[caption id="attachment_82512" align="aligncenter" width="636"]
снимка: БЛИЦ[/caption]
Един отчаян човек писа до редакцията на “ШОУ”, озаглавявайки писмото си: “До компетентните държавни органи и разследващи журналисти, които не страдат от цензура и се осмеляват да питат. Става въпрос за историята на едно отвлечено дете! До хората стигна само емоционалната й част! Искам да изкрещя на разследващите журналисти: Историята на моето внуче беше излъчвана, разказвана и преразказвана, но значимата част от нея – институционалните абсурди, действията и бездействията на държавните органи, чиято недосегаемост от закона прави човека нищожен, беше скрита от обществото”, пише ни дядото на отвлечения от биологичния си баща новозеландец Георги Иван Бакалов.
Случаите на “законен” трафик на българчета зачестиха. В миналия си брой публикувахме друга абсурдна история – на малката Меган. Ето и тази, разказана от дядото на отвлечения през летище Бургас Георги Иван Бакалов.
“Новозеландски гражданин, биологичен баща на внука ми, без мое знание, без знанието и разрешението на майката на детето – дъщеря ми, и в нейно отсъствие, на 26 март 2011 г. отвежда внука ми на летище Бургас и отлита с него за Нова Зеландия. Позовахме се на Хагската конвенция за отвличане или незаконно прехвърляне на деца в чужбина и внесохме в Нова Зеландия иск за репатриране на детето в България.
Новозеландски съд потвърди противозаконното действие
след като констатира, че единственият законен представител на внука ми е неговата майка.
На 28 май 2012 г. - една година и два месеца след пристигането на детето в Нова Зеландия, оттам бе издадена заповед за репатриране на внука ми обратно в България. На 16 юни 2012 г. той се завърна в Бургас.
Малко от историята на семейството ни: Дъщеря ми Петра е родена в Дрезден, Германия. Има двойно гражданство – българско и немско. Няма официален брак с новозеландеца, от когото е внукът ми Георги, кръстен на мен. Георги-младши е роден през 2001 година в Лайпциг, Германия. Името му е Георги Иван Бакалов – носи нашата фамилия. През 2006-а стана и български гражданин. В актовете за раждане – германския и българския, липсва информация за биологичния му баща – новозеландският гражданин Гери Ардерн Джон от Хънтли, Нова Зеландия. Единственият документ за самоличност на внука ми бе германският му детски паспорт, който имаше валидност до октомври 2011 г. Подчертавам това с оглед на онова, което се случва на летище Бургас. Веднага след отвличането на Георги, подадох сигнал в 5-о РПУ- Бургас, с приложена снимка и удостоверение за раждане на детето. На 1 април 2011 г. сутринта бях поканен в ОДМВР - Бургас, където служителят Красимир Которов от група „Издирвателни мероприятия” ме информира, че внукът ми е бил локализиран от Интерпол в Хънтли, Нова Зеландия, където живее баща му. Научих и как са преминали през граничния контрол на летище Бургас за полет до Лондон. За детето са били представени два паспорта – германския и... новозеландски! /?/ Служителката от “Гранична полиция” Цвета Христова обаче изобщо не обръща внимание на германския паспорт и гледа само новозеландския. За това ще разкажа подробно по-късно, за да подчертая, че в онзи момент, когато започнах да ровя за виновни, прокурор Кремена Стефанова от Окръжна прокуратура - Бургас, в продължение на цели 39 дни не извърши никаква качествена проверка на документите. Вместо това на 9 май 2011 г. издаде постановление за... отказ от образуване на досъдебно производство.
