Един ден колекционерът-реставратор ще напише книга за всичките си находки
В истински исторически музей се е превърнала уникалната колекция от ретро мотори на Георги Герогиев от Свети Влас. Повечето машини са от времето на двете световни войни и втора такава колекция на Балканския полуостров няма. Освен това са реставрирани, почистени и в изправност и през лятото музеят с мотори е сред най-големите атракции за туристите.
[caption id="attachment_94359" align="alignnone" width="800"]
Георги с най-старата си машина от 1908 г[/caption]
Георги е от Стара Загора, от 30 години живее във Влас и целият му съзнателен живот е свързан с мотоциклети. Никога не е предполагал, че един ден ще сътвори помещението с находките от първия етаж на къщата му. Баща му бил състезател по мотокрос. Майка му не му давала той да се състезава. Това му били най-буйните години и често се отзовавал в полицията заради различни случки с мотори.
[caption id="attachment_94360" align="alignnone" width="800"]
Тази купчина желязо скоро ще бъде приведена в експозиционен вид[/caption]
Първият му мотор от колекцията е червена „Киевка”, всичките му машини са му еднакво ценни. Най-старият е „Рават” от 1908, който е с ремъчно предаване. Намерил го е в стара аристократична къща във Варна. До него е сложил емблематичен „Евънс” (модел от 1919), който намерил без двигател. Казва, че веднъж в живота, на човек му се отдава да намери такава находка. Има и антики, принадлежали на стари италиански фамилии, живели в България.
Слабост му е марката ДКВ и дори смята да основе клуб в нейна чест. Дори двигателят, който има, е най-старото нещо на ДКВ, намирано в България. Мотоциклетът бил внесен в България от Ганчо Рачев, който бил пленник във Франция през Първата Световна война. По желанието на френски производител на кантари Ганчо започнал работа във фабриката му, а когато по-късно решил да се завърне в България и да основе собствена фабрика, получил мотоциклета като подарък от французина.
Ретро мотори „Индиан” има само шест у нас, четири са в музея на Георги. „Откакто излязоха тези филми по „Дискавъри” целият свят полудя. Аз не продавам нищо, но са идвали да ги снимат от чужбина. Искам още да събирам, за съжаление хората са бедни и каквото намерят го продават навън, за да изкарат пари. Преди се ядосвах, но сега, като виждам каква е хавата, хората нямат пари за хляб. Високопоставени личности обещават да помогнат, но всичко е свързано с пари, не можем да се преборим още, държавата има много други проблеми. Трудно е”, казва колекционерът-реставратор.
Правил е много изложения, винаги е участвал на ретро парадите в Бургас, но ходи с по-обикновени мотори, защото просто не обича да ги афишира. Предлагали са му главозамайващи оферти за някои от тях, но е непреклонен и не продава нищо. Само когато е закъсал финансово, и то сериозно, е склонен да се раздели с някоя находка и то по принуда.
[caption id="attachment_94366" align="alignnone" width="800"]
Тази машина някога е била пленена от българската армия по време на Първата Световна война[/caption]
„Не знам колко струва колекцията ми. Народът е казал - удоволствието цена няма. Аз не я оценявам с пари, за мен това е история на България. С тези мотори по всяко време на денонощието можем да докажем колко сме били велики, защото всичките ми мотори са били ползвани в България. Това е колекция, която не струва пари. През 30-те години България е била най-великата страна при цар Борис III. Всички мотори са от неговото време. Имам и мотор от Първата световна война, пленен от нашата армия. С 3000 хилядна армия сме победили 40-хилядна. И като дойдат англичани да ми гледат музея им го напомням. Патриот съм, но не съм националист, който мрази други народи. Нашата нация няма нужда да плюе други, ние винаги сме били велики” разсъждава Георги.
Смята че ако ги продаде и си купи едно „Бугати” например, няма да стане по-голям. Напротив, ще се чувства малък, мишка. Опитва се това да обясни на младите, които ходят там и го питат за стойността на антиките.
А и с всички тях пази интересни спомени. Няма да забрави, как е съживил парчета ръжда, захвърлени на различни места в двора на къща в Гълъбово. „Минахме покрай този мотор, завит с гумена транспортна лента. Цилиндъра го нямаше, всичко бе изгнило. Собственикът не ми поиска пари за него, но му дадох 150 лв. символично. Намери резервоара му на тавана и в него мишките си бяха свили гнездо”, казва Георги. Събрал му всички части, пръснати навсякъде в двора, негов приятел изчистил грубо цилиндъра и буталото от ръждата и този мотоциклет, колкото и невероятно да звучи, запалил и Жоро направил един курс до Елените с него.
[caption id="attachment_94371" align="alignnone" width="800"]
Чисто новият пожарникарски шинел от 60-те години му е подарен наскоро от близък приятел[/caption]
Една от амбициите му днес е да напише книга за всеки един от тях, защото пазят безценна история за българската армия. Надява се и един слънчев ден община Несебър да гласува дори и минимална сума, която да подпомогне дейността му, защото сам не успява да реставрира всичко. Мечтае да запали много млади хора по страстта си. Синовете му също са в „играта” – Ганчо Георгиев е републикански шампион по мотокрос през 2006, а по-млакият му брат Жулиян кара в 85-кубиковия клас, но още догодина ще премине при 125-кубиковите, заради добрите си постижения.
