъпването на произшествието са неверни. По негово мнение има нарушение при вземане на кръвната проба и Наредбата регламентираща това, което дава основание за недостоверност на получените резултати и следва те да не бъдат ценени от съда. Според него присъдата е тежка и несъотносима към извършеното деяние и личността на подсъдимия.
Защитникът поиска от въззивния съдебен състав да преквалифицира извършеното деяние, като отпаднат квалифициращите обстоятелства – употреба на алкохол и наркотици, особено тежък случай и пешеходна пътека.
С въззивна жалба повереникът на двамата родители моли Апелативния съд да измени присъдата на Бургаския окръжен съд и определи наказание към максимума предвиден в закона, като вземе предвид установените многобройните отегчаващи обстоятелства по делото. На подсъдимия да бъде наложено наказание петнадесет години лишаване от свобода, както и осемнадесет години лишаване от правото да управлява моторно превозно средство. Той помоли въззивния съд да потвърди присъдата в основната й част, която сочи случаят за особено тежък, но да оправдае подсъдимия за квалифициращото обстоятелство, че деянието е извършено на пешеходна пътека. Според него няма пречка този недостатък да бъде отстранен като се аргументира с практика на Върховния касационен съд.
Представителят на Апелативна прокуратура Бургас пледира, че жалбата на повереника е неоснователна, а на подсъдимия е частично основателна. Според него първоинсанционният съд е положил максимални усилия за задълбочено обосноваване на присъдата, но не приема правните изводи по отношение на квалификацията на престъплението и посоченото квалифициращо обстоятелство „пешеходна пътека“. Той поиска обвиняемият да бъде оправдан по него. Въззивният съд с решението си да измени присъдата като преквалифицира престъпното деяние и наложи на подсъдимия по-леко наказание. По негово мнение не може да се съди за деянието и като особено тежко само въз основа на причинените причинноследствени последици от него. Прокурорът посочи, че първоинстанционният съд не е изследвал задълбочено формата на вината посочена само като непредпазливост, която той определя като несъзнателна непредпазливост. Той добави, че при постановяване на своето решение Апелативният съд би трябвало да цени и чистото съдебно минало на подсъдимия.
В съдебната зала подсъдимият изрази своето съжаление за случилото се и заяви, че безспорно е виновен за причинената смърт на детето. Стоянов отбеляза, че не се призна за виновен в това, че се е качил в автомобила със съзнанието на употребил алкохол да го управлява и никога не е взимал наркотици. Той помоли въззивния съд да отмени присъдата и да постанови по-лека.
Апелативен съд Бургас обяви делото за решаване. 
Апелативен съд – Бургас разгледа делото, образувано по жалби на частните обвинители и на подсъдимия Костадин Стоянов, срещу постановената му от Окръжен съд Бургас на 28.04.2015 г. присъда. С нея той е признат за виновен в това, че на 11 септември 2014 година, около 09.09 часа в с. Крушевец, община Созопол, на главен път І-9, в пияно състояние и след употреба на наркотично вещество - канабис, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Рено Канго” нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 16, ал. 1 и чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата и чл. 63, ал. 2, т. 1 от Правилника за приложение на Закона за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на малко бебе на пешеходна пътека, като случаят е особено тежък. Стоянов е осъден на единадесет години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от открит тип. Той е лишен и от правото си да управлява моторно превозно средство за срок от тринадесет години.
Първата инстанция е постановила Стоянов да заплати на частните обвинители – родителите на починалото дете направените от тях разноски по делото в размер на три хиляди лева.
Със същата присъда подсъдимият е признат за невиновен в нарушението на чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 5, ал. 3, т. 1, чл. 21, ал. 1 и чл. 117 от Закона за движение по пътищата.
Подсъдимият обжалва този съдебен акт с искане да бъде отменена атакуваната присъда и делото да бъде върнато за ново разглеждане от първоинстнационния съд или алтернативно, да бъде изменена, като се приложи Закон за по-леко наказуемо престъпление. Наложеното наказание да бъде намалено, както и да бъде намалена сумата присъдена да заплати като адвокатско възнаграждение на частните обвинители до минималните размери посочени в Наредба №1/2014 год.
Днес в съдебното заседание адвокатът на подсъдимия пледира, че присъдата е постановена при допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на Стоянов. Според него това произтича от вписаното в диспозитива й квалифициращо обстоятелство „пешеходна пътека“, което не съответства на повдигнатото обвинение и липсва в обвинителния акт. Той изтъкна, че в случаят съдът е бил предубеден и е постановил присъда без повдигнато обвинение, което води до отмяна й и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Той смята, че присъдата в осъдителната си част е необоснована на доказателствата по делото и на тази основа същата е постановена в явно несъответствие с материалния закон. На подзащитния му не е осигурен справедлив наказателен процес и той е получил наказание при непълнота на доказателствата по делото, тъй като данните за наличие на алкохол и наркотици в кръвта на подсъдимия при настъпването на произшествието са неверни. По негово мнение има нарушение при вземане на кръвната проба и Наредбата регламентираща това, което дава основание за недостоверност на получените резултати и следва те да не бъдат ценени от съда. Според него присъдата е тежка и несъотносима към извършеното деяние и личността на подсъдимия.
Защитникът поиска от въззивния съдебен състав да преквалифицира извършеното деяние, като отпаднат квалифициращите обстоятелства – употреба на алкохол и наркотици, особено тежък случай и пешеходна пътека.
С въззивна жалба повереникът на двамата родители моли Апелативния съд да измени присъдата на Бургаския окръжен съд и определи наказание към максимума предвиден в закона, като вземе предвид установените многобройните отегчаващи обстоятелства по делото. На подсъдимия да бъде наложено наказание петнадесет години лишаване от свобода, както и осемнадесет години лишаване от правото да управлява моторно превозно средство. Той помоли въззивния съд да потвърди присъдата в основната й част, която сочи случаят за особено тежък, но да оправдае подсъдимия за квалифициращото обстоятелство, че деянието е извършено на пешеходна пътека. Според него няма пречка този недостатък да бъде отстранен като се аргументира с практика на Върховния касационен съд.
Представителят на Апелативна прокуратура Бургас пледира, че жалбата на повереника е неоснователна, а на подсъдимия е частично основателна. Според него първоинсанционният съд е положил максимални усилия за задълбочено обосноваване на присъдата, но не приема правните изводи по отношение на квалификацията на престъплението и посоченото квалифициращо обстоятелство „пешеходна пътека“. Той поиска обвиняемият да бъде оправдан по него. Въззивният съд с решението си да измени присъдата като преквалифицира престъпното деяние и наложи на подсъдимия по-леко наказание. По негово мнение не може да се съди за деянието и като особено тежко само въз основа на причинените причинноследствени последици от него. Прокурорът посочи, че първоинстанционният съд не е изследвал задълбочено формата на вината посочена само като непредпазливост, която той определя като несъзнателна непредпазливост. Той добави, че при постановяване на своето решение Апелативният съд би трябвало да цени и чистото съдебно минало на подсъдимия.
В съдебната зала подсъдимият изрази своето съжаление за случилото се и заяви, че безспорно е виновен за причинената смърт на детето. Стоянов отбеляза, че не се призна за виновен в това, че се е качил в автомобила със съзнанието на употребил алкохол да го управлява и никога не е взимал наркотици. Той помоли въззивния съд да отмени присъдата и да постанови по-лека.
Апелативен съд Бургас обяви делото за решаване. 