Пълен абсурд
който дори не може да се нарече професионална некомпетентност, при наличието на такова престъпление – отвличане на дете! Първата ми мисъл беше дали не се прикрива по този начин служител на “Гранична полиция”? Обжалвах отказа за образуване на досъдебно производство и апелативният прокурор Димитър Диамандиев с постановление върна преписката обратно в Окръжна прокуратура –Бургас, с указания за проверка на следните обстоятелства: ”Кой служител на ГКПП и на какво основание е допуснал само, малолетно лице да напусне страната; придружавано ли е било от пълнолетен; как се е легитимирал този пълнолетен и на какво основание е придружавал детето; представил ли е документи, разрешаващи излизане на детето от страната и какви”. В случай, че детето е изведено от страната без разрешение от лице, което има право да дава такова, следва да се приеме, че е извършено престъпление по чл.142, ал.2, т.3 НК (отвличане на малолетен в чужбина) и да се образува досъдебно производство. Основният въпрос в прокурорското указание беше:
Кой е граничният служител и извършил ли е действие в полза на трето лице?
Окръжният прокурор Кремена Стефанова изпрaща указанията за изпълнение на 5-о РПУ – Бургас, с разпореждане проверката да приключи в 30-дневен срок, но районното управление не изпълнява разпореждането й, като го неглижира с пълно мълчание. Това продължи и в крайна сметка се стигна дотам, че от полицията не изпълниха поредица от три прокурорски разпореждания. И то, без никакви мотиви! Нямаше друго обяснение за това поведение, освен съмнението за мълчалив отказ за разследване на техните колеги от “Гранична полиция” от летището. Протестирах с Отворено писмо до правителството, президента и главния прокурор. Чак тогава от Министерството на вътрешните работи разпоредиха да бъде извършена вътрешна проверка по случая. Тя констатира, че ИМА закононарушения, извършени от служителката на ”Гранична полиция” – летище Бургас - граничен полицай Цвета Христова, вследствие на които на 26 март 2011 г. е станало възможно безпрепятственото противозаконно извеждане на внука ми извън България. Въпросната служителка, цитирам, е ”допуснала детето да бъде изведено от България с новозеландски паспорт, с който не е влязло в България; да бъде изведено от България без писменото съгласие на майка му; не е установила гражданството на детето, нито гражданството на единствения му законен родител – майката - Петра Ингеборг Бакалова; не е установила налице ли е родствена връзка между BAKALOW и придружаващия го мъж АRDERN GARY JOHN, с което е нарушила чл.87 от ППЗМВР и чл.15 от Инструкция № 1з-1405/2009 г.; не е извършила гранична проверка на лицето в съответствие със специалните правила в Приложение VII на Регламент (ЕО) 562/2006.г./Шенгенски граничен кодекс/”.
След всичките тези “самопризнания” за грешки на граничните контролни органи, извършени от техен служител, пред мен отново се изправи въпросът за бездействието на окръжния прокурор Кремена Стефанова – умишлено ли бе то в продължение на 39 дни и има ли причина – нарочно ли е било това забавяне?
След завръщането на внука ми на 16 юни 2012-а вече нямах никакво съмнение, че става въпрос за престъпление по служба на няколко нива.
Ето фактите: Новозеландският паспорт показа, че при граничната контрола на 26 март 2011 г. въпросният “документ” е бил представен на граничния полицай Цвета Христова не само без печат за влизане в страната, но върху него по-нататък не е бил полаган нито един печат! Детето е било изпратено от Цвета Христова зад граница именно с този паспорт! В същото време въпросната служителка е игнорирала германския му паспорт, който в онзи период все още бе валиден, и в който ясно пише кое е постоянното местопребиваване на детето – Бургас, България. След завръщането си внукът ми ми каза, че по време на граничния контрол на летището никой не е разговарял нито с него, нито с баща му. Едва в Нова Зеландия обаче Георги чул бащата на баща си да казва, че
“прехвърлянето му струвало 50 000”
евро, или долари, внукът ми не разбрал. На кого от летище - Бургас са били дадени тези пари, питам, за да се неглижира наличието на германския паспорт на детето и да се “недогледа” липсата на печат в новозеландския? Кой искаше да се премълчи този факт и упорито не отговаряше на прокурорските разпореждания, и защо окръжната прокурорка бавеше топката?! Ето това са въпросите, които продължават да ме глождят, защото това, което се случи с внука ми, може да се случи и с други български деца!