[caption id="attachment_94376" align="alignnone" width="600"]
"Тула"-та, чието производство било ограничено дори във времето[/caption]
В истински исторически музей се е превърнала уникалната колекция от ретро мотори на Георги Герогиев от Свети Влас. Повечето машини са от времето на двете световни войни и втора такава колекция на Балканския полуостров няма. Освен това са реставрирани, почистени и в изправност и през лятото музеят с мотори е сред най-големите атракции за туристите.
[caption id="attachment_94359" align="alignnone" width="800"] Георги с най-старата си машина от 1908 г[/caption]
Георги е от Стара Загора, от 30 години живее във Влас и целият му съзнателен живот е свързан с мотоциклети. Никога не е предполагал, че един ден ще сътвори помещението с находките от първия етаж на къщата му. Баща му бил състезател по мотокрос. Майка му не му давала той да се състезава. Това му били най-буйните години и често се отзовавал в полицията заради различни случки с мотори.
[caption id="attachment_94360" align="alignnone" width="800"] Тази купчина желязо скоро ще бъде приведена в експозиционен вид[/caption]
Първият му мотор от колекцията е червена „Киевка”, всичките му машини са му еднакво ценни. Най-старият е „Рават” от 1908, който е с ремъчно предаване. Намерил го е в стара аристократична къща във Варна. До него е сложил емблематичен „Евънс” (модел от 1919), който намерил без двигател. Казва, че веднъж в живота, на човек му се отдава да намери такава находка. Има и антики, принадлежали на стари италиански фамилии, живели в България.
Слабост му е марката ДКВ и дори смята да основе клуб в нейна чест. Дори двигателят, който има, е най-старото нещо на ДКВ, намирано в България. Мотоциклетът бил внесен в България от Ганчо Рачев, който бил пленник във Франция през Първата Световна война. По желанието на френски производител на кантари Ганчо започнал работа във фабриката му, а когато по-късно решил да се завърне в България и да основе собствена фабрика, получил мотоциклета като подарък от французина.
Ретро мотори „Индиан” има само шест у нас, четири са в музея на Георги. „Откакто излязоха тези филми по „Дискавъри” целият свят полудя. Аз не продавам нищо, но са идвали да ги снимат от чужбина. Искам още да събирам, за съжаление хората са бедни и каквото намерят го продават навън, за да изкарат пари. Преди се ядосвах, но сега, като виждам каква е хавата, хората нямат пари за хляб. Високопоставени личности обещават да помогнат, но всичко е свързано с пари, не можем да се преборим още, държавата има много други проблеми. Трудно е”, казва колекционерът-реставратор.
Правил е много изложения, винаги е участвал на ретро парадите в Бургас, но ходи с по-обикновени мотори, защото просто не обича да ги афишира. Предлагали са му главозамайващи оферти за някои от тях, но е непреклонен и не продава нищо. Само когато е закъсал финансово, и то сериозно, е склонен да се раздели с някоя находка и то по принуда.
[caption id="attachment_94366" align="alignnone" width="800"] Тази машина някога е била пленена от българската армия по време на Първата Световна война[/caption]
„Не знам колко струва колекцията ми. Народът е казал - удоволствието цена няма. Аз не я оценявам с пари, за мен това е история на България. С тези мотори по всяко време на денонощието можем да докажем колко сме били велики, защото всичките ми мотори са били ползвани в България. Това е колекция, която не струва пари. През 30-те години България е била най-великата страна при цар Борис III. Всички мотори са от неговото време. Имам и мотор от Първата световна война, пленен от нашата армия. С 3000 хилядна армия сме победили 40-хилядна. И като дойдат англичани да ми гледат музея им го напомням. Патриот съм, но не съм националист, който мрази други народи. Нашата нация няма нужда да плюе други, ние винаги сме били велики” разсъждава Георги.
Смята че ако ги продаде и си купи едно „Бугати” например, няма да стане по-голям. Напротив, ще се чувства малък, мишка. Опитва се това да обясни на младите, които ходят там и го питат за стойността на антиките.
А и с всички тях пази интересни спомени. Няма да забрави, как е съживил парчета ръжда, захвърлени на различни места в двора на къща в Гълъбово. „Минахме покрай този мотор, завит с гумена транспортна лента. Цилиндъра го нямаше, всичко бе изгнило. Собственикът не ми поиска пари за него, но му дадох 150 лв. символично. Намери резервоара му на тавана и в него мишките си бяха свили гнездо”, казва Георги. Събрал му всички части, пръснати навсякъде в двора, негов приятел изчистил грубо цилиндъра и буталото от ръждата и този мотоциклет, колкото и невероятно да звучи, запалил и Жоро направил един курс до Елените с него.
[caption id="attachment_94371" align="alignnone" width="800"] Чисто новият пожарникарски шинел от 60-те години му е подарен наскоро от близък приятел[/caption]
Една от амбициите му днес е да напише книга за всеки един от тях, защото пазят безценна история за българската армия. Надява се и един слънчев ден община Несебър да гласува дори и минимална сума, която да подпомогне дейността му, защото сам не успява да реставрира всичко. Мечтае да запали много млади хора по страстта си. Синовете му също са в „играта” – Ганчо Георгиев е републикански шампион по мотокрос през 2006, а по-млакият му брат Жулиян кара в 85-кубиковия клас, но още догодина ще премине при 125-кубиковите, заради добрите си постижения.
[caption id="attachment_94376" align="alignnone" width="600"] "Тула"-та, чието производство било ограничено дори във времето[/caption]