Граничната служителка Цвета Христова не бе уволнена, а това, както предполагам сами си давате сметка, не е възможно при наличието на такива нарушения да се уреди без нечия протекция. Така възниква следващият въпрос: С какво Христова е заслужила тази протекция? Тази жена се оказа не само защитена от началството си, ами направо недосегаема от закона! Това стана ясно на последното съдебно заседание по дело № 2310 / 2012 г. на Административен съд – Бургас, заведено по моя искова молба - Бакалов срещу „Гранична полиция”. В протокола от заседанието пише, че прокурор Галина Колева счита, че „длъжностното лице Цвета Христова е ИЗВЪРШИЛО вмененото му задължение” и моли да бъде оставен искъг без уважение! Така на практика прокуратурата защити извършилата нарушението граничен полицай Цвета Христова. В оня момент на летището животът на внука ми е бил в нейните ръце и оттам-нататък с него е можело да се случи всичко – дори най-лошото, и това престъпно поведение не изглежда подсъдно в очите на българския съд!?! Човек се пита кой от всичките висши държавни служители, набъркани в тази история, има по-голяма вина!?...
И това далеч не е всичко, което преживяхме
На 8 септември 2011 г. окръжният прокурор Кремена Стефанова най-после образува досъдебно производство срещу биологичния баща на внука ми Георги - Гери Ардерн Джон от Нова Зеландия, за престъпление по чл.142, ал.2, т.3 и т.7 от НК (отвличане на малолетен в чужбина). После обаче последваха поредица от изпълнени и неизпълнени поръчки от прокуратурата за правна помощ от Нова Зеландия, които приключиха едва в началото на миналата година. Наблюдаващият прокурор Красимира Кателиева ме уведоми, че предстояло “приключване на разследването и внасяне на делото в Окръжен съд - Бургас”. Това “приключване” продължи още половин година. Времето съвпадна с административното дело срещу “Гранична полиция”. Едва на 3 юли 2013 г. в Окръжен съд – Бургас, е внесен обвинителният акт по наказателното дело срещу Гери Ардерн Джон. До този момент – две години и три месеца след завръщането на внука ми в България, все още не е даден ход на делото!... Детето бе призовано четири пъти да се яви като свидетел по делото срещу баща му - на 02.10.2013 г. ; на 23.10.2013 г.; на 25.02.2014 г. и последно – през юли т.г., и всеки път делото се отлагаше! Поведението на съдията Мелкон Мелконян беше, меко казано, смущаващо - всеки път оставяше у мен впечатлението, че служителят на Темида е употребил алкохол. Оказа се, че това далеч не е само мое впечатление, а се споделя и от други хора. Казаха ми и написаха из разни форуми, че Мелконян
често се явявал “пийнал” на работа
Поради риска да не бъда обвинен в параноята за “всемирен заговор”, започнах тайно в себе си да се питам: възможно ли е само обикновените хора да забелязват всички тия нередности?! Възможно ли е председателят на съда да не знае в какво състояние правораздава този съдия?!
И накрая, една критика към вас – медиите. Нито един журналист до днес не попита окръжен прокурор Кремена Стефанова защо е бездействала цели 39 дни, застрашаващи живота на дете?! Де факто става въпрос за трафик на дете!
Второ, каква е тази “услужлива” взаимовръзка между институциите, които защитават свои служители по напълно неправомерен и направо казано – престъпен начин?! За какво, в крайна сметка, става въпрос: за професионална некомпетентност, или за умишлено престъпление по служба?! Най-крещящият факт, който сам по себе си говори: как така, питам, един опитен служител на „Гранична полиция” не забелязва липсата на печат в паспорт?! За “недоглеждане” ли става въпрос, или за умишлено престъпление по служба?! Защо не е наказан въпросният служител?! Началникът на Цвета Христова в “Гранична полиция” – Антон Андонов, изгонил една бургаска журналистка, която дръзнала да го запита по случая. Следователно тези хора дори не могат да бъдат питани, камо ли държани под отговорност пред закона! Това е тъжната ми констатация – че виновните се оказват недосегаеми!
Щастлив съм, че внукът ми бе върнат, че е жив и здрав, но помислете само, че по този начин са
потенциално застрашени много други деца
с неговия граждански статус и те се оказват напълно беззащитни в даден момент! До днес не се изисква отговор на въпроса знаела ли е Цвета Христова по време на граничната контрола, че Гери Ардерн Джон е баща на Георги Иван Бакалов? Откъде тя е била сигурна в това? А, ако е била сигурна, от кого е получила информацията и не е ли този хипотетичен “някой” същият, който й оказва защита, за да не бъде уволнена?! Най-отговорно заявявам, че в този случай - отвличането на внука ми, „Гранична полиция”, Административен съд - Бургас, Окръжна прокуратура и Окръжен съд – Бургас, са работили като скачени съдове. Те и до днес отричат и заобикалят очевадни закононарушения, протакат и манипулират прилагането на закона! И едва ли правят това само в защита на един граничен полицай!... Ако бъде даден ход на делото, обвиняемият по него ще трябва да проговори. Кой се страхува от това?!”, ни написа Георги Бакалов.
Бавят присъдата на бащата атентатор
Изнесените от Георги Бакалов факти за хронологията на събитията и движението на документацията по случая с отвличането на внука му са достоверни. Оставяме отворена врата за право на мнение от съответните засегнати институции, като си позволяваме на този етап единствено да припомним законовата разлика между “незаконно прехвърляне на дете” и “отвличане на дете”: Когато едно дете бъде изведено извън страната без писменото съгласие на един от родителите, налице е „незаконно прехвърляне” на дете в чужбина и санкцията е ГЛОБА. Когато обаче единственият законен представител на детето е майка му, и детето бъде изведено извън страната от трето лице, без писменото съгласие на майка му, дори когато това трето лице да е биологичният му баща, налице е престъплението „отвличане” и наказанието е ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Точно такъв е случаят с малкия Георги Иван Бакалов.
Източник: БЛИЦ, Еми МАРИЯНСКА
снимка: БЛИЦ[/caption]
Един отчаян човек писа до редакцията на “ШОУ”, озаглавявайки писмото си: “До компетентните държавни органи и разследващи журналисти, които не страдат от цензура и се осмеляват да питат. Става въпрос за историята на едно отвлечено дете! До хората стигна само емоционалната й част! Искам да изкрещя на разследващите журналисти: Историята на моето внуче беше излъчвана, разказвана и преразказвана, но значимата част от нея – институционалните абсурди, действията и бездействията на държавните органи, чиято недосегаемост от закона прави човека нищожен, беше скрита от обществото”, пише ни дядото на отвлечения от биологичния си баща новозеландец Георги Иван Бакалов.
Случаите на “законен” трафик на българчета зачестиха. В миналия си брой публикувахме друга абсурдна история – на малката Меган. Ето и тази, разказана от дядото на отвлечения през летище Бургас Георги Иван Бакалов.
“Новозеландски гражданин, биологичен баща на внука ми, без мое знание, без знанието и разрешението на майката на детето – дъщеря ми, и в нейно отсъствие, на 26 март 2011 г. отвежда внука ми на летище Бургас и отлита с него за Нова Зеландия. Позовахме се на Хагската конвенция за отвличане или незаконно прехвърляне на деца в чужбина и внесохме в Нова Зеландия иск за репатриране на детето в България.
Новозеландски съд потвърди противозаконното действие
след като констатира, че единственият законен представител на внука ми е неговата майка.
На 28 май 2012 г. - една година и два месеца след пристигането на детето в Нова Зеландия, оттам бе издадена заповед за репатриране на внука ми обратно в България. На 16 юни 2012 г. той се завърна в Бургас.
Малко от историята на семейството ни: Дъщеря ми Петра е родена в Дрезден, Германия. Има двойно гражданство – българско и немско. Няма официален брак с новозеландеца, от когото е внукът ми Георги, кръстен на мен. Георги-младши е роден през 2001 година в Лайпциг, Германия. Името му е Георги Иван Бакалов – носи нашата фамилия. През 2006-а стана и български гражданин. В актовете за раждане – германския и българския, липсва информация за биологичния му баща – новозеландският гражданин Гери Ардерн Джон от Хънтли, Нова Зеландия. Единственият документ за самоличност на внука ми бе германският му детски паспорт, който имаше валидност до октомври 2011 г. Подчертавам това с оглед на онова, което се случва на летище Бургас. Веднага след отвличането на Георги, подадох сигнал в 5-о РПУ- Бургас, с приложена снимка и удостоверение за раждане на детето. На 1 април 2011 г. сутринта бях поканен в ОДМВР - Бургас, където служителят Красимир Которов от група „Издирвателни мероприятия” ме информира, че внукът ми е бил локализиран от Интерпол в Хънтли, Нова Зеландия, където живее баща му. Научих и как са преминали през граничния контрол на летище Бургас за полет до Лондон. За детето са били представени два паспорта – германския и... новозеландски! /?/ Служителката от “Гранична полиция” Цвета Христова обаче изобщо не обръща внимание на германския паспорт и гледа само новозеландския. За това ще разкажа подробно по-късно, за да подчертая, че в онзи момент, когато започнах да ровя за виновни, прокурор Кремена Стефанова от Окръжна прокуратура - Бургас, в продължение на цели 39 дни не извърши никаква качествена проверка на документите. Вместо това на 9 май 2011 г. издаде постановление за... отказ от образуване на досъдебно производство.
Пълен абсурд
който дори не може да се нарече професионална некомпетентност, при наличието на такова престъпление – отвличане на дете! Първата ми мисъл беше дали не се прикрива по този начин служител на “Гранична полиция”? Обжалвах отказа за образуване на досъдебно производство и апелативният прокурор Димитър Диамандиев с постановление върна преписката обратно в Окръжна прокуратура –Бургас, с указания за проверка на следните обстоятелства: ”Кой служител на ГКПП и на какво основание е допуснал само, малолетно лице да напусне страната; придружавано ли е било от пълнолетен; как се е легитимирал този пълнолетен и на какво основание е придружавал детето; представил ли е документи, разрешаващи излизане на детето от страната и какви”. В случай, че детето е изведено от страната без разрешение от лице, което има право да дава такова, следва да се приеме, че е извършено престъпление по чл.142, ал.2, т.3 НК (отвличане на малолетен в чужбина) и да се образува досъдебно производство. Основният въпрос в прокурорското указание беше:
Кой е граничният служител и извършил ли е действие в полза на трето лице?
Окръжният прокурор Кремена Стефанова изпрaща указанията за изпълнение на 5-о РПУ – Бургас, с разпореждане проверката да приключи в 30-дневен срок, но районното управление не изпълнява разпореждането й, като го неглижира с пълно мълчание. Това продължи и в крайна сметка се стигна дотам, че от полицията не изпълниха поредица от три прокурорски разпореждания. И то, без никакви мотиви! Нямаше друго обяснение за това поведение, освен съмнението за мълчалив отказ за разследване на техните колеги от “Гранична полиция” от летището. Протестирах с Отворено писмо до правителството, президента и главния прокурор. Чак тогава от Министерството на вътрешните работи разпоредиха да бъде извършена вътрешна проверка по случая. Тя констатира, че ИМА закононарушения, извършени от служителката на ”Гранична полиция” – летище Бургас - граничен полицай Цвета Христова, вследствие на които на 26 март 2011 г. е станало възможно безпрепятственото противозаконно извеждане на внука ми извън България. Въпросната служителка, цитирам, е ”допуснала детето да бъде изведено от България с новозеландски паспорт, с който не е влязло в България; да бъде изведено от България без писменото съгласие на майка му; не е установила гражданството на детето, нито гражданството на единствения му законен родител – майката - Петра Ингеборг Бакалова; не е установила налице ли е родствена връзка между BAKALOW и придружаващия го мъж АRDERN GARY JOHN, с което е нарушила чл.87 от ППЗМВР и чл.15 от Инструкция № 1з-1405/2009 г.; не е извършила гранична проверка на лицето в съответствие със специалните правила в Приложение VII на Регламент (ЕО) 562/2006.г./Шенгенски граничен кодекс/”.
След всичките тези “самопризнания” за грешки на граничните контролни органи, извършени от техен служител, пред мен отново се изправи въпросът за бездействието на окръжния прокурор Кремена Стефанова – умишлено ли бе то в продължение на 39 дни и има ли причина – нарочно ли е било това забавяне?
След завръщането на внука ми на 16 юни 2012-а вече нямах никакво съмнение, че става въпрос за престъпление по служба на няколко нива.
Ето фактите: Новозеландският паспорт показа, че при граничната контрола на 26 март 2011 г. въпросният “документ” е бил представен на граничния полицай Цвета Христова не само без печат за влизане в страната, но върху него по-нататък не е бил полаган нито един печат! Детето е било изпратено от Цвета Христова зад граница именно с този паспорт! В същото време въпросната служителка е игнорирала германския му паспорт, който в онзи период все още бе валиден, и в който ясно пише кое е постоянното местопребиваване на детето – Бургас, България. След завръщането си внукът ми ми каза, че по време на граничния контрол на летището никой не е разговарял нито с него, нито с баща му. Едва в Нова Зеландия обаче Георги чул бащата на баща си да казва, че
“прехвърлянето му струвало 50 000”
евро, или долари, внукът ми не разбрал. На кого от летище - Бургас са били дадени тези пари, питам, за да се неглижира наличието на германския паспорт на детето и да се “недогледа” липсата на печат в новозеландския? Кой искаше да се премълчи този факт и упорито не отговаряше на прокурорските разпореждания, и защо окръжната прокурорка бавеше топката?! Ето това са въпросите, които продължават да ме глождят, защото това, което се случи с внука ми, може да се случи и с други български деца!
Граничната служителка Цвета Христова не бе уволнена, а това, както предполагам сами си давате сметка, не е възможно при наличието на такива нарушения да се уреди без нечия протекция. Така възниква следващият въпрос: С какво Христова е заслужила тази протекция? Тази жена се оказа не само защитена от началството си, ами направо недосегаема от закона! Това стана ясно на последното съдебно заседание по дело № 2310 / 2012 г. на Административен съд – Бургас, заведено по моя искова молба - Бакалов срещу „Гранична полиция”. В протокола от заседанието пише, че прокурор Галина Колева счита, че „длъжностното лице Цвета Христова е ИЗВЪРШИЛО вмененото му задължение” и моли да бъде оставен искъг без уважение! Така на практика прокуратурата защити извършилата нарушението граничен полицай Цвета Христова. В оня момент на летището животът на внука ми е бил в нейните ръце и оттам-нататък с него е можело да се случи всичко – дори най-лошото, и това престъпно поведение не изглежда подсъдно в очите на българския съд!?! Човек се пита кой от всичките висши държавни служители, набъркани в тази история, има по-голяма вина!?...
И това далеч не е всичко, което преживяхме
На 8 септември 2011 г. окръжният прокурор Кремена Стефанова най-после образува досъдебно производство срещу биологичния баща на внука ми Георги - Гери Ардерн Джон от Нова Зеландия, за престъпление по чл.142, ал.2, т.3 и т.7 от НК (отвличане на малолетен в чужбина). После обаче последваха поредица от изпълнени и неизпълнени поръчки от прокуратурата за правна помощ от Нова Зеландия, които приключиха едва в началото на миналата година. Наблюдаващият прокурор Красимира Кателиева ме уведоми, че предстояло “приключване на разследването и внасяне на делото в Окръжен съд - Бургас”. Това “приключване” продължи още половин година. Времето съвпадна с административното дело срещу “Гранична полиция”. Едва на 3 юли 2013 г. в Окръжен съд – Бургас, е внесен обвинителният акт по наказателното дело срещу Гери Ардерн Джон. До този момент – две години и три месеца след завръщането на внука ми в България, все още не е даден ход на делото!... Детето бе призовано четири пъти да се яви като свидетел по делото срещу баща му - на 02.10.2013 г. ; на 23.10.2013 г.; на 25.02.2014 г. и последно – през юли т.г., и всеки път делото се отлагаше! Поведението на съдията Мелкон Мелконян беше, меко казано, смущаващо - всеки път оставяше у мен впечатлението, че служителят на Темида е употребил алкохол. Оказа се, че това далеч не е само мое впечатление, а се споделя и от други хора. Казаха ми и написаха из разни форуми, че Мелконян
често се явявал “пийнал” на работа
Поради риска да не бъда обвинен в параноята за “всемирен заговор”, започнах тайно в себе си да се питам: възможно ли е само обикновените хора да забелязват всички тия нередности?! Възможно ли е председателят на съда да не знае в какво състояние правораздава този съдия?!
И накрая, една критика към вас – медиите. Нито един журналист до днес не попита окръжен прокурор Кремена Стефанова защо е бездействала цели 39 дни, застрашаващи живота на дете?! Де факто става въпрос за трафик на дете!
Второ, каква е тази “услужлива” взаимовръзка между институциите, които защитават свои служители по напълно неправомерен и направо казано – престъпен начин?! За какво, в крайна сметка, става въпрос: за професионална некомпетентност, или за умишлено престъпление по служба?! Най-крещящият факт, който сам по себе си говори: как така, питам, един опитен служител на „Гранична полиция” не забелязва липсата на печат в паспорт?! За “недоглеждане” ли става въпрос, или за умишлено престъпление по служба?! Защо не е наказан въпросният служител?! Началникът на Цвета Христова в “Гранична полиция” – Антон Андонов, изгонил една бургаска журналистка, която дръзнала да го запита по случая. Следователно тези хора дори не могат да бъдат питани, камо ли държани под отговорност пред закона! Това е тъжната ми констатация – че виновните се оказват недосегаеми!
Щастлив съм, че внукът ми бе върнат, че е жив и здрав, но помислете само, че по този начин са
потенциално застрашени много други деца
с неговия граждански статус и те се оказват напълно беззащитни в даден момент! До днес не се изисква отговор на въпроса знаела ли е Цвета Христова по време на граничната контрола, че Гери Ардерн Джон е баща на Георги Иван Бакалов? Откъде тя е била сигурна в това? А, ако е била сигурна, от кого е получила информацията и не е ли този хипотетичен “някой” същият, който й оказва защита, за да не бъде уволнена?! Най-отговорно заявявам, че в този случай - отвличането на внука ми, „Гранична полиция”, Административен съд - Бургас, Окръжна прокуратура и Окръжен съд – Бургас, са работили като скачени съдове. Те и до днес отричат и заобикалят очевадни закононарушения, протакат и манипулират прилагането на закона! И едва ли правят това само в защита на един граничен полицай!... Ако бъде даден ход на делото, обвиняемият по него ще трябва да проговори. Кой се страхува от това?!”, ни написа Георги Бакалов.
Бавят присъдата на бащата атентатор
Изнесените от Георги Бакалов факти за хронологията на събитията и движението на документацията по случая с отвличането на внука му са достоверни. Оставяме отворена врата за право на мнение от съответните засегнати институции, като си позволяваме на този етап единствено да припомним законовата разлика между “незаконно прехвърляне на дете” и “отвличане на дете”: Когато едно дете бъде изведено извън страната без писменото съгласие на един от родителите, налице е „незаконно прехвърляне” на дете в чужбина и санкцията е ГЛОБА. Когато обаче единственият законен представител на детето е майка му, и детето бъде изведено извън страната от трето лице, без писменото съгласие на майка му, дори когато това трето лице да е биологичният му баща, налице е престъплението „отвличане” и наказанието е ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Точно такъв е случаят с малкия Георги Иван Бакалов.
Източник: БЛИЦ, Еми МАРИЯНСКА 
